Ако Левски беше жив

[resavsky]

Михов никой не се освобожда сам.Дори америанците.

Редактирано Ноември 20, 2011 от resavsky

[Михов]

Михов никой не се освобожда сам.Дори америанците.

Съгласен!

Именно затова пред сами сложих едно незабележимо, но всъщност много важно "почти".

Фружине, гърците и сърбите се освобождават почти сами.

Но трябва да признаем, че сърбите и гърците вдигат впечатляващи въстания. Причини за това много, но фактите са си факти. А, че няма как да се освободят само със собствени усилия, мисля е ясно.

Редактирано Ноември 20, 2011 от Михов

[Galahad]

В случая правим сметка ако България е освободена какво е щял да прави. Иначе, ако нещата се бяха развили долу-горе по същия начин, т.е. с едно неуспешно въстание, въпросния "почти равен" на султана и царя, можеше да си е почти редови опълченец (примерно капрал) под командването на някой руски офицер, защото военната му подготовка не е кой знае колко добра. После общо-взето нещо като Захари Стоянов. Или пък като брат си и майка си. Или пък като капитан Петко войвода. Много от героите са се задоволили със съвсем обикновен живот - напр. Райна Княгиня и нейто копие Недялка Шилева са станали учителки. Докато хаджи Иванчо Пеннчович бил калесван за важни държавни постове, а дяконът Григорий дето прелъстявал ученичките си станал митрополит Доростоло-Червенски. В различно време, различни хора просперират. Общо взето тези, дето добре се адаптират към всяка ситуация не подготвят революции, а се възползват от резултатите им.

[Михов]

А как щяха да се развият нещата?

Да предположим, че Левски съумее да вдигне продължително въстание (в което извънредно много се съмнявам), какво следва от това? Ами много просто - намеса на Великите сили, може само дипломатическа, може и дипломатически и военна, основно интереси има Русия и признаване на васална българска държава. Колко ще е голяма тази държава? Ни повече, ни по-малко от Княжество България, може би хайде плюс Източна Румелия. Защото Австро-Унграия има стратегически интереси към Солун и никога няма да позволи Македония да е в границите на България, а Англия няма да позволи новата държава да е прекалено близо до проливите, т.е. Източна и Западна Тракия пак отпадат. После, каква ще бъде по устройство новоосвободената държава? Чиста и свята република? Абсурд! Тя ще бъде трибутарно княжество. И в него Хаджипенчовците пак ще властват. Левски или ще трябва да бъде с тях, или да премине в миманса. Или да заеме ролята на един Стамболов, но мисля, че това ще е трудно за него.

[kramer]

Но трябва да признаем, че сърбите и гърците вдигат впечатляващи въстания. Причини за това много, но фактите са си факти. А, че няма как да се освободят само със собствени усилия, мисля е ясно.

Е, нашето въстание е на 200 км от Едирне. Условията са къде-къде по-хард.

[resavsky]

А защо не разглеждате варианта че дякон Игнатий се връща в манастир.

[Михов]

А защо не разглеждате варианта че дякон Игнатий се връща в манастир.

Не знам, не съм достатъчно навътре в тази канонична проблематика, но ще има ли право да се върне, при положение, че в светския живот е извършил редица небогоугодни неща от църковна гледна точка, вкл. убийство? Някой по-запознат да каже.

[Galahad]

Ами по привцип Левски е имал опция за по-добър живот - да стане свещенник и да бъде елита на някое село. Разбира се като се знае какво е станало с прослувутия му вуйчо и това не е било гаранция, че го е чакал друг край. Тъй да се каже човек и добре да живеел, не значело, че турците няма да го заколят. Ама не трябва и да забравяме, че у нас медали носят не Левски и Паисий, а Ахмед Доган и Елена Йончева.

Иначе Цариградската конференция след Априлското въстание предвиждала една доста по-голяма България, но разделена на две части - Източна и Западна. Ако Великите сили са били наясно, че новата държава няма да застрашава Проливите (най-вече давайки превес на някоя от тях) е можело и да се съгласят на една по-широка България. Но това трудно би станало при една България освободена от Русия. Австро-Унгария наистина има разни мераци, но те е можело да окажат и обратния ефект, защото не всички Велики сили са мечтаели за по-голяма и силна Австро-Унгария. Тъй че това е можело и да помогне за създаване на една голяма България в противовес на тяхното разширение на юг. Все пак Румъния си е с доста прилична територия, макар и част от нея да е придобитана по-късен етап.

