Нептун

[Apofis]

Нептун, осмата планета от Слънчевата система и четвърта по големина, е открита през 1846 година от Йохан Гале в Берлинската обсерватория, използвайки изчисленията на френския астроном Юрбен льо Верие върху смущенията на движението на планетата Уран. Нептун е по-малка по размер, но има по-голяма маса от Уран.

Нептун се върти около Слънцето на разстояние 4,504,000,000 км. (30.06 AU), има маса 1.0247х1026кг. (17.23 пъти по-голяма от земната) и диаметър по екватора 49532 км. (3.88 пъти по-голям от земния). Околоосното му въртене е с продължителност 18:25.55 часа, а обикаля около Слънцето за 164.82 земни години с орбитална скорост 5.43 км/сек.

Нептун е посетен от един космически кораб – Voyager 2 на 25 август 1989 година. Повечето, което знаем за тази планета, е от това единствено посещение и от наблюденията на космическия телескоп Хъбъл.

Тъй като орбитата на Плутон е твърде ексцентрична, той понякога пресича орбитата на Нептун, и тогава Нептун се явява най-отдалечената от Слънцето планета в течение на няколко години.

За вътрешният строеж на Нептун може да съдим от нейните радиус, маса, период на въртене, форма на гравитационното й поле и от поведението на водорода, хелия и водата под високо налягане. Предполага се, че Нептун има скално ядро с маса, колкото Земята. Ядрото е обгърнато от мантия, богата на вода, метан, амоняк и други елементи, които са под високо налягане и висока температура. Мантията има маса, 10-15 пъти по-голяма от земната. Над мантията се намира външен слой с една или две земни маси, съставен от молекулярен водород, хелий и метан. Синият цвят на Нептун се дължи основно на поглъщането на червения цвят на светлината от метана в атмосферата, но има и някои допълнителни, все още непознати фосгени, които придават на облаците този наситен син цвят. Атмосферата му е съставена предимно от водород и хелий с малко количество метан, а температурата там е около минус 220°С. Както на повечето газови планети, и на Нептун бушуват огромни бури. Скоростта на вятъра на Нептун е най-голямата в цялата Слънчева система - около 2000 км/час.

Най-голямата особеност на Нептун, Голямото тъмно петно, се намира в южното полукълбо. То е с размер, два пъти по-малък от Голямото червено петно на Юпитер, или почти колкото е диаметърът на Земята и е огромен ураган. В него скоростта на вятъра е 300 м/секунда. Voyager 2 откри по-малко тъмно петно, а също и малък неправилен бял облак, който обикаля около Нептун за 16 часа и е известен под името "Скутерът".

Нептун има магнитно поле, което не съвпада с оста на въртене. Счита се, че това поле се генерира в сферична област близо до повърхността на планетата. Наблюдавани са били сияния именно в тези области. Подобно на газовите гиганти Юпитер и Сатурн в нашата Слънчева система, и Нептун има вътрешен източник на топлина, който му позволява да излъчва почти два пъти повече енергия, отколкото получава от Слънцето.

Нептун има пръстени, които са тъмни и с неизвестна структура, подобно на пръстените на Юпитер и Уран. На пръстените на Нептун са дадени имена: най-външният е Адамс (на дистанция 62930 км и с ширина около 50 км), който съдържа три други с имена Свобода, Равенство и Братство. Следва безименния пръстен, с еднаква орбита с Галатея, след него е Leverrier, чийто външни разширения се наричат Lassell и Arago, и накрая – плахия Galle, който е на дистанция 41900 км и има ширина 15 км.

Преди Voyager да се срещне с Нептун са били известни два спътника на Нептун: Тритон и Нереида с диаметри съответно 3800 км. и 300 км. Voyager е открил още шест спътника с диаметри от 50 до 200 км. Всички тези малки тела обикалят около Нептун в неговата екваториална плоскост и в същата посока на въртене на планетата. Нереида и Тритон обаче имат орбити, които са наклонени спрямо екваториалната плоскост на 30° и 20°. Тритон е уникален в това, че е единственият голям спътник в цялата Слънчева система, който се върти около своята планета в посока, обратна на посоката на въртене на планетата. Затова се счита, че тези два спътника не са се формирали заедно с Нептун, а са били прихванати от неговата гравитация в миналото. Останалите шест луни на Нептун са Thalassa, Despina, Galatea, Larissa, Proteus и Naiad.

