Защо системата е такава?

[Парсивал]

По същество основата на кризата наистина е в базата на 'системата'. Сериозния срив, който я провокира е именно централизираното вмешателство на държавата в работата на свободните пазари и вплитането на тесни/краткосрочни политически/партийни интереси в законодателство, което трябва да осигурява стабилност и правила, а не да налага квоти.

Аз лично имам силни предпочитания към златния стандард, но по същество(т.е. рационално, а не емоционално)е важно валутата да е стабилна и обезпечена - било то с ценни метали, ценни книги и т.н. В този смисъл основните недостатъци на 'системата' за мен са фракционалното банкиране и централните банки. регулацията в смисъл на правила на действие, проверки и гаранции са в по-голямата си част добро нещо. Регулациите (от които настъпи де-регулиране) са предимно свързани с ограничаване на достъпа на външни фирми/банки до местен пазар, както и с държавния (сиреч временен политически мотивиран) дял в управлението на тези отношения. Държавата няма място там, тъй като тя (държавата/правителство и т.н.) е безотговорна(в смисъл на 'практически не подлежи на тежестта на закона') за разлика от индивидите управляващи свободни фирми и корпорации (да, има корупция, измъкват се всякакви, но надявам се е ясно какво казвам).

С тези уговорки относно де/регулациите, ще кажа, че фракционалното банкиране и централните банки са двата основни проблема на системата. Златния стандард не спря кризите от 20те и 30те на ХХ век, макар след окончателното откъсване от него в началото на 70те да се наблюдава сериозно засилване на инфлационни тенденции. Това обаче може да се обясни с експоненциалната крива характеризираща инфлационната същност на фраксионалното банкиране и начина на лихвообразуване.

Лондонското Сити е естествено творение на нерегулираните (!) процеси на огромната глобална (!) търговия, която Империята командва по онова време. Лойдс (Lloyd's), Лондонската борса (LSE - The London Stock Exchange), Борсата за метали (LME - London Metals Exchange) са все произлезли от кафенета, чайни, кръчми и т.н. С течение на времето инструментите и ефективността на операциите превъщат Ситито в център, който работи и живее и без Империята, макар в днешно време (без Империята), Франкфурт, Хонг-Конг, Токио и, разбира се, Ню Йорк и Чикаго отдавна са му отнели монопола и първенството като финасово-търговски център.

Глобализацията е както урбанизацията преди десетки/стотици/хиляди години (например) - сиреч това не контролируем процес, а естествена фаза на развитието и напредъка на човешката цивилизация.

Редактирано 9, 2012 от Парсивал

[stinka (Rom)]

Пърсивале, не съм съгласен с това по-горе.

Основата на кризата е в ресурсите. И по-точно в тяхното свръх потребление (спрямо предходни деситилетия) от Китай и други бързо развиващи се икономики. От там насетне се къса веригата в слабите звена. Но просто в основата са ресурсите.

Какво значи валутата да е обезпечена? Със злато, с ценни книжа? Е те какво са?

Значи хартийката 20 лева, да я обезпечим с парче метал 20 лв. Еми то е абсолютно същото (като изключим психологическия ефект). Това са носители на стойност. Единственото обезпечение, което всяка една валута има е икономиката, която стои зад нея, днес и сега.

Относно Лондонското Сити, имах предвид големия бум на финансовия сектор в ОК от последните деситилетия. Това в смисъл като силно развитие на третичния сектор, което компенсира свръх механизацията и изнасянето на промишлени производства в третия свят. Във връзка със заетостта.

Тук в темата много често се прави съпоставка с 50те и 60те и колко добре вървяла икономиката тогава, и как еди кои си мерки от тогава били идеални. Само, че времената са други, условията са съвсем различни, света е променен, неможе да се върне онова време. Новите условия изискват нови мерки, света се развива и променя.

Относно Лийдс, за заетоста във финансовия сектор, данните ги видях от Уикипедия. Ако не са верни се извинявам. И все пак примера ми за Лийдс бе най-маловажната част от поста ми.

