Новогодишните марки на маестро Стефан Кънчев

[К.ГЕРБОВ]

За първи път специални български новогодишни поздравителни марки бяха отпечатани в края на 1966 г. С тях се облепяха писмата и отворените картички, с които българите си честитяха Новата 1967-а година. Идеята за тези марки - „първи лястовички”, бе подадена от филателистите. Нашите новогодишни марки трябваше да бъдат подобни на тези, които западноевропейските страни традиционно издаваха за Рождество Христово или както те го наричат: Christmas, Noël, Weihnachten и пр. Този празник, както знаем, тогава у нас не се отбелязваше официално. Големият български празник беше Нова година.

След четири години - за 1971 г., се появи още една новогодишна марка, а от 1975 г. сюжетът стана ежегоден. До 1989 г. бяха издадени общо 31 новогодишни марки, най-често по две в серия. Едната от двете стойности, по-малката, беше за облепване на обикновено писмо за България, а другата - за обикновено писмо за Европа. От 1990 г. насам вече ежегодно се издават коледни марки.

Оформлението на всички новогодишни марки бе дело на н. х. Стефан Кънчев-Маестрото. Наричахме го така, защото беше всепризнат майстор на българската пощенска марка.

Говорейки за новогодишните марки, следва да се направи уточнението, че изписаната върху тях година не е годината на издаването, както е днешната практика, а предстоящата Нова година. Тези марки се отпечатваха и пускаха в употреба през ноември-декември, за да могат поздравяващите се да си купят от тях и ги използват в навечерието на настъпващата Нова година.

По стилистика, новогодишните български марки на маестро Кънчев могат да се разделят на три периода. Първият обхваща годините 1967-1976. Тогава бяха издадени четири поредици в еднакво оформление: форматът е хоризонтален, основното изображение в илюстрацията и задължителните елементи са върху цветно поле.

През периода 1977-1988 г. Ст. Кънчев вече рисуваше марките пак в същия формат, но изображението бе на бял фон, очертано с оригинална и ефектна изящна рамка. В нея с характерния за Маестрото шрифт, са изписани задължителните елементи (без номиналната парична стойност): НР България, поща и годината, чието настъпване предстоеше да бъде чествано.

Допълнителна украса в рамката представляват декоративните растителни и зооморфни елементи, често митологични или фантастични.

В годините 1988-1989 за новогодишните марки Ст. Кънчев премина на вертикален формат. От който произтичат и доста промени в композицията и рамката.

Във всички новогодишни марки изображенията са стилизирани. Това бе стихията на Стефан Кънчев. Любима негова фигура бе снежинката, като често Маестрото използваше кръговата й форма, за да впише в нея или около нея цветя, птици, пощенски рогове, емблематични елементи. Само на три марки - за 1978 (2 ст.), 1983 (13 ст.) и 1989 г. (5 ст.), фигурира познатото ни ЧНГ. Иначе какво ли няма още на новогодишните марки: елхи и украшения за новогодишна елха, празнични фойерверки, скреж на прозорец, бъклица, сурвакница, ръкавица, снежен човек, птици, елени, Дядо Мраз с шейна.

Особено оригинално е хрумването на Стефан Кънчев в някои от новогодишните марки за периода 1979-1988 г. да включи символични мотиви, които да насочват към предстоящи събития в настъпващите нови години или да правят равносметка на изминалите. Всъщност това са най-„зрелите” новогодишни марки на майстора.

Така на една от марките за 1979 г. (13 ст.) е изобразен пощенски рог, който подсказва, че в нея година ще се чества 100-годишнината на българската поща, чиято емблема е именно такъв рог. Марката за Новата 1980 г., пък, с изображението си и с двете включени емблеми напомня, че изтичащата 1979 година е била Международна година на детето и през нея се е провела І-ва Международната детска асамблея „Знаме на мира - София'79”.

Новогодишните марки за 1981, 1982 и 1983 г. носят знаци, насочващи съм честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Това директно е изведено в 13 ст. за 1981 г., където фигурират годините 681-1981.

5 ст. за същата Нова година е с първата емблема на честването, която не бе харесана от Людмила Живкова . По нейно настояване бе изготвен нов символ, който авторът му Стефан Кънчев постави като сюжет на 5 ст. в новогодишната марка за следващата 1982 г. Иначе тази емблема бе използвана през цялата 1981 г. за оформяне на многобройните издания, посветени на 13 вековния юбилей на България.

Търсейки дълговечното от българската история, в посочените години Стефан Кънчев използва за сюжети на новогодишните ни марки и елементи от българските средновековни паметници. Които стилизира в своя си стил и ги превърна в символи. На 13 ст. за 1981 г. виждаме капител с лозови листа от колона от Велики Преслав, X в. Капителът е поставен върху годините 681-1981 . В 13 ст. за 1982 г. стилизираното изображение е на ажурна керамична розетка, пак от столицата Велики Преслав, X в.

На марката от 5 ст. за Нова година 1983 интересната декоративна композиция - медальон с лъвове, е взета от дрехата на Десислава от познатия ни неин ктиторски стенописен портрет в Боянската черква. Насочване към ценностите на българското средновековие е сюжетът на следващата стойност от 13 ст., където традиционният новогодишен поздрав в писмата - ЧНГ, е вписан в характерна орнаментална „плетеница”, заимствана от заставките в българските ръкописни книги.

В по-сетнешните издания на новогодишните марки, рисувани от Стефан Кънчев виждаме още актуални символи. Така в миниатюрите за Новата 1986-та година това са гълъбите на мира, насочващи към идващата Международна година на мира. А в марките за 1988 г. е намерила място емблемата на предстоящата Световна филателна изложба България'89: гълъб на мира със земното кълбо и контури на перфорация на пощенска марка.

Една от последните новогодишни марки на Стефан Кънчев за 1990 г. (5 ст.) можем шеговито да наречем: „Сбогуване с Дядо Мраз”. През следващата година поздравителните марки вече се издават не по повод на Нова година, а за Коледа или Рождество Христово. Същият старец с бялата брада и червения кожух вече се казва Дядо Коледа. С новогодишните марки за 1990 г. си отиде и една културна епоха.