Защо системата е такава?

[КГ125]

Тъй, ама де е границата? Защото в един момент тая намеса може да се превърне в чисто ограбване. Както и става - всевъзможни уж за добро програми хранят бедните, толерират маргиналите, и т.н. и т.н.

Разликата ще да е там, където преразпределянето се прави с инвестиционна цел - космическа програма, военна програма, инфрастурктурна програма, здравеопазване (да, знам, че и там пазара работи добре, ама мисля, че там има място и за администриране), образование и ценностна [/] култура, ОК. Ама когато отиде за прахосничество и за облагодетелстване на олигархии и свързани с тях мафии?

[Alexander_Nevski]

Тъй, ама де е границата? Защото в един момент тая намеса може да се превърне в чисто ограбване. Както и става - всевъзможни уж за добро програми хранят бедните, толерират маргиналите, и т.н. и т.н.

Разликата ще да е там, където преразпределянето се прави с инвестиционна цел - космическа програма, военна програма, инфрастурктурна програма, здравеопазване (да, знам, че и там пазара работи добре, ама мисля, че там има място и за администриране), образование и ценностна [/] култура, ОК. Ама когато отиде за прахосничество и за облагодетелстване на олигархии и свързани с тях мафии?

КГ няма граница щом има демокрация ...

гласоподаватели гласуват така,че парите да се харчат за тях ...

това още в древна атина са го разбрали ...

ти в края на 2011г. явно още не си го разбрал ...

Редактирано Ноември 27, 2011 от Alexander_Nevski

[КГ125]

Хех, ама историята ни показва друго - днес имаме проблеми, а някога системата работеше. Защо?

[КГ125]

КГ, потреблението е стимул само по себе си, нали това е идеята на пазара. Икономическият процес достига някакво равновесно състояние, което зависи от другите (неикономически) фактори.

Колкото до данъка, оценката "лошо" и "добро" е за някой друг разговор. Човекът пита в първия пост как хората могат да станат по-равни и аз му отговарям.

Трудна работа така да станат по-равни. Така част от богатството ще отиде в ръце, които не са го създали. Трябва ти много цивилизовано и много будно общество, като скандинавия, за да работи тоя модел, иначе се прецаква.

[Alexander_Nevski]

Хех, ама историята ни показва друго - днес имаме проблеми, а някога системата работеше. Защо?

историята ни показва, че всичко се повтаря ...

както много пъти съм разисквал историята на капитализма в по-голямата си част е доста мрачна и антихуманна ...

има едни 10г. преди голямата депресия (roaring years), в които системата е работила 'безпролемно' за такива като теб, после целия свят плаща за това чак до завършека на войната да не говорим ВСВ е от части причинена точно от това ...

после има още едни 15г. през 50те и 60те, в които системата работи 'добре' ...

70те са време, в което системата не работи ... петролни шокове, безработица, инфлация, тридневна работна седмица, режим на ток и нормиране на бензин ...

после има 20г., в които централните банки, рейгън и тачър съзадват най-големият кредитен балон в човешката история ...

той започна да се пропуква още в края на 90те при дот ком срива ...

от тогава до сега ЦБ държат лихвите ниски и печатат пари като луди ...

това са общо 45г., в които системата е работила от вековната капиталистическа история, а отгоре на всичко вече няма капитализъм ...

и древна атина е имала златен век, но той отново заема малка част от историята й ... големият провал там идва по същия начин държавата се увлича в социални и публични разходи за да угоди на гласоподавателите и в крайна сметка стига до нищото ...

Редактирано Ноември 27, 2011 от Alexander_Nevski

[Bolyarski]

ds.789, за въпросите, които задаваш си има цял световен проект, движение ако щеш, с едничката цел да промени системата и да направи утопичното идеално обшество - Цайтгайст: ТУК

Доста умове гравитират около тази идея, има много статии, филми и се провеждат семинари. Всеки може да има принос със свои идеи. Не че и тук нямаме, но трябва да изградим мирогледа си извън обхвата на монетарната система. То само със "защо" и "ако" винаги ще останем в омагьосания кръг на парите. Пък и е цяла отделна тема.

