Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува

Мисля, че Дорис много точно и ясно е отговорила на този парадокс във връзка с възможността времето да се дели до безкрайност.

Задачката действително е поставена от философ, но решението й е математическо.

Това за мен поставя още един интересен въпрос: за съотношението между философия - логика - математика.

И Дорис също както и Мечо нарушава логиката на условието. Тя също не се подчинява на авторитета на учителя както и Мечо. Каква е разликата между Мечо и Дорис. Дорис е свикнала да търси решенията на проблемите по пътя на логиката. Когато и зададат некоректна задача, която не може да бъде решена по пътя на логиката, Дорис все пак я решава нарушавайки логиката на условието на задачата като твърди, че прострнствовремето не може да се дели на безкрайно малки части. Това е нарушение на условието на задачата, тъй като по условие прострнствовремето точно се дели на безкрайно малки части и то по такъв начин, че колкото и малка част от пространството да сме избрали, винаги съществува такава част от пространството, която да е с много по малки размери от нея. Да си припомним условието. Цитирам:

"Ако изстреляме една стрела към мишена и тя започне да лети към нея, то винаги има точка (между стрелата и мишената), която е равна на половината от оставащото разстояние."

Или с други думи и Дорис нарушава условието, също както и Мечо.

Ще каже някой, да ама Дорис е права и има право да нарушава условието, тъй като има диплома, пък Мечо няма право да нарушава условието щото е ПРОСТ. Ще каже и ще сгреши жестоко, тъй като както Дорис, така и Мечо са еднакво компетентни относно причините по които всеки един от тях решава задачата. Дорис разбира от висша физика, и твърди, че знанията и по висша физика и дават право да твърди, че пространството и времето са неделими до безкрайност, което от своя страна прави условието некоректно и и дава право да го наруши. Мечо от своя страна е също компетентен, тъй като е гледал състезания по стрелба с лък и е виждал с очите си, че изстреляните стрели почти винаги достигат до мишените, което също му дава не по малко право да счете условието на задачата за некоректно и да го наруши, със същия довод, че така поставеното условие противоречи на доказаното от опита.

Каква е разликата. Дорис не си е взела поука. Мечо решава задачата благодарение на опита от борбата с много подобни ОТГАТКИ.

  • Потребител
Публикува

Във пост №5 е показано и математическото решение за безкрайно делимо пространство, точно както е по условието на задачата.

Мисля, че Дорис много точно и ясно е отговорила на този парадокс във връзка с възможността времето да се дели до безкрайност.

Задачката действително е поставена от философ, но решението й е математическо.

Това за мен поставя още един интересен въпрос: за съотношението между философия - логика - математика.

Въпросът е интересен.

Във всеки случай, не бива да се бърка науката Философия със свободните разсъждения, основани на личния житейски опит.

Лично аз смятам, че редът трябва да е обратен: математика логикафилософия.


  • Потребител
Публикува

Във пост №5 е показано и математическото решение за безкрайно делимо пространство, точно както е по условието на задачата.

Въпросът е интересен.

Във всеки случай, не бива да се бърка науката Философия със свободните разсъждения, основани на личния житейски опит.

Лично аз смятам, че редът трябва да е обратен: математика логикафилософия.

В същност, не съм ги подредил императивно, а само си посочих като понятия за сравняване и взаимовръзки (включително и причинно-следствени).

Логическата подредба вече изразява идея. Затова бих искал да поясниш защо на първо място слагаш математиката, т.е по какъв критерий я определяш за основополагаща. Логиката безспорно е общия елемент в двете крайни понятия - философия и математика. Но, до колко и дали науката философия е подчинена на науката математика?

  • Потребител
Публикува

Не, не е подчинена. Философията като наука е сбор от теории, които обобщават и систематизират човешкия опит във всички сфери, достъпни на човешкото съзнание. За това, за да се стигне чрез философията до някакви полезни и смислени изводи, тя взима информация от другите науки - история, психология, физика, математика в частност. Ето това имам предвид.