[Парсивал]

Не разбирам съвсем несъгласието - по същество нямаме противоречие.

Наистина парите са абстрактен носител на стойност. Дали са златни монети или черупки на редки миди, стъклени плочки или хартийки, смисъла им е да са еднакво приети от всички, да са с ограничено количество и да не могат да се фалшифицират лесно (да се променя лесно количеството им). Обезпечаванто им всъщност означава доверието, че парите предоставят предсказуем достъп до ресурси и труд, които иначе биха били търгувани бартерно.

С течение на времето златото и среброто са се оказали метали, които е лесно да се раздробят и не губят свойствата си с времето, а са трудни за фалшифициране и добив. Но дали те или банковите бележки (банкноти), които ще даде банката като доказателство, че там се пази дадено количество злато/сребро, ще се разменят за стоки и услуги, в края на краищата смисъла им е предсказуемата стойност - т.е. ресурса (стоки, суровини, труд), който те представляват.

Кризата с ресурсите ми се струва, че няма директно отношение към парите, или то е много по-слабо от паричната ситема - начините за издаване и размяна на тези пари - фракционалното банкиране и централното управление.

Постояния разтеж на потреблението на ресурси - дори коефициента на нарастване да е константа - е фактически експоненциален. И това е сериозен проблем - няма две мнения (или поне моето е в унисон). http://www.youtube.com/watch?v=F-QA2rkpBSY.

Редактирано 10, 2012 от Парсивал

[КГ125]

По същество основата на кризата наистина е в базата на 'системата'. Сериозния срив, който я провокира е именно централизираното вмешателство на държавата в работата на свободните пазари и вплитането на тесни/краткосрочни политически/партийни интереси в законодателство, което трябва да осигурява стабилност и правила, а не да налага квоти.

Аз лично имам силни предпочитания към златния стандард, но по същество(т.е. рационално, а не емоционално)е важно валутата да е стабилна и обезпечена - било то с ценни метали, ценни книги и т.н. В този смисъл основните недостатъци на 'системата' за мен са фракционалното банкиране и централните банки. регулацията в смисъл на правила на действие, проверки и гаранции са в по-голямата си част добро нещо. Регулациите (от които настъпи де-регулиране) са предимно свързани с ограничаване на достъпа на външни фирми/банки до местен пазар, както и с държавния (сиреч временен политически мотивиран) дял в управлението на тези отношения. Държавата няма място там, тъй като тя (държавата/правителство и т.н.) е безотговорна(в смисъл на 'практически не подлежи на тежестта на закона') за разлика от индивидите управляващи свободни фирми и корпорации (да, има корупция, измъкват се всякакви, но надявам се е ясно какво казвам).

С тези уговорки относно де/регулациите, ще кажа, че фракционалното банкиране и централните банки са двата основни проблема на системата. Златния стандард не спря кризите от 20те и 30те на ХХ век, макар след окончателното откъсване от него в началото на 70те да се наблюдава сериозно засилване на инфлационни тенденции. Това обаче може да се обясни с експоненциалната крива характеризираща инфлационната същност на фраксионалното банкиране и начина на лихвообразуване.

Лондонското Сити е естествено творение на нерегулираните (!) процеси на огромната глобална (!) търговия, която Империята командва по онова време. Лойдс (Lloyd's), Лондонската борса (LSE - The London Stock Exchange), Борсата за метали (LME - London Metals Exchange) са все произлезли от кафенета, чайни, кръчми и т.н. С течение на времето инструментите и ефективността на операциите превъщат Ситито в център, който работи и живее и без Империята, макар в днешно време (без Империята), Франкфурт, Хонг-Конг, Токио и, разбира се, Ню Йорк и Чикаго отдавна са му отнели монопола и първенството като финасово-търговски център.

Глобализацията е както урбанизацията преди десетки/стотици/хиляди години (например) - сиреч това не контролируем процес, а естествена фаза на развитието и напредъка на човешката цивилизация.

