КИСЛОРОДА - КАК НИ ВЛИЯЕ

[mikah]

Уважаеми читатели на списание “BG SCIENCE” с удоволствие ще споделя с вас още една интересна идея. Този път свързана с един от най-жизненоважните за човека, а и за почти всяко едно живо същество на земята ни химичен елемент, а именно кислорода. Или по-точно с някои, според мен разбира се, насадили се с времето повече или по-малко погрешни представи за неговото влияние върху живия организъм.

Нека като пример дам случая, който ме накара да се замисля. Карах ски на Пампорово. Беше студено, някъде -10, -15 градуса. Силна мъгла, видимостта едва ли беше повече от 30-40 метра. Като при това всички дървета бяха буквално отвсякъде, включително почти целите им дънери покрити с дебел пласт замръзнал сняг и допълнително образувал се от мъглата силен скреж. Прехвърчаше лек сух снежец. Е та в тая обстановка спускайки се по Стената, изведнъж встрани от пистата и то по неутъпканото забелязах трима души без ски да се катерят по стръмното нагоре. Бяха един мъж и две жени. Запъхтени, с зачервени лица от умора и напрежение. И въпреки това засмени. Усетили любопитството и интереса ми, мъжът силно се провикна “ Най- накрая късмет да подишаме повече кислород” Поздравих го с вдигане на щека, после той каза и още нещо, но аз не го чух продължавайки надолу по пистата.

По-късно обаче сядайки на лифта и поглеждайки бялата пелена покрила 99 % от цялата жива и нежива повърхност на земята се запитах: Ама откъде да дойде този кислород в “повече”. И нека дори пренебрегнем мъглата и снега, стигаше вече двуседмичните минусови температури да накарат, ама всяка една кислородообразуваща дейност да замръзне. Не съм специалист, но си мисля че в такива условия живата растителност, дори повече употребява кислород отколкото отдава.

Та тъкмо това е и първата погрешна представа насадила се в съзнанието на хората. Че в планините и местата с висока надморска височина, концентрацията на кислород е по-висока отколкото в полетата и по-ниските части на земята. Е на специалистите, вече много отдавна истината е известна. И комуто е нужно се възползва. Например спортистите. За българските това е спортната база на Белмекен, руснаците имат няколко в Кавказ, китайците дори са построили такива в Тибет на 4000 м надморска височина. /За американците не знам, ама нищо чудно вече да са направили, примерно край Лос Анжелос и морето някаква подобна база, изцяло обаче симулираща условията високо в планината Колорадо. Ако пък не са - ето им една идея./

Всъщност само няколкодневното пребиваване сред разредения и по-беден на кислород въздух, кара човешкия организъм приспособявайки се, да образува значително по-голямо количество червени кръвни телца. И после слизайки в ниското, същия спортист е значително по-издръжлив по-време на състезания, отколкото ако беше тренирал в нормални условия. Поради същата причина навремето са били построени и някои високопланински санаториуми за определени труднолечими болести.

Втората погрешна представа. Че по-голямата концентрация на кислород е стимулираща и е полезна за здравето и въобще за цялостното състояние на човешкия организъм. / Нека уточним, че тук става въпрос за прави и работоспособни в нормална обстановка хора, а не за тежко болни, или деца в кувьози, или пък да речем пожарникари или водолази работещи в екстремални условия./

Несъгласните с мен веднага ще започнат: Добре, ама защо тогава Майкъл Джексън беше спал повече от две година само в кислородна камера. Защо някой свръхбогати корпорации и фирми осигуряват в помещенията на служителите си непрекъснат приток на чист кислород. Ами защо ежедневно се продават де да знам колко хиляди и хиляди озонатори.

Вярно в краткосрочен план по-голямата концентрация на кислород може и да полезна за хората, но в само определени моменти и случаи. Докато в дългосрочен план именно по-ниската концентрация на кислород е по-полезна за човешкото здраве и дълголетие.

Заравяйки се в Интернет установих, че подобни идеи и предложения вече витаят в мрежата и то от 3-4 години. Но никъде, никъде не намерих да има точни данни или да е направено някъде по-задълбочено проучване.

