Какво смятате за Хрситиянската религия

[Georgi_Georgiev]

Какво смятате за Християнската религия : пълна глупост или нещо в което си струва да се вярва

Редактирано Ноември 19, 2008 от Syrian
правопис

[Р. Теодосиев]

Всички християни ще ти кажат едно и също, както и всеки атеист..., а този въпрос може повече да се отнася до вярващите в други религии.

[КГ125]

Въпросът е зададен ограничително: "глупост или да се вярва". Възможностите са повече.

Това си е личен избор, ако ти харесва, вярвай, ако не - недей. Ако смяташ, че вярата е ограничение, уважавай я.

Като се има предвид огромния принос на християнството в световната цивилизация и хуманизъм, очевидно не може да бъде "глупост". Така или иначе, създалите модерната цивилизация страни са християнски /разбира се, след като са преодолели ограничението на догмата/.

"гЛУПОСТ " би било фанатизирането на религията, както впрочем и на всяко друго нещо.

Религията, освен всичко друго, е традиция, исторически корен и културна атмосфера, оставяща отпечатък връху всеки, ако не като трайна житейска практика, то като досег с традицията в най-съкровени житейски моменти.

Всеки принадлежи към някоя религия /в много широк смисъл/, макар и да не го знае или да го отрече, тъй като израства в културната среда, създадена исторически именно от тая или оная религия.

Не е случайно това, че религията се сочи от някои политолози на нашто време /друг е въпроса колко са прави/, като съществен идентифициращ цивилизацията фактор.

Разбира се, атеизмът също не е нищо "лошо" и не е "глупост", а право на избор в свободното и модерно общество. "Глупост" би бил само фанатичния атеизъм, отричащ всичко. Защото, може през целия си живот да не си стъпил в църква, но предците ти са, а ти не си откъснат от тях.

Освен това, християнаската религия си е близка, защото "си е наша". Има и други религии, и повечето носят подобен дълбок хуманистичен заряд, поради което са също толкова или почти толкова ценни и заслужават истинско уважение, освен когато наблягат на фанатизма и отрицанието.

[D3BEP]

За мен пък въпросът стои по друг начин:

Има ли нужда съвременният човек от религия и религиозна принадлежност или тя само го ограничава и манипулира.

Без значение християнство, будизъм, Шива или Кали.

Ролята на християнството не я отричам. Както положителната, така и отрицателната, но според мен то си остава необходим етап от развитието на цивилизацията.

Това, което мога да кажа лично аз обаче против християнската религия общо взето с малки изключения важи против всяка друга религия, като различията са предимно в акцента.

Що се отнася до конкретния въпрос:

Що се отнася до човек, който има вътрешна потребност да вярва в нещо, християнството не е лош избор, още повече че то е наша религия и ценностите му са близки до нашите разбирания и обичаи, а отдавна то е превърнато и в философия и начин на живот.

Във всеки случай религията не дава решение на проблемите, дава ти методика и правила, решенията пак си ги търсиш сам.

[П. Теодосиев]

Може и да има, може и да няма място в съвременния живот. Както е било преди така и сега зависи от човека. Важното е човек да знае в какво вярва. За мен както и за всеки християнин Християнството е най чистата, праведна и т.н. религия. Може би хората не са запознати достатъчно и затова имат негативно мнение за самата църква като институция. Някой може да каже „виж ги поповете все хубави коли карат”, ами ще карат има вярващи, които ги викат на сватби, обреди, струвания и т.н. и им дават, защото това, което той е свършил не е материално, а духовно. Всеки по различен начин го възприема това и може да каже, че си дават парите на вятъра, но както казва един мъдър философ „аз вярвам и нищо не губя, дори и да няма Бог, но ти, който не вярваш губиш, ако има”. Самата религия и догмите които определя са в плюсове в живота на човека. Проповядва за истина, добрина, човечност, състрадателност и духовна извисеност. Което е само положителни страни на човека.

[КГ125]

Освен всико гореказано, най-масовото изповедание в една държава е част от историята, традицията, спойката и идентификацията на обществото. Част от Родината, един вид.

