Електрохимично полиране

[kamensz]

Здравейте!

Имам въпрос относно електрохимичното полиране на хромникелови елементи.

Първо да кажа, че нямам съответното образование и не познавам теоретическата и практическата същност на процеса в детайли.

Това, което се опитвам е да генерирам процеса с параметри: плътност на тока 60-150 А/дм2 и напрежение 8-16V. Детайлите са хромникелови с площ не по-голяма от 20 см2.

За целта възможно ли е да се използва стабилизиран токоизправител като този тук линк. Или ако може да ми препоръчате друг токоизправител, който може да се използва за тази цел.

Редактирано Ноември 30, 2011 от kamensz

[Joro-01]

Би трябвало да стане (с клизма ), но отиваш под долната граница на нужните параметри. Ако е 60А/дм2, На 20 см2 с този захр. блок ще се получат 50А/дм2, като имаме предвид, че е блокът е на мах (10А).

Може би при това захранване площ не по-голяма от 10 см2 ще е оптимален вариант (Ще имаш избор от 60-100А/дм2).

Някой ако може повече да помага.

P.S. Колко време трае полирането?

Какво става ако амперите са по-малко - повече чакаш, или не става качествено?

Редактирано Ноември 30, 2011 от Joro-01

[fantom4e]

Сложна задача имаш, а и нямаш познания....

Най-лесно е да дадеш детайлите на някоя фирма която се занимава с електрохимия и има необходимите вани и оборудване!

Предполагам имаш предвид хром-никелова стомана?

ако да то в зависимост от електролита, анодната плътност е от 8 до 50 А/дм². Време 2-15 мин, температура 45-70°С.

Преди елполирането е необходима и механична обработка.

Дай повече информация за детайлите и защо искаш да ги полираш?

[Joro-01]

...анодната плътност е от 8 до 50 А/дм². Време 2-15 мин, температура 45-70°С.

...

При тези параметри захранването става

[kamensz]

Благодаря за отговорите!

Начинанието е изцяло експериментално. Предполагам, че ако са по-малко амперите ще се увеличи времето и няма да намалее качеството. Може би ще е добре наистина токоизправителя да е с мах ток 20А, като този линк.

За сега имам вана от хром-никелова стомана и електролит, детайлите също ще са от хром-никел. Липсва ми захранването, но съм се насочил към онзи модел или подобен. Имате ли информация за други подобни магазини за такава техника?

Редактирано Декември 1, 2011 от kamensz

[fantom4e]

Начинанието клони към катастрофално!

Необходима е и аспирация, нагревател, кои знае какви нормативни документи и разрешителни, технолог-електрохимик.....

"...

3.1. ВАНИ ОТ СТАЦИОНАРЕН ТИП

За изработване на корпусите на галваничните вани (за байцване, обезмасляване, активиране, за нанасяне на галваничните и химичните покрития) се използува конструкционна въглеродна стомана (10, 20, 40) или корозионноустойчива стомана 12Х18Н9Т. Ваните за алкално химическо и електрохимическо обезмасляване и промивните вани, използувани след алкално обезмасляване, не се облицоват. Останалите вани, както и уловителите на електролит, се облицоват или изработват от стомана 12Х18Н9Т.

Антикорозионните покрития, използувани за облицовка на ваните, са посочени в табл.49.

Към новите облицовъчни материали, използувани в галванотехниката, се отнасят полиестерните и фенолформалдехидните смоли, напълнени със стъклени влакна. Те не могат да се използуват за облицоване на вани за азотна и хромена киселина, а също и за горещи и студени алкални разтвори. Ваните, изработени от синтетични смоли с азбестови пълнители, са пригодни за работа с киселини и основи до температура 80 °С. Голямогабаритните вани се изработват от термически обработени листове с дебелина 18 - 25 mm. Стъклените вани имат голяма устойчивост в киселини (освен флуороводородна), но са неустойчиви в горещи алкални разтвори.

Корпусът се изработва от стомана 12Х18Н9Т; вместо емайл може да се използва листово олово или армирано стъкло;

При експлоатация на токоизправителите трябва да се спазват следните правила:

1. При включване на токоизправителя първо трябва да се включи товарът и след това променливият ток.