.:.

[Alexander_Nevski]

в една от футуристичните теми съм задал ключовия въпрос, а как ще се оправяме без пари?

даже ще си позволя да се самоцитирам:

всъщност повечето утопични визии за бъдещето не дават никакви отговори как сегашните обществени проблеми ще бъдат решени в бъдещото утопично общество ...

прост пример - парите и стремежът към печалба се отчитат като проблем сега ... особено след като приемем, че ресурсите са крайни един индивид или група индивиди (дори и държава) може да бъде по-добре само за сметка на другите ...

в утопичните общества, най-често парите, стремежът към печалба отсъстват ...

възприема се соц подход - всеки му според нуждите и всеки му според възможностите ... никой няма да бъде принуждаван да прави нищо хората ще живеят спокойно и щастливо ...

никой не дава отговор, кой ще чисти кенефите и кой ще бърше задниците ... кой ще върши работата, която никой не иска да върши ако няма принуда ... как обществото ще се справи в ситуации, в които не се върши достатъчно работа в определена сфера и как ще принуди или стимулира населението да я върши въпреки желанието му ...

точно с този проблем се справят технократските виждания, като най-често те смятат, че:

1) ще се открие евтин и екологичен източник на енергия

и

2) цялата нежелана работа ще бъде извършвана от машини, които не могат да мрънкат

[kramer]

В стремежа "да имаш" са изкристализирали инстинктите на човешката същност. Няма как да се променят. Всичко друго е утопия.

[КГ125]

Абсолютно. А що се отнася до това, че капитализмът бил "безчовечен" - това може да се каже за всеки строй и ще бъде почти еднакво лъжливо. Кой строй е "човечен". ???

Нали всичките се правят от хора?

Има такив, които подпомагат човешкия, т.е. личностния прогрес, и такива, които му пречат.

[DendroaspisP]

Отговорът на този въпрос е много сложен. В същност, все още при нашите условия не знам дали има правилен отговор.

Затова предлагам в духа на Алвата, същият да бъде тотално забранен.

Всичко се корени в това, че членовете на обществото са различни и то не само физически. В по-примитивните обществени строеве нещата са се решавали жестоко и безкомпромистно по природния принцип, че само който е приспособим - той оцелява. Днес, тръгвайки от цивилизационната идея за хуманизъм се е стигнало в по-развитите общества до безумен ляв популизъм, така че всички негодни за обществен принос да бъдат издържани от тези, които действително допринасят с нещо за обществото. А и сбърканата консумативна психология, която се налага, води до изостряне на апетита на тези негодните и те от време на време решават, че "имат право" да си вземат и неща, които с помощи не могат да си позволят, но пък искат да ги имат. Типичен пример са доскорошните бунтове в UK - това не бунт срещу системата (защото системата ако я нямаше те съвсем и буквално щяха да измрат от глад с тяхната пълна социална и обществена негодност), а опит на част от пролетариата, стигнал до ниво на пълна лумпенизация (основно доброволна) да си вземе неща, които не заслужава поради липса на абсолютен принос за създаването им.

От друга страна, ако само храниш и поиш такива немотивирани идивиди, не само че не правиш добро на обществото, а го унищожаваш, защото нито те се мотивират да правят нещо за това общество, нито пък мотивираш мотивираните да правят нещо повече, защото и от него ще се вземе за тези... другите. Гаден и омагьсан кръг се получава. Отговорът не е нито в десния безскрупулен меркантилизъм, нито в бесния и малоумен ляв пупулизъм. Ама и аз не мога да го дам за сега.

[sirius]

Абсолютно. А що се отнася до това, че капитализмът бил "безчовечен" - това може да се каже за всеки строй и ще бъде почти еднакво лъжливо. Кой строй е "човечен". ???

Нали всичките се правят от хора?

Има такив, които подпомагат човешкия, т.е. личностния прогрес, и такива, които му пречат.

Правят се от хора,

има два компонента: идея и реалност.

Правят се като по някаква идея искаме са променим реалноста. Като идеята всъщност не е реалност, а ... идея, представа.