  • Потребител
Публикува

Природните науки може и да могат да се развиват без хуманитарните, даже и направо си могат, щото тъй както гледам по целия свят на простолюдието му е забранено ХУМАНИТАРНОТО образование. Вярно е, че на природните науки не им трябва философия, щото няма по велик от негово величество експеримента. Но на човека му трябва философия. На човечността и трябва философия. На състраданието му трябва свобода, достигната чрез философска мъдрост. Ето какво е казал Протагор преди сократистите с помощта на властите да успеят да лишат западния свят за хилядолетия от мъдрост.

"ЧОВЕКЪТ е мярка за всички неща

за съществуващите, защото съществуват

и за несъществуващите, защото не съществуват."

Протагор

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител
Публикува

Магията е в условието. Нека да го променим. Нека между стрелата и прословутата мишена, до която тя (стрелата) не може никога да достигне, да поставим друга една мишена, която се намира точно на половината разстояние. Значи сега, до привилегированата мишена, стрелата никога не може да достигне, обаче до другата мишена стрелата достига от раз. Даже от първия раз. Нека сега да поставим друга една мишена на два пъти по голямо разстояние, отколкото е разстоянието между стрелата и прословутата мишена. В този случай се оказва, че стрелата не само не може да достигне до така поставената нова мишена, но дори не може да достигне и до половината от това разстояние.

Сега предполагам е ясно защо задачата е философска. Парадокса се появява от това, че си поставяме ограничение. Привилегироваме една от мишените за сметка на всички други мишени.

Няма ли равнопоставеност и свобода - има привилегии, ограничения и парадокси. Ако третираме равнопоставено всички мишени, никога не бихме достигнали до парадокс

  • Потребител
Публикува

Ясно равнопоставеност и свобода! Стрелата пък що да лети? Не е равнопоставена мишената. За да имаме равнопоставеност, стрелата трябва да е мишена, а мишената стрела, и в момента в който стане всичко да се промени!

Но пък имаме ли свобода, на кого му пука кой какво е ;).

Според мечовата 'философия'?

  • Потребител
Публикува

Хем е несериозно, хем съм прав! Да ясно! Несериозното е право, сериозното криво, но всичко е равнопоставено и свободно!

К'во ти пука дали го разбирам?

  • Потребител
Публикува (edited)

При парадокса на Зенон за Ахил и костенурката, некоректното е, че по условие не се допуска Ахил да изпревари костенурката,защото ако може да я изпревари, значи може и да я настигне, а за стрелата в уикито е написано следното : ".... Във всеки момент от този полет, стрелата се намира в точно определена точка, и в тази точка се намира в покой. Но сбор от състояния на покой не дава движение, както и сборът от нули е нула. Следвайки пътя на логическото описание, стрелата виси неподвижно в пространството без да се движи."

Редактирано от JImBeam
  • Потребител
Публикува

За костенурката е малко по трудно, защото се движи, но е пак същото. Ако на една права се намират Ахил и пред него три костенурки, които се движат с еднаква скорост по същата права, по посока на отдалечаване от Ахил, като магическата костенурка е по средата, то излиза, че Ахил ще задмине най близката, магическата ще я доближи на косъм, но няма да може да я настигне и задмине, а най първата изобщо няма да може да я доближи.

Пак уж три еднакви костенурки, пък двете са с привилегии. Първата даже с по големи привилегии. Следователно разсъжденията не са верни и свободната логика е нарушена. Поставили сме си ограничение, което прави така щото реалността (Ахил ги задминава костенурките) да изглежда парадоксална.

  • Потребители
Публикува

При парадокса на Зенон за Ахил и костенурката, некоректното е, че по условие не се допуска Ахил да изпревари костенурката,защото ако може да я изпревари, значи може и да я настигне, а за стрелата в уикито е написано следното : ".... Във всеки момент от този полет, стрелата се намира в точно определена точка, и в тази точка се намира в покой. Но сбор от състояния на покой не дава движение, както и сборът от нули е нула. Следвайки пътя на логическото описание, стрелата виси неподвижно в пространството без да се движи."

Това е съвсем друг парадокс - "стрелата", а темата е за "дихотомия"

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Вашето предишно съдържание е възстановено.   Изчистване на редактора

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!