Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребители
Публикува

Коледарите в България

В книгата „Етнография на България” още в началото на темата „Коледуване” проф. Христо Вакарелски отбелязва, че в зависимост от възрастта се очертавали два вида коледари: деца коледàрчета и възрастни коледàри. Първите, въоръжени с коледарски тояжки и с торбички през рамо, през деня на Бъдни вечер влизат от къща в къща, тропат с коледарките (тояжките) по пода и повтарят: „Славете бога, славете бога”. Домакинята на къщата ги дарува с нарочно приготвени кравайчета коледарчета, орехи, късче сланина, кървавица или друго нещо. Песни или по-дълги рецитации малките коледари не произнасяли.

post-2642-065790300 1323330147_thumb.jpg

Фиг. 1

Възрастните коледари (коледжàне) през нощта на Бъдни вечер срещу Коледа ходели на дружини начело с предводител, наричан станенѝк. Имали в репертоара си много благословии (блàженки) и „песни за къщата”, с които в хор величаели благосъстоянието на дома и голямата челяд, изказвали пожелание за здраве. Домакинът, например, се възхвалявал, че имал три хамбара с пшеница, девет бъчви вино, триста кошера с пчели, девет сина, девет снахи и т. н. В репертоара си тези коледари имали песни за момък, за мома, за занаятчия, за земеделец, за овчар и пр. Дружината си имала човек, който носел на гърба дисаги, в които слагал дарените от посетените и благословени стопани - коледарски краваи, сланина, сирене, друга „благина”, пари.

Христо Вакарелски, след като вече е отбелязал, че поздравът на коледарчетата бил „Славете бога”, не споменава дали при влизането в даден дом, първите думи на възрастните коледари са били в същия дух. Все пак, продължавайки описанието на съдържанието на споменатата по-горе песен, той добавя, че коледарите накрая изказвали своята увереност, че стопаните на дома „ще причакат и нагостят и бога, и ангелите му”. Във всички места, където проф. Вакарелски споменава за бог, разбираемо за времето на издаване на книгата - 1974 г., думата е изписана с малка буква.

Димитър Маринов в изследването си за религиозните обичаи в България, публикувано за първи път в 1914 г., също отбелязва, че коледарчетата, носещи специално пригодени за случая дрянови пръчки, наречени коледници или коледарки, тръгвали в деня преди Коледа много рано и ходели във всяка къща на групичка по трима-четирима. Като влезели в къщата, питали домакините, които ги посрещали: „Славите ли млада Бога?”. А стопаните отговаряли: „Славим млада Бога.” Домакинята дарувала коледарчетата със специални хлебчета-колачѐта, приготвени още призори.

Възрастните коледари, наричани в Софийско коледарци или коледжанци, тръгвали среднощ на Бъдни вечер срещу Коледа по къщите да пеят коледни песни и да благославят стопаните.

В почти всички коледарски песни, представени от Димитър Маринов в изследването му, покрай хвалебствията към челядта, дома и „стоката” на домакина, също се споменава за Бог. Текстът на една от песните е следният:

„Станенине, Господине,

Господине - болярине,

Заспал ли си- пробуди се,

Пиян ли си, трезвен бъди,

Та отварай чемшир-пòрти,

Чемшир-пòрти, стара врата,

Че ти идат добри гости,

Добри гости коледарци.

И ти носим добри вести:

Бог се кани да ти дойде,

Мож ли Бога да посрещнеш,

Да посрещнеш, да нагостиш,

И въз Бога сбор ангели?”

На тези думи стопанинът-домакин отговарял:

„Мога, мога, добре дошъл,

Добре дошъл, нека дойде!

Да ми седне на трапеза,

И въз Бога - сбор ангели,

С добри гости-коледарци.”

Димитър Маринов уточнява, че след всеки стих на тази песен се произнасяло „Коладе ле, мой Коладе”.

Известният наш етнограф дава текста на още 28 такива песни, в повечето от които като правило - най-често в края, се споменава „От Бога ти много здраве”, „Тебе пеем, Бога хвалим!”, „Да прославят млада Бога”.

