СВЕТОВНА ВЕТЕРИНАРНА ИСТОРИЯ

[Р. Теодосиев]

СВЕТОВНА ВЕТЕРИНАРНА ИСТОРИЯ

ВЪЗНИКВАНЕ /НАЧЕНКИ/ НА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИТЕ ПОЗНАНИЯ ПРЕЗ ПЪРВОБИТНООБЩИННИЯ СТРОЙ

Отделянето на човека от животинския свят е един от най-важните моменти от историята на нашата планета. То е дълъг, труден и много сложен процес, водещ бавно, но сигурно човечеството от пълното безсилие пред природата, към усвояване на нейните тайни и покоряването й. Този преход е бил възможен само благодарение на труда - главното условие за смисъла на човешкия живот.

В процеса на трудовата дейност бавно, неудържимо и последователно се развива и усъвършенства човешкия организъм. Развиват се ръцете, мозъкът, а успоредно с това и висшата нервна система. Изключително голямо значение за възникването на трудовата дейност има усъвършенстването на оръдията на труда, което кара първобитния човек да мисли и разсъждава. Така с наченките на труд се появява и съзнанието. Мислейки, човекът започва да прави нови открития и да опознава малко по малко околния свят.

Катo мислещо същество, първобитният човек започва да чувства необходимостта да общува с други членове на рода, да споделя своя опит и възникнали неясни въпроси, които в този период са били безброй много. Движенията мимиките, примитивните звуци не са достатъчни. Появява се членоразделителната реч. която освен, че улеснява общуването и обмяната на информация, дава силен тласък на развитието на мисловната и трудовата дейност, на усъвършенстване на примитивното първобитно стопанство.

Откриването и използването на огъня дава нов силен тласък в развитието на производствените сили и оръдията на труда. Отначало той се използва за отопление, осветление и охрана срещу зверовете. Впоследствие храната започва да се подлага на температурна обработка, подобряват се нейните хранително-вкусови качества, обогатява се асортимента й. С огън започват да се обработват, подобряват и усъвършенстват ловните и риболовните принадлежности, друти източници на средства за препитаване. Това още повече разграничава и отделя човека от животните.

Основен източник за преживяване по това време е бил ловът. Постепенно той става постоянен и организиран поминък, който хилядолетия дава на хората храна, облекло, други суровини, необходими за изработване на домакински, ловни и други предмети и оръдия на труда. Така човекът се свързва и става зависим от наличието на животни и възможността за тяхното убиване. Тази силна зависимост води до зараждането на култа към животните и тяхния свят - тайнствен и непознат. Този култ намира израз в първите опити да се изобразяват животни, ловни и различни други сцени. Ежедневният житейски опит. практическата трудова дейност, тънката наблюдателност дават възможност да се постави началото на изкуството.

Известно е, че отношенията в първобитната родова община се основават на брачни съюзи и други външни норми, които много не се отличават от тези в животинския свят. а животните са важен и основен източник за преживяване. Затова първобитният човек смята тяхния свят като втора половина от своя живот, от себе си. Така се развива тотемизмът. т.е. представата, че всеки човек произлиза от определено животно и е свързано с него в неразтрогваем съюз. Думата тотем произлиза от езика на североамериканското индианско племе алгоники и означава "негов род". Според тотемичните представи хората и животните имат еднакъв произход и общи прадеди и могат да се прераждат едни в други. Ако животните пожелаят могат да свалят своята кожа и да се превърнат в хора. Умирайки те предоставят своето месо на хората, за да могат те да живеят. Ако пък хората запазват тяхните кости и извършват определени ритуали, животните могат да възкръснат, като по този начин осигуряват тяхното съществуване и благоденствие. Тези невежествени и тъмни представи на първобитния човек за своята и окръжаващато го природа поставят началото на религията.

В тази ранна епоха на първобитно общинния строй се заражда и утвърждава наивно-реалистичното опознаване на света. Човекът е напълно зависим и безпомощен пред природата. Той с интерес и недоумение наблюдава падането на дървета и камъни, блясъка на мълниите, грохота на гръмотевиците. Сънувал е странни сънища, получавал е видения, нанасял е и е получавал удари , често е бил нараняван, изпитвал е силни болки без видими причини.