ЗАЩО ТОГОВА БЪЛГАРИЯ ДА НЕ БЪДЕ ПЪРВА. Например:

1. Ползвайки материали от Националния статистически институт или пък от ЕСГРАОН да се вземат данните, да речем за последната година и се направи графика на зависимостта между надморската височина на населените места /съответно с концентрацията на кислород във въздуха/ и средната продължителността на живота на хората живеещи там.

Самия аз анализирайки по-глобално нещата, макар базирайки се само на косвени наблюдения, все пак стигнах до следните изводи: Средната продължителност на живота започвайки от морското равнище започва да расте до към 900 метра. След това пак расте, но по-плавно, като оптималното ниво е 2100 метра. После започва също плавно да пада до към 2800метра, откъдето тръгва по-рязко надолу. Сега дали накрая ще се окажа прав във все и вся, отсега е трудно да се предвиди. Но нали отдавна е известно, че в науката при повечето случаи отрицателния резултат също е толкова важен, колкото и положителния.

Ясно е че върху продължителността на живота при хората, оказват влияние и десетки други фактори: като традиции- хранителни и социални, индустриалното развитие, състоянието на здравната система и т.н. и т.н...., но все пак при по голям обхват на населението, мисля че получените данни ще бъдат достатъчно точни.

2. Експеримент с лабораторни мишки, жабчета, мухи еднодневки и т.н.

Поставят се в затворена среда с различна концентрация на кислород, при еднакви други условия и се следи всъщност коя експериментална група ще живее колко и съответно най-дълго. Прави се съответната графика.

Като продължение на експеримента, на животните се причиняват определени болести и се следи при еднакво лечение, в каква кислородна среда ще оздравеят най-бързо.

Като цяло се откриват, още десетки други области в които може да се направи съпоставка с концентрацията на кислород и съответните взаимозависимости свързани с това. Дори например с моята любима тема “География на психологията” .

Виж: http://bg-science.info/forum/index.php?showtopic=603

Ами може да се окаже че има някаква макар и слаба закономерност, и цялостното поведение на хората се изменя в определено направление и в зависимост от концентрацията на кислород в средата в която живеят. Е в това, последното едва ли ще се окажа прав, но за нищо не може да се твърди със сигурност, докато не се появят съответните доказателства.

С уважение към всички читатели на BG SCIENCE:

Минчо Красимиров Хаджиев, mikah@abv.bg , skype: mikah88

[stavropoll]

Това е много интересно и като се замисли човек - доста логично. Голямата концентрация на кислорода води до по-бърз метаболизъм и по-бързо износване на клетките - ранна смърт.

Малко не е по темата, но искам да повдигна въпрос за антиоксидантите. Какво представляват те и какво са оксидантите?

П.С. mikah, дано си прав защото миналата седмица я прекарах предимно на височина над 1500м

[Р. Теодосиев]

Това е доста интересно и ще се поровя в библиотеката по-тази тема да видим какво ще намерим в помощ на това проучване.

И ще се радвам, ако се съгласиш да го публикуваме в септемврийския брой на списанието.

Сега малко от научна гледна точка:

Дишане.

Дишането е поемане и изпускане на около 20 000 кубически метра въздух за денонощие. Този процес снабдява клетките с кислород. Той е свързан и с освобождаването на клетките от въглеродния двуокис. В процеса на дишането въздухът се вдишва във фаринкса, попада в ларинкса, преминава през трахеята и достига до белите дробове. Трахеята има две разклонения наречени бронхи. Във вътрешността на белите дробове бронхите са свързани с още по-малки разклонения наречени бронхиоли и алвеоли. Бронхиалите са снабдени с подвижни власинки прихващащи вдишаната прах. Белите дробове се състоят от два отделни купа, наподобяващи мъхеста маса, всеки покрит с пореста тъкан, наречена плевра. Работата на белите дробове е свързана с бързия обмен между кръвта и въздуха на равнище „алвеоли” по време на дишане. В главния мозък има център на дишането, който определя ритъма на работа на мускулите, задвижващи белите дробове в зависимост от съдържанието на кислорода и въглеродния двуокис в кръвта.

