Репеи със и без паяжина

**К.ГЕРБОВ** · Декември 22, 2011

Репеите (Árctium) са род двугодишни тревисти растения от семейство Сложноцветни (Compositae), наричано също Астрови (Asteraceae). Стъблата на растението са изправени, силно разклонени и достигат на височина 60-180 см. Листата са сърцевидни, долните са много едри, достигат до 40-50 см, особено ако растението е поникнало на влажна почва, например край река. На времето, играещите там деца и рибарите използваха големите листа на репея като чадър: за правене на сянка или при дъжд.

Цветовете на растенията представляват кълбовидни (топчести) кошнички, растящи групово на щитовидни или гроздовидни съцветия по краищата на разклоненията на стъблата. Обвивните листчета на цвета са ланцетни (езичести), тънки, завършващи на върха с извити като кука шипове. Напълно развитите кошнички имат диаметър от 2 до 4,5 см. Същинските цветове в кошничките са пурпурночервени (лилави). След прецъфтяването на цвета, на негово място се образуват семена-хвърчилки, кошничките изсъхват. Благодарение на кукичките, те лесно се захващат по вълната на животните и дрехите на хората и по този начин се осигурява разпространението на семената.

Коренът на растението е вретеновиден, дълъг до 60 см, сиво-кафяв отвън и бял и месест във вътрешността.

Характерно за репея, като типично двугодишно растение, е, че през първата година се появява само листна розетка, а едва през следващото лято се изправя мощният ствол, обсипан с цветовете-топчета, които дават семената за размножаване.

Репеите растат като храсталаци или бурени по сметищата, край оградите на къщите, край пътищата, на незастроени и пустеещи места и ливади - както в равнините, така и по високите части на страната. Цъфтят през цялото лято от юни до септември. Снимките, показани тук, са правени в различните части на Южния парк в София. Заснетите растения, очевидно са вече във втората година на своя живот.

Листата, семената и корените на всички видове репеи имат лечебно действие и намират приложение в медицината. Те действат стимулиращо върху обмяната на веществата, усилват клетъчния растеж, имат диуретично, потогонно и дезинфекционно действие. Репеят като билка регулира кръвното налягане и захарта.

Брането на репея с лечебна цел става през първата година от живота на растението, когато се образува само листна розетка и стъблото още не е израсло. Тогава се събират и корени (през септември-октомври или през март), тъй като на двугодишните репеи корените стават кухи и са негодни за лечебни цели.

Репеите са и медоносни растения. Пчеларите отчитат като благоприятен у нас за събирането на цветен нектар и прашец периода от 8 юли до 15 септември.Дават се сведения, че от един хектар буренак от репеи, могат да се съберат от 100 до 600 кг мед. Освен от пчелите, цветовете на репеите се посещават и от други насекоми - любители на цветната храна, както ще се види от снимките по-долу.

Това е общото, което може да се каже за репеите. В България или поне в софийските паркове, най-разпространени са следните два вида: Голям репей (Arctium láppa L.), наричан още Обикновен репей и Мъхнат репей (Arctium tomentosum Miller), наричан също Паяжинест репей. Разликата между двата вида е, че първият достига до относително по-голяма височина - сочат се даже невероятните 3 м. Най-отличителни са обаче, топчестите кошнички. Обвивните листчета на цветовете на Големия репей са зелени и голи. Докато при Arctium tomentosum, кошничките са обвити с вълнеста паяжина.

Голям репей (Arctium láppa L.)