Възникване на писаното право в Месопотамия

[Galahad]

Намерените правни паметници от региона на Месопотамия (т.е. Междуречието)оцелели до наши дни могат да бъдат обособени в три групи:

1. Законодателни паметници - закони, съдебници, официални и частни кодификации;

2. Паметници на юриспруденцията - съдебни протоколи и решения, договори и др.;

3. Паметници на правната доктрина - различни юридически трактати, учебници и справочни пособия (сериите Ana itisi и Har-ra=hubullu). Авторите на тези справочници се стараели да съберат голям брой примери от практиката, които после били заучавани от обучаваните наизуст.

Прието е да се смята, че най-стария писмен ист. паметник са законите Урукагина (около 2400/2670г.). Текста се е запазил върху 2 глинени конуса, намерени при разкопките на древния град Лагаш. Макар да наричат законодателната дейност на Урукагина "реформи", всъщност той се опитал да възстанови стария правопорядък, като ограничи произвола на жреците и чиновниците. Самия владетел сочи в текста: "По-рано съществуваше порядъкът. Когато Нингирису (бог на войната, покровител на Лагаш), мощният воин на Енлил (върховно божество на Шумер) предаде на Урукагина царството на Лагаш и установи неговата власт сред 36 000 души, тъй възстанови древните повели..." Опитът за реставрация нямал траен успех, а Урукагина бил детрониран от Лугалзагиси. Законите се състоят от преамбюл (встъпителна част - в нея владетеля споменава за строителната си дейност). След нея говори за някои кадрови промени. Следва същинската част,у в която се въвеждат ред ограничения за защита на обикновените граждани от произвола на жреците и чиновниците. Акта завършва със заключителна част, в която царя отново описва строителната си дейност, за възстановяването на законите и техния божествен произход.

Доколкото законите на Урукагина се явяват по същество възстановяване на стария порядък, като пръв законодателен писмен паметник някои считат законите на Ур-Наму - владетел от ІІІ династия на Ур (2294-2187). Надписа е съхранен на клинописна плочка, частично. Запазен е само преамбюла и 7 параграфа. В преамбюла се говори, че владетеля получил властта си от боговете и установил ред и справедливост в страната. Повечето от разпоредбите са с наказателно-правен и семейно-правен характер. В по-ново време създаването на законите се отнася към управлението на сина на Ур-Наму - Шулги.

До наше време е стигнал и текста на шумерски семейни закони, известни по късноасирийско копие. Сборника с юридически казуси известен като Ana itisi са част от законодателството на шумерския град Ларса. Запазени са 7 параграфа, от които 4 свързани с осиновяването и другите уреждат семейните правоотношения.

Друг документ свързан със законодателството на град Ларса е открит в храмовия архив в Нипур и е свързан с град Урук.

Законите от Ешнуна повечето учени отнасят към управлението на цар Билалама. От тях за запазени 2 копия, които имат различия в ортографията. Текста не е запазен добре. Състои се от преамбюл и са запазени около 60 параграфа съдържащи разпоредби основно от наказателно-правен характер.

Законите на Липит-Ищар също не са запазени изцяло. Известния в наше време частичен текст е сглобен от отделни фрагменти. Така са възстановени пролога, 39 параграфа и епилога. Отнасят се към ХХ-ХІХв. пр.н.е. и се свързват с 5-я владетел на Исин - Липит-Ищар. (вж. тук)

[КГ125]

Доколкото находките са много, и са случайни /в смисъл, че се откриват малки и откъслечни текстове/, спокойно можем да си правим изводите, че писано право е съществувало и преди това. Отникъде не можем да сме сигурни, че всяко открито най-старо е първото. Допреди 10 години, или колко, смятаха законите на Хамураби за първи ....

ОFF:

Като се види книгата на Димитъ Маринов "Българско обичайно право", писана през 1901-1908 въз основа на данни от селските старци, помнещи още реда през турско, човек се чуди на удивителната систематизация на обичайното право, често стигащо до сложности равни на днешните правни разрешения на определени въпроси (някои даже по-справедливо ги решават ).

Или, правото съпътства всяко що-годе надраснало първобитността си общество, и не е задължително да е написано. Записването му е вече знак, че се организира държава.

