Селяни и Бай Ганьо

[БатеВаньо]

Повечето сме някъде по средата. Просто проблема е простотиите се забелязват от 100 километра и един да вземе да се цигани ще го запомниш. Докато след това сто нормални да видиш след време ще ги забравиш. И това важи за всички нации според мен. Единственото лошо при нас е че този така наречен от теб "trash" или боклук ние го митологизираме и го допускаме до властта, понеже тези типажи по дефиниция са нахални, агресивни и взимат това което искат. От там идва митологията за байганьовщината, понеже при нас боклука е по върховете. Е вероятно не само при нас, но в по-старите държави са се научили да филтриртат малко или много тези типажи. Така че си прав че е надделял но не като бройка а като власт и гласовитост.

няма какво повече да кажа и да чуя в темата - за мен тя е приключила +

Графиките са една страница назад - може да има разминаване за Гърция, защото измерителя на едната е в % $, а другия е усреднена величина за Европа

Редактирано Декември 23, 2011 от БатеВаньо

[Doris]

..........

Който обича да се свива и да се гъне - то си е негова работа. Но Алвата е прав за това: българите масово имат изцяло погрешна нагласа и към пътуването, и към доброто прекарване някъде, и към харченето, и към личните си навици, и към пестенето. Все се сещам за безмислената смърт на Захарий Стоянов... от цицилък.

За себе си предпочитам макар и един ден да поживея като човек отколкото цял месец да се гъна като мишок.

За смъртта на Захари Стоянов има различни версии, в зависимост от отношението към него.Тая не я бях чувала, явно е свързана с това, че и Захари (Джендо) Стоянов е един цървул, дръзнал да стъпи на червения килим.

Захари Стоянов има изключително проникновени описания на сбъсъка между селянина и гражданина:

И така намясто дряновия кривак из моите ръце се търкаляше тьнката игла и валчестият напръстек. Твърде много си претеглих аз от новите си другари, калфите и чираците, които, възползувани от моята простотия, постъпяха с мене, както им скимне. Скоро се убедих, че тия последните, макар и да бяха уж граждани с фесове на главата и някои с панталони, но не стояха по-горе от моите овчари. Напусто аз отварях дума за Календара, Наустницата и Чудесата на пр. Богородица, за да покажа своето знание, разбира се. Те се не интересуваха от подобни неща, защото повечето измежду тях бяха безграмотни. Вечер, преди да легнем, аз ставах да се прекръстя като всеки християнин, а тия се смееха и правеха отзаде ми различни безобразия. Овчарите такива и онакива, но във всяка колиба можеха да се намерят по десятина книги, тревненска икона и дървен кръст, когато в абаджийските одаи нямаше нищо подобно.

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=3867&Level=3

Колкото до яденето на сухоежбина, не винаги е пестене. В някои страни манджите направо не стават за ядене - сладки салати, печени зеленчуци, сметана в супата. И най важното - почти не сервират хляб. Една маса с българи в ресторант по-назапад може да унищожи всичките запаси от хляб в заведението и пак да не им стигне.

[glishev]

Всеки си обича родната кухня, но всъщност навсякъде из Европа се яде добре. Дори в традиционно обявявани за "скучни" откъм хапване страни има какво да се опита. Британците имат например добри ястия с гъби, нелоши тестени неща и десерти. Датчаните са страхотни с месото. Поляците и хърватите са адски добри със сметаната. Е, чуждите неща невинаги са кулинарен Рай, но и определено не са кулинарен Ад. Пък и у нас невинаги е интересно да се яде. В Словакия, Унгария, Австрия, Турция, Гърция, Сърбия, Франция, Италия и Испания съм си облизвал пръстите, а хората далеч не ядат само неща като нашите. Словашките хапвания са особено хубави. Изобщо, най-добре е човек да излезе от Родината... гладен

[glishev]

Добре, ако щеш го кажи така: добре е да излезеш от Родината с охота да пробваш нови неща

[Doris]

Дорис, евалата за хубавия цитат от З.С. - много проникновен. Навремето ми беше много скучно по литература. Сега не знам дали ще имам време да прочета българските класици отново. А сигурно! си заслужава.

........

Заслужава си. В училище се учат задължително, а всяко задължително нещо е в оределена степен неприятно. Освен това, човек като порасне, би трябвало да разбира повече. Едва когато ги четеш по своя воля, можеш наистина да ги оцениш.

Художествената литература често дава много повече възможност за осмисляне на битието отколкото науката.

За селянина и града и други са писали, Хайтов - "Дърво без корен" и филм има.

[kramer]

Има го Бай Ганя, има го и Алеко обаче, българският студент във Виена, Прага или Дрезден, който ръчка БГ да се променя и създава държава. А и самородният Захария, дето осмива еснафите в иначе цивилизования Русчук и е рамо до рамо с Бенковски на Голготата на България през 19-ти в.

[КГ125]

За селянина и града най-добре е писал Константин Гълъбов... http://bg.wikipedia.org/wiki/Константин_Гълъбов;

ей туканка те на: http://liternet.bg/publish7/kgylybov/zadachi.htm

http://liternet.bg/publish7/kgylybov/kultura.htm

Крамер,

мисля, че "Бай Ганьо" е прекалено екстраполирана книга - голяма е, но освен нея има и "Строителите на съвременна България", и "Записките" и "Един от първа дивизия" и др.

Редактирано Декември 23, 2011 от КГ125

[glishev]

"Единствената истинска наука, с която разполагаме, е науката за недоволството." Това е от романа "Дюн". И си е вярно. Повечето българи са Ганьовци. Да, в тях може и да дреме нещо свястно, но за да излезе наяве, те имат нужда от малцината си недоволни. Ту Левски трябва да ги ръчка в ребрата и да им вика:

- Народе????

Ту Славейков трябва да ги хули като "фасулковци", ту Алеко като Ганьовци. Самодоволството и снишаването правят българите лениви и вредни за самите себе си.