Коледарите в моравска Славония

post-2642-044484400 1323330155_thumb.jpg

Фиг. 2

В брой № 782 от 7 януари 1884 г. на „Всемирна илюстрация” е публикувана гравюрата „Коледари в моравска Славония” (фиг. 2), чието съдържание е обяснено в статията „Трима крале в моравска Славония”. В статията се казва:

„Един от характерните обичаи на южните славяни е коледуването на трима крале, както ги наричат жителите на моравска Славония, т. е на три момчета, представляващи влъхвите или източните царе, пристигнали във Витлеем на поклонение на Исус Христос с богати подаръци; у славонските народи децата, подражавайки на това пътуване, събират в своя полза доброволни пожертвувания, пеейки по домовете на по-заможните съседи особен род песни, наричани колядки или коляди. Този обичай е разпространен и в много места в Русия, и особено в Малорусия. Нашата рисунка представя сцена из живота на славянските заселници: малки коледари са надянали на главата висока хартиена корона, украсена с фалшиво злато (сърма); в ръцете имат дълги свирки или тояжки, а отзад [на гърба] - „мешка [раница]” с ремъци. При малорусите и някои други славянски народи селският музикален инструмент е заменен с многоцветна голяма хартиена звезда с фенерче.

Спирайки се в двора на къщата на някой от заможните съграждани, коледарите започват отначало:

„Ние, тримата крале, идваме при вас,

Щастие и здраве носим ний на вас!”

Провлаченото, но звънко, весело пеене на момчетата изкарва на двора всички членове на семейството от този дом. Младият стопанин и стопанката с децата, едното от които последната е закътала в своя кожух, са излезли и добродушно-весело гледат коледуващите. Побелял достолепен старец, подпирайки се на тоягата си, с нежност гледа на тях... Старица реже хляб за коледарите... На прага, близо до старците стои тяхната неомъжена дъщеря, горда красавица-словачка, и спокойно слуша пеенето; девойката до нея, напомня на брат си да не забрави да даде на коледарите „колача”, който държи в ръка. На заден план наднича прислужницата, загърнала се в палтото си и желаеща и тя да послуша кралете. Всички са доволни от тяхното посещение; последните, изпявайки 3-4 „колядки”, а понякога и повече, написват на вратата на дома К†М†В†. След това тях ги даряват щедро и те се отправят към друг стопанин. В моравска Славония са се запазили много стари обичаи, подобни на този...”

Коледарите в Чехия

post-2642-063455000 1323330163_thumb.jpg

Фиг. 3

В рождественския брой, приложение към № 260 от 22 декември 1873 г. на „Всемирна илюстрация”, има отпечатана гравюра, озаглавена „Поклонение на царете при чехите” (фиг. 3), която е придружена със статията „Навечерието на Рождество при чехите”. Статията е доста обширна, но накратко може да се каже, че коледните обичаи при чехите на Рождество Христово са се изпълнявали в два варианта: единият е подобен на този от моравска Славония, а другият е почти същият, като в България.

В Чехия на Щедра вечер (така се нарича там Бъдни вечер) домовете, където вече се приготвяла празничната трапеза, се обикаляли от два вида групи. В градовете шествали деца по тройки, представящи тримата източни царе, известяващи за раждането на Сина Божи. Както се вижда от гравюрата, „царете” също са имали на главите си саморъчно направени хартиени корони, а един носел в ръка Витлеемската звезда. Рецитирали стихотворения, пеели песни. От торбите, които са надянали царете-коледари, можем да се досетим, че те си тръгват от домовете, получили нещо от уредените там трапези.

Селата, пък, били обхождани от пастири-коледари. Вечерта на 24 декември, между шест и осем часа, пристигали да коледуват селските пастири. Те свирели с брезови свирки, дрънкали с изсушен рожков и пеели песен за младенеца, родил се в ясли във Витлеем чрез непорочно зачатие. Всички припявали: „Роди се Христос, да се радваме!” На пастирите давали орехи, ябълки, „щедровница” (козунак с яйца, малини, бадеми и мед).

Коледарите в Русия

post-2642-036241100 1323330171_thumb.jpg

Фиг. 4

Пак във „Всемирна илюстрация”, бр. 416 от 18 декември 1876 г., е отпечатана статия, посветена на отбелязването на Рождество Христово в Стара Русия. За съжаление тя се явява продължение на разказаното в друга по-ранна годишнина на руското списание, която днес не може да се намери в интернет. Показателна е илюстрацията към статията, от която е изваден детайлът на фиг. 4. Рисунката кореспондира с изнесеното по-горе, че в Русия също имало коледари, които носели Витлеемска звезда. В случая изглежда е изобразено цяло семейство - коледари. Докато те пеят коледна песен, стопаните в къщата подготвят подаръците, които явно са фигурки на животни. За такива фигури, подарявани в древността на Коледа, ще стане дума по-нататък.