[tanariil]

Освен всико гореказано, най-масовото изповедание в една държава е част от историята, традицията, спойката и идентификацията на обществото. Част от Родината, един вид.

От историческа гл. т. с това, дали християнството е част от Родината, би могло да се поспори. Да не забравяме, че християнството е било наложено насила по нашите земи. И че дълго след това са запазени следи от езичеството. Дори днес се казва Коледа (по името на езическия Бог Коледо) на нещо християнско. А не е единствен пример на срастване на езичеството с християнството.

Иначе и аз се присъединявам като цяло с мненията, изказани до тук и най-вече с това, че въпросът е зададен ограничено. Всъщност това е една от моите причини да се откажа да взема някаква конкретна позиция по него.

Може би е редно авторът да уточни в какъв аспект иска да бъде воден дискурс... Дали по линия на това за приемането или отричането на съществуването на Бог (християнския или на Бог въобще), т.е. сблъсък на възгледи на хора, които са религиозни и на възгледите на хора, които не признават съществуването на Бог. Или желае да се направи сравнение на възгледите на хора, принадлежащи към други видове религии.

Или примерно желае да се обсъжда просто вярата на обикновения човек в противоречие с догмата, налагана от официалната църква.

Или пък цели нещо друго?

[Р. Теодосиев]

В тази тема се обсъждаше въпроса за съществуването или не съществуването на Бог: http://bg-science.info/forum/index.php?showtopic=540

Според мен автора иска да разбере самия смисъл на вярата...

[tanariil]

В тази тема се обсъждаше въпроса за съществуването или не съществуването на Бог: http://bg-science.info/forum/index.php?showtopic=540

Според мен автора иска да разбере самия смисъл на вярата...

Действително интересна тема се е водила. Благодаря за линка.

Но нека все пак авторът да уточни какво по-конкретно визира в настоящата тема.

Иначе въпросът за самия смисъл на вярата е доста сложен, дори и само от тази гл. т., че не всички вярват в едно и също, а има и хора, които не изпитват необходимост от вяра.

[destiny]

Какво смятате за Хрситиянската религия : пълна глупост или нещо в което си струва да се вярва

Човек вярва в онзи, който може да му помогне в случай на беда,

вярва в този с който може да се весели, без да се притеснява,

вярва в този с който може да изживее дните си в радост и мъка,

и т.н.

Човек може да вярва и в комунизма, в пазарната икономика, в демокрацията

или монархията, може пък да вярва, че не вярва е ... всеки има право на избор.

Може да вярва (в съществуването) и в Айфеловата кула (макар никога да не я е виждал наживо).

В религия сама по себе си (каквато и да е) не трябва да се вярва. Според мен ...

Мога да вярвам в Господ, но в религията - не знам какво е религия :-)

[Р. Теодосиев]

Малко се отклоняваме от темата…

Тук става дума за християнството, а твоя пост повече отива да е в темата, на която дадох линк по-горе…

[П. Теодосиев]

В религия сама по себе си (каквато и да е) не трябва да се вярва. Според мен ...

Мога да вярвам в Господ, но в религията - не знам какво е религия :-)

Прочети това - http://bg-science.info/forum/index.php?showtopic=511

Както казах и в преден пост в темата, хората не са запознати достатъчно със самата структура и цели на християнството и се уповават единствено на слухове, медии и т.н. И явно негативността надделява. Ако човек вникне малко в същността на самата религия би я разбрал и тогава с ясна представа за същността и би избрал дали да вярва или не. Но интереса на младите въобще към познанието е малък, а към религиите още повече. И се влияят от мнението на другите. Ако техни приятели възприемат църквата като институция за пари или „простотия” и те остават с тяхното мнение макар, че нямат ни най малка представа от същността й.

[D3BEP]

Според мен въпросът на човека е ясен и той касае християнството като ценности: дали те са отживелица, лъжа или са приложими в живота.

Много ясна разлика трябва да се направи между християнството като религия и същото като структура и организация. Т.е. ако използваме стари термини - между земната и небесната църква. Не виждам защо тук двете са смесени.