Природните явления, телесните страдания, болките народът свързва с реалните фактори и предмети без да може да си обясни истинските причини за тях. Така възниква фантастичната представа на първобитния човек за света. Най-ранната форма на тези фантастични представи е фетишизма, т.е. непосредствено олицетворение и възвеличаване на предметите и явленията в природата, без още да се свързват те с особени свръхестествени същества.

За първобитния човек смъртта на хората и животните от видими въздействия - удари, наранявания, убиване, нещастни случаи и др. е все пак понятна - има обяснима причина. Той обаче не може да си обясни смърт без видими повреди на тялото, без видимо външно въздействие. Всичко това той започва да свързва със свръхестествени сили, лоши хора или духове. Възниква анимизма - одухотворяване на цялата природа, заселена с множество духове и свръхестествени същества, които пряко или косвено влияят върху човека. Според тогавашните разбирания всеки човек има няколко души. Всяка от тях има особени свойства и изпълнява определени функции. Анимистическото въображение на първобитния човек изпълва света с безбройни духове и същества. Целият свят е изпълнен с двойници на реалната действителност. Двойници имат не само хората, но и животните, растенията, камъните и др. Всички тези първобитни представи се оформят постепенно и трайно в религията. В нейната основа лежи борбата между доброто и злото, между добрите божества и злите духове /демони/. С развитието на демонизма болестите започват да се разглеждат като следствие на гнева на боговете или в резултат на влиянието на злите духове. Човекът започва да смята, че даже пораженията от стрели и други предмети са божие наказание -"божия рана" или "божия язва". Изцелението в такъв случай може да стане само от свръхестествени сили - друго добро божество или ако разгневеното бъде омилостивено с . молитви, баяния, заклинания, заговори. Появили се методи за борба с болестите като с живи . същества. Смятало се, че носенето на амулети /изображения на животни, кръвно близки 'на хората от родовата община/ предпазва рода от болести и проникване на духове. Със силата на словата /заклинания, молитви, заговори/ се е целяло предпазването на хората 'от проникването на злите същества, причиняващи болка или на тяхното изгонване. Със символични или конкретни жертвоприношения се правели опити да се омилостиви злия дух. Правени са опити болестта да бъде излъгана чрез смяна на името, дрехите, чрез маскировка на болните хора и животни или на тези, които биха заболели. У много народи са били разпространени методите за изгонване на болестта от болното тяло чрез различни вещества със слабителни свойства, предизвикващи отвращения, повръщане и др. Надарен със силна наблюдателност първобитният човек е черпил опит и от животните, чиито инстинктивни привички и знания започнал да използва.

С развитието на трудовата дейност, с развитието на обществения живот се развива и все повече укрепва способността на човека да разсъждава и обобщава. Появява се способността му за въображение, без което е невъзможно творчеството. Безсилието пред природата, съчетано с невежеството дава храна на неговата фантазия, която витае извън материалния свят и действителността. "Душата" е подчинена на тялото, а "Духовете", свръхестествените същества - животни или хора господстват в природата.

През този период от човешката история основната производствена дейност, всички сили и енергия на първобитните хора са били насочени към събиране и използване на готови източници за храна, за приготвяне на облекло, оръжия, принадлежности и жилище.Това е време, когато от природата се използват натурални ресурси, тъй като творческите сили и възможности на човека са много ограничени. Той е напълно зависим и ограничен от нея, а животът е бил пълен с лишения и тежък изнурителен труд. Племената са били обречения да понасят всички капризи и случайности на природните явления. Често пъти краткия период на изобилие от животинска и растителна храна се сменял с дълги месеци на недоимък и глад. След годините, когато е имало достатъчно храна, са идвали години, когато съществуването на племената на ловците и риболовците се оказали под пълна угроза.

- Съвсем по друг начин се развил живота на тези племена, които още през каменния период, използвайки благоприятните природни дадености преминали от директно събиране на плодове, растения и корени към земеделие и от лов на животни към скотовъдство. Новата форма на стопанство променила съществено живота на първобитните хора. Тяхната почти пълна зависимост и безсилие пред капризите на природата намалява. Настъпват промени в начина на живот, в светогледа и психиката на хората, в развитието на обществото и обществените отношения. Променя се бита и се подобрява здравословното им състояние.