Точно! Така или иначе, тя няма да се спре. Някога литературата и киното оплакваше селото. Днес ще се оплакват цели региони, че и държави. Единственият път обаче е адаптацията, старото няма да се върне.

Би ли обяснил повече за това:

"Това обаче може да се обясни с експоненциалната крива характеризираща инфлационната същност на фраксионалното банкиране и начина на лихвообразуване."

[nik1]

Какво е това "фракционно банкиране", и каква е ролята му за създаването и съответно спукването на имотния балон през 2008 година?

[sirius]

И за мен това е нов термин. Нямам представа какво е това нещо.

[Парсивал]

Fractional Reserve Banking - Банкиране с частичен резерв. - или, както го наричаме за кратко във форума 'фракционално' или 'фракционно' банкиране.

За да се даде лиценз на една фирма да изършва банкови услуги (да приема депозити и да дава заеми) трябва да са удоволетворени голям брой условия. Едно от тези условия е изискването да се депозира 'неприкосновен' резерв в централната банка.

В зависимост от държавата този резерв може да е паричен или от други законни ценни книжа - държавни облигации и т.н.

Този резерв осигурява кратността на отпусканите кредити. Т.е. ако закона в държавата гласи, че минимум 1/10 (10%) от получените депозити в банката трябва да са винаги в наличност, то (обикновено) същото съотношение важи и за отпускането на заеми от банката: ако е депозирала 1 млн.лв в централната банка, новосъздадената банка може да отпуска кредити за 10 млн.лв.

Също така, ако в банката има депозити от 10млн.лв., банката има право да дава на заем 9млн.лв. и е длъжна да държи 10% (частичен резерв), а не цялата сума. Тя има право да дава 10 млн. на заем, защото е депозирала в централна банка минимално изискуемия частичен резерв.

Въпроси:

1. Откъде се вземат парите, които банката има прави да даде на заем, след като е депозирала 1/10 от цялата разрешена за даване сума?

2. Откъде ще се вземат парите за лихвите, ако предположим, че паричната маса е ограничена?

Опростено (и вероятно със спорна точност), отговорите биха били:

1. Тези пари се създават от банката кредитор срещу обещанието на кредитополучателя да върне заема. Тук няма да говорим за надеждността на кредита и дали е гарантиран с имот или по друг начин. Важното е, че тези пари не са съществували преди искането за кредит и се създават при това искане, заедно с тежестта (лихвата) върху тях.

2. Не е сложно да се види, че за да има пари (парична маса или електронни пари в кредината ви карта) да се платят лихвите, те трябва да се създадат. Как се 'създават' пари? Чрез кредити. Няма кредити - няма пари. Има кредити - има пари. Има и лихви.

Независимо, че е добре в личен план да нямаме дългове, ако всички дългове се погасят, няма да има пари в обръщение, защото понастоящем парите са обезпечени с дългове(или кредити - зависи от коя страна гледаме).

Проблема по същество не е нито в лихвите нито в кредитите: много от кредитите се ползват за създаване на реална стойност: услуги, изобретения, лекарства, столове, маси, дрехи, тухли и т.н. Проблема е в множителя на изискването за разтеж наложен от фракционното банкиране - как може да разполагаш с няколко пъти повече ресурс от наличния и непрекъснато да го взимаш от бъдещето?!? И важното тук е "няколко пъти" , разрешено от изискването за частичен (а не, например, пълен) рзерв.

Ето защо ми се струва, че тези принципи са в основата на инфлационните тенденции, а не откъсването от златния стандарт. Има аргументи, че двета са свързани, но за мен те не са убедителни.

Горния 'множител' създава пирамида/балон, който от време на време се пука. Защо? Защото годишната сложна лихва е експоненциално растяща сума (лихва върху олихвеното количество) и когато тя е комбинирана с неколкократно превишаване на пари в оборот спрямо реалното им покритие (частичния резерв), налягането върху системата се оказва твърде много...

