Монархическите химни на Европа

[КГ125]

Известни са националните химни на държавите, патриотичните песни от Новото време, но по-малко хора знаят за първите химни на европейските държави, които по правило са химни на техните монарси или монархически традиции.

Чудя се, това ли е първообразът на националните държави, или едва буржоазните революции ги създават? Символиката е почти същата....

Австроунгарския императорски химн (тук изпълнен при погребението на Ото фон Хабсбург през юли 2011 г. – не го бъркайте с немския национален химн – той взима мелодията му по-късно, при създаването на Германия).

Впечатляваща немска работа:

God save the Queen (the King – според обстоятелствата) – държавн химн на Великобритания и химн на британските монарси:

Боже, царя храни – Русия, 1844-1917 г., химн на руския император и руската империя:

Датски кралски химн:

Норвежкия кралски химн: същия като британския – не е нужно да се открива топлата вода

Швеция:

Великото херцогство Люксембург:

Химн на френските крале:

България:

http://vbox7.com/play:0b662815

Не знам колко хора го знаят, но това е българският царски химн; написан е от Емануил Манолов и текст – проф.Георги Агура, за да се присъедини България към монархическата традиция на Европа, по поръчка на Фердинанд. Имало е идея това да стане българския държавн химн, но категоричната съпротива на почти всички български политици осуетява идеята и „Шуми Марица” остава българския химн до 1947 год.

На фона на останалите българският не звучи никак зле, всъщност

Редактирано Декември 27, 2011 от КГ125

[КГ125]

Днес там, където е запазена монархията, тези химни съвпадат с държавните, или се изпълняват в определени протоколни случаи заедно с тях.

[glishev]

Един републикански химн:

http://www.youtube.com/watch?feature=endscreen&NR=1&v=YLAdvqkab60

Май и друг път съм го пускал. Това е финалният хор от ораторията "Триумфът на Юдит" от Вивалди, композирана в 1716 в чест на венецианската победа над османците при Корфу. Тази част от ораторията набързо се превръща в химн на Републиката на Сан Марко в нейните последни десетилетия, които са си истински златен залез.

Salve, invicta Iuditha formosa,

Patriae splendor, spes nostrae salutis,

summae norma tu vere virtutis.

Eris semper in mundo gloriosa.

Debellato sic barbaro Thrace,

triumphatrix sit maris regina.

Et, placata sic ira divina,

Adria vivat et regnat in pace.

Vivat, vivat, vivat in pace!

Здравей, непобедима, прелестна Юдит,

светлик на Отечеството, надежда за спасението ни,

истински образ на добродетелта.

Винаги ще бъдеш прославяна в света.

Тържествувай, царице на морето,

надвила тракийския варварин.

И като умилостиви така Божия гняв,

Адрия живее и царува в мир.

Да живее, да живее, да живее в мир!

Допада ми как библейската Юдит се превръща в самата Венеция, по-точно в Адрия, основана от троянци и как Олоферн е едновременно Турчинът и тракиец. Всичко е всичко.

Редактирано Декември 23, 2011 от glishev

[kramer]