[Apofis]

Нептун е осмата планета по отдалеченост от слънцето и четвъртата по големина в слънчевата система.Тя е открита по теоретичен начин на 23 септември 1846г. и едва след това наблюдаван. Неговата орбита и маса били пресметнати по отклоненията, които той – тогава още неизвестен – причинява с гравитационното си въздействие върху орбиталното движение на Уран. Това води до промени във видимия върху небето път на тази планета. По подробни сведения за планетата получихме от космическия апарат Войджер 2, който достигна планетата през август 1989г. Екваториалния радиус и е 24,746 км. в Нептун могат да се поберат 60 планети като Земята, но масата и е само 15 пъти по голяма от земната.Това е така защото Нептун има значително по-малка плътност от тази на Земята само 1,64 gm/cm^3.Той обикаля около слънцето на средно разстояние 30,1 AU (4,504,300,000 км.) за 164,79 години с скорост 5.45 km/sec.Нептун извършва една пълна обиколка около оста си за 16 часа 6 мин.

Атмосферата на Нептун е съставена от водород 85% хелий 13 и метан 2%.Именно метан предава синьо зеления цвят на планетата, защото поглъща червената светлина.Температурата на планета варира от –193 до –153 С. на Уран тя е около -193 С, но Нептун получава 2,5 пъти по-малко енергия от Слънцето в сравнение с Уран. Затова при него, както при Юпитер и Сатурн, трябва да се допусне наличието на допълнителен източник на енергия.Атмосферното налягане варира от 1-3 бар в зависимост от местоположението. По повърхността на планетата не се наблюдават никакви детайли. Различават се отделни бели петънца както по повърхността на земен океан. Ето защо едно петно, което бе забелязано да се движи, получи името “скутер”.Това петно е характерно за Нептун и наподобява червеното петно на Юпитер.То представлява гигантски атмосферен вихър, които се движи с скорост около 2000 км./h. (в по тъмно синьо на снимката).

Нептун има пръстени това беше потвърдено от “Войджър-2” на 26 август 1989 г. до тогава само се предполагаше за съществуването им.Широчината на пръстените варира от 15 км. до 5800 км.Най-отдалечения от тях се намира на 62,930 км. от Нептун, а най-близкия на 41,900 км.Масата на пръстените за сега е неизвестна.Те са съставени от малки прахообразни частици, които са се отделили вероятно при сблъсъците на метеорити със спътниците на Нептун.

Снимката е направена от Войджер 2 на 26 август 1989г. от разстояние 280,000 км. и показва два от пръстените на Нептун.

Спътници: Освен данните за планетата и пръстените и Войджер 2 откри и 6 нови спътника, с което известните спътници на Нептун станаха 8.От двата по-известни спътника – Тритон и Нереида, “Войджър-2” мина сравнително близко до първия. Тритон обикаля около Нептун по почти кръгова орбита и в обратна посока. Спътникът се оказа по-малък от очакваното. Върху него се наблюдават кратери, като част от тях са вулканични. Нещо повече – има признаци на незатихнала вулканична активност. Ако това се потвърди, Тритон ще бъде третото тяло в Слънчевата система сред Земята и спътника на Юпитер Йо с действащи вулкани

[Spirit]

Мисии до Нептун

Облитания: Voyager 2

Бъдещи мисии: Neptune Orbiter

[Р. Теодосиев]

Планетата Нептун е толкова далеч и се вижда толкова слабо през мощните телескопи, че малко астрономи й придават някакво значение. Нейното откриване, макар да не е повлияло много на когото и да е, е забележително достижение, заслугата за което е на английския математик Джон Куч Адамс. Той е открил Нептун, проследявайки нерегулярностите в движението на Уран, следващата по отдалеченост планета. През 1841 г. Адамс правилно предположил, че тези нерегулярности могат да се обяснят само с влиянието на по-далечна планета. През октомври 1844 г. той предал на кралския астроном в Гринуичката обсерватория своите изчисления за местоположението на Нептун, но не се опитал да ги публикува. (Френският астроном Левери е публикувал подобни изводи през ноември 1845 г., основани на неговите изследвания от същата година.)