Белите дробове в покой.

Белите дробове са затворени в своеобразна „кутия”, чиито стени са ребрата, а дъното е диафрагмата.

Вдишване.

Гръдния кошсе разтваря, а диафрагмата се снижава, белите дробове се напрягат и това предизвиква нужда от постъпване на въздуздух.

Издишване.

Гръдния кош се свива, мускулите на диафрагмата се отпускат, а тя се издига.

(не намерих подходящи снимки, но ще продължа да търся за да стане обяснението по ясно)

Ето ви два други източника за дихателната система:

http://body.dechica.com/respiratory.htm

http://www.human-body.hit.bg/dihatelna-sistema.html

Малко не е по темата, но искам да повдигна въпрос за антиоксидантите. Какво представляват те и какво са оксидантите?

И по този въпрос ще потърся малко информация…

[mikah]

Bathory, разбира се че нямам нищо против да публикувате каквото и да е от моите постинги в списанието което правите. Нещо повече - надявам се скоро да споделя с всички вас във форума на “BG SCIENCE” още една и то също доста интересна идея. Така че, предварително вече имаш моето разрешение и за нея.

[mikah]

Надявам се на читателите на “BG SCIENCE”, да са интересни примерите за още няколко взаимовръзки на концентрацията на кислород с други по-различни области на човешкото битие. / Нека засега оставим природните за по-късно/ .

Първо искам да споделя, че никъде не открих да има данни за различната концентрацията на кислород във въздуха спрямо съответната географска ширина. Ясно е, /според мен разбира се/ че най-много ще е в екваториалните области и близките до нулевия паралел, както и във влажните тропици, където кипи буйна растителна дейност. На север или на юг би трябвало да се понижава, и понижава достигайки съответните полюси. С сигурност евентуалната графика, няма да е плавно променяща се линия, / заради пустини, както и живота в океаните и океанските течения /, но би трябвало да си личи каква е тенденцията.

И сега, нека по същия начин проследим от Екваториална Африка тръгвайки на север, как са устроени или са били доскоро устроени човешките общества. Около екватора и досега се срещат, тук таме племена живеещи с първобитни традиции. Но бавно тръгвайки на север преминавайки и през Европа, и поглеждайки тъкмо от определена модернестическа гледна точка се вижда че обществата стават все по развити и развити. Като оптимума е по паралела Англия, Холандия, Германия. По същия начин тръгвайки от нулата в Южна Америка, на север през САЩ оптимума е на нивото Ню Йорк, Чикаго. Специално не включих Русия и страните от бившия СССР, макар и там се наблюдава същата тенденция – оптимума е на линията Москва, Петербург.

Все пак държавата с най-висок вътрешен брутен продукт на човек от населението в Европа е Швейцария. А тя е на юг от оптималната линия. Но нали Щвейцария е планинска страна, и нищо чудно да се окаже че средната концентрация кислород в нея, е същото като при оптималното по на север.

Дойде време да разгледаме и сезонните различия в концентрацията на кислорода. През лятото той е в повече, а през зимата по-малко. Най-характерно това би трябвало да е в северните ширини, съответно с белите нощи през лятото и 20 часовия мрак през зимата.

Ами как да се определи, кога мозъка на човек е по-продуктивен в зависимост от същата тази сезонна промяна в концентрацията на кислород. За себе си отговора го знам, и то от години. Интелектуално най-продуктивен, и най-интересните идеи са идвали в главата ми през зимните месеци януари и февруари. Е та кой съм аз, та по себе си да съдя за всички.

Готов съм да се обзаложа, че ако се запитат съответните централните патентни ведомства, и то на всички европейски държави, със сигурност ще се окаже че през студените 6 месеца на годината, броя на заявките за изобретения и рационализации може дори да са в пъти повече от отколкото през топлите.

Нека накрая погледнем и към най-важното - ДЕЦАТА. Наскоро чух някъде из ефира директорка на детска градина да се хвали и да рекламира заведението си с монтирания там чисто нов и модерен озонатор.

