Татарските прически

[nik1]

Откъде, как и защо са проникнали и разпространени т.н. "татарски" прически (остригана коса, с чембас/кичур) при българите?

Kakъв е техният произход?

Миниатюра на Х. Бек от 1586 г.

Редактирано Октомври 31, 2011 от ISTORIK

[nik1]

По Ефрем Каранов:

Ако погледнеме на костюмите на населението, то би се зачудили на разнообразието им. Каменичкият костюм и на мъжете, и на жените отива от Кюстендил до над Паланка; тези са чернн шопье, мъжете носят черни дрехи, а жените сукнени шаи с къси ръкави — шарките са червени. По Паланачката река мъжете носят червеникавн потури средня широчина, фермене, червен тесен пояс, елек от черен шаек, черна чалма, перчем на бръсната глава; а жените — къси и шаркани саичкн от бело платно, червени скуталета и червени пояси.

Към Скопье и Тетовско костюмът става пак съвсем друг. Тъй в Горния Полог носят: мъжете — бела долама, бели широки потури със зелени гайтани, боялия ресачка до пояса сяка ресалия, фес без чалма, но повече кече; а жените — зелени и модри долами до земята с червени гайтанци по секой ребреняк (шев), ръкавите и гърдите са везени с черни гайтанци и сърма, пояс свилен. Мъжете си бръснат главите, като остават перчем. Долния Полог: мъжете като в Горния Полог, само гайтаните са черни и гунчето (ресалията) е без реси, но пък с дълга яка, самоцрънка, пъртено; а жените — дълго везени ризи от конопно платно, кожух до коленете, шаркан с модри и червени чохички, бели яшмаци с шарнила по краищата, плетенки (коси) много съединени на долния край под половината с чоха, щото изглеждат четвъртито нещо натрупано с пулове. Кочаникските села, които са смежни със скопските и тетовските: мъжете носят, като в Долния Полог, а жените — везени ризи с черен и малко вез, кусарè (кунтеш) — от клашни самоцрънка с малко черен вез, кожух шаркан и бел яшмак. В смежните села с България откъм Изворско костюмът мин[а]ва в черните дрехи на изворчани.

---------

Други:

По телосложение Ангел войвода бил необикновено „скроен": гърбът му бил много дълъг, като мечи гръб, с тънък кръст и широки плещи, не случайно враговете му го наричали „бясната мечка". Краката му, според дългия гръб, изглеждали къси, но били мускулести и необикновено силни, така че с едно ритване той изкъртвал заключена дъбова врата. Главата си той бръснел до -кожата, но оставял дълъг перчем коса, наречен “кикя”, който, сплетен на плитка, се спущал изпод гъжвата навън. Мустаци имал неголеми, ала черни и внушителни. Очите му също били черни, проницателни, подвижни, а когато трябвало — строги и „корави".

-------

При българите чембаса, наричан още кика (стблг. кыка - коса, чембас се е срещал почти до края на XIX-ти в. Подобна мъжка прическа, съдържаща три дълги плитки е използвана и от възрастните мъже в чирпанските села до 1878 г. Тази прическа и това название е използвано от мъжете в Предбалканските селища до около 1870 г. Например, еленският учител-реформатор от 40-те години на XIX-ти век Юрдан Ненов пише: “Тук за пръв път в град Елена ...принудих учениците да си стрижат главите, защото до сега се бръснеха, като оставяха на върха кика, перчем или чомбас”"

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8822&view=findpost&p=94217

Редактирано Октомври 31, 2011 от nik1

[Кухулин]

Из Гьобекли тепе има има такива прически на възраст около 10 000 г., предполагаемо свързани с култ към змиите:

[nik1]

кыка?

Ст.-сл. кыка - волосы на голове.

Основа существительного "кыка" соответствует др.-инд. kasas - волосы на голове.