Коледарите в Румъния

post-2642-082454700 1323330179_thumb.jpg

Фиг. 5

В Румъния също е имало малки и големи коледари. На фиг. 5 малки коледарчета от Букурещ, носещи Витлеемска звезда, в центъра на която има изображение на Богородица с Младенеца, пеят коледна песен и звънят с камбанка. Рисунката е от 1842 г.

post-2642-085246200 1323330186_thumb.jpg

Фиг. 6

Гравюрата на фиг. 6 е от броя на The Illustrated London News от 26 декември 1874 г. Представена е рождественска сцена в Букурещ, с участието на военни лица или мъже, облечени във военни облекла: трима от тях носят корони, като източните царе, всички държат коледни тояжки.

Същност на коледуването

Съпоставката на описаните коледарски прояви от няколко страни показва, че истинската същност на коледуването у нас е християнска. Съвсем очевидно е, че богът на коледарите в Славония, Чехия, Румъния и Русия е Исус Христос. Сродните действия на българските коледари дават основание без колебание да приемем, че и споменавания от тях в поздравите, песните и благопожеланията „Бог” или „Господ”, не е някакъв мним или конкретен езически бог, както се твърди в доста изследвания по темата, а е също Христос. И това е напълно естествено, като се има предвид календарната дата, на която коледарите извършват своите действия.

Показателни в това отношение са две коледарски песни. За първата Георги Раковски твърди, може би малко пресилено, че е съставена в самото начало на приемането на християнството от старопланинските българи. Но като приведена в съчинението му „Показалец или ръководство как да се изискват и издирят най-стари черти нашего бития, язика, народопоколения, старого ни правления, славного ни прошествия и прочия”, което е издадено още през 1859 г., тя респектира със своята, макар и относителна стародавност. В песента се говори за „Божа майка” (Богородица), която ражда „млада Бога” (Христос):

„Замъчи се Божа майка,

ой Коледе, мой Коледе,

да си роди млада Бога,

ой Коледе, мой Коледе!”

Също и в коледарската песен, позната ни от „Златна книга за нашите деца”, рисувана от Александър Божинов през 1921 г., се казва:

„Станенине, Господине,

Отвори ни, посрещни ни,

Добри сме ти гости дошли

Добри гости - коледари.

Ой Коледо, мой Коледо,

Роди ми се Боже чедо...”

Тук има своеобразно уточнение на споменатото в предната песен. А именно, че роденият „млад Бог” е „чедо” на друг Бог (Бог отец). Вижда се също, че вестта за раждането носят „добрите гости - коледарите”.

Османското владичество, при което църковните прояви в България са били сведени до минимум, както и атеистическите години от миналия век, в които се подтискаха, както християнските, така и езическите обреди, са оказали своето влияние и с годините текстовете на българските коледни песни са олекнали откъм предполагаемото в началото на създаването им по-масово присъствие на християнско съдържание в тях. Димитър Маринов е констатирал още преди век, че „песните, които се пеят като коледни днеска, според вещите лица-коледарци са много разбъркани: пеят се като коледарски много гергьовски, спасовски, великденски, никулски, седални и обратно.” Това смесване, според дядо Цеко от колибите Камен дол, Тетевенско, се дължало на обстоятелството, че някогашните вещи коледари били вече „съвършено изчезнали”.

И все пак тогава още се е знаело за какво иде реч. Затова художникът Александър Божинов в началото на миналия век много точно е предал християнската същност на българското коледарство в споменатата „Златна книга за нашите деца”. На страницата, представяща в книгата темата „Коледари” (фиг. 7), с бележката „народна песен” е поместен цитираният по-горе текст, в който се казва: „Роди ми се Боже чедо”. Над текста има рисунка-триптих, с чието съдържание художникът ни насочва към легендата за раждането на Исус Христос и ознаменуването на този акт с Витлеемската звезда. По точно става дума за съчетанието на двата канонични евангелски варианта на тази легенда.

post-2642-077991500 1323330192_thumb.jpg

Фиг. 7

Първият вариант на легендата е отразен в Евангелие от Лука. В него се казва, че при раждането на Исус Христос, Ангел Господен се явил пред пастирите и им казал: „ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ.” По-нататък в евангелието се разказва как пастирите намерили Младенеца и се убедили в реченото от небесния вестител. „А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец” - завършва разказа си евангелист Лука.