Всъщност много се надявам се някой родител или пък мислещ и отговорен служител да прочете този постинг.

Не казвам обратното, че би трябвало нарочно да се понижава кислорода във въздуха. Още повече, преди да има каквито и да е и то многократно проверени и доказани данни. Но просто ги оставете да растат във възможно максимално естествена за условията ни среда.

[tlubenov]

по повдигнатия въпрос смятам че има известна логика но има доста сериозни пропуски в логиката, принципите и допусканията на МИКАХ.

1. озонаторите не произвеждат кислород а озон.

2. идеята не е да има повече кислород а по голямо количество отрицателно заредени йони в атмосферата.

3. според мен освен кислорода в анализа които се преви има ред други фактори със същите характеристики. т.е. увеличаване на количеството от екватора към полюсите и от ниските към високите места. например процента на отрицателните леки йони както и количеството прах в атмосферата ?!?

4. подозирам че изследванията които се предлагат по скоро няма да покажат тенденция поради множеството фактори вляещи на количеството кислород.

5. смятам че автора трябва да полва и печатни издания а не само интернет за източник на информация. има печатни издания от 80-те години посветени точно на този въпрос.

Редактирано Октомври 13, 2006 от Bathory

[mikah]

Прочитайки постинга на TLUBENOV отначало реших въобще да не реагирам. Просто защото той много ми заприлича на една съседка на семейството ни, през юношеските ми години. Тя по някоя от клюкарските мрежи, перфектно действащи в малките градове беше разбрала и за съвсем маловажния факт, че предишния ден бях получил тройка по физика. При което тогава буквално ми заяви “Ти си получил тройка, значи си чел, но не си чел както трябва, трябва да четеш както трябва.” Единствено и само това. По-късно обаче при следващото изпитване имах късмет, във важен момент преподавателя по физика нещо се замота, приятел ми подсказа и аз получих шестица.

И още вечерта случайно чух съседката да се хвали пред майка ми “ Аз му казах на Минчо, че не чете както трябва, казах му да чете както трябва, виж той ме е послушал и днес е получил шестица. “ Импулсивно поисках да я попитам какво значи това “както трябва”, но веднага прецених че и аз няма нищо да науча, че ще направя съседката си нещастна, а отгоре на това ще я разбърборя и повдигна децибелите и до 120.

Но сега през дистанцията на годините замисляйки се установих, че и днес в големи подробности помня какъв точно беше урока по физика. Между другото спонтанно позвъних на приятеля си и чудесно цяла една вечер с него си поговорихме за добрите стари времена. Напънах се да си спомня и за други уроци по химия, физика и т.н., но за съжаление не успях. Просто за тях нямаше подобен нетипичен импулс, като получения от съседката ми. Може би тя е и причината подсъзнателно да се вглъбя в себе си и интуитивно да търся нови начини за четене и учене т.е. “както трябва”. Факт е обаче че по време на основното и средното си образование бях посредствен ученик, но висшия институт завърших с пълно отличие. Кой знае?

Така че сега първо искам да благодаря на TLUBENOV за импулса, който създаде в мен, а и ме накара да се заровя и потърся повече информация за озона и озонаторите, за йонизаторите и т.н. Като най-важното е, че се надявам това да е полезно и за всички читатели на BG SCIENCE.

Наистина, макар да са създадени само от атоми на кислорода, в единия случай от два, в другия от три атома, между кислорода който дишаме и озона има съществени разлики. Абстрахирайки се от чисто химичните и физични различия, във някои случаи озона, за разлика от кислорода, може да бъде опасен и дори токсичен за хората. Та нали той все повече и повече се използва като дезинфектиращо и антибактериално средство. Подобно на хлорната вар, някои киселини, основи, соли на метали. Това което убива и унищожава бактериите, не може да бъде със сигурност напълно безопасно и за човека. Докато чисто кислородна среда не само не убива бактериите, но и усилва скоростта им на размножаване, т.е. подобна среда дори е по-благоприятна за тях, за разлика от нормалната, а какво да кажем за озоновата в която веднага умират. Дали същите аргументи са валидни и йонизацията на въздуха и съответно за йонизаторите.

