Последното българско териториално разширение

[plamen_starbov]

За края на Средновековна България, Византия и, изобщо, балканските страни сме говорили много. Но, някак си, пропускаме един елемент от тогавашното време. Или, поне - не говорим достатъчно за него. Става дума за последното териториално разширение на България - през управлението на Иван Александър.

Около средата на XIV век, във Византия започват граждански войни. От това се възползва цар Иван Александър, който получава, в замяна на подкрепата си за Йоан V Палеолог, 9 силни крепости в Тракия и Родопите, включително - и Пловдив. Тези събития се случват през 1344 година.

Каква обаче е подкрепата на нашия владетел за законния василевс?

Праща ли той някакви войски, които да воюват срещу Йоан Кантакузин?

Редактирано Декември 13, 2011 от ISTORIK

[ISTORIK]

През 1344 г. българският цар Иван Александър получава, в замяна на подкрепата си за Йоан V Палеолог, 9 силни крепости в Тракия и Родопите, включително - и Пловдив.

Каква обаче е подкрепата на нашия владетел за законния василевс?

Праща ли той някакви войски, които да воюват срещу Йоан Кантакузин?

Да видим, кои са тези крепости?

- Пловдив, Цепина, Кричим, Станимака (дн. Асеновград), Перистица (дн.Перущица), Света Юстина (с. Устина), Аетос (Смолянско), Беден (с. Беден, Девинско), Козник (над дн. Рудозем). България ги получава, в замяна на енергични военни действия, насочени срещу Йоан Кантакузин. Това е последното териториално разширение на България по време на Второто българско царство. То е постигнато не по пътя на войната, а - чрез усилията на българската дипломация.

Още през 1341 и 1342 г. българският цар се опитал да извлече максимални изгоди от междуособицата, опитвайки се изненадващо да превземе Одрин и Димотика. През юни 1344 г. Иван Александър все така изненадващо проникнал на юг и навлязъл в източнородопския район (дн. Кърджалийско), завладявайки крепостта Иперперакион / Перперек (с. Перперек, Кърджалийско). Така България станала непосредствен съсед на Момчиловата държавица. Но Йоан Кантакузин не след дълго си върнал тази крепост.

Пак през юни 1344 г. 15 (или 20) кораба, натоварени с турски войници, пристигнали в Абдера - това били съюзниците на Й. Кантакузин. Момчил успял да пробие турската стража и да подпали три от тези кораби. За отмъщение турците нахлули в земите на Момчил и ги опустошили. Момчил се опитал да плени Кантакузин, но атаката му (нанесена от ок. 1000 коника) не успяла. Претендентът за византийския трон загубил коня си в битката и получил силен удар с меч по главата, но шлемът му го предпазил. Яхнал друг кон и успял да се спаси.

Няколко пъти турците, в качеството си на съюзници на Йоан Кантакузин, нахлували българските земи - през 1343, 1345, 1346, 1347 и 1349 г., като ги подлагали на опустошение. По тази причина Момчил, бидейки първоначално на страната на Йоан Кантакузин, минал в лагера на Йоан V Палеолог. През 1345 се оженил за родственица на българския цар. През лятото на същата година, обаче, той загинал в битка с войските на Йоан Кантакузин (византийци и турци) пред стените на крепостта Перитеорион / Перитор / Буруград. Турските стрелци избили конете на българите, а после изклали и самите българи. За съжаление, на това интересно българско обединение (или поне опит за съединяване на силите) не му било съдено да просъществува в размирните условия на балканския XIV век.

За войската на Момчил се знае, че била съставена от около 300 конника и 5000 пехотинци, което е почти един римски легион!

Редактирано Декември 13, 2011 от ISTORIK

[Mont Ferrand]

Да видим, кои са тези крепости?

- Пловдив, Цепина, Кричим, Станимака (дн. Асеновград), Перистица (дн.Перущица), Света Юстина (с. Устина), Аетос (Смолянско), Беден (с. Беден, Девинско), Козник (над дн. Рудозем). България ги получава, в замяна на енергични военни действия, насочени срещу Йоан Кантакузин. Това е последното териториално разширение на България по време на Второто българско царство. То е постигнато не по пътя на войната, а - чрез усилията на българската дипломация.

Още през 1341 и 1342 г. българският цар се опитал да извлече максимални изгоди от междуособицата, опитвайки се изненадващо да превземе Одрин и Димотика. През юни 1344 г. Иван Александър все така изненадващо проникнал на юг и навлязъл в източнородопския район (дн. Кърджалийско), завладявайки крепостта Иперперакион / Перперек (с. Перперек, Кърджалийско). Така България станала непосредствен съсед на Момчиловата държавица. Но Йоан Кантакузин не след дълго си върнал тази крепост.

Пак през юни 1344 г. 15 (или 20) кораба, натоварени с турски войници, пристигнали в Абдера - това били съюзниците на Й. Кантакузин. Момчил успял да пробие турската стража и да подпали три от тези кораби. За отмъщение турците нахлули в земите на Момчил и ги опустошили. Момчил се опитал да плени Кантакузин, но атаката му (нанесена от ок. 1000 коника) не успяла. Претендентът за византийския трон загубил коня си в битката и получил силен удар с меч по главата, но шлемът му го предпазил. Яхнал друг кон и успял да се спаси.

Няколко пъти турците, в качеството си на съюзници на Йоан Кантакузин, нахлували българските земи - през 1343, 1345, 1346, 1347 и 1349 г., като ги подлагали на опустошение. По тази причина Момчил, бидейки първоначално на страната на Йоан Кантакузин, минал в лагера на Йоан V Палеолог. През 1345 се оженил за родственица на българския цар. През лятото на същата година, обаче, той загинал в битка с войските на Йоан Кантакузин (византийци и турци) пред стените на крепостта Перитеорион / Перитор / Буруград. Турските стрелци избили конете на българите, а после изклали и самите българи. За съжаление, на това интересно българско обединение (или поне опит за съединяване на силите) не му било съдено да просъществува в размирните условия на балканския XIV век.

За войската на Момчил се знае, че била съставена от около 300 конника и 5000 пехотинци, което е почти един римски легион!

Добре бе, как така войската на Момчил била съставена от 300 конника, а нападението срещу Кантакузин било извършено с 1000 конника, че нещо не се сещам, а?

Редактирано Декември 16, 2011 от Mont Ferrand

[ISTORIK]

Да, има противоречие, съгласен съм.

Ето една загадка, която авторът на темата би могъл да се опита да разбули. Нали и той учи история...

[plamen_starbov]

Да, така е - ще опитам да се включа.

Може би не съм прав, но смятам, че Иван Александър е пратил войска - на помощ на зет си. На това ме навеждат следните думи:

През 1345 се оженил за родственица на българския цар.

Това е в явен синхрон със събитията от XIV век - всеки може да се бие срещу всеки. Сърбия да прати сили - далеч е. Няма коя друга сила, освен нашия владетел.

Предполагам, че Иван Александър е искал да сложи ръка и на Беломорското крайбрежие, но ромеите и турците предотвратяват такъв ход.

Редактирано Декември 16, 2011 от plamen_starbov

[Mont Ferrand]

Ха, това за родственицата на българския цар дори не го бях забелязал? Доказателство за женитбата (т.е. източник)?