Идеята за равенство е хубава, но това позволява, този дето работи да издържа и неработещия. Като на всичкото отгоре неработещия ще си отстоява правата.

В този ред на мисли, се стига до нещо подобно на анархия - всеки си намира мястото/майстора.

Има един странен "ефект" на "първобитните" общества. Там неадекватността се заплаща веднага - или натупваш някой или си натупан. И в двата случая си намираш мястото. И няма на кого да се оплачеш за "несправедливоста". Дори може и да не се е преживявало като несправедливост. Идеята ни за справедливост идва от действащата парадигма в средата, някой ни е казал кое е справедливо. И то винаги е пряко зависимо от средата (културата, парадигмата).

Ние сега си мислим, че тогава е имало жестокост и сесправедливост. Със сегашната си представа за това. А тогава те и да не са подозирали дори, че има такова нещо.

Отклоних се. Ето един пример. Идеята е хуманност, реалността е, че КГ-то бачка, а аз мързелувам.

КГ-то е работар, а аз съм лентяй. Обаче закона, на основата на една "хуманна" идея, взема от КГ-то и дава на мене. Аз съм недоволен щото е малко, а КГ-то е недоволен щото не го вижда справедливо.

Идеята вкарана в закон, легализира "ограбването" на КГ, и подаянието към мен. Прави го задължително. И аз дори се "подпирам" на тази идея-закон за да си искам повече. Вече самата идея не участва нито при мен, нито при КГ-то. Аз не претендирам за хуманност(идея), а да се спазва закона. КГ-то не дава от хуманност, а да не понесе наказание от закона. Самата идея за хуманност изчезва, тя се "циментира" в закона.

Ако не бе "циментирана", аз щях или да се постегна и посвърша нещо, или поне да направя мили очи на КГ, та да се смили над мен бедния. Тук идва мястото на идеята. Ако КГ-то е съпричастен с идеята за хуманност и прецени че много съм я окъсал, ще помогне както прецени - идеята е жива, човека я проявява по собствена воля. Т.е., закона потъпква личната воля И извежда благородната идея извън човека.

А аз съм доволен, щото и това можеше да не получа, и КГ-то доволен защото се е проявил като хуманен, проявил Идеята в реалност.

Редактирано Ноември 28, 2011 от sirius

[КГ125]

Мани ме мене, но точно така стоят нещата.

[КГ125]

Отговорът на този въпрос е много сложен. В същност, все още при нашите условия не знам дали има правилен отговор.

Затова предлагам в духа на Алвата, същият да бъде тотално забранен.

Всичко се корени в това, че членовете на обществото са различни и то не само физически. В по-примитивните обществени строеве нещата са се решавали жестоко и безкомпромистно по природния принцип, че само който е приспособим - той оцелява. Днес, тръгвайки от цивилизационната идея за хуманизъм се е стигнало в по-развитите общества до безумен ляв популизъм, така че всички негодни за обществен принос да бъдат издържани от тези, които действително допринасят с нещо за обществото. А и сбърканата консумативна психология, която се налага, води до изостряне на апетита на тези негодните и те от време на време решават, че "имат право" да си вземат и неща, които с помощи не могат да си позволят, но пък искат да ги имат. Типичен пример са доскорошните бунтове в UK - това не бунт срещу системата (защото системата ако я нямаше те съвсем и буквално щяха да измрат от глад с тяхната пълна социална и обществена негодност), а опит на част от пролетариата, стигнал до ниво на пълна лумпенизация (основно доброволна) да си вземе неща, които не заслужава поради липса на абсолютен принос за създаването им.

От друга страна, ако само храниш и поиш такива немотивирани идивиди, не само че не правиш добро на обществото, а го унищожаваш, защото нито те се мотивират да правят нещо за това общество, нито пък мотивираш мотивираните да правят нещо повече, защото и от него ще се вземе за тези... другите. Гаден и омагьсан кръг се получава. Отговорът не е нито в десния безскрупулен меркантилизъм, нито в бесния и малоумен ляв пупулизъм. Ама и аз не мога да го дам за сега.

