"Indoeuropeans and Altaians through the linguistic reconstruction"

[nik1]

Dybo A.V. Indoeuropeans and Altaians through the linguistic reconstruction

стр 87 от монографията

http://books.google.bg/books?id=vqxGWCXaMBUC&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false

Какво мислите за публикацията на Ана Дибо (като изводи, също методи, и др.)?

Ще се радвам на конструктивни и/или критични мнения или забележки..

Редактирано Декември 13, 2011 от nik1

[nik1]

Dybo A.V. Indoeuropeans and Altaians through the linguistic reconstruction

стр 87 от монографията

http://books.google.bg/books?id=vqxGWCXaMBUC&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false

Какво мислите за публикацията на Ана Дибо (като изводи, също методи, и др.)?

Ще се радвам на конструктивни и/или критични мнения или забележки..

Тезиси на публикацията на руски език:

http://altaica.ru/LIBRARY/semrec.htm

[Perkūnas]

Да, пак опираме до индоевропейските реконструкции на Покорни от 30-те години на 20 век (плюс базата на Старостин), а оттогава нещата в индоевропеистиката са напреднали много. И че ИЕ праформи като lepa-, psabh- и подобни вече не се приемат като възможни, както и сравнението на средноиндийски форми с неясна фонетична и морфологична структура и съответно съмнителен произход може да бъде прието само след щателна проверка на дравидския и другия туземен материал от субконтинента.

Ако изучаването на алтайските езици продължава, нищо чудно след 40 години и съответните алтайски етимологии да бъдат променени.

Редактирано Декември 13, 2011 от Perkūnas

[Кухулин]

Тази методика лежи почти изцяло на количествения и на семантичния анализ. Фонетиката и морфологията остават встрани, тъй че разните авангардни вокализми и чукурнайсет вида ларингали не биха допринесли кой знае колко точно по това изследване. Дори 5-10% от когнатите да са фалшиви, изводите са толкова мъгливи, че все ще са си същите.

Като цяло докладът ми прилича повече на презентация/резюме/абстракт, отколкото на същинска научна публикация. За същия обем изследван материал Гамкрелидзе и Бенвенист отделят по 300-400 страници и то на съвсем различно ниво.

[Perkūnas]

Исках да кажa, че след като определени праформи не се приемат фонетически или морфологически като възможни праиндоевропейски, не би трябвало да се смятат за праиндоевропейски! Особено ако са засвидетелствани в ограничен брой дъщерни групи, и то съседни (балто-славянски, германски, келтски; гръцки и латински; латински и келтски). така че каменната лексика почти изцяло автоматично отпада от класацията. примерно: там се мъдрят измислени праформи като *tw^erd- "hard stone, quartz; hard as quartz", или със значение "round stone, lump", под което се мъдрят индийско медицинско понятие за "гуша" от Атхарваведата (glau-), германска дума за кълбо прежда (англ. clew и подобни) и руско-украинска дума за каменен блок (глыба)??? Така че не могат да се правят абсолютно никакви заключения във основа на такива сравнения, а предполагам, че и алтайският материал бъка от подобни нагласистики.

Редактирано Декември 14, 2011 от Perkūnas

[nik1]

"глыба" - не значи ли "къс", "парче?

...От лат. globus, или?

Много объркана и сложна ми изглежда тази наука (за моя "акъл" и нагласи)..

...Чудя ви как имате нерви, желание, хъс, и време да я "канализирате", ради самата нея (Перкунас и Кухулин, като любители, но познавачи в тази област)?

[SSlava]

"глыба" - не значи ли "къс", "парче?

...От лат. globus, или?

Да это русское слово. Я думаю тут латинский язык не причем. Ну конечно оно родственно латинскому слову, так же и латышскому, но раз родственно не значит что заимствованно.

Редактирано Декември 14, 2011 от SSlava

[Кухулин]

примерно: там се мъдрят измислени праформи като *tw^erd- "hard stone, quartz; hard as quartz", или със значение "round stone, lump", под което се мъдрят индийско медицинско понятие за "гуша" от Атхарваведата (glau-), германска дума за кълбо прежда (англ. clew и подобни) и руско-украинска дума за каменен блок (глыба)??? Така че не могат да се правят абсолютно никакви заключения във основа на такива сравнения, а предполагам, че и алтайският материал бъка от подобни нагласистики.

Не разбирам проблема при PIE *glew- > OInd. glāu. Думата присъства във всички речници:

Old Indian glāu-ḥ f. ` globular object, ball, clenched mass ', npers. gulūle `ball'

ग्लौ glāu 'Ballen, kropfartiger Auswuchs'

Съгласен съм, че *glew- е остаряла реконструкция. Може би трябва да е *gleh₂u- или *glēu-? Рус. глыба наистина не възхожда към този корен според ЕССЯ, но германската, келтската и индийската форма (и иранската gulūle) не са ли достатъчни?