Ценностите на християнството са разбираеми, приложими и ... идеалистични.

Съвременното общество е общество на капиталистическата икономика и политика Манипулирането и измамата заемат основно място в общественият живот. Ценностите са много по - различни.

Неслучайно по времето на създаването на Християнството повечето политеистични религии са имали общ бог на търговците и на крадците

Тези ценности силно те ограничават, и ако приемем, че в известна степен всяко действие на човека е насочено към егото му, с тези ценности може да бъдеш харесван. Трудно нещо повече, а може и това да не бъдеш. Ще живееш в свой собствен ссвят и най - ного да загубиш връзката с реалния, да престанеш да го разбираш.

Това е рискът на християнството. И не защото е лошо, а защото ценностите на съвременното общество го отхвърлят.

Оттук, а не от църквата идва и виждането ми за манипулируемост и политиканстване с християнството .Много по - лесно е да излъжеш човек ако е доверчив и ако вярва в хората, отколкото ако не е.

И, с тази измама в днешния свят си служат често хора нямащи общо с църквата нито на духовно, нито на институционално ниво. Църквата отдавна е загубила ролята си.

И за добро. Защото в съвременното общество светската църква се превръщаше по - скоро във вредител, алчен за власт, отколкото в духовен водач. Да ме простят отците, ако има тук такива. Хората карат коли не от сватби и кръщенета - това е абсурдно, даже и само богаташки сватби да правят всеки ден. Молим ви са, 2 000 евро месечна вноска само за кола без нищо друго са си бая сватби. Карат от обирджийство на църковните имоти и натиск да се заграбят и повече светски. Хубаво, че май законово им забраниха да имат фирми, че си слагат подставени лица на фирми, които са представлявали с години... Разни секти навлизат в България, някои от тях дори с подкрепата на цели правителства провеждат политика, която в миналото бихме сбъркали с културна асимилация. Какво прави църквата тук?

Събира парички от баламите и иконите в храма, и казва, че това е нормално. Предпочитаме дребните стотинки в храма пред реалната борба за духа на хората, май - както пишеше един известен български ежедневник.

Лично съм присъствал на национален проект за борба със сектите сред младите хора. Там бяха поканени двата синода.

Какво произлезе от цялата работа?

Дойдоха хора в раса, "облечени в достойнството на православната църква". Може би по - скоро бяха адвокати.

След кратък разговор направиха скандал, кой крив и кой прав от двата синода. И после взеха публично да си цитират един на друг имотите и необявените банкови сметки и салдата по тях.

И какво? От начинанието, целящо да обърне младите към православната църква вместо към сектите, както сами се сещате нищо не произлезе.

Но за какво се карат, питам аз? За духа на паството или за собствеността му? Май цялата система няма нищо общо с духа.

Църквата не заслужава и сянка на предишната си власт. И ако иска уважение, трябва да го чака не от небето, а да го заслужи, защото заслужава предимно неуважение. Нека се включи в борбата за духовността на българина реално и активно, както с много по - малък ресурс го правят например протестантите, с които страната никога не е имала нещо общо. Само че те днес жънат повече от нашата църква. Скоро и парите й ще намалеят, така я виждам аз.

Няма тук всеки сам трябва да намери единението с ис бог. Войната е обявена, мистицизмът като притегателна сила е вървял едно време. Не може днес да кажеш "не е това ролята на църквата". Ролята на църквата е да свързва бога и хората. Ако трябва ще ходят по къшшите да говорят с хората. Ак отрябва да си открият и звено по телемаркетинг да прозвъняват потенциалните вярващи

Това, че българската църква днес не заслужава уважение не означава, че религията заслужава неуважение

[КГ125]

От историческа гл. т. с това, дали християнството е част от Родината, би могло да се поспори. Да не забравяме, че християнството е било наложено насила по нашите земи. И че дълго след това са запазени следи от езичеството. Дори днес се казва Коледа (по името на езическия Бог Коледо) на нещо християнско. А не е единствен пример на срастване на езичеството с християнството.

