Минѫло несвършено дѣятельно причастие.

[Arath]

Въ научьната литература срѣщамъ противорѣчия относьно разпространението на минѫло несвършено дѣятельно причастие (МНДП) въ българскитѣ говори. Въ едьни източьници сѧ казва, че него го има само въ източьнитѣ диалекти, други твърдѭтъ, че го има въ повечето източьни и нѣкои западьни, като източьнитѣ, въ които го нѣма сѫ въ близость до Ятовата граница.

Какъва е дѣйствительностьта?

Очевидьно голѣма часть отъ западьнитѣ говори притѧжаватъ минѫло несвършено дѣятельно причастие – фактъ, засвидѣтелстванъ отъ македонската литературьна норма. Тамъ то дори има по-широка употрѣба - глаголитѣ отъ несвършенъ видъ иматъ само такова причастие: работел, носел, jадел (но не и работил, носил, jал), глаголитѣ отъ свършенъ иматъ и двата вида (дошол – доjдел, дал – дадел, износил – износел, кажал – кажел, убил – убиел). То и е единствениятъ начинъ за образуванье на прѣизказьнитѣ бѫдѣщи форми (щѣлъ съмъ да дойдѫ, щѣлъ си да дойдешъ и т. н.):

ќе сум доjдел

ќе си доjдел

ќе доjдел

ќе сме доjделе

ќе сте доjделе

ќе доjделе

Въ българския книжовьнъ ѧзикъ форми като ще съмъ дадѣлъ, ще съмъ дойдѣлъ сѫ дублети на обикновенитѣ форми за бѫдѣще прѣизказьно врѣмѧ (щѣлъ съмъ да дамъ, щѣлъ съмъ да дойдѫ), както и форми като ще дадѣхъ, ще дойдѣхъ сѫ дублети на обикновенитѣ форми за бѫдѣще врѣмѧ въ минѫлото (щѣхъ да дамъ, щѣхъ да дойдѫ). Въ македонската книжовьна норма само тѣ сѫ допустими:

ќе доjдев

ќе доjдеше

ќе доjдеше

ќе доjдевме

ќе доjдевте

ќе доjдеа

Между другото, такива форми сѫ слѣдващата логичьна стѫпка къмъ пъльната десемантизацията на глагола „щѫ“ , който вече не спрягаме въвъ формитѣ за бѫдѣще врѣмѧ (ще дойдѫ, ще дойдешъ, а не щѫ да дойдѫ, щешъ да дойдешъ).

Както знаемъ, МНДП е иновация и е липсвало въ старобългарски. Личьно спорѧдъ менъ, разпространението му въ българскитѣ говори е тѣсьно свързано съ едьна друга иновация – промѣна на значението на старобългарския имперфектъ и на начина на образуваньето му - сега сѧ образува отъ сегашьната вмѣсто отъ инфинитивьната основа на глагола. Въ научьната литература минѫло несвършено врѣмѧ сѧ нарича още сегашьно относительно врѣмѧ, именьно защото на новобългарски то означава дѣйствие, което е сегашьно относьно нѣкакъвъ ориентационьнъ моментъ. Сходствата между имперфекта и сегашьно врѣмѧ сѧ допълватъ и отъ обстоятелството, че формитѣ за прѣизказьно наклонение на сегашьно и минѫло несвършено врѣмѧ съвпадатъ.

Пакъ спорѧдъ менъ, причинитѣ за тѣзи промѣни сѫ на балканска основа. На новогръцки бѫдѣще врѣмѧ въ минѫлото сѧ образува по абсолютьно аналогичьнъ начинъ: частицата θα + минѫло несвършено врѣмѧ на основьния глаголъ.