[mitaca]

Интересна тема, ама е по-сложна даже от темата за битката при Върбишкия проход или даже от темите за произхода . Щото там се борим да разберем какво е станало, а тук какво би могло да стане.

Сега накратко моето мнение.

Левски е човек, не е Бог. Не е и искал да бъде де. Но е Велик човек и не би се се върнал в манастира. Е, ако се беше върнал нямаше да има Левски в нашата история, а някой си дякон Игнатии. О.к значи се спасява и не се връща в манастира. Би ли избягал в Румъния? Да иска сметка или да претендира за нещо там? Надали, по точно НЕ. Не му е силата там. Значи с най-голяма вероятност би продължил това с което се е заел и то точно по своя си начин. Какво следва? Рано или късно залавяне и се връщаме към реалноста. Махаме и този вариант. Щото е ясен. Давай следващия. Подготовка за възстание. Той е и най-вероятния, но кога и дали Левски би се съгласил да вдигне възстанието неподготвен? Хмммм, няма начин да се подготвим така, че да бием Османската империя сами и само с пушки и черешови топчета. Според мен няма и начин да имаме някаква по-голяма масовост основана ха харизмата на Апостола. Не е имало такваз харизма. Вероятно е щяло да стане подобно на това в реалността, възстанието е щяло да се вдигне преждевременно (щото за наистина сериозно начинание са трябвали доста години, т.е. доста повече) и Левски би го обявил и възглавил в ареала в който е. Но пък ако е на точното място - Ловеч и успее да затвори проходите и да ги задържи??? Кой знае? Обаче като политик никак не го виждам. Бях склонен да го 'обвиня' в популизъм заради 'чистата и свята република' и попрището му след това (след образуване на републиката де). Ама според мен това си е яко преекспонирано. Ако пък беше станал политик, то съдбата му би била като тази на Стамбулов. Хммм с всичките си негативи де.

[Михов]

Иначе Цариградската конференция след Априлското въстание предвиждала една доста по-голяма България, но разделена на две части - Източна и Западна. Ако Великите сили са били наясно, че новата държава няма да застрашава Проливите (най-вече давайки превес на някоя от тях) е можело и да се съгласят на една по-широка България. Но това трудно би станало при една България освободена от Русия. Австро-Унгария наистина има разни мераци, но те е можело да окажат и обратния ефект, защото не всички Велики сили са мечтаели за по-голяма и силна Австро-Унгария. Тъй че това е можело и да помогне за създаване на една голяма България в противовес на тяхното разширение на юг. Все пак Румъния си е с доста прилична територия, макар и част от нея да е придобитана по-късен етап.

Създадените на Цариградската конференция автономни български области са част от англо-османските политически трикове и е било ясно, че ще останат само на хартия. А на хартия може да ни дадат и Антарктида. В това, че една освободена от Русия България е подозрителна за западните държави има логика. Обаче, както и да го въртим и сучем, руснаците са единствената велика сила, чиято стратегия включва освобождението на балканските християни. Дори да не бяха воювали пряко, при всички положения щяхме да разчитаме на тях на дипломатическо ниво. Всъщност на българите винаги е щяло да се гледа като на руска "пета колона" най-малкото заради езика и религията. Няма никакъв шанс и Англия да се отвърне от политиката си и да започне да подкрепя една голяма България. Никакъв шанс! Така че, щем не щем, пак ще разчитаме на Русия. А това пък винаги ще ни прави подозрителни за Запада. Що се отнася до Австро-Унгария, тя има достатъчно влияние да прокарва политиката си в региона. Справка окупацията и придобиването де факто на Босна.

Накратко казано, резултатите щяха да бъдат същите.

[Frujin Assen]

Едно по масово и продължило по дълго, примерно месец два въстание щеше да убеди запада че българите са сами, без чужда намеса. И понеже е било ясно, че българите вече не могат да останат под турска власт може би англичаните биха подкрепили по голяма България, за да я отдалечат от руското влияние. Левски е щял да бъде гаранцията за поне някаква самостоятелност на България.