Разрових се в Интернет и установих, че много хора не са се поддали на примамливите рекламни внушения и без мислене веднага да са възприели някои псевдонаучни заявления като чисти неоспорими истини.

По света има много будни експериментатори, които сериозно са се постарали, провели са серия от експерименти и грижливо са публикували всичко в мрежата. Като дори заглавието на един от материалите посветен на йонизаторите преведен буквално означава “ ОТРОВА ВМЕСТО ЧИСТ ВЪЗДУХ.” Натисни на линка:

http://www.solidarnost.org/article.php?iss...amp;article=353

Правилата изискват да дам линкове и към към сайтове рекламиращи и проповядващи полезността от изкуствената йонизация и озонирането на въздуха.

Натиснете на линковете:

http://www.geocities.com/botinov2001/ionizers.html

http://tehnomag.net/eshop.php?body=shop&am...p;page=OZONATOR

И както в повечето случаи се оказва, явно истината е някъде по средата. В някои случаи озона и йонизацията на въздуха са полезни, в други случаи вредни и дори токсични.

Най-добре това важи от статията “Озонотерапия стимулира имунитета”, където

наред с ползите и лечебния ефект, най-накрая следва предупреждението и за опасността при некомпетентно прилагане. Виж:

http://www.bgnews.bg/show_story.html?issue...story=311116195

Извода обаче е ясен и макар да се повтарям пак ще заявя:

Най-добре е за човека да живее и работи в максимално близка до естествените условия среда. Дори в някои случаи при определени вредности давате шанс на организма, сам да се приспособи към тях и да стане по устойчив. Спомнете си за френския крал, който от малък чрез поемането нищожни дози арсеник, приспособил организма си и когато пораснал при поглъщането на доза, която би убила и цял ескадрон мускетари, той чувствал само леко неразположение.

Докато всеки опит изкуствено, прибързано и некомпетентно да се промени естествената среда в която живеем, може да доведе до сериозни и дори опасни за здравето последствия. Така че, ако не сте жител на Русе и Стара Загора, не живеете в близост до Кремиковци, до голям свинарник, или в квартал Дружба до площадките с боклук, по-добре засега забравете за всички тези йонизатори и озонатори и всякакви други очистители на въздуха. Дори съветвам и хората от посочените места да ги включват само при силен вятър в тяхна посока и сериозна необходимост.

Накрая патриотичния ми дълг изисква да прорекламирам и моята Родопа планина, родния ми град Смолян и Пампорово известни в цял свят с природния феномен, а и уникални със своята ЕСТЕСТВЕНА отрицателна йонизация на въздуха.

И за най-любопитните давам линк, към статия описваща нейното откритие, последващите изследвания и проблеми, нейното благотворно влияние върху организма.

http://www.eunet.bg/media/show_story.html?...story=149201335

С няколко думи ще се спра и на някои от останалите забележки на TLUBENOV.

“”4. подозирам че изследванията които се предлагат по-скоро няма да покажат тенденция поради множеството фактори влияещи на количеството кислород.””

Безспорно има множество и множество фактори които влияят върху количеството кислород в атмосферата. Но в своята същност темата, която съм предлагам за изследвания и коментари, не е да разглежда тези фактори, а да търси влиянието, което оказва върху човека, и което идва от тъкмо от това вече променено количеството на кислород във въздуха. Много скоро ще публикувам постинг и за различното му влияние и върху мъжа и жената, като различни биологично-полови индивиди.