Вече е част. Когато една символика се свърза трайно с най-съкровените лични и на страната моменти и преживявания, т.е. стане държавна религия, и това трае дълго, става точно така, както писах.

Няма нужда дохристиянския и следхристиянския период да се противопоставят. Така е, наложена е със сила, има много остатъци /и слава Богу, че има/ от предната традиция на българското общество, но това не е причина да се отрича, след 1200 години.

Източното християнство си е българската религия, на него са правени молебените за Ахелой и за Съединението, за всички битки България 1200 години, народът е възлагал надеждите си точно на това, и т.н. и тн.. За добро или за лошо, това е факт.

Изобщо, противопоставянето на езичеството на християнството вече е анахронично. Ако България е запазила старата религия, нямаше да съществува.

[emilia_n]

Прав си. Много си прав.

[КГ125]

Светът се променя не от вчера....

[tanariil]

Вече е част. Когато една символика се свърза трайно с най-съкровените лични и на страната моменти и преживявания, т.е. стане държавна религия, и това трае дълго, става точно така, както писах.

Няма нужда дохристиянския и следхристиянския период да се противопоставят. Така е, наложена е със сила, има много остатъци /и слава Богу, че има/ от предната традиция на българското общество, но това не е причина да се отрича, след 1200 години.

Източното християнство си е българската религия, на него са правени молебените за Ахелой и за Съединението, за всички битки България 1200 години, народът е възлагал надеждите си точно на това, и т.н. и тн.. За добро или за лошо, това е факт.

Изобщо, противопоставянето на езичеството на християнството вече е анахронично. Ако България е запазила старата религия, нямаше да съществува.

Не съм си и помисляла да го отричам.

Но съм свикнала да възприемам повече гл. т.

Особено, когато става въпрос за история. Нашата история не познава единствено ползи от християнството.

Относно твърдението:

"Ако България е запазила старата религия, нямаше да съществува."

Считам, че не е редно да се дава такова твърдение.

[КГ125]

Да, има и такива негативи. Но като сложим всичко на везната, положителното влияние е повече. Вярно е, че българското общество от езическия период е силно, но това няма да може да бъде вечено. И за да прибегне Борис до този труден ход, той е виждал доста неща. Вярно е и, че с приемането на християнството много от българската традиция е ударено. И че даже това е началото на края на ПБЦ, макар за мен това да са Симеоновите войни.

Обаче - ако България беше останала със старата религия, какво щеше да стане с нея. В християнска Европа? Обградена от най-голямата държава в познатия свят, от една страна, и от западна Европа и папата от запад? Дали щеше да превземе Цариград и да основе империя като османската, с трета религия?

Нямало е как да стане, т.е. християнизацията е неизбежна.

Тя не посяга обаче върху старата традиция, християнстовто довежда Възраждането, нищо му няма на българското християнство докато не идва 1944-та година.

Така че, няма нужда един период от българската история да се противопоставя на друг. Народът е успял да съчетае много мъдро нещата.

[Last roman]

Християнството не е дало нищо ново, но пък е позволило на доста находчиви индивиди да спечелят на гърба на наивно вярващото "паство", докато борците за християнската идея виснали по кръстовете.

В исляма картинката е същата. Повечето перси и сирийци го приемли лицемерно, за да избягнат плащането на данъците, а войнстващите фанатизирани араби изгинали в безкрайните битки с "неверниците".

Всъщност всяка религия е чудесно оправдание за властимащите, които "В името на Бога" могат да водят унищожителни войни, за да постигнат своите си цели.

А иначе интересен откъс от една книга /Шестото клеймо/, която показва, че светът /а и религиите/ не са отвчера:

...Приближи се към първите ниши и мина покрай гробницата на един от първите католически владетели на Италия. Подобно на много други в Рим, саркофагът беше разположен накриво спрямо стената. Това очевидно смущаваше група туристи. Той не спря, за да им обясни, че християнските гробове не са ориентирани спрямо сградата, а в посока изток-запад, като черквите. Предишния месец бе разгледал това древно суеверие в краткия си курс по история на символите.