Стамболов е чирак, а Левски е майстора. След като успява с две голи ръце да изгради комитетска мрежа, то можем да предполагаме, че е имал и способността да гради, да бъде държавник.

[Михов]

Фружине, непоправим романтик си!

Англичаните знаеш ли кое ги боли за по-малка или по-голяма България?! Хората си имат стратегия и тя е "запазване целостта на Османската империя", без уговорки, освен в случаите, когато английската корона може пряко да се облагодетелства (Кипър примерно).

Стамболов е чирак, но понякога се оказва, че чиракът е със златни ръце и надминава майстора. Пак повтарям, не отричам качествата на Левски, но смятам, че е далеч от визията и качествата за големия държавник. Възможно е и да греша. Никога няма да узнаем...

[Galahad]

Позициите на Великите сили не са нещо вечно. Великобритания е подкрепила Съединението, а пък Германия и Австро-Унгария са били съгласни България като техен съюзник да си вземе това-онова. Пак в това време е обединението на Италия, Германия и Румъния. А в един по-късен момент е създадена голямата Югославия и е допуснато да се създаде обединена Полша. Тъй че нещата опират малко и до късмет.

Възможно е било Левски да опита да създаде по-подготвени въстаници и при едно по-раншно избухване на ПСВ Русия щеше да настъпи срещу Турция, после ВОСР и тук остават белогвардейците, а шашнатата от загубата на европейските си територии империя не само да се реформиря, но и да се опита да оцелее сближавайки се със СССР. В такъв случай на победилата Антанта вече ще им е трябвало сигурно убежище за белогвардейците и силен противовес на Турция и СССР. Тогава една България със Северна Добруджа, Одрин, Солун и Македония можеше да е съвсем реалистична.

Нещата се развиват динамично и ако изместим събитията малко-по-напред или малко по-назад опциите може да са различни. Напр. ако въстанието беше позакъсняло и Александър ІІ беше убит, то е много съмнително доколко неговите наследници биха направили същата реализация.

Левски както е карал сам е било въпрос на време да го споходи такъв край. Щеше да е друго, ако тогава му бяха станали помощници Бенковски и Стамболов, но както казах годинките си казват своето. Ако са повече хора, турците по-трудно са щели да се концентирарт, а и той можеше по-дълго да е в безопасност в Румъния. Но реалистичното е това, дето е станало - сиреч докато хората в комитетите узреят, Левски да бъде хванат и обесен.

[resavsky]

Всъщност възхода ни е до 1913 г. и с кякои условности до 1918 г.Дотогава си оставаме водеща сила на Балканите.

[К.ГЕРБОВ]

Според Стоян Заимов организаторите на Априлското въстание си поставили за цел: „Да се извика временна паника както в турското население, така и в турското правителство и да се произведе нравствен фурор в самата народна българска маса, а с това да се предизвика една обща „резня” между турското и българско население, чрез която „резня” ще се заставят европейските държави волею-неволею да се намесят във въпроса.”

Само че, няма сведения членовете на Гюргевския комитет да са обяснявали на „самата народна българска маса”, че трябва да участва в „резня”. Така че отношението към Априлското въстание идва от оценката, доколко невинните човешки жертви, дадени при неговото осъществяване са били приемлива цена за политическо ни освобождение (все пак не сме били под робство). Обективна оценка за това, обаче, няма как да се даде от днешните съвременници, които на практика не са загубили никого. С обявяването на невинните жертви от Априлското въстание за светци, пък, някои днес се мъчат да избегнат отговора на въпроса за моралната оценка на въстанието.

В своята биографична книга за Любен Каравелов Михаил Арнаудов анализира събитията от края на 1872 г., когато Каравелов призовава Левски да вдигне въстание, а последният отказва. Арнаудов прави следния извод: „Каравелов... е бил убеден, че щом избухне въстание в България и турците се предадат на жестокости, Русия няма да остане спокоен зрител на катастрофата, а ще се намеси с все сила, и не само дипломатически, в помощ на малкия славянски брат. Комитетите в България са имали своето оправдание не толкова като единствено средство за отхвърляне на игото, колкото като предисловие за обявяване на бунта и за намеса с оръжие на северната империя”.

