Трябва да внимаваме повече с евфемизмите

[ISTORIK]

Какво представлява евфемизмът?

Евфемизмът е благозвучна дума или благозвучен израз, които говорещият или пишещият употребява вместо други, които в дадена ситуация са неудобни за слушателя или за читателя, или пък са груби, неприлични и обидни.

Когато дадена фраза се използва като евфемизъм, тя често става метафора, чието буквално значение е изгубено. Евфемизмите често се използват за прикриване на неприятни или дразнещи понятия, дори и оригиналният термин за тях да не е непременно неприятен или дразнещ. Този вид евфемизъм се използва във връзките с обществеността и в политиката, където понякога се нарича „двойна реч".

Съществуват и евфемизми от суеверие, основани върху схващането, че думата има силата да донесе нещастие.

Съществуват и религиозни евфемизми, основани на схващането, че някои думи са свещени и неприкосновени и, че някои думи излагат на духовна опасност и затова употребата им (написването им или изговарянето им на глас) е табу. Примери за думи-табу, изискващи използване на евфемизми, са имената на божества, като например Персефона, Хеката, Немезида или Яхве, които не се изричали на глас.

Това, което отличава двойната реч от другите евфемизми, е нейната преднамерена употреба от страна на правителствени, военни и корпоративни служители. От друга страна, двойната реч се отличава от жаргона по това, че тя се опитва да обърка и да замъгли истината, докато жаргонът често предоставя по-голяма прецизност за онези, които го разбират (и обърква онези, които не го разбират). Пример за двойна реч е думата загуби (на английски: casualties), използвана от военните, вместо мъртви или убити – което може да се окаже, че е опит да се прикрие фактът, че са убити хора. Често в термина загуби се включват и ранените, неспособни да воюват повече. Характерен пример за двойна реч е и евфемизмът „приятелски огън" за атака от страна на „своите".

Автори като Ноам Чомски и Джордж Оруел са писали изчерпателно за опасността да се позволи такива евфемизми да формират възприятията на обществеността и държавната политика.

Редактирано Декември 23, 2011 от ISTORIK

[ISTORIK]

Чрез евфемизмите заместваме обидни или дразнещи за околните думи с такива, които са по-приемливи. Така например в българския език в наши дни се използват поне 12 думи, които описват извършването на кражба по един завоалиран начин. Това заявява в предаването "Тази сутрин" проф. Любомир Халачев.

Той споделя, че, работейки по проблеми на глобализацията, се е натъкнал на много интересни факти, като този, че ескимосите в Гренландия имат над 20 думи за понятието "бяло". Причината е, че те са заобиколени от "бяло" навсякъде.

„Ние пък имаме едно от най-богатите разнообразия за думата "кражба". Тези измислени от нас понятия заместват истинската дума по лош начин – маскират я. Така вместо да се посочи ясно проблемът, той се завоалира.”, казва професорът.

Защо е важно да използваме правилно думите?

Според проф. Халачев, хората трябва да знаят, че използвайки завоалирани думи, които смекчават смисъла на истинските значения, се унищожава разликата между добро и зло. А колкото по-ясно се прави разлика между двете понятия, толкова по-лесно е на обществото да функционира правилно според ясни норми и порядки.

Примери за съвременни понятия, заменящи думата "кражба"

- Отклоняване на средства

- Набиране на финансов ресурс

- Неправомерно изразходване на средства

- Нерегламентирана трансакция от банкомат

- Нерегламентирано отнемане на превозно средство

- Несанкционирано проникване в жилище

- Точене на пари

- Източване на ДДС

- Теглене/даване на необезпечени кредити

- Активно пренасочване на милиони

„Аз не съм езиковед и не съм проучвал темата много внимателно и сигурно има още много такива понятия.”, уверява професорът.

В заключение той подчертава, че когато използваме евфемизми, животът ни тръгва накриво.

„Не трябва да размиваме разликата между добро и зло. Трябва да се каже на децата, че думите убиец, крадец, лъжец... са лоши неща. Но не трябва да объркваме децата, че ако съседът прави нещо нередно, то е много лошо, а ако нашето семейство прави нещо нередно, то не е чак толкова лошо.”, заявява проф. Халачев.

http://www.btv.bg/shows/tazi-sutrin/razgovori-gosti/story/1941469848-Izpolzvame_nad_12_ponyatiya_zamaskirashti_dumata_krajba.html

[Last roman]

Евфемизмът е благозвучна дума или благозвучен израз, които говорещият или пишещият употребява вместо други, които в дадена ситуация са неудобни за слушателя или за читателя, или пък са груби, неприлични и обидни.

Мдам, евфемизмът е любимото оръжие на политкоректността.

[ISTORIK]

Да. Затова темата е доста актуална.

[nik1]

Въпрос на култура и ценности е..

1) В нашата култура не се прави ясно разграничаване между "добро" и "зло" (поне две трети от българите смятат че между добри и зло няма ясна граница), както при американци, араби, латиноси и други, защото сме с гъвкава култура (измерението се казва "гъвкавост") , и с култура на себезаличаване..

2) В нашата култура (като култура с висока степен на избягване на несигурността), е прието да се изискват и дават ясни определения, вместо да се правят обобщения..

[nik1]

PS

Плюс това, важно е: в родовите култури (нашата култура е преобладаващо родова) се говори и общува (прието е да се говори и общува, демек) предимно непряко - т.е. със заобикалки, с ефемизми, с намеци, и с непълни изречения..

[Skubi]

За 30-40 години, се научихме не само да говориме ами и да четем между редовете...Не само за кражба ами практически целият ни живот беше един ефемизъм....

Спомням си за лафа на хумористът - "двама сме в България които разсмиваме масово народът единият съм аз..."- или нещо подобно беше.

Но виждайки тенденцията -значителна част от политиците стават от адвокати, този вид говор се популазира.

От един партиен лидър:

-Не! Не са победили социалистите изборите! Ние ги загубихме!

:punk:

[bravo]

Подкрепям идеята, но не съм много съгласен с конкретния пример. От една страна, тази номенклатурата от устойчиви словосъчетания са част от професионален жаргон или стил, които освен всичко друго, обогатяват езика и му придават образност. От друга, имат юридическа (в някои от случаите) и пояснителна фунция, каквато една дума, колкото и по-директна да е, не би могла да изпълни. А имплицитно съдържат смисъла на кражба също. Разбира се, зависи от употребата, затова да внимаваме...

Съгласен съм с Ник за нашенското си усукване, макар че може да се забележи и точно обратното – арогантна директност. Може би не сме уседнали културно? Може ли?

Редактирано 6, 2012 от bravo