[emilia_n]

Прав си за Димитър Маринов. Наложи ми още като студентка да прочета неговата поредица " Жива старина". Няколко години по-късно, когато завършвах и пишех дипломнната си работа пак използвах неговите трудове. Но моята дипломнна работа беше посветена на друг изследвач на българското обичайно право. Става дума за проф. Ст. С. Бобчев. Прочети и неговите трудове. Тях ще ги намериш в СбНУ Тогава ще имаш възможност и да ги сравниш.

[Galahad]

Исторически погледнато първо се появява правния обичай. Юридическия обичай е правило за поведение, което всички приемат за задължително, явило се в резултат на дългогодишно приложение. Появата на писаното право често е последица от записването на съществуващи правни обичаи. Доколкото обаче неписаното право не съществува във оформен акт, при записването се взима предвид практиката. Иначе казано ранните закони обикновено са казуистични - напомнат по-скоро на записани съдебни решения по конкретни дела. С развитието на писаното право нормите му се обобщават и кодифицарат - в античността става в Рим и то в залеза на империята, по точно във Византия при Юстиниан.

Обичаят и писаното право са съществували дълго паралелно дори и до днешно време, но относителната им роля се променя. В древността обичая е имал преимущество. В древния Рим продължителното неприлагане на някой закон (писано право) водело до отмяната на закона, т.е. обичая можел да отмени писаното право. Това продължило до Домината. Днес обаче у нас да речем ролята на обичая е основно в международното и търговското право. При това в търговското право до 1944г. при непълнота в търговското законодателство празнотата се запълвала от търг. обичай, ако нямало такъв от гражданските закони и накрая от справедливостта. След 1944г. обичая остана като източник на вътрешното право единствено в Кодекса на търговското мореплаване. След 1989г. беше възстановена ролята му в търговското право, но вече след гражданския закон.

Стефан Бобчев (биле министър на правосъдието) е смятал бълг. право след Освобожденито да се развие на база на обичайното право, като за целта е правил изследвания върпу последното. Но надделяла идеята да се реципира правото на други европейски държави. Все пак се наложило да се стигне до компромис в по-национално-спецефичните отрасли като семейното и наследственото право. Там бълг. обичаи взели връх над модерното европейско право и се наложили в писаното право. Напр. до 1944г. при наследяване низходящите от мъжки пол получавали повече от тези от женски - това произтичало от обичая. След 1944г. били изравнени, но било премахнато правното значение на зестрата (сега тя е по-скоро подарък по случай свадбата).

[КГ125]

Прав си за Димитър Маринов. Наложи ми още като студентка да прочета неговата поредица " Жива старина".  Няколко години по-късно, когато завършвах и пишех дипломнната си работа пак използвах неговите трудове.   Но моята дипломнна работа беше  посветена на друг изследвач на българското обичайно право. Става дума за проф. Ст. С. Бобчев. Прочети и неговите трудове.  Тях ще ги намериш в СбНУ       Тогава ще имаш възможност и да ги сравниш.

←

Знам за Бобчев, но не съм го чел. Ще потърся. Д.Маринов ми "скри шапката", обаче, не бях виждал такова съчетание на българско възраждане, морал, яснота на мисълта, консерватизъм и модерност.

Жалко, че чак сега се открива, мястото му е до "Строителите на съвременна България".

[КГ125]

Галахад:

Учудващото при обичайното право е сложността му, равна на съвременната и еднаквостта му в различните места на една страна. Говори за генезис във вида, в който го виждаме, дълбоко в миналото, преди държавата, според мен.

[Galahad]

По-нагоре съм допуснал грашка, която вече я отстраних. Законниците на Ур Наму и Шулги не са 2 различни, а е един и същ. В по-старо време съставянето му се е свързвало с Ур-Наму и така се среща най-често в литературата. В по-ново време изследователите свързват законника със сина му Шулги.

Текста на законника на български език можете да го видите тук:

Законник на Ур-Наму/Шулги

Вече и с илюстрации.

[Galahad]

Вече и Законника на Липит-Ищар на български език. В края на първия ми пост по темата съм го споменал (с малки грешки , но ще ги оправя)