Това са опростени обяснения и подлежат на критика. Но се вижда, че фракционното банкиране, заедно с лихвите си може да работи само ако има нови кредити/дългове, само ако има разтеж и инфлация. Ако разтежа спре или има свиване, се получва срив в 'системата'.

Редактирано 10, 2012 от Парсивал

[КГ125]

Чудесно обяснение!!! Следователно - кризата е криза на спекулацията? Поне така го разбирам аз. За да работи система с дългова обезпеченост, трябва дълговете да са с висока възвращаемост. Т.е. да се влагат в нещо реално и носещо приход. Но трябва да е луд човекът, който мисли, че това ще продължава вечно без разширяване на производството и пазарите непрекъснато - нещо, което се случваше в западния свят през 60-тте, 70-тте, 80-тте, па ако щете с компютърните технологии и през 90-тте. След като нещо се случи и нещата минаха на имотния балон.

Въпросът е какво е това нещо? Кой спря развитието и защо?

[nik1]

Чудесно обяснение!!! Следователно - кризата е криза на спекулацията? Поне така го разбирам аз. За да работи система с дългова обезпеченост, трябва дълговете да са с висока възвращаемост. Т.е. да се влагат в нещо реално и носещо приход. Но трябва да е луд човекът, който мисли, че това ще продължава вечно без разширяване на производството и пазарите непрекъснато - нещо, което се случваше в западния свят през 60-тте, 70-тте, 80-тте, па ако щете с компютърните технологии и през 90-тте. След като нещо се случи и нещата минаха на имотния балон.

Въпросът е какво е това нещо? Кой спря развитието и защо?

това "трябва" как трябва да се да се разбира?!

Питам какво значи това "трябва". Банките "трябва" да спрат да дават заеми на хора, които например си купуват жилиша, така ли? Това ли твърдиш? Как ще стане това?

Банките доколко разбирам си прояват здрав разум: те продават нещо (което както се разбра не е тяхно, нямат го), и печелят, за да печелят (банките продават пари). Всеки би искал да продава нещо и да печели нали това е аждеба "здравия разум"

Въпроса ми към теб е откъде трябва да дойде (според теб) този "здрав разум" пак според теб, и какво значи "здрав разум"

[КГ125]

Ми след като дават заеми банките, трябва да си ги получават, бре. Какво сложно има?

[DendroaspisP]

това "трябва" как трябва да се да се разбира?!

Питам какво значи това "трябва". Банките "трябва" да спрат да дават заеми на хора, които например си купуват жилиша, така ли? Това ли твърдиш? Как ще стане това?

Банките доколко разбирам си прояват здрав разум: те продават нещо (което както се разбра не е тяхно, нямат го), и печелят, за да печелят (банките продават пари). Всеки би искал да продава нещо и да печели нали това е аждеба "здравия разум"

Въпроса ми към теб е откъде трябва да дойде (според теб) този "здрав разум" пак според теб, и какво значи "здрав разум"

Ник,

абе какви пари продават? Първо, парите са фикция, второ - оказва се, че те ти продават дори несъществуваща фикция. Остава само вярата и надеждата, докато всички духаме в балона. Това направо не е научна икономика, ами религиозна такава.

[Парсивал]

В началото на Клинтъновия мандат за секретар по социалните проблеми бе назначена една адвокатка, която проведе следната програма: на базата на статистика (вече е ясно колко лесно манипулируема и избираема е тази материя) било очевидно, че престъпността намалява в райони с висок процент притежание на имоти - сиреч хората живеят в техни жилища, било то и заложени срещу заем и се грижат за тях и не се занимават с лоши обществени дейности. И започва сериозен правителствен и държавно-институционален натиск към банките да дават заеми на по-широк спектър получтели. Консервативните банкови изисквания за оценка на риска обаче са пречка! И понеже този риск се измерва с пари, правитрелството налага мерки и глоби ако не се дава пропорционално жилищен заем на всички сектори от местната общественост. Тези мерки и глоби са толкова тежки, че е по-евтино да се поеме риска и да се даде ипотека на човек без постоянен доход, отколкото да си подложен на санкциите. Хитро, а?