Нашите коледари, всъщност ритуално повтарят действията на пастирите или овчарите, както ги наричаме, които възвестяват за раждането на „млада Бога”, което е „Боже чедо”, родено от „Божа майка”, т. е. Исус Христос.

Колкото до Витлеемската звезда, тя присъства в другия вариант на легендата за раждането на Христос, разказана в Евангелие от Матей. А там се казва, че когато във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирод се родил Исус, източни влъхви (царе), видели звезда, която известявала, че се е родил Царят на юдеите. Водени от звездата, влъхвите намерили Младенеца във Витлеем и му се поклонили.

post-2642-097596200 1323330198_thumb.jpg

Фиг. 8

В много български икони и стенописи зографите са обединили двете легенди. На представения на фиг. 8 стенопис от манастира „Свети Петър и Павел” в с. Долни Пасарел от едната страна е изобразено поклонението на овчарите, от другата - поклонението на царете, а от небето струят лъчите на Витлеемската звезда.

Произход на празника Коледа

Езическият елемент в българските коледарски прояви е сведен основно до благославянето на стопаните и наричането на пожелания, каквито се очаква те да споделят. В това отношение благословиите и пожеланията на коледарите не се отличават съществено от тези на сурвакарите. Има известно дублиране и по-нататък ще разберем на какво се дължи то.

Като изключим, че на Коледа се пеят песни, а на Нова година сурвакарите само изказват благопожелания, другата разлика е, че в коледните пожелания и песни видимо присъстват християнски елементи. Самото коледуване започва, след като гостите на дома са се уверили, че стопаните славят Бог и могат да го посрещнат. Също така, накрая, коледарите се разделят с традиционното: „от Бога ви много здраве”.

Наблюденията на Михаил Арнаудов са, че типичната благословия в края на гостуването на коледарите гласяла:

„Тебе пеем, домакине,

Тебе пеем, Бога славим,

От Бога ти много здраве,

от юнаци веселене!”

За българските празници Димитър Маринов прави следното заключение: „Нито един празник не може да бъде празник с религиозно значение..., ако тоя празник се не извърши и придружи от тия три условия: да има жертва, да има обредни хлябове и тая жертва с обредните хлябове да бъде прикадена.” И трите тези характеристики на религиозния празник са изпълнени при отбелязването на Бъдни вечер и Коледа. Тогава се коли животно - по традиция прасе, пекат се обредни краваи и погачи, къщата и двора се прикадяват. Същото се прави и на Нова година, като жертвеното животно обикновено е петел.

Установено е, че споменатите действия на практика кореспондират с тези, извършвани от древните римляни при отбелязването на завършването на старата година и настъпването на новата. Което е ставало с големи тържествени празненства.

Името на бог Сатурн при древните римляни се свързвало със земеделието и плодородието. Честването му протичало по време на така наречените „сатурналии”, устройвани през втората половина на декември. Празникът започвал с жертвоприношение, като най-често се колело прасе или свиня. Устройвали се продължителни гощавки, които се провеждали на пищни трапези. Роднините и приятелите си подарявали подаръци - светилници, восъчни свещи, тестени или глинени фигурки, посветени на бог Сатурн. Правели се гадания за бъдещето, изказвали се пожелания за успехи, щастие, веселие и най-вече здраве. В началото на новата година празненствата продължавали с т. н. „януарски календи”.

post-2642-068944800 1323330205_thumb.jpg

Фиг. 9. Антоан-Франсоа Кале. Зимните Сатурналии. 1782-1783 г., Лувър, Париж.

Съвпаденията на новогодишните празнични обреди, води до извода, че празниците на славяните около Нова година са се формирали при контактите им с римляните и техните наследници по култура, преди самите славяни да бъдат християнизирани. Християнският елемент е въведен при покръстването на славяните. Самият празник Рождество Христово се приема, че нарочно е избран да се празнува в дните на големите езически новогодишни празници, за да се отклони вниманието на невярващите в посока към християнската религия.

Установили приликата между римските езически новогодишни празници и Коледа, редно е да се опитаме да си отговорим на въпроса:: откъде идва всъщност името на този празник?