татарски - какул;

киргизски, кумикски - кекил, кекел;

узбекски - кокил;

монгольски - кёкул;

якутски - кёгул;

украински - хохол:

---

Взето от форум:

Чуб – от тюркского туьб – макушка. Однокоренное – тюбетейка.

Слово «хохол» тоже тюркского происхождения: татарское какул; киргизское, кумыкское кекил, кекел, узбекское кокил, монгольское кёкул, якутское кёгул. Первоначально обозначало «косу» отращиваемую ближе к лобной части головы неженатыми парнями, во время свадьбы хохол с головы жениха связывался с косой невесты, у тувинцев же например сохранился до недавнего времени обычай срезать после этого сплетённые таким образом волосы и хранить как семейную реликвию. У татар сохранилось выражение «чаьчкаь чаьч баьйлаьуь» - «связать волосы к волосам» аналог русского «семейные узы». Понятно, что хохол служил признаком бессемейного положения (см. перевод слова «казак»), периода жизни, когда молодой человек должен был совершить подвиг, отличиться удалью. Хохол служил и своеобразным вызовом на поединок, великодушно предоставляя противнику в случае победы возможность привязать за хохол голову побеждённого к седлу коня как трофей.

Редактирано Октомври 31, 2011 от nik1

[Кухулин]

кыка?

ЭССЯ вып. 13 стр. 259

[Кухулин]

ЭССЯ вып. 4 стр. 126

ЭССЯ вып. 8 стр. 54

[nik1]

ЭССЯ вып. 13 стр. 259

"кыка"?

сродна с "коса", или с "чучело"?

ако "кыка" е сродно с "коса", защо не е "коса"?

Има ли шанс думата да е аваризъм/прабългаризъм/хунизъм в славянския/славянските езици?

(Славистът Фасмер като че ли гледа през пръсти, когато и ако трябва да търси алтайскоезични сродства?)

----

Украинската дума "хохол" изглежда е с татарски произход:

http://www.google.bg/search?q=%D1%85%D1%94%D1%85%D1%94%D0%BB%2C%20%D0%BA%C3%B6%D0%BA%D1%83%D0%BB&ie=utf-8&oe=utf-8&aq=t&rls=org.mozilla:en-US:official&client=firefox-a&source=hp&channel=np

Монгол. — [хєхєл, кöкул] «хохол, чуб» [7]

Казах. — [кекіл] «чуб, чубчик» [8] [9]

Кыргыз. — [көкүл, кекел] «чёлка, чуб» [10]

Азерб. — [kəkil, kəkili] «хохол, чуб, чубатый» [11]

Узбекс. — [кокил, кокилча] «коса, чуб, хохолок» [12] [13]

Якутск. — [көһүл] «чуб» [14]

Крымско-татар.— [къыл] «волос, чуб» [15]

Тюркск.общ. — [какол, какұл] «хохол, чуб»

Редактирано Ноември 1, 2011 от nik1

[Кухулин]

"кыка"?

сродна с "коса", или с "чучело"?

ако "кыка" е сродно с "коса", защо не е "коса"?

Има ли шанс думата да е аваризъм/прабългаризъм/хунизъм в славянския/славянските езици?

(Славистът Фасмер като че ли гледа през пръсти, когато и ако трябва да търси алтайскоезични сродства?)

Не знам как да ти отговоря. Шанс винаги има, но данни няма

ЭССЯ май свързва редуването *kyka - *kuka - *kъka с индоевропейския аблаут, т.е. < PIE *keu-k

Украинската дума "хохол" изглежда е с татарски произход:

По тази логика може да се търси и ирански произход. В десетина ирански езика думата за "кичур, перчем" е kokul. Ако ще действаме на принципа "прилика", трябва да хвърляме зарове. Остава въпросът какво прави думата хохол при лужишките сърби и изобщо защо е толкова разпространена из славянските езици.

[nik1]

Мерси!