Добре, но това работи само в период на икономически разтеж. Тези рискови групи получиха огромно количество кредити. И когато започнаха да не плащат (защото мнозина по начало нямаха постоянна работа или доход и никога не биха се квалифицирали за заем от каквото и да е естество) икономиката все още беше с разтеж, инерцията от кредитораздаването продължаваше. Тогава повечето неплатежоспособни преипотекираха имототе си (които междувременно бяха нарастнали като пазарна оценка) и с новите пари плащаха заемите си. Буш младши неведнъж се опита да върне разумните принципи и да отмени държавното вмешателство, но доминирания от демократите конгрес блогира всичките му опити.

И когато икономиката на САЩ се позабави в дежурната самокорекция на пазара и още повече хора останаха бе доходи, това съвпадна и със свършването на парите за изплащане на ипотеките. И изведнъж имаше много неплатежоспособни, много имоти на пазара, срутване на пазарната стойност на обезпечението на заемите и реално заличаване на измислената спекулативна стойност добавена/създадена от политическия натиск към банките. И много хора фалираха, дори онези, които имаха доходи, но наивно бяха инвестирали средства в банки, които кога от алчност, кога под натиска на другите фактори, бяха раздали спестяванията на хората като заеми, които се оказаха неприбираеми. Пенсионни фондове и общини от цял свят бяха инвестирали в подобни пирамидални структури както в САЩ, така и в страни като Исландия, които даваха висока лихва ако депозирате при тях, но даваха още по-рискови заеми... 'Щото цената на недвижимите имоти винаги расте, нали?

Да, ама - не!

И така правителството чрез централната банка и законите се намеси в свободната икономика,която със своя чудесен принцип на фракционно банкиране умножи многократно размера на спекулативния риск, чийто пасив бе поет от кредиторите на банките - т.е. всички, които имаха депозити в тях.

Редактирано 10, 2012 от Парсивал

[alvassareiro]

Ми след като дават заеми банките, трябва да си ги получават, бре. Какво сложно има?

Ключовият въпрос е как се определят лихвите. Ти КГ знаеш ли как се определят лихвите по кредитите?

[DendroaspisP]

... Щото цената на недвижимите имоти винаги расте, нали?...

В същност, и до сега не съм чул обективно обяснение, защо е така.

[stinka (Rom)]

Е и? Коя е алтернативата на фракционното банкиране?

Всичко е въпрос на регулация.

И трето да винаги е било и ще бъде въпрос на доверие банкирането. Банка и муха се убиват с вестник.

Винаги при криза се търси някаква тотална сигурност за парите. Няма такова чудо. Тук е въпрос на психология. Но няма такова чудо. Истината е че нито златен стандарт, нито незнам си кво банкиране ще донесът тотална сигурност.

Парите струват (независимо какъв е носителя -хартия или метал) колкото струва икономиката днес и сега. Кризи е имало и ще има, едни ще обедняват, други ще забогатяват. Абсолютна сигурност няма в нищо.

Ами пак за това търсене на сигурност. Уж недвижимите имоти са най-сигурна инвестиция. 100 дка земя или къща (която с нормална подръжка може да има живот над 100 години и кусур), колкото банки и фондове да фалират си стоят. Да ама не е точно така щото ако има свръх наситеност на имоти, цените се сриват, или икономиката няма "нужда" от твоя имот пак нямаш нищо.

Редактирано 10, 2012 от stinka (Rom)

[Парсивал]

Всички живеем в реалността - едва ли някой очаква абсолютна сигурност дори да я търси.

Регулацията и правилата не означават вмешателство, нали? Абсолютна сигурност няма, но може да има сигурност в правилата, а не да ги променяме с краткосрочни себични политически мотиви. Правилата и регулациите трябва да изключват подобни намеси.

Нямам добре проучен и изкристализирал отговор на съвременен заместител на фракционното банкиране.

