Селджукската империя - поява и възход

[Monarh]

Селджуките били клон на заселилия се през VIII век в Трансоксания тюркски племенен съюз на огузите . Те били наречени така по името на вожда си Селджук . В края на X век той и хората му приели исляма . При споровете между тюркските Караханиди и персийските Саманиди огузите играели важна роля , което довело до политически вълнения сред огузките племена . Бойците на Селджук се отделили от племенния съюз на огузите и се преселили на юг . През 1025 г . Махмуд Газни взел за заложник сина на Селджук Арслан .

Начело със внуците на Селджук , Тогрул бег и Чагри бег , през 1034 г. Селджуките поставили под своята власт Хорасан и в 1040 г. с победоносната битка при Данданаян изтласкали Газнавидите . Тогрул бег подчинил Персия и през 1055 г. влязъл в Багдад . Тук той получил от Абасидския халиф титлата султан . Основаването на държавата на Велики Селджук и тюркската доминация в ислямския свят представлявали повратна точка в историята на ислямската цивилизация и мюсюлманските народи . Във време , когато ислямът се намирал в криза , Селджуките възстановили политическото единство на ислямския свят .

Разцвет

Алп Арслан ( 1063- 1072 ) , син на Чагри бег , довел Селджукската империя до върха на нейното могъщество . Той разгромил византийците в битката при Манцикерт през 1071 г. и започнал тюркското заселване на Мала Азия . Между битката при Манцикерт през 1071 и битката при Кьосе Даг през 1243 г. в Анатолия се заселили 1 милион тюрки . Те не представлявали етническо мнозинство , но били единствената група , която се разпореждала над цялата област . От XII век насетне в европейските източници Анатолия била наричана ,, Турция " . След убийството на Алп Арслан на трона се възкачил синът му Малик Шах I . Той управлявал с помощта на персийския Велик везир Низам ал - Мюлк . Под тяхното ръководство селджуките завладели почти цяла Мала Азия , Сирия и Палестина . Превземането на Светите земи станало причина за Първия кръстоносен поход . През 1077 г. бил основан Иконийският султанат със столица Иконион -днес Кония . При Малик Шах и Низам ал-Мюлк Селджукската империя достигнала зенита на своята мощ ...

[Galahad]

Макар и ислямска държава, Иконийският султанат е бил повлиян силно от Византия и затова често се среща в литературата и като Румски, т.е. Ромейски.

И за малко образност, малко селджукска архитектура от Ефес, макар и от ХІVв. - епохата на емирата Айдън. Селището инаме днес се нарича Селчук - названието иде от селджуките.

Джамията на Иса бей

Банята на Иса бей

Макар да наричаме и селджуките, и османците турци, то в архитектурата им има някои дребни различия, които макар да са трудно доловими за широката публика правят впечатление на по-тесните познавачи.

[Monarh]

Битката при Манцикерт

Роман IV Диоген , император от 1068 г. , решил да отстрани селджукската опасност . През лятото на 1071 г. той се отправил на изток . Алп Арслан свалил обсадата на Едеса и тръгнал срещу императора . Те се срещнали до град Манцикерт в Армения на 26 август.

Византийската армия наброявала между 40 и 60 00 души . Селджукската войска била значително по-слаба . Тя включвала и чужди наемници . В състава на византйската армия влизали франки , араби , хазари , печенеги , алани , кумани и др. Ромеите , в чието върховно командване имало разногласия , били проучили слабо местността преди битката . Франкските наемници начело с Росел дьо Байол отказали да участват в сражението , а куманите преминали на страната на врага . В началото на битката селджуците се престорили , че бягат . Византийците начело с императора започнали да ги преследват , но изведнъж те се върнали и се нахвърлили върху тях . Решаващо се оказало предателството на пълководеца Андроник Дука , командир на резерва , който се отправил към лагера на ромеите . Лявото и дясното византийско крило били пометени , а остатъкът от центъра заедно с императора и варяжката гвардия били обкръжени . Самият Роман Диоген попаднал в плен . Поражението се развило в истинска катастрофа , тъй като с него започнало завладяването на Мала Азия от турците .

Редактирано Декември 18, 2011 от Петър Петров

[Monarh]

Организация

Селджукските турци успели да изградят най-добрата от съществуващите тогава административни структури .Тъй като те не притежавали свое високоразвито тюркско културно и литературно наследство , възприели културното и литературно наследство на Персия , така че персийският език станал техен административен и културен език . Персийската култура на селджуките от Анатолия се считала за великолепна .Едва с разпадането на селджукската централна власт през XIV век тюркският се развил като паралелен език в управляващите кръгове и литературата .

Политиката на селджуките се определяла от 2 фактора :

1. желанията и потребностите на султана и на неговите съветници и администратори от 1 страна ,

2. потребностите на туркменските номади , които съставлявали една важна част от селджукската бойна сила , от друга .

Стълбица на властта :

- султан (самостоятелен владетел , подчинява се на авторитета на халифа )

-везир -пръв министър

- емир ( военен лидер )

- местни аристократи