Грамадно постижение на човечеството през първобитно-общинния строй е усвояването на почти всички известни днес земеделски култури и одомашняването на най-важните видове животни през периода. Първите одомашнени животни са котката и кучето. Станало е още през периода на горния палеолит и е било свързано с най-важния за времето поминък-ловджийското стопанство. С възникване на земеделското стопанство първо са били одомашнени овцата, свинята, козата, кравата и магарето. Значително по-късно - във века на металите са одомашнени конят и камилата.

Според археолозите свинята, овцата , козата, кравата и магарето са били отглеждани в Египет още през VI-V хилядолетие до новата ера. В Предна и Средна Азия тези животни са одомашнени в Индия през V-IV хилядолетие до н.е., а в Китай и в Европа през III хилядолетие до н.е. Значително по-късно /около началото на новата ера/ е бил одомашнен северният елен в Саяно-Алтайските планини,, както и ламата в Америка. Тук не е имало други животни за одомашняване. По-късно те преминават там от Азия. Голямо значение има питомяването и на слона. През неолита народите, които населявали Европа са Се занимавали главно с обработване на земята с примитивни оръдия, направени от мед и кости на животни. Животновъдството е било по-силно развито в полите на Алпите /Швейцария/. По поречието на Днепър, Волга, Дон, в Северен Кавказ, край Азовско и Каспийско море са се занимавали главно с лов и риболов. С лов и риболов се е занимавало и населението от Западна Азия и Източна Европа. Ето защо тук през този период данни за наченки на ветеринарномедицинските познания все още не са известни.

Земеделието и животновъдството спомагали за подобряване и продължаване живота на хората, за ръста на населението. Първоначално животните се използвали само за месото, кожите, вълната, а по-късно и за млякото. Говедото, магарето, а по-късно и конят започнали да се използват за пренасяне и превозването, като теглителна сила в земеделието. Появило се ралото. Развитието на животновъдството станало сигурен стимул за развитието на земеделието. Разширяват се източниците за съществуване, усвояват се нови земи, които по-ефективно се използват. Постепенно животновъдството придобива все по-голямо значение. Развъждането и отглеждането на животни давало много често по-добри резултати от земеделието. Там където има условия то става основен поминък, основен вид производство, осигуряващо по-добър живот на племената,, отколкото ловът и примитивното земеделие.

На много места, особено в степните области племената изоставяли земеделието и преминавали изключително към животновъдство. Така станало при някои племена, обитаващи южно руските степи в края на III-II хилядолетие до н.е. Освен в степните пояси много племена в субтропическата зона отглеждали още през V-IV хилядолетие до н.е. освен кучета и кози, овце, свине, мулета, крави, различни антилопи.

В първите стадии на родовообщинният строй водещо положение в рода и семейството е имала жената. С развитието на животновъдството, което е основно мъжка дейност матриархата отстъпва мястото на патриархалните отношение. Мъжът става главна, водеща фигура и опора на семейството. Само в земеделските племена матриархата съществува още дълго време.

През IV-III хилядолетие до н.е. се появява и подвижното животновъдство, което съществено се различава от по-късното чергарско скотовъдство. Хората притежавали животните, но били бавно подвижни, тъй като все още не са притежавали коня и камилата, които да използват за преходи и транспорт. Тъй като пасищата са били недостатъчни и бързо се изтощавали, племето или част от него се е принуждавало да се придвижи на друго място, където води същия начин на живот с използване на готовите природните ресурси.

Утвърждаването на скотовъдството като основен поминък и голямата зависимост на първобитния човек от животните изисква и съответни грижи и познания за тяхното отглеждане и използване, за тяхното опазване и лекуване от болести. Появяват се наченки на ветеринарно-медицински познания. В началото и хиляди години след това те не са отдиференцирани както от познанията по животновъдство, така и от тези по медицина на хората. Това е станало много по-късно.