Едно от гледищата по този въпрос е развил Михаил Арнаудов в книгата си „Очерци по българския фолклор”, том втори. Там, в главата „Коледни песни” към раздела „Годишни обредни песни”, авторът застъпва становището, че в 334 г. папа Либерий е установил не случайно като рожден ден на Исус Христос датата 25 декември. Тази дата, твърди Арнаудов, била вече отдавна чествана у езичниците като рожден ден на непобедимия слънчев бог (dies natalis dei Solis invieti) под името Коледа.

За да се отвърнели християните този ден от традиционните за тях дотогава весели и шумни езически тържества и за да се създадяло нова опора на правата вяра, Христос бил обявен за lux mundi - истинско слънце, озарило света и спасило човечеството от мрака на заблудата. „Върху празника, смятан и като начало на астрономическата година - продължава да развива тезата си Арнаудов, - упражняват силно влияние зимните празници на древния Рим, именно сатурналиите от 17 до 20 декември, брумалиите на 24 декември и януарските календи, които дават и славянското име на Рождество Христово (Коледа).”

В последно изнесеното веднага се виждат две грешки. Едната е в разсъжденията: заявил веднъж, че Коледа е име на празника на езическия слънчев бог, честван на 25 декември, само няколко реда по-нататък Михаил Арнаудов се опитва да ни убеди, че Коледа било също и славянското име на празниците, чествани през януари! Другата грешка е твърдението, че астрономическата година започва на 25 декември.

Съмнително е също, че на 25 декември „езичниците” (кои точно езичници?) са чествали рождението на слънчевия бог. Според „Енциклопедия България” тържественото празнуване от римляните на рождеството на слънцето се извършвало през първите дни на януари.

Друга подобна версия за произхода на името Коледа е изложена в споменатия вече брой № 416 на руската „Всемирна илюстрация” от 18 декември 1876 г. Там също се говори за слънчевия бог, честван на 25 декември. Името Коледа, обаче, е припознато като име на славянския бог на изобилието, който бил подобен на бог Сатурн. И тъй като Рождество Христово съвпаднало със сатурналиите, а те с честването у славяните на бог Коледа, оттам и дошла едновременността на Рождество Христово и Коледа, след като била установена дата за честване рождението на Исус Христос.

„Слабото място” и на двете теории е, че едноименният бог, удобен за обяснение на произхода на думата Коледа, просто го няма отбелязан в нито едно сериозно изследване, посветено на славянската митология. Затова по-логични се явяват обясненията, че Коледа идва от името на празника януарски календи.

Застъпник на тази теза е Константин Иречек, който в „История на българите” пише: „Името на старославянския празник Коледа, славянският произход на което не може да се обясни, е произведено от латинското Calendae. То се среща почти у всички славянски народи (старославянски — коляда, български — коледа, сръбски — коледа, руски — коляда, полски — kolęda, чешки — koleda). Трулският събор (691 г.) забранил на християните да празнуват не само римските Vota и Brumalia, но също тъй и Κalandas. Вероятно името на римските януарски календи било пренесено на някой славянски туземен празник. Заемането на тая дума говори за непосредни сношения между славяни и римляни още в онова време, когато първите не били почнали да се преселват на запад и юг; едничкият вероятен пункт за такова срещане била Дакия през време на римското владичество. Разбира се, никой няма да твърди, че името Коледа най-първо е занесено у всички славянски племена от християнските мисионери.”

Константин Иречек е съвсем прав за произхода на думата Коледа от Calendae. Греши, обаче, в уточнението, че честването на януарските календи е пренесено на някакъв славянски празник. Просто славяните са чествали януарските календи (първите дни на месец януари), по същото време, както и римляните. От този факт можем да направим констатацията, че южните славяни в това число и българите, до покръстването си са били явно почитатели на римската митология.

Един текст в Синайския евхологий (Euchologium Sinaiticum), наричан също Синайски требник, ни дава възможност да разгадаем цялата загадка на произхода на името Коледа. Този евхологий или требник е глаголически ръкопис от ХІ в. В него се съдържат молитви и различни църковни служби, преведени от гръцки и старогорнонемски език. Включени са и „Заповеди на светите отци”. Най-вероятно текстът от страницата с пагинация 103b, който ни интересува, е от тази част на ръкописа.