Струва ми се, че добро начало е поглед към банкирането преди хартиените пари и банкнотите. Имало е банки, имало е кредити, имало е спестявания. За съхранението на пари, банките за вземали такса! А когато са боравили с тях и са ги давали на заем, кредитора им не е могъл да тегли от тях, за което 1. банкерите са имали съгласието му и 2. са му плащали. И понеже всичко е ставало с физическо злато или сребро, няма как да се даде едно и също количество на двама души...

Друг пример са някои инвестиционни фондове, както и т.н. venture capitalists - при тях няма фракционни неща...

Редактирано 10, 2012 от Парсивал

[КГ125]

В същност, и до сега не съм чул обективно обяснение, защо е така.

Според мене, защото имаше пари за тях. Имаше кредити. Но тя не винаги расте. На нищо цената не му расте вечно.

Редактирано 10, 2012 от КГ125

[КГ125]

В началото на Клинтъновия мандат за секретар по социалните проблеми бе назначена една адвокатка, която проведе следната програма: на базата на статистика (вече е ясно колко лесно манипулируема и избираема е тази материя) било очевидно, че престъпността намалява в райони с висок процент притежание на имоти - сиреч хората живеят в техни жилища, било то и заложени срещу заем и се грижат за тях и не се занимават с лоши обществени дейности. И започва сериозен правителствен и държавно-институционален натиск към банките да дават заеми на по-широк спектър получтели. Консервативните банкови изисквания за оценка на риска обаче са пречка! И понеже този риск се измерва с пари, правитрелството налага мерки и глоби ако не се дава пропорционално жилищен заем на всички сектори от местната общественост. Тези мерки и глоби са толкова тежки, че е по-евтино да се поеме риска и да се даде ипотека на човек без постоянен доход, отколкото да си подложен на санкциите. Хитро, а?

Добре, но това работи само в период на икономически разтеж. Тези рискови групи получиха огромно количество кредити. И когато започнаха да не плащат (защото мнозина по начало нямаха постоянна работа или доход и никога не биха се квалифицирали за заем от каквото и да е естество) икономиката все още беше с разтеж, инерцията от кредитораздаването продължаваше. Тогава повечето неплатежоспособни преипотекираха имототе си (които междувременно бяха нарастнали като пазарна оценка) и с новите пари плащаха заемите си. Буш младши неведнъж се опита да върне разумните принципи и да отмени държавното вмешателство, но доминирания от демократите конгрес блогира всичките му опити.

И когато икономиката на САЩ се позабави в дежурната самокорекция на пазара и още повече хора останаха бе доходи, това съвпадна и със свършването на парите за изплащане на ипотеките. И изведнъж имаше много неплатежоспособни, много имоти на пазара, срутване на пазарната стойност на обезпечението на заемите и реално заличаване на измислената спекулативна стойност добавена/създадена от политическия натиск към банките. И много хора фалираха, дори онези, които имаха доходи, но наивно бяха инвестирали средства в банки, които кога от алчност, кога под натиска на другите фактори, бяха раздали спестяванията на хората като заеми, които се оказаха неприбираеми. Пенсионни фондове и общини от цял свят бяха инвестирали в подобни пирамидални структури както в САЩ, така и в страни като Исландия, които даваха висока лихва ако депозирате при тях, но даваха още по-рискови заеми... 'Щото цената на недвижимите имоти винаги расте, нали?

Да, ама - не!

И така правителството чрез централната банка и законите се намеси в свободната икономика,която със своя чудесен принцип на фракционно банкиране умножи многократно размера на спекулативния риск, чийто пасив бе поет от кредиторите на банките - т.е. всички, които имаха депозити в тях.

Ето го батко, бе! Добрият стар социализъм. Не искаш да дадеш! Ще те накараме насила! Еми ето ви.