2. При изключване на токоизправителя първо се изключва променливият ток и едва след това - товарът.

3. Токоизправителите не трябва да се натоварват с по-голям ток от посочения в паспортите им и да се включват в мрежа с по-високо напрежение.

4. Токоизправителите не трябва да се монтират в помещения с влажност на въздуха, по-голяма от 80%, а също и в близост до отоплителни тела, или пък да са подложени на действието на слънчевите лъчи.

5. Не се допуска монтирането на токоизправителите в помещения, които съдържат голямо количество пари на киселини и основи.

6. Токоизправителите трябва да се продухват със сгъстен въздух не по-рядко от един път на месец.

6.2. ЕЛЕКТРОХИМИЧНО ПОЛИРАНЕ

Електрохимичното полиране намира все по-голямо приложение в промишлеността. То се прилага като допълнение към механичното полиране, а понякога го заменя изцяло.

Предимствата на електрохимичното полиране в сравнение с механичното са следните: намалява се трудопоглъщаемостта, обработените повърхности имат по-висока отражателна способност и не потъмняват с течение на времето, увеличава се корозионната устойчивост на полираната повърхност, подобрява се сцеплението на галванично отложения метал с електрополираната повърхност.

Недостатъци на електрохимичното полиране са: големият разход на химикали, вредността на процеса за здравето на работниците и необходимостта от монтиране на мощна вентилационна уредба.

Обикновено преди електрополиране детайлите се полират механически, понеже само с електрополиране не е възможно да се отстранят резките от повърхността на метала. Преди електрополирането параметърът за грапавост а повърхността Ra трябва да бъде от 0,63 до 0,16 m (8-9 клас).

Електролитите за електрополиране са по-малко чувствителни към замърсяване от електролитите за нанасяне на галванични покрития. Вредни примеси с тях са: тривалентен хром – над 15 g/l, желязо – над 50 g/l, алуминий – над 40 g/l, хлорни аниони и азотна киселина – над 1 g/l.

Натрупващите се в електролита железни и алуминиеви йони (при полиране на съответните метали) не се отделят на катода; отделя се само водород. Увеличаването на количеството на водата в електролита води до получаване на грапава и матова повърхност.

Електропроводността на електролитите намалява през време на работа. Когато през електролита протече повече от 200 A.h/l ток, електропроводността му се намалява със 75%. Максималното използване на електролита е 150 A.h/l.

Използваемостта на тока при електрополирането е от 20 до 40%; останалото количество електричество се изразходва за отделяне на кислород.

При електрополирането детайлите се окачват за анод, а за катод се поставят оловни плочи.

6.2.1. Електрополиране на стомана

Електролити за полиране на хромни и хром-никелови стомани

Състав на електролита Единици Електролити

и режим на работа № 1 № 2 № 3

Ортофосфорна киселина H₃PO₄ мас. % 40-45 65 -

Сярна киселина H₂SO₄ мас. % 37-39 15 -

Хромен анхидрид CrO₃ мас. % 3-4 5 -

Глицерин мас. % - 12 -

Вода мас. % 20-12 3 -

Ортофосфорна киселина H₃PO₄ g/l - - 875

Сярна киселина H₂SO₄ g/l - - 700

Триетаноламин g/l - - 3

Анодна плътност на тока A/dm2 35-50 8-10 40-50

Температура на електролита °С 65-75 45-70 60-65

Продължителност на полирането min 10-15 10-15 2-3

Аноди Оловни

Електролит № 1 се използва за полиране на стомани марки Ж1 и Ж2, а електролит № 2 – за полиране на хром.никелови неръждаеми стомани. Електролит № 3 се използва за полиране на киселиноустойчиви стомани.

[kamensz]

Благодаря за информацията. Доста е полезна за мен. От кой учебник е това, за да си го намеря и да прочета малко повече по този въпрос.

[fantom4e]

един червен "справочник по галванотехника".

Но потретвам, няма да стане само с малко четене.