Интересъ буди и едьно друго явление. Въ книжовьния български ѧзикъ минѫло неопрѣдѣлено врѣмѧ сѧ образува само отъ минѫло свършено дѣятельно причастие. На практика обаче, сѧ срѣщатъ изключения, най-чѧстото отъ които е глаголътъ знамъ. Неговото минѫло свършено дѣятельно причастие знаялъ, почти, да не кажѫ съвсемъ, не сѧ използва въ книжовьната рѣчь, измѣстено е отъ минѫлото му несвършено дѣятельно причастие – знаелъ. Други примѣри сѫ „винаги съмъ мислѣлъ“, „винаги съмъ мечтаелъ“, вмѣсто „винаги съмъ мислилъ“, „винаги съмъ мечталъ“. Честьно казано на менъ „винаги съмъ могълъ“ ми звучи граматически неправильно, въпрѣки че би трѣбвало да е. „Винаги съмъ можелъ“ ми звучи доста по-приемливо. Както вече сѧ споменѫ, въ македонската литературьна норма тѣзи примѣри не сѫ изключения, а правило. Използватъ сѧ даже при условьно наклонение (би можел).

Цельта на темата ми е да стигне до вниманието на хора, професионально занимаващи сѧ съ българска диалектология, за да сѧ рѣши проблемътъ съ противорѣчията въ научьната литература относьно разпространението на МНДП. Надявамъ сѧ да има такива срѣдъ участьницитѣ въ този форумъ. Сѫщо така, досега не съмъ срѣщалъ научьнъ трудъ, който да сѧ е занимавалъ съ нѣкое отъ другитѣ интересьни явления, които споменѫхъ.

Имамъ и въпроси къмъ съфорумьцитѣ. Какъви сѫ наблюденията ви върху родьния ви диалектъ, мѣстото, кѫдѣто живѣете, хората съ които общувате? Употрѣбяватъ ли сѧ форми като „ще дойдѣхъ“, „ще дойдѣлъ“ , „ще имало“, „винаги съмъ мислѣлъ“? Кое предпочитате „винаги съмъ можелъ“ или „винаги съмъ могълъ“? Въ моя родьнъ диалектъ (подбалканския) такива форми сѧ срѣщатъ заедьно съ обикновенитѣ. Имамъ наблюдения върху публичьни личьности, като напримѣръ Росьнъ Плевнелиевъ, който е отъ македонския край и много чѧсто казва „щѣше да направѭ“, „щѣше да направите“ и т.н.

Редактирано Декември 20, 2011 от Arath

[glishev]

Очарователен постинг, винаги е симпатично, когато някой упорито се придържа към стария правопис или поне към своя представа за него Поздравления и добре дошъл (добре дошли) във форума.

Аз съм наполовина шоп и наполовина трънчанин, така че за мен си е съвсем естествено да казвам "щех да дойдем", "щех да правим". Дето се вика, така го имам чуено

[ISTORIK]

Цельта на темата ми е да стигне до вниманието на хора, професионально занимаващи сѧ съ българска диалектология, за да сѧ рѣши проблемътъ съ противорѣчията въ научьната литература относьно разпространението на МНДП. Надявамъ сѧ да има такива срѣдъ участьницитѣ въ този форумъ. Сѫщо така, досега не съмъ срѣщалъ научьнъ трудъ, който да сѧ е занимавалъ съ нѣкое отъ другитѣ интересьни явления, които споменѫхъ.

Интересъ буди и едьно друго явление. Въ книжовьния български ѧзикъ минѫло неопрѣдѣлено врѣмѧ сѧ образува само отъ минѫло свършено дѣятельно причастие. На практика обаче, сѧ срѣщатъ изключения, най-чѧстото отъ които е глаголътъ знамъ. Неговото минѫло свършено дѣятельно причастие знаялъ, почти, да не кажѫ съвсемъ, не сѧ използва въ книжовьната рѣчь, измѣстено е отъ минѫлото му несвършено дѣятельно причастие – знаелъ. Други примѣри сѫ „винаги съмъ мислѣлъ", „винаги съмъ мечтаелъ", вмѣсто „винаги съмъ мислилъ", „винаги съмъ мечталъ". Честьно казано на менъ „винаги съмъ могълъ" ми звучи граматически неправильно, въпрѣки че би трѣбвало да е. „Винаги съмъ можелъ" ми звучи доста по-приемливо. Както вече сѧ споменѫ, въ македонската литературьна норма тѣзи примѣри не сѫ изключения, а - правило. Използватъ сѧ даже при условьно наклонение (би можел).