- Това е пълна нелепост! - възкликна една студентка от предните редове, когато професорът обясни причината за тази ориентация на гробовете. - Защо им е на християснките гробове да гледат към изгряващото слънце? Нали сме християни ... а не слънцепоклонници!

Гризейки ябълка, Лангдън (професорът - бел. моя) усмихнато се заразхожда пред черната дъска.

- Господин Хицрот! - извика той.

Дремещият на последния ред студент се стресна.

- Какво! Аз!

Лангдън посочи висящия на стената плакат на ренесансова изложба.

- Кой е онзи мъж, коленичил пред Господ?

- Хмм ... някой светец ?

- Браво. И откъде познахте, че е светец?

- По нимба.

- Отлично. А този златен нимб да ви напомня за нещо?

Хицрот се усмихна.

- Да! На ония египетски неща, дето ги учихме миналия семестър. Ония... хм... слънчевите дискове.

- Благодаря, господин Хицрот. Можете пак да заспите. - Лангдън се обърна към студентите. - Подобно на много други християнски символи, нимбовете са заемка от древноегипетската религия, която се основава на култа към слънцето. Християнството изобилства на примери за слънчевия култ.

- Извинете, че ви прекъсвам - обади се момичето от първия ред. - Аз редовно ходя на черква и не виждам да се практикува никакъв слънчев кълт!

- Нима? А какво празнуваме на двайсет и пети декември?

- Коледа. Рождество Христово.

- И все пак според Библията Христос е роден през март. Тогава какво празнуваме в края на декември?

Мълчание.

Лангдън се усмихна.

- Двайсет и пети декември, приятели, е древният еически празник на sol invictus - непобедимото слънце, - който съвпада със зимното слънцестоене. Тъкмо през това прекрасно време на годината слънцето се завръща и денят започва да расте.

Професорът пак отхапа от ябълката.

- Налагащите се нови религии често възприемат съществуващите празници, за да направят прехода по-безболезен - продължи той - Това се нарича ,,трансмутация''. Тя помага на хората да се приспособят към новата вяра. Богомолците спазват същите свещени дати, молят се на същите свещени места, използват подобни символи ... и просто променят божеството.

Сега вече момичето от първия ред побесня.

- Намеквате, че християнството е просто някакво си... префасонирано слънцепоклонничество!

- В никакъв случай. Заемките на християнството не се ограничават само до култа към слъцето. Ритуалът на християнското канонизиране е зает от древния Евхемеров обред на ,,обожествяване''. Практиката на ,,богоизяждането'' - тоест светото причастие - я има и при ацтеките. Дори идеята, че Христос е умрял заради нашите грехове, не е чисто християнска - саможертвата на млад мъж с цел опрощаване греховете на неговия народ се среща в най-древни предания за Кецалкоатъл.

Момичето го изгледа гневно.

- Остава ли нещо чисто християнско?

- Съвсем малка част от която и да била организирана вяра е изцяло оригинална. Религиите не се раждат от нищо. Те се развиват една от друга. Съвременната религия е колаж... сбор от историята на човешкия стремеж да разбере същността на божественото.

- Хм... почакайте - обади се вече будният Хицрот. - Сещам се за нещо християнско, дето е чисто оригинално. Какво ще кажете за нашата представа за Бог? Християнското изкуство никога не изобразява Господ като слънчев бог с глава на ястреб, ацтек или нещо подобно. Бог винаги е представен като старец с бяла брада. Значи нашият образ на Господ е оригинален, нали така?

Лангдън се усмихна.

- Когато са се отказали от предишните си божества - езическите, римските и гръцките богове, слънцето, Митра и така нататък - първите християни попитали Църквата как изглежда техният нов християнски Бог. И Църквата благоразумно избрала най-страховитото, могъщо и познато лице в цялата писана история.

По лицето на Хицрот се изписа скептицизъм.

- Старец с бяла брада ли?

Лангдън посочи висящото на стената табло с йерархията на античните богове. На върха седеше старец с бяла брада.

- Зевс изглежда ли ви познат?

Лекцията приключи като по даден знак.

[Sham]

С което и тази тема се изчерпа