Истинският Настрадин Ходжа

[К.ГЕРБОВ]

Обичащите хумора познават сентенцията, че има сто основни анекдота, останалите са разновидности. Филолозите пък установяват подобна закономерност във фолклора: съществуват анекдоти, вицове, остроумия, също и цели приказки, които с развитието на световната култура (в аспекта на разрастване на културните контакти между народите), са преминавали от по-старите, във фолклора на по-новите исторически обособили се народи, нации, държави.

Може би най-красноречив пример за потвърждаване на тази констатация са битовите анекдоти за популярните сред обикновените хора във феодалното общество остроумни мъдреци-хитреци, които турците свързват с името на Насреддин Ходжа, у нас това е Хитър Петър, у немците - Тил Ойленшпигел, у русите - Балакирев, у италианците - Вамприамо и т.н., почти без край.

Всъщност интересният, оригиналният и най-вече остроумният виц или анекдот нямат нито отечество, нито конкретно време на употреба. Най-ярко, при това историческо доказателство за това, е, че у нас - в България, много източни анекдоти звучат от устата или се претворяват като действие от националния ни шегобиец, хуморист и сатирик Хитър Петър.

Няма исторически сведения кога и къде за първи път се е заговорило за Хитър Петър, затова някои литератори приемат твърде пресилено, че това е станало още в ранните години на турското владичество в България. Отбелязва се, че преди идването на турците на Балканския полуостров, никъде в писмени български паметници от онова време не се говори за Хитър Петър, нито пък се срещат варианти на негови анекдоти. С турското нашествие по нашите земи, завоевателите донасят своя Насреддин Ходжа, който е наричан от гърците Настратин, а от българите Настрадин. Известно време след това насреща му израства с типични български черти образът на Хитър Петър.

По-реалистични, като че ли, в българската литература и във фолклористиката изобщо, изглеждат сведенията, че Хитър Петър като образ се появява някъде в ХVІ – ХVІІ век. Засега най-ранните писани документи са чак от 1873 година. Тогава в малък сборник Илия Блъсков издава няколко анекдота за Хитър Петър.

Кой е Настрадин Ходжа?

Българските приказки и анекдоти го представят като възрастен, небогат, недотам образован, но природно интелигентен турчин, който е в състояние както да даде умен съвет, така и да иронизира (осмее) околните, та дори и себе си. В преките надхитрения с Хитър Петър Настрадин Ходжа често губи. Да си спомним за „Торбата с лъжите” и „Магаре боб яде ли?” от българския филм за Хитър Петър. Но навсякъде в българския фолклор личността на Настрадин Ходжа се е приемала като на „народен” човек. В смисъл, че по време на турското присъствие в България, равнопоставени на „раята”, съставлявана от българите, са били и безимотните и малоимотни турци, които съжителствували мирно с българите.

Настрадин Ходжа (Лео Конфорти), Хитър Петър (Рачко Ябанджиев)

и Калинка (Анастасия Бакърджиева) във филма „Хитър Петър”,

сценарист Петър Незнакомов, режисьор Стефан Сърчаджиев, 1960 г.

От историко-фолклорна гледна точка остроумният хитрец Настрадин Ходжа не ще да е чисто „турска” рожба, както мнозина мислят. Подобен народен герой-шегобиец има във фолклора на почти всички народи от Мала Азия. Турците са го наричали всъщност Насреддин Ходжа, но за персите и азербайджанците той е бил Молла Насреддин, за узбекците - Насредди Афанди, за уйгурците - Ходжа Насир Афанди, за таджиките - Насреддин Ефенди. В Северен Кавказ е бил наричан Несарт.

Много източни страни твърдят, че прочутият Насреддин Молла или Ходжа, се е родил именно у тях. Упоритостта на Турция днес е довела нещата до там, че в много сайтове на интернет сериозно се твърди, че той е роден през 1208 г. в Акшехир, селище в турската провинция Коня.

Съществуват податки, че най-древният Насреддин, е действително съществувала личност. Руски учен ни насочва към персийската книга „История на Тимур (Тамерлан)”, в която се говорело, че в двореца на този жесток монголски завоевател в Самарканд, е живеел мъдър мъж, наречен с името Насредин, с който Тимур се съветвал. В свободното време мъдрецът развличал своя повелител с остроумни шеги.

Не е ясно за коя точно „История на Тимур” става дума, но в интернет има „Автобиография на Тамерлан”, в която е записано: „Аз си избрах четирима министъра..., ще назова от тях Махмуд Шахаба Хорасански и Насреддин Махмуд-ул-Арамира. На тези министри аз заповядах де ме следват усърдно и да ме спират всеки път, когато намисля да постъпя несправедливо, повярвам на нечии лъжливи думи или поискам да се възползвам от нечие чуждо имущество.” (http://www.vostlit.info/Texts/rus/AvtoTam/Tam.phtml?id=1399 , 12.)

В много от анекдотите-приказки за Насредин, пък бил той Молла, Ходжа или Афанди, се говори за Тимур или Тамерлан. Като се знае, че последният е живял в периода 1336-1405 г., вероятно с тези години трябва да се свърза и началото на малоазиатския фолклор за Насреддин.

В интернет-статиите, където са по-критично настроени към „селджукското” потекло на Насреддин Ходжа, се привеждат данните за най-ранните писмени паметници с неговото присъствие. Първите анекдоти с неговото име били записани в Турция в „Салтукнаме” (Saltukname), книга датирана от 1480 година.

В мюсюлманските страни с „ходжа” и „молла” се обръщат не само към духовни лица, но също и към грамотни хора, учители. Сочи се, че „ходжа” в държавата на Саманидите наричали министрите. Последното не е било толкова често срещано явление през феодализма. „Афанди”, пък е със значение само на „господин”. В една книга за източните имена, специално за добавянето на Молла, Ходжа и Афанди към името на Насреддин, се уточнява, че така народът изразявал уважението си към него.

Вероятно и първият Насреддин е бил човек, грамотен или природно интелигентен, уважаван и достоен да съветва даже владетелите. Имената Насриддин и Насреддин идват от Насруддин, което на арабски означава „помощ на вярата”. Интересно, дали съзнателно или неволно, но и името Петър има подобна етимология. Кръстникът на апостол Петър, Исус Христос, е казал: ти ще бъдеш Петрос (гр.), сиреч „камък” на вярата.

В старите ръкописи, наред със шегите на Насреддин Ходжа се представят и негови изображения. В тях удивлява голямата чалма на главата му. Всъщност такива чалми са носили и другите мюсюлмани, издигнати в ранг на господин и нагