Българското участие в опита за преврат срещу Лъв III

[plamen_starbov]

През 718 година българи и византийци извоюват блестяща победа над арабите при Константинопол. Европейската цивилизация е спасена. Лъв III, който е византийски император по това време, издига престижа си бързо. Българите и ханът им - Тервел - също. Нека да видим обаче един друг аспект от неговата политика, който е свързан с и малко известен в българската история. Става дума за опита за преврат на бившия император Анастасий II срещу Исавър, на когото е оказана помощ от Тервел.

През 720 година, две лета след арабската обсада на Цариград, в Солун назрява бунт срещу василевса. В него участват солунският митрополит и Анастасий (вече като монах). Заговорниците установяват връзка с нашия владетел. С общи сили - тези на българите и на съзаклятниците - се запътват към столнината. Тези събития не остават незабелязани от императора и са бързо прекратени. Лъв успява да убеди Тервел да му предаде Анастасий. Последният е обезглавен.

Така Петър Мутафчиев описва събитията от това време. Какво обаче получава ханът от този опит за преврат? Според мен само едно нещо - гаранции за мир. И, може би, известна сума данък. Защо тази страница от българо-византийските отношения остава неизвестна?

Редактирано Ноември 12, 2011 от plamen_starbov

[Last roman]

Е, благодарение на теб /а най-вероятно и на Петър Мутафчиев/ вече не е неизвестна.

Редактирано Ноември 12, 2011 от Last roman

[glishev]

Нищо не знаете вие, ама аз сега ще ви го обясня.

Мария, съпругата на Лъв III и майка на Константин V, е всъщност българка от рода Дуло, роднина, може би дори дъщеря на нашия хан Тервел (името й преди брака с Лъв не е известно, но може и пак да си е било Мария, защото кесарят Тервел почти сигурно е християнин). Исавриецът, който служи вярно на Юстиниан, се жени за нея още преди да стане император - по времето на Тервеловия поход за реставрация на Юстиниан II на власт или по време на самата реставрация.

Когато Юстиниан II загива и арабите обсаждат Константинопол, Тервел тръгва на поход, за да помогне на зет си не само да свали обсадата, но и да остане на византийския трон.

Затова всъщност походите на Константин V на север са война за българското наследство: Константин V иска властта над българите за себе си, защото се смята за наследник на Дуло по майчина линия и не приема парвенютата от други български родове. А "партията на мира" в България са онези боили, които подкрепят рода Дуло и Константин V като кандидат за българския престол.

Ако някой попита откъде знаем, че императрица Мария е българка и роднина на Тервел, ще отговорим: а каква друга може да е? За нея нищо не се знае, изворите мълчат, значи византийците крият нещо неудобно. А именно - че една българка е била тяхна императрица още в VIII в. и че Тервел се е разпореждал със съдбата на империята, както си иска.

Разбира се, Тервел е разчитал да поживее още двайсетина годинки и да стане василеопатор. Сигурно е, че Симеон Велики е знаел за политическите амбиции на Тервел и всъщност само е следвал неговата програма за завладяване на Византия отвътре. Но и двамата не успяват, защото ромеите не спят...

[resavsky]

Само дето май името на Тервел въобще го няма при тези събития.

[Last roman]

а така, дойдохме си на думата за гражданските войни между България и ИРИ, водени от владетели с несъмнено български произход. Към тях добавяме и Българинът Святослав, дошъл да си отвоюва трона и направил един своеобразен любовен триъгълник.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Всъщност Тервел може би е нападнал арабите, защото като кесар е бил длъжен да се притече на помощ на шефа си в Константинопол. След него ромеите не назначават нов кесар в Паристрион, а българите изтълкували това като акт за признаване на тяхната независимост, но Константин V бил на друго мнение и така избухнали вътрешните междуособици между централната власт в Константинопол и варварите в Паристрион.

[Galahad]

В случая някои изследователи поставят под въпрос дали става дума за дунавските или за вардарските българи, тъй като действието се развива при Солун.

Но тъй като се казва, че Сисиний е бил изпратен при българите заради съюза срещу арабите, както и че императора приканил българите да се придържат към мира се приема, че става дума за дунавските. При св. Теофан сведенията са по-ясни, защото той в прав текст говори за Тервел, като приписва на българите и предаването на ексимператора и избиването на привържениците му. Та по този въпрос св. Теофан и св. Никифор имат някои различия в изложението.