Левски не обявява въстание, което е щяло да бъде „а ла Априлско въстание”. Той припомня в последното си писмо, че „според устава работата е докато се невидим, че можем да си източим платното, няма да се дава глас за въстание”. Така че, ако се приема за възможно едно евентуално участие на Левски в Априлското въстание, то веднага трябва да се казва, че той е направил голяма грешка, като не е вдигнал такова през 1872 г.

Стоян Заимов има едно многозначително разсъждение по повод „Записките” на Захари Стоянов. Заимов пише: „Прочее, напразно З. Стоянов се люти, та гади Сливенци, Търновци и Врачени, че не въстанали като Панагюрци, Перущенци и Клисурци. Бе време, когато „наша милост” пишущият тия редове се ядосваше на себе си, гдето не успя да дигне на оръжие V революционно окръжие в такъв размер, в какъвто Бенковски, Икономов и Волов можаха да повдигнат ІІІ революционно окръжие (Пловдивското). Бе време, когато се ядосваше на себе си, а сега благодари на дявола, който му побърка (тогава) плановете и се радва, гдето гр. Враца с по-малко жертви откупи разорението и опустошението си. Повтаряме: сто Враци да бяха изклани и опустошени, резултатът щеше да бъде такъв, какъвто бе и без разрушаванието на Враца от императорските войски и башибозушките тълпи; сиреч, достатъчно бе пролятата кръв в ІІІ революционно окръжие... Гонимата цел на апостолите от Гюргевския Централен комитет се достигна с по-малко жертви, отколкото се предполагаха в Гюргево за предизвиквание намесата на великите държави в разрешавание въпроса за българското политическо освобождение.”

Четейки такива преценки, колко невинни хора е трябвало да загинат, за да имат българите свое самостоятелно управление, аз не мога да аплодирам „подвига на Априлци”. Ако бяха загинали само те - революционерите, и бяха постигнали същия резултат - хвала, както се казва. Ама да закараш народа на „резня” и после да спориш колко е бил оптималният брой на пратените на заколение - това не мога да го приема. Да поспорим тогава, дали пък не е било достатъчно само клането в Батак и ето ти България свободна?

Сега в интернет има показани доста страници от тогавашните английски, френски и руски вестници. Там почти нищо няма за Априлското въстание, а е пълно с информация и гравюри за въстанието в Херцеговина и Босна в 1875 г. и после за Сръбско-турската война следващата година. Кореспондентите на чуждите вестници научават за въстанието в България през 1876 г., едва, когато идват на Балканския полуостров да отразяват Сръбско-българската война, която е след въстанието. Французите пък са били респектирани най-вече от четата на Христо Ботев, даже пращат кореспонденти по нейните стъпки. Ако не е бил Макгахън, светът може би е нямало въобще да разбере, какво е станало между българи и турци през април-май 1876 г.

[resavsky]

Ами така е Гербов но понякога трябва и шанс.Шансът в случая се е казвал Макгахан.Освен това десетки българи с риск за живота си пращат дописки до западни вестници.А че няма друг начин за интервенция в Турция освен пожарища и кървища мисля ще се съгласиш.А стратегията на априлци явно е била успешна щом след това е била копирана от арменцтие през 1896 г.,солунските гемиджии през 1903 г. и Тодор Александров с неговите "магарешки атентати" през 1912 г.Иначе каква е алтернативата - мемоари,меморандуми и петиции.Непотребни хартии които никой не чете.

[Frujin Assen]

Тя Русия едвам победи Турция, а какво остава за въстание. Интересно, Левски дали е бил наивник като е говорил за освобождение със свои сили, или е държал просто да не се обвързва освобождението с някоя конкретна велика сила.

[каскадьора]

На въпроса "ако Левски беше жив днес": ами мишоците щяха да го разкатаят с глупости, номера и неглижиране, най-вероятно.

Тук не е място за големи личности и това е доказвано толкова време. Може и да има, може да са няколко; може би винаги е имало. Краткото преосмисляне на българската история ме води до горната констатация.

Редактирано Декември 5, 2011 от каскадьора