Редактирано 10, 2012 от КГ125

[КГ125]

Собствеността е преди всичко културно-историческа категория, социалнопсихологическа категория. Културата на собственика е и култура на гражданина. Културната на гражданина е културата на отговорния човек, който следователно става и политически гражданин. Общности, които нямат изградена собственическа култура, не могат да бъдат заставени да я изградят като им се даде наготово резултатът на тази култура. Тя е плод на историческо разивтие и връзката собственост - ниска криминална престъпност не може да се поведе от собствеността, тя е корелативна. Ако дадете на някого собственост, вие му давате шанс. В огромен брой от случаите обаче той го пропилява по културни съображения (хората на които не има върви поради нещастно стечение на обстоятелствата са статистически малко, както и тези, които са с късмет).

Бомбата е била заложена с тази социалистическа идея още в началото. Западът през Студената война напредваше страшно, и в този напредък на реалната икономика вирееха всякакви кредитни схеми. Но светът от началото на 21 век вече не е същия, по ред причини, които ще се радвам да разгледаме. Икономиката не върви така бързо, собствеността е концентрирана почти до предела на допустимото за едно свободно общество (може и силно да се изказвам, ама...), автоматизацията колкото помага, толкова и държи много хора настрани от приходите от един по-класически стопански процес, който имахме след ВСВ и доходи няма, като няма доходи, няма и връщане на кредитите и целият синджир рухва, защото свършва свирката на фокусника, който го държи изправен.

[Alexander_Nevski]

Относно Лийдс, за заетоста във финансовия сектор, данните ги видях от Уикипедия. Ако не са верни се извинявам. И все пак примера ми за Лийдс бе най-маловажната част от поста ми.

стинке,

кво си видял и кво си гледал в уикито не знам ... за да добиеш представа какви бръмбари ти се въртят в галвата ще ти спомена само, че в цяло УК в банките работят 400000 души ... от които около 90000 в Canary Warf ... и още толкова или малко повече в City of London ...

другите части на постингите ти не са качествено по-различни от това да се опиташ да ни убедши как в Лийдс и околията 300 000 души работят по банките ...

айде със здраве ...

[Alexander_Nevski]

В началото на Клинтъновия мандат за секретар по социалните проблеми бе назначена една адвокатка, която проведе следната програма: на базата на статистика (вече е ясно колко лесно манипулируема и избираема е тази материя) било очевидно, че престъпността намалява в райони с висок процент притежание на имоти - сиреч хората живеят в техни жилища, било то и заложени срещу заем и се грижат за тях и не се занимават с лоши обществени дейности. И започва сериозен правителствен и държавно-институционален натиск към банките да дават заеми на по-широк спектър получтели. Консервативните банкови изисквания за оценка на риска обаче са пречка! И понеже този риск се измерва с пари, правитрелството налага мерки и глоби ако не се дава пропорционално жилищен заем на всички сектори от местната общественост. Тези мерки и глоби са толкова тежки, че е по-евтино да се поеме риска и да се даде ипотека на човек без постоянен доход, отколкото да си подложен на санкциите. Хитро, а?

Добре, но това работи само в период на икономически разтеж. Тези рискови групи получиха огромно количество кредити. И когато започнаха да не плащат (защото мнозина по начало нямаха постоянна работа или доход и никога не биха се квалифицирали за заем от каквото и да е естество) икономиката все още беше с разтеж, инерцията от кредитораздаването продължаваше. Тогава повечето неплатежоспособни преипотекираха имототе си (които междувременно бяха нарастнали като пазарна оценка) и с новите пари плащаха заемите си. Буш младши неведнъж се опита да върне разумните принципи и да отмени държавното вмешателство, но доминирания от демократите конгрес блогира всичките му опити.