--

"Хохол"

http://essja.narod.ru/pg/08/f054-055.htm

Происхождение слова затемнено, возм., по причине экспрессивности

Произходът на "хохола" (прическата) при украиците май също не е много ясен..

/Дали е някаква татарска мода (казак, атаман, караул), или е по-стара "мода", или пък е възникнала на собствена, украинска почва?/

[Кухулин]

Аз мисля, че това е някаква "универсална мода", възникнала независимо в доста общества.

[nik1]

Аз мисля, че това е някаква "универсална мода", възникнала независимо в доста общества.

Мислих и за това:

Универсалното (където и доколкото го има), като причина е т.н. "приписано обществено положение", която особеност/нагласа съществува във всички неравновластни култури, или по-скоро при културите и обществата в които хората имат малко възможности и права: Хората се "кичат" с шапки, прически, финтифлюшки, златни нанизи (в наши дни - с мерцедеси трета ръка, с мобифони !), за си "припишат" статус и обшествено положение, който иначе не биха получили (не биха могли да получат, освен ако не се оженят за "царската дъщеря", както се казва)!

При българските жени и българските деца от онова време - феномена на "приписването на положение" е добре познат от описанията, и от илюстраците

/имаше едно описание на голи и боси деца, накичени с много жълтици/

[Щекн Ичр]

Подобна прическа Тан-шу описва при тохарите. Даоистите в Китай също носят тази прическа и я наричат тянпус. Даоизмът се смята че е възникнал под влияние на тохарите.

Подобна прическа имат аланите и ефталитите.

Чубът се смята за вместилище на душата, затова се крие под специална шапка и не трябва да се вижда от другите. При жените по аналогибен начин, след сватбата косата трябва да е скрита с кърпа, за да не се урчаса от лош поглед, защото косата на жената се е свързвала с фертилните функции. (това е при осетинците).

[Raven]

Характерна е за атиловите хуни, не е позната при източните хуни /гсиен ну или тюрките/.

Върви с черепна деформация, подчертава формата на издълженият череп което според разни извори се смята за благороднически белег.

Въпросът е кога се е появила масово в степите и кой я е разпространил.

[Raven]

http://slavanthro.my...der=asc&start=0

Една стара дискусия по темата за чембасите.Покрай многото глупости има и интересни неща.

Редактирано Ноември 1, 2011 от Raven

[nik1]

Взето от форумната дискусия:

Согласно книге Thomas Herbert’s Travels in Persia, 1627-1629. ed. Sir William Foster (New York, 1929), p. 230, «Персы бреют волосы по всему телу, исключая верхнюю губу, на которой они отпускают длинные густые вислые усы, а также клок волос на макушке, за который, как они верят, их пророк после воскрешения вознесет их в рай. В остальных местах они бреют свою голову или трижды втирают в нее масло daway, после чего волосы на ней более не растут. Это вошло в обычай у восточных народов со времени провозглашения Корана арабами». Те же сведения можно найти и в работах других авторов, например: Samuel K. Nweeya, Persia, the Land of the Magi (6th ed.; Philadelphia, 1916), pp. 164-165.

(Victor Terras. Leo Diaconus and the Ethnology of Kievan Rus’ // Slavic Review, 1965. Vol. 24, No. 3. P. 403.)

Про то, что обычай возникает с исламом, это ошибка автора, но она говорит как раз о том, что вместе с исламом он распространялся.

Любопытно, что у кришнаитов до сих пор существует убеждение, что за шикху они будут вытащены в рай.

Започвам да си мисля, че е твърде вероятно прическата да представлява един вид "атрибут" на "приписаното обществено положение"

/иначе, най-вероятно самата прическа е с източен произход/

"Приписано обществено положение", в публикация в нашия форум

[Raven]

Факт е че са обичали да се кичат с всевъзможни дрънкулки, обеци, браслети и тн.

Изглеждали са доста по екзотично от нас днес, в това отношение чембасът е и прическа, но мисля че е бил външен израз на определено обществено положение и белег за ранг или произход.