Рецептата е в здравия, свободен капитализъм с доза "социално".

[DendroaspisP]

Рецептата е в здравия, свободен капитализъм с доза "социално".

Абе на теория е така, но на практика основният проблем е в баланса. Кой точно може да каже колко трябва да е "здрав и свободен капитализъм" и къде и колко трябва да е "социалното"? И проблемът не е в това, че всеки субективно ще дърпа чергата към себе си, а в наистина точно премерения баланс.

Изходната точка е една - да има здраво и развиващо се общество. Тогава и мотивираните са добре, а има и за мързеливите и негодните. Под "негодните" нямам предвид тези, които поради физически и психически проблеми са неравностойни и непригодни. Те не носят вина за това и на тях обществото, ако е поне малко развито и хуманно е длъжно да оказва помощ. Говоря за тези здравите и правите. На същите трябва да се помага, но до едно време, т.е разумно в смисъл да им се даде шанс. Ако не щат обаче (както става в повечето случаи, а това означава, че не искат да получат съответно и подходящо образование за работа или защото са мързеливи или защото просто са природно тъпи и прочие и просто не им се бачка за "малко пари"), какво правим? Пак ли ще им даваме, защото това е "хуманно"? А както някой по-горе много правилно каза, те ще искат още защото, даденето не им стига, за да имат всичко, което другите, кадърните като работят могат да си позволят? Т.е какво правим с тези които не се състезават и не допринасят нищо за обществото или защото не могат или най-вече защото не искат?

Редактирано Ноември 28, 2011 от DendroaspisP

[КГ125]

Точно така - с адекватна ценностна система винаги се намира икономическия модел!

[sirius]

Абе на теория е така, но на практика основният проблем е в баланса. Кой точно може да каже колко трябва да е "здрав и свободен капитализъм" и къде и колко трябва да е "социалното"? И проблемът не е в това, че всеки субективно ще дърпа чергата към себе си, а в наистина точно премерения баланс.

Изходната точка е една - да има здраво и развиващо се общество. Тогава и мотивираните са добре, а има и за мързеливите и негодните. Под "негодните" нямам предвид тези, които поради физически и психически проблеми са неравностойни и непригодни. Те не носят вина за това и на тях обществото, ако е поне малко развито и хуманно е длъжно да оказва помощ. Говоря за тези здравите и правите. На същите трябва да се помага, но до едно време, т.е разумно в смисъл да им се даде шанс. Ако не щат обаче (както става в повечето случаи, а това означава, че не искат да получат съответно и подходящо образование за работа или защото са мързеливи или защото просто са природно тъпи и прочие и просто не им се бачка за "малко пари"), какво правим? Пак ли ще им даваме, защото това е "хуманно"? А както някой по-горе много правилно каза, те ще искат още защото, даденето не им стига, за да имат всичко, което другите, кадърните като работят могат да си позволят? Т.е какво правим с тези които не се състезават и не допринасят нищо за обществото или защото не могат или най-вече защото не искат?

Аз не виждам как обществото може да е развито и хуманно. То само за себе си не може да прецени. Ние, индивидите можем да преценим, само че през нашата си субективна гл.т.. Според мен пътя е през индивида, той да е развит и хуманен, защото той може да преценя сам за себе си (самосъзнание). Няма реален представител на обществото, който да може да се изкаже от обществено име. Ние сме си измислили едни правила за избор на представители, но те не са реални. Само сме приели да са нещо като реални.

И тук си противостоят две тенденции: обществена и индивидуална.

Обществената дава парадигмата(прието за правилно) за лично развитие, на базата полезност за обществото. Колкото си по-полезен, толкова и по-ценен и развит(пак според обществото). Не звучи ли познато. Обществото е вкарало много по принцип добри идеи в закони.

Личното развитие всеки може да си го оценя сам за себе си. То също може да включва хуманност, полезност и пр. но според индивидуалната визия/разбиране за тези работи. Идеите са приети повече от хората, от колкото в законите. Няма институция за помагане, но помагат хората, по собствена воля.