Текстът всъщност е познат не от самия евхолохий, а от том ІІ на „Речник на старославянския език”, издаден от Чехословашката академия на науките в 1973 г. Там, за да се илюстрира значението на думата „коледа”, е цитиран въпросният текст от евхология. Става дума за следните определения и пояснения (фиг. 10):

post-2642-077973900 1323330211_thumb.jpg

Фиг. 10

В старославянския речник думата КОЛѦДА е дадена със значения на чешки език - коледа, на руски - коляда, на немски - Нова година и на латински - календи. Примерът за употребата й, взет от Синайския евхологий (условното негово обозначение е Euch 103b), е обяснен на френски език. Оригиналният старославянски текст буквално гласи: „Ако някой в първия ден отиде на коляда-януари, както правеха преди езичниците, [трябва] да се покайва две години.” Малко необичайният словоред „коляда-януари”, а не да речем „януарска коляда”, вероятно идва от особеностите на латинския език. Януарски календи се изрича и изписва: Kalendae Januariae.

Изправени сме пред факта, че Коледа в началото не е бил празник собствено на славяните, а това е било славянското име на първия ден на римския празник „януарски календи”, т. е. Нова година Славяните, които почват да се покръстват едва в ІХ-Х в., са продължили да го празнуват до тогава. След което са се приобщили към честването на Рождество Христово, наричайки вече него Коледа, тъй като празнуването на езическата януарска Коледа било забранено от църковните отци и се наказвало с покаяние. За това и коледните празненства, песни и благопожелания много приличат на новогодишните.

В старославянския речник е дадено отделно и значението на „каланди”. Думата е възприемана като първия или първите няколко дни на месеца. Коледа, обаче, си е било конкретно името на празника Нова година.

Потвърждение за преместването на празника Коледа, без да се променя неговото славянско име, намираме в гадателната книга „Коледник”. Тя е славянски превод, като най-ранният запазен негов препис е от ХІІ в. В книгата се правят предсказания за бъдещи събития с климатологичен и стопански характер. В „История на Българската средновековна литература” се прави извода, че „първоначално „Коледникът” е предсказвал според деня от седмицата, в който се е падал първи януари, а след това е бил преосмислен като предсказание според Рождество Христово”.

Казва се също, че тази книга преди християнизацията на славяните е била позната сред тях във вариантите й на гръцки и латински език. Вариантите й на старославянски език били преобладаващо с предсказания според Рождество Христово. В случая, трябва да отчитаме, че ръкописите на старославянски език се явяват, след като започва да се използва славянската азбука, която е следствие от покръстването на същите тези славяни.

Какво става, когато славяните почват да празнуват Рождество Христово, след като дотогава са чествали само Коледа, ни обяснява пак Михаил Арнаудов: „Настъпва така една верска обредна смес, в която християнските елементи биват силно засенчени от езическите... Християнската обредност със своите тайнства, молитви и свещени предания, усвоени съвсем повърхностно, не е могла да изтласка онова, които се е сраснало с бита и светогледа на миналото и което е стояло по-близо до практическите нужди на народа... Народът се е придържал в конкретната и ясната за съзнанието му езическа обредност, при което и песните, изпълнени на някои календарни празници, са отговаряли не толкова на християнската вяра, колкото на чувства, поверия и мит...”

Използвана литература:

1. Христо Вакарелски. Етнография на България. С., 1977, с. 502-504.

2. Димитър Маринов. Избрани произведения, том І. Народна вяра и религиозни народни обичаи. С., 1981, с. 371, 388-389, 427-431.

3. Всемирная иллюстрация. С. П. Б., № 260 от 22 декември 1873 г.; № 416 от 18 декември 1876 г.; № 782 от 7 януари 1884 г.

4. The Illustrated London News, бр. 601 от 26 декември 1874 г.

5. Георги Стойков Раковски. Съчинения в четири тома. Четвърти том. С., 1988, с. 17 и 423.

6. Златна книга за нашите деца, нарисува Александър Божинов. Трето издание с осъвременен език.

7. Михаил Арнаудов. Очерци по българския фолклор, том втори. С., 1969, с. 292-294.

8. Енциклопедия България, том 3. С., 1982, с. 489.

9. Константин Иречек. История на българите. С., 1978, с. 96.

10. Slovník jazyka staroslověnského. Praha. Fasc. ІІ, 1973, с. 43.

11. История на българската средновековна литература. С., 2008, с. 220.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Вашето предишно съдържание е възстановено.   Изчистване на редактора

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!