В най общ смисъл чембасът е прическа и то сложна, и като такава иска поддръжка която не е лесна и се налага помощ от втори човек /не можеш сам да си обръснеш главата около самият чембас/.

Необходима е помощ от прислуга, оръженосец или другар по оръжие, при това положение чембасът е израз на някакъв социален статус или на някаква прослойка като войнската в нашият случай.

Наред с други атрибути като колан със сложна система от повески и скъпо оръжие като лък и меч.Във всеки случай вероятно е бил нещо като пагон- запазен и отличителен символ за войнската класа и управляващата върхушка.

Интересното е че при викингите, германците , римляните, гърците и изобщо западните култури голата глава е белег за роб или много нисък социален статус, на изток пък е обратното- голата глава е символ на висшата войнска каста.

[nik1]

Съгласен съм по принцип, нио ще вметна нещо и развия тезата, ако позволиш:

Наблягането на произходa (като "знатен") е също "атрибут"/проява на "приписаното обществено положение"..(изключвам хипотетичните случаи, когато прическата е единствено етноопределяща, доколкото и ако се е използвала така!)

Ако говорим за безправните българи в Османската империя, непринадлежащи към някаква прослойка с по-висок ранг или стаус, то смятам че прическата е "атрибут"/проява на т.н "приписано положение/стаус" (например - на статуса на свободните казаци?)..

Редактирано Ноември 1, 2011 от nik1

[Perkūnas]

Не знам как да ти отговоря. Шанс винаги има, но данни няма

ЭССЯ май свързва редуването *kyka - *kuka - *kъka с индоевропейския аблаут, т.е. < PIE *keu-k

По тази логика може да се търси и ирански произход. В десетина ирански езика думата за "кичур, перчем" е kokul. Ако ще действаме на принципа "прилика", трябва да хвърляме зарове. Остава въпросът какво прави думата хохол при лужишките сърби и изобщо защо е толкова разпространена из славянските езици.

Думата kökül е монголска (Dörfer, Türkische und Mongloische Elemente im Neupersischen II), заета е в персийски по време на монголското нашествие и от персийски е проникнала из целия ираноезичен свят. Защо е толкова разпространена - ами новата мода с нова прическа си е казала думата (поляците примерно са копирали бая османотурска мода покрай военните кампании, което се вижда ясно на изложените костюми в двореца Виланов във Варшава). Очевидно думата не може да се смята за праславянска, тъй като липсва в стари паметници, ами и тя се е разпространила покрай монголо-татарските нашествия. Колкото до *kyka и *kuka в ЭССЯ са изписани едно чудо глупости, което никак не ме учудва и дори не би следвало да се коментират.

Редактирано Ноември 2, 2011 от Perkūnas

[Кухулин]

Думата kökül е монголска (Dörfer, Türkische und Mongloische Elemente im Neupersischen II), заета е в персийски по време на монголското нашествие и от персийски е проникнала из целия ираноезичен свят. Защо е толкова разпространена - ами новата мода с нова прическа си е казала думата (поляците примерно са копирали бая османотурска мода покрай военните кампании, което се вижда ясно на изложените костюми в двореца Виланов във Варшава).

По принцип това обяснение е най-близко до ума от гледна точка на историческия контекст. В такъв случай обаче как се е разпространила думата в най-западните славянски езици и то с такова семантично разнообразие? Много странно за късна заемка, може би затова авторите определят етимологията като "затемнено, возм., по причине экспрессивности".

[Perkūnas]

По принцип това обяснение е най-близко до ума от гледна точка на историческия контекст. В такъв случай обаче как се е разпространила думата в най-западните славянски езици и то с такова семантично разнообразие? Много странно за късна заемка, може би затова авторите определят етимологията като "затемнено, возм., по причине экспрессивности".

Езиците се развиват динамично, включително и като обогатяват значенията на някои думи, създавайки аналогии с други думи и.т.н. Езиците на западните славяни също не са застраховани срещу промяната.