Имамъ и въпроси къмъ съфорумьцитѣ. Какъви сѫ наблюденията ви върху родьния ви диалектъ, мѣстото, кѫдѣто живѣете, хората съ които общувате? Употрѣбяватъ ли сѧ форми като „ще дойдѣхъ", „ще дойдѣлъ" , „ще имало", „винаги съмъ мислѣлъ"? Кое предпочитате „винаги съмъ можелъ" или „винаги съмъ могълъ"? Въ моя родьнъ диалектъ (подбалканския) такива форми сѧ срѣщатъ заедьно съ обикновенитѣ. Имамъ наблюдения върху публичьни личьности, като напримѣръ Росьнъ Плевнелиевъ, който е отъ македонския край и много чѧсто казва „щѣше да направѭ", „щѣше да направите" и т.н.

Миналото несвършено деятелно причастие няма самостоятелна употреба; използва се в преизказните и в умозаключителните форми на глагола в изречението.

Образува се от минало несвършено време на глаголите и морфемата -л. Пример: играел, играела, играело, играели.

Аз живея в Пловдив, живял съм и в Смолянския регион, но не съм чувал такива конструкции. Иначе, като възможни вариации, те са ми известни.

Лично аз предпочитам да ползвам следните форми:

Винаги съм си мислил, че...

Винаги съм си мечтал да...

Винаги съм знаел, че...

Винаги съм можел да кажа това. Но никога не съм го казвал.

Винаги бих могъл да си намеря някакво оправдание.

Щях да направя (да напиша) някоя глупост, ако ти не беше ме спрял навреме.

Щяхте да направите голяма грешка, ако не бях до вас в този критичен момент.

[glishev]

Историк, винаги си мислил или винаги си мислел?

[ISTORIK]

При несв. причастие май трябва да е с Е.

[Arath]

Аз съм наполовина шоп и наполовина трънчанин, така че за мен си е съвсем естествено да казвам "щех да дойдем", "щех да правим". Дето се вика, така го имам чуено

То естъ глаголътъ щѫ сѧ спряга? Доколкото знамъ, въ Трънъ комбинацията шт сѧ произнася ч. Не би ли трѣбвало да е "чех да правим"?

Лично аз предпочитам да ползвам следните форми:

Винаги съм си мислил, че...

Винаги съм си мечтал да...

Винаги съм знаел, че...

Винаги съм можел да кажа това. Но никога не съм го казвал.

Винаги бих могъл да си намеря някакво оправдание.

Щях да направя (да напиша) някоя глупост, ако ти не беше ме спрял навреме.

Щяхте да направите голяма грешка, ако не бях до вас в този критичен момент.

И Вие въ нѣкои случаи отъ минѫло неопрѣдѣлено врѣмѧ използвате МНДП.

А "щѣше да трѣбва да направѭ" или "ще трѣбваше да направѭ"? На менъ първото ми звучи прѣкалено дълъго и тромаво.

Аз живея в Пловдив, живял съм и в Смолянския регион, но не съм чувал такива конструкции. Иначе, като възможни вариации, те са ми известни.

Ето нѣкой резултати отъ Google: ще можеше, ще имало, ще можехъ, ще можело, ще бѫдѣло

Редактирано Декември 21, 2011 от Arath

[EfrejtorNobs]

То естъ глаголътъ щѫ сѧ спряга? Доколкото знамъ, въ Трънъ комбинацията шт сѧ произнася ч. Не би ли трѣбвало да е "чех да правим"?

В торлашките говори - да. В Шоплука е малко по-сложно

За спрягането - спрягал се е, през възрожденския период /ща, щеш, ще, щем и т.н./. В съвременния български обаче - не.

По темата: аз живея в Централния Балкан, и нашият диалект има МНДП, въпреки че е източен /макар да има съществени влияния от западнобългарските диалекти/.

П.С. Имате ужасяващи грешки в употребата на ятовия знак. Без да се заяждам, бих Ви дал съвет да оставите архаичния си правопис на някого, който е наясно с употребата на старобългарските/църковнославянските гласни