Т.нар.(от мен) обществена тенденция дава добри резултати в краткосрочен план, но в дългосрочен идеите "излизат" извън човека и хората, а от там и обществото се опошлява, хората приемат много неща за даденост, не пазят, злоупотребяват и пр.

Това са довчерашните зап.европейски държави. Днес вече е започнало опошляването.

Индивидуалната тенденция има дългосрочен ефект. Хората срещат повече трудности и това помага за вътрешно оценяване и разбиране на хуманните идеи. Това ясно се вижда при големи сътресения: природни бедствия, войни и пр. Тогава се сещаме, че тези около нас и те са хора и те страдат. Изведнъж няма бедни и богати а умиращи и оцеляващи. Общество почти няма и можем да разчитаме единствено на човека край нас.

Един вид, при сегашното ни ниво на индивидуално развитие, не можем да понесем големи нива на материално благополучие, без да се опошлим и сами да започнем да рушим постигнатото и да си причиняваме страдание.

Предполагам всеки е виждал богати "боклуци" и богати хора. Някои хора "държат" на богатства, не се опошляват. А някои веднага си проявяват пошлостта, докато са били бедни са я потискали по някакъв начин.

По същия начин е и с нациите/държавите. Различни са и различно понасят различните нива на благосъстояние.

Редактирано Ноември 29, 2011 от sirius

[DendroaspisP]

Аз не виждам как обществото може да е развито и хуманно. То само за себе си не може да прецени. Ние, индивидите можем да преценим, само че през нашата си субективна гл.т.. Според мен пътя е през индивида, той да е развит и хуманен, защото той може да преценя сам за себе си (самосъзнание). Няма реален представител на обществото, който да може да се изкаже от обществено име. Ние сме си измислили едни правила за избор на представители, но те не са реални. Само сме приели да са нещо като реални.

И тук си противостоят две тенденции: обществена и индивидуална.

Обществената дава парадигмата(прието за правилно) за лично развитие, на базата полезност за обществото. Колкото си по-полезен, толкова и по-ценен и развит(пак според обществото). Не звучи ли познато. Обществото е вкарало много по принцип добри идеи в закони.

Личното развитие всеки може да си го оценя сам за себе си. То също може да включва хуманност, полезност и пр. но според индивидуалната визия/разбиране за тези работи. Идеите са приети повече от хората, от колкото в законите. Няма институция за помагане, но помагат хората, по собствена воля.

Т.нар.(от мен) обществена тенденция дава добри резултати в краткосрочен план, но в дългосрочен идеите "излизат" извън човека и хората, а от там и обществото се опошлява, хората приемат много неща за даденост, не пазят, злоупотребяват и пр.

Това са довчерашните зап.европейски държави. Днес вече е започнало опошляването.

Индивидуалната тенденция има дългосрочен ефект. Хората срещат повече трудности и това помага за вътрешно оценяване и разбиране на хуманните идеи. Това ясно се вижда при големи сътресения: природни бедствия, войни и пр. Тогава се сещаме, че тези около нас и те са хора и те страдат. Изведнъж няма бедни и богати а умиращи и оцеляващи. Общество почти няма и можем да разчитаме единствено на човека край нас.

Един вид, при сегашното ни ниво на индивидуално развитие, не можем да понесем големи нива на материално благополучие, без да се опошлим и сами да започнем да рушим постигнатото и да си причиняваме страдание.

Предполагам всеки е виждал богати "боклуци" и богати хора. Някои хора "държат" на богатства, не се опошляват. А някои веднага си проявяват пошлостта, докато са били бедни са я потискали по някакъв начин.

По същия начин е и с нациите/държавите. Различни са и различно понасят различните нива на благосъстояние.

Правилно е, че в социума на човеците се сблъскват именно двете тенденции: обществената и личната. Но човешкото общество (колкото и различни форми да приема през историческото си развитие) е нещо обективно съществуващо и необходимо, точно толкова колкото и индивидът. Обществото е биологично обусловено поради особеностите на нашия вид. Поне до днес и с оглед на степента му на развитие, до която е достигнал. Казано по-простичко, нашият вид нямаше да оцелее (а какво остава да стане господстващ) ако човеците не бяха се обединявали. Дори и истинските отшелници индивидуалисти общуват с обществото и се ползват в една или друга степен от плодовете на това общество (материални и духовни).