[Кухулин]

Легендарният чаморски вожд Гадао според Уикипедия

[nik1]

Китайци, перси, българи принадлежат към ascription orientated culture ("приписано обществено положение").

Пак е добре, че се озападнихме малко за последните 140-150 години..

Нищо лично, "неособено здравия" ни интерес по форумите към "великите" ни предци, и изтъкването на техните достойства (въображаеми или не) е проява на "приписване на положение" (нищо лично и към прическата на Raven, готина е! )

Не сме само ние такива де, споко, във всеки балкански, кавказки, източноевропейски и средноазиатски форум е същата "хава"..

[Raven]

Това е нормално положение във време на загуба на национално самочувствие, търсим си някаква национална кауза и самоидентификация.

Правено е преди, ще се прави и в бъдеще- третият райх, червените кхмери, възраждането на самурайските традиции през WW2, мегали греко идеи и антички македонизъм.....

През последните двадесетина години у нас се развихря истински култ към предците в който култ те са древни, велики, чистокръвни и са измислили всичко от стремето и компютъра до киселото мляко и мартеницата.

На мен пък са ми особено интересни битовите предмети, обичаи, хигиенни навици, ежедневно облекло, какво са си събличали вечер преди лягане, прически, колко често са се къпели, закусвали ли са, имали ли са класи и какви са били отношенията между тях, от какво и как са изработени дрехите и най вече технологията на изработка на лъковете им с което се занимавам от доста време.

В този смисъл ми е по интересно с какво са си бърсали задниците а не колко древни градове и империи са създали още в предисторически времена.

[nik1]

Това е нормално положение във време на загуба на национално самочувствие, търсим си някаква национална кауза и самоидентификация.

Правено е преди, ще се прави и в бъдеще- третият райх, червените кхмери, възраждането на самурайските традиции през WW2, мегали греко идеи и антички македонизъм.....

През последните двадесетина години у нас се развихря истински култ към предците в който култ те са древни, велики, чистокръвни и са измислили всичко от стремето и компютъра до киселото мляко и мартеницата.

Имам "но" към съобщението ти.

Тези феномени са "нормални", "характерни" (т.е. случват се с висока честота, или се проявяват постоянно) само за културите с "висока степен на избягване на на несигурността" (uncertainty avoidance, или "тревожни" култури по Минков/, и/или за "ascription orientated cultures" ("приписано обществено положение")

Забележка: Избороените от теб имат такъв тип култура.

Такива явления не са нормални и характерни за културите и обшествата с "ниска степен на избягване на несигурността", и/или за "ориентирани към постижения" култури. Явленията не са наблюдавани/не се наблюдават (или са наблюдавани изолирано), когато тези култури и обшества са загубили война, завладени са, обеднели са, или са в някакъв преход.

За справка: публикациите на Хофстеде от 2009 година за Uncertainty Avoidance

---

Ако говорим за феномена "гордеене/наблягане на качества и постижения на предци", "гордене с историята, с това което са направили предците" - той се проявява, независимо от това дали има някаква национална криза или не, при "ascription orientated cultures" (обясних по-горе мнението си за причините)

Митологизиране на чистотата на произхода, и опитите за "отграничането" на собствения произход, от произхода на "други" (напр. от този на турците, на "неарийците") са феномени и прояви на културите и обществата "с висока степен на избягване на несигурността"; В случая , "кризите", "загубите" засилват тревожността, което рефлектира в засилване на по-горните нагласи и тенденции.

--

П.С.

Една от дефинициите за Uncertainty Avoidance е:

Приемане на предполагаеми причини или обяснения на ситуации, като факти, за да се избяга от дискомфорт, свързан с неяснота или несигурност.

Редактирано Ноември 3, 2011 от nik1

[Пандора]

Легендарният чаморски вожд Гадао според Уикипедия

И един по-близо географски и във времето - Байсангур Беноевский