Първите опити за медицинско въздействие трябва да се търсят в примитивния опит за премахване на болките, причинени от рани. На първобитния човек са му направили впечатление някои методи, средства, явления след които настъпва подобряване състоянието на болните. Така например той забелязал, че много често изпотяването предхожда излекуването и започва да предизвиква при нужда изпотяване по различни начини. Някои заболявания преминават след повръщане и то започва да се използва като лечебно средство. Възниква народната медицина. В продължение на много векове умението да се лекуват рани. лечебните средства, другите прийоми се предават от родителите на децата от поколение на поколение. В процеса на развитието на обществото първобитната медицина се е допълвала и развивала. Много начини и лечебни средства възникнали в първобитнообщинния строй са съхранени от народната медицина и се използват и до днес.

С преминаването от първобитнообщинния строй към робовладелческия се появяват и занаятите. Появяват се и първите специалисти, лечители на животни и хора. Общественото разпределение на труда довежда до развитие на по-високо равнище на производителните сили, до усъвършенстване оръдията на труда, а заедно с това и на народната медицина. Тя става основна форма на медицинско и ветеринарномедицинско обслужване в робовладелското общество от лица специалисти, лечители по хората и животните.

Като лечебни средства по това време са били използвани редица растения, притежаващи болкоуспокояващи, слабителни, възбуждащи, пото и пикочогонни. сънотворни, успокоителни, дезинфекционни и други свойства. Използвани са физичните свойства на слънцето, водата, масажите, животинските екскрети, секрети и органи, различни минерали, противоотрови и др. Първоначатно знахарите не са били свързани с религиозните култове. По-късно жреците обединяват лечебните и жреческите функции.

С възникването на държавата като институция на класовото общество се развиват правото и политиката, а заедно с това и религията. Развитието на религията е свързано с появата на жреците, които внушавали,че владеят изкуството да омилостивят боговете чрез молитви, заклинания и пренасяне на жертви. Това те свързват с възможността за лекуване на хора и животни, която възможност си присвояват и превръщат в своя кастова привилегия. Самите жреци не са откривали лечебните методи и средства, но умело и хитро са използвали постиженията на народната медицина, които обвивали в митична, религиозна украса, чрез ярки, смайващи примитивното въображение дейности. Така те внедрявали в съзнанието на народните маси религиозната идеология, използвайки умело нуждите на хора и животни от лечебна помощ. Лечението става в храмовете. Така се появява медицината - религия /храмова медицина/. Използвайки постиженията на народната медицина, обгърнати в мистицизъм храмовата медицина оказва възпиращо въздействие върху развитието на медицината въобще.

Според медицината - религия целебленото действие на растенията и минералите се дължи на особеното магическо въздействие върху организма, предадено им от жреца или мага. Болестта се е смятала дело на злите богове и демоните, а лечебното действие -еманация на добрите богове, на звездите, слънцето и т.н. Магията, заклинанието, жертвоприношението, се смятали за действия, които свързват човека с бога. а самия жрец или шаманът, за посредник между боговете и хората. Самият той е бил най-близък съветник на главатаря на племето, а не рядко е бил едновременно и главатар.

Обект на лечебна дейност по това време са главно раните и съвсем рядко някои храносмилателни разстройства. Вътрешните и особено заразните болести за разлика от травмите са оставате по своята същност неизвестни за примитивния човек и той ги е отнасял към тайнствения свят - като дело на божествата. Тъй като болестите са дело на свръхестествени сили се е смятало, че тяхното излекуване е необходимо свръхестествено противодействие - магията, жертвоприношението - основните "оръжия" на медицинската религия срещу болестите. Тясната връзка между медицината с религиозните представи и обреди, т.е. жреческата медицина е била характерна дълго време за следващия робовладелчески строй.

Народната медицина съчетава опита и възгледите на народа за опазване здравето на човека, семейството, колектива, животните. Макар и покрита с мистика и религиозни обреди тя е устояла през вековете, стигнала е до наши дни. Тя става основа на тия знания, от които по-късно се развива лечебната и научната медицина. Затова тя и днес не е изгубила своето значение и всеки съвременен ветеринарен лекар трябва внимателно да я изучава, да избира от нея рационалното, за да го използва най-ефективно.