И тъй като индивидите са най-различни (както го подчертах в предишните си постинги), това води не само до особености, но и до различни цели и стремежи, обикновено една група налага волята си и създава регулация на обществото. Тази регулация е минала през различни форми като обичаи, морал, религия, държава власт, закони като израз на държавната власт и т.н.. Целта й обаче винаги е една и съща да наложи един всеобщ модел на поведение, който е задължителен за индивидите, независимо от тяхното субекитвно предпочитание, стремежи, цели и желания. Т.е да се унифицират някои човешки прояви на индивида, за да има изобщо общество, което в никакъв случай не е просто механичен сбор от инидивиди, които спят на едно място и ходят по нужда в един район. Нали?

Регулациите са от надстройката и за това в смисъла, в който говориш не са природна даденост, а не че не са реални. Те не съществуват обективно в природата, докато човекът не ги измисли и въдеде в битието му. Има хора, които не искат да се съобразяват и с природните закони, но от това не следва, че последните не са реални. Така и с регулациите - те не са създадени да се харесват, а да се спазват и ако не ги спазваш, за да оцелее обществото според текущите му разбирания за социум ти се налагат санкции и наказания, за да поправиш поведението си.

Затова проблемът съвсем не е в нереалността на регулациите, а в идеите, на които почиват. В това до колко държат баланс и за обществените и за индивидуалните стремежи, нужди, цели. И колкото по-добре са балансирани, толкова по-устойчиво е обществото поради някакво съвпадение на част от целите и желанията. Че никога няма да има стопроцентово съвпадение, то е ясно. И за това обществото докато е нужно и фуннкционира винаги ще налага тази регулация със сила. Друг е въпросът тази сила как и в какми форми ще бъде прилагана и с какъв интензитет, за да мотивира индивида да спазва изискуемото се обществено поведение, дори и против волята си.

А чисто индивидуално, боклуци има от всички прослойки.

[sirius]

Дендро, как си представяш предполагаемото развитие на двете тенденции. До къде ще доведат формацията човек-общество.

Да обобщя пак. Едната е обществена, повече общество, по-малко свободна воля, а другата индивидуална - по-малко общество и повече свободна воля.

Като се има предвид това дето писахме тук.

Не идеалното според теб общество, а нещо като прогноза според знанията ни за човека и обществото.

Всъщност въпроса не е само до Дендро, да не си помисли някой нещо

Редактирано Ноември 29, 2011 от sirius

[DendroaspisP]

Дендро, как си представяш предполагаемото развитие на двете тенденции. До къде ще доведат формацията човек-общество.

Да обобщя пак. Едната е обществена, повече общество, по-малко свободна воля, а другата индивидуална - по-малко общество и повече свободна воля...

Труден въпрос задаваш. Според мен, най-обективно това ще зависи от производствените отношения и материална обезпеченост на индивида като стнадратна единица-субект на обществото. Колкото едно общество е по-осигурено (материално), толкова повече може да си позволи индивидуализъм, който да не пречи на нормалното функциониране на това общество. Разбира се, това не е абсолютна предпоставка, защото обществото е много сложен организъм, който съвсем не се изчерпва само с държавата. Но това за мен е базистна и необходима предпоставка.

От друга страна, индивидуализмът не е само деструктивен спрямо обществото, но може да има и има и положителна функция. Наличието на идеи и виждания на индивидите, които не съотвестват на текущото състояние на обществото води до конкуренция и в някои случаи и до победа на по-нови и по-добри виждания (кумулативно, а не алтернативно, защото нещо може да е ново и да не е добро) за устройство на обществото и на баланс на интересите. А историята показва, че колкото по-задоволен е индивида, той иска повече свобода (за какво ще я използва е друг въпрос).

Едва на база добро обезпечаване (материално) и значително освобождаване на време за индивида (т.е по-малко да работи и да бъде зает с осигуряване на екзистенц-минимуа за физическо съществуване), може да се стигне до най-балансирано съчетаване на обществена власт и зачитане на индивидуален интерес (стига последният да не е сам по себе си деструктивен спрямо обществото). Разбира се, това не го виждам изобщо в близко бъдеще.

Редактирано Ноември 29, 2011 от DendroaspisP

[sirius]

Малко "факти". Щото не знам дали са факти, но за мен е очевидно.

След сътресения (бедствия, войни и пр) обществената структура е изключително слаба. И се получава така, че всеки помага на всеки. Хората се взимат в ръце и доста бързо се самоорганизират. Без да се намесва закон, на свободна воля. Сякаш всеки се чуства представител обществото. На падналия му помага човек, а не служител на институция. (без да омаловажавам доста по-сериозните възможности на институцията)

От друга страна, сега сме на върха на икономическото си и социално развитие и сме свидетели на злоупотреби в огромни мащаби. Повечето на финансова основа. От друга страна ако някой падне, повечето няма да се трогнат, а най-много да се обадят на универсалния телефон за да дойде служител на съответната институция. А след това огромно развитие на производствени мощности и производство, някой да е забелязал да остава повече свободно време.

Отделния индивид сякаш повече е заинтересован да заобиколи многобройните правила и закони, безотговорен за последствията - може да замърсявам за 100г напред, но всичко си е законно (основно важи за фирми/корпорации). Идеята-хуманността вече не "живее" в индивида. Човека става индивид.

Индивид и човек - прави ли се разлика?

Редактирано Ноември 29, 2011 от sirius

[БатеВаньо]

Трудна работа така да станат по-равни. Така част от богатството ще отиде в ръце, които не са го създали. Трябва ти много цивилизовано и много будно общество, като скандинавия, за да работи тоя модел, иначе се прецаква.

Примерът със скандинавия мисля, 'е не е толкова коректен. Спокойно можем да му намерим аналог около арабския полуостров - Скандинавия е богата на природни ресурси, има сравнително малко население. Държавите там могат да си позволят викокият стандарт на живот - не може да се каже, че иконом стабилност в тези държави се дължи на по-високата степен на цивилизованост( което не е така ) на тези общества.

[БатеВаньо]

Но, не знам защо, се появяват нови длъжности и професии, които реално не произвеждат нищо. Говоря най-вече за държавни длъжности. Те не спомагат да се разреши даден проблем, а само удължават пътя на неговото решаване, като по този начин само симулират дейност.

Това не се преследва от идеалните цели на организационната структура.

Но, не знам защо, се появяват нови длъжности и професии, които реално не произвеждат нищо

отмина безвъзвратно времето на разтегливите локуми, затова кратко и ясно по въпроса - преследва се ефективност.

[DendroaspisP]

Малко "факти". Щото не знам дали са факти, но за мен е очевидно.

След сътресения (бедствия, войни и пр) обществената структура е изключително слаба. И се получава така, че всеки помага на всеки. Хората се взимат в ръце и доста бързо се самоорганизират. Без да се намесва закон, на свободна воля. Сякаш всеки се чуства представител обществото. На падналия му помага човек, а не служител на институция. (без да омаловажавам доста по-сериозните възможности на институцията)...

Според мен смесваш общество с държава. Държавата е само една от формите на организация на обществото.

[sirius]

Икономика, Кризи, Пазари, балони и пр.

През погледа на Дж.Сорос, който има поглед върху пазарите, защото гледа към фундаментите.

Редактирано Декември 10, 2011 от sirius

[Alexander_Nevski]

Рецептата е в здравия, свободен капитализъм с доза "социално".

това няма как да го има щом има демокрация ...

писал го вече 100 пъти и ми писна да повтарям ...

няма как при демокрация, да има ниско държавно преразпределение защото избирателите гласуват хазната да харчи за тях ...

спрете да повтаряте едни и същи глупости и бъдете сериозни поне един ден ...

'здрав и свободен' капитализъм е една утопия и нищо повече, нещо, което може да съществува само за много кратко време и то с голяма доза апроксимация ...