“”5. смятам че автора трябва да полва и печатни издания а не само интернет за източник на информация. има печатни издания от 80-те години посветени точно на този въпрос””

Е, с това вече не мога да се съглася. В Интернет вече е натрупан толкова материал, като даже в някои и то отделни сайтове вече има повече материали, отколкото да речем във всички библиотеки на България взети заедно. Ще спомена само за Фондация Гулденберг, Укипедията, Енциклопедия Британика, Большая советская енциклопедия, Енциклопедия на Кирил и Методий. Само в един руски сайт открих над 40 000 / четиридесет хиляди / заглавия на отделни книги свободни за сваляне. А какво да кажем за проекта на GOOGLE, за сканиране страница по страница и за публикуване в Интернет на целия наличен свободен фонд на най-голямата библиотека в света, тази на Конгреса на САЩ. Така че не вярвам да има нещо наистина полезно, в изданията от 80-те години, което да не е преповторено и дори в по-добрия случай развито през изминалото време и съответно публикувано в световната мрежа.

И тъй като не мога да бъда напълно сигурен, ще бъда щастлив да ако покажете поне един материал от 80-те години засягащ проблем, за който все още няма сведения в Интернет.

С уважение към всички читатели на BG SCIENCE

[Jeffn]

Здравейте, стана ми интересна и на мен тази тема, между другото както беше казал някой в спора се ражда истината.Та е хубаво да има различни мнения.Аз обаче съм съм повече на страната на автора на темата mikah.И аз малко или много съм лайк по тази тема, но за увеличаването на еритроцитите(червените кръвни телца) при висока надморска височина спор няма.Който не вярва да си направи кръвна проба да изкара на надморска височина 2000м 1месец, може би и по-малко две седмици и да си направи след това пак кръвна проба.

Една от разликите между кислорида и озона, е че озона е много по-реактивен от кислорода, затова се ползва като дезинфектант(както казва автора), много по-лесно под негово действие се образуват така наречените свободни кислородни радикали, та точно те са главните "убийци " на клетката в този случай, било то бактерии или еукариотна клетка.Това са те оксидантите, тъй като организма и в частност човешкия доста добре изпипано същество си има и противодействие на тази "отрова",а именно антиоксидантите.Те са част от веществата, които създават баланса, за да не загине клетката.Защото тази борба се води постоянно дали ще оживее клетката или не и една от главните причини е кислорода.Да той е както казват нож с две остриета, от една страна е(засега незаменим, а най-вероятно и въоще незаменим) за нормалните процеси протичащи в клетката(образуването на енергия), от друга ако радикалите образувани като странични продукти в процеса на метаболизма му не се обезвреждат неминуемо ще доведе до гибелта на клетката.Едни от антиоксидантите са добре познатите Витамин С и Е.Но на никой не препоръчвам да се "налива" с тях с цел по-добро здраве или незнам какво още, ако се взема взема повече от необходимото на организма количество Вит.С за деня, тъй като е водно разтворим си го "изпикаваш" остатъка, е при предозиране има и данни за образуваме на камъни в бъбреците ама те са много рядко и при доста серозно предозиране и дълго прииемане.Така и Вит. Е не е съвсем безвреден при предозираме.Но оксидантите са една от причините за стареене на организма.Това, което ми направи впечатление е едно филмче по дискавъри - в един Американски институт по стареенето правиха опити с червеи, не си спомням какви, но опитът беше следният:На група от тези червеи им се даваше някакъв "силен" антиоксидант, а на друга група се оставха така.А техният нормален цикал на живот е кратък(седмица или нещо подобно-нарочно подбрани така), тези изследователи установяват, че "специалните" червеи живеят доста по-дълго от техните събратя, т.е. антиоксидантите им удължават живота.

И така общо се опитах да подхвана и аз темата.Надявам се да съм бил полезен и ще гледам да допълня

[ПетърИлиев]

Аз няма да взимам страна, макар че клоня към авторовата позиция. "Не съм специалист, но си мисля че в такива условия живата растителност, дори повече употребява кислород отколкото отдава." - отнасяйки се към този цитат мисля, че при екстремни температури(високи или ниски)живата растителност не би трябвало да употребява повече кислород, защото и без това няма достатъчно хранителни вещества през зимата, които да се окисляват. В планината все пак въздуха е по-чист, тоест няма толкова прах и изгорели газове, както в града, радиацията е по-малка (когато я измерих на вискочина около 2000м беше 12mSv, а в града нормалните стойности са около 23mSv). Определено планината действа много добре на човек и е подходящо място за почивка.