И когато икономиката на САЩ се позабави в дежурната самокорекция на пазара и още повече хора останаха бе доходи, това съвпадна и със свършването на парите за изплащане на ипотеките. И изведнъж имаше много неплатежоспособни, много имоти на пазара, срутване на пазарната стойност на обезпечението на заемите и реално заличаване на измислената спекулативна стойност добавена/създадена от политическия натиск към банките. И много хора фалираха, дори онези, които имаха доходи, но наивно бяха инвестирали средства в банки, които кога от алчност, кога под натиска на другите фактори, бяха раздали спестяванията на хората като заеми, които се оказаха неприбираеми. Пенсионни фондове и общини от цял свят бяха инвестирали в подобни пирамидални структури както в САЩ, така и в страни като Исландия, които даваха висока лихва ако депозирате при тях, но даваха още по-рискови заеми... 'Щото цената на недвижимите имоти винаги расте, нали?

Да, ама - не!

И така правителството чрез централната банка и законите се намеси в свободната икономика,която със своя чудесен принцип на фракционно банкиране умножи многократно размера на спекулативния риск, чийто пасив бе поет от кредиторите на банките - т.е. всички, които имаха депозити в тях.

драги,

въпреки, че не отричам клинтоновите глупости, да се обвинява за всичко той и неговте програми е смешно ...

UK банките през 2011г. след като цялата тая криза се вихри са закупили една от друга 11 пъти повече деривати отколкото са раздали кредити за промишлеността ...

няма държавна политика, която да поощрява закупуването на деривати, няма клинтън, няма адвокатка ...

най-голямата финансова криза тресе целият свят ... постоянно се говори за това, че не трябва да се спекулира, а трябва да има реална икономика ...

те въпреки това се оливат с деривати ...

реално проблемът не беше в програмата на клинтън нито в социалните жилища, а в това което направиха банките ...

а те направиха следното - дадоха кредити на всички, включително на безработните негри, омешаха ги в едни сложни финансови иснтрументи и казаха на другите, а тия книжа са перфектни ААА ... другите ги купиха ... книжата в един момент потънаха надолу и работата засмърдя ...

клинтът и адовкатката му обаче нямат пръст в тая работа ... те не се създали тия инстурменти ... те не са ги оценили ... те не са ги продавали ... дори и фани мае и фреди мак не са тяхни творения ...

много се перчите тук ... ама фани мае е създадена 1938г. а фреди мак през 1970г. ... още буш-старши променя закона през 1992г. така че да поощри раздаването на кредити ... натискът на администрацията на клинтън през 99г. е само част и една от стъпките от голямата игра ...

Редактирано 10, 2012 от Alexander_Nevski

[КГ125]

много се перчите тук (а бан, де!!! Защо е нужна такава реплика? ) ... ама фани мае е създадена 1938г. а фреди мак през 1970г. ... още буш-старши променя закона през 1992г. така че да поощри раздаването на кредити ... натискът на администрацията на клинтън през 99г. е само част и една от стъпките от голямата игра ...

Ама фалираха чак сега, нали?

[Alexander_Nevski]

Сашо, първо няма да са 300 000 хил., щото децата и пенсионерите не работят. заетите са около 50%, и една трета от тях. Вярно че написах в банкопвия сектор. По точното е във финансовия сектор и застраховането. Но както и да е, казах от къде съм го видял, ако не е вярно се извинявам.

Колкото до останалата част от постовете ми ех...

Със здраве Сашко.

гузен негонен бяга ... не се оправдавай като си хванат в крачка ... да не те запукам колко са и децата и пенсионерите и колко е заетостта в лийдс ... и колко е лийдс метрополитън ариа ... никога няма да я докараш цифрата ...

[Alexander_Nevski]

Ама фалираха чак сега, нали?

кога са фалирали фреди мак и фани мае?

година и съдебно решение моля?

Редактирано 10, 2012 от КГ125

[КГ125]

кога са фалирали фреди мак и фани мае?

година и съдебно решение моля?

Вярно, не са. Грешка. Само са се отписали от борсата с Фреди Мак. Мисълта ми е, че работиха сравнително нормално в целия период и кризата стана чак сега. Не е там причината, ще рече. Клинтъновата програма доста се различава.... Някой да е глобявал банките по такъв начин дотогава? Не.

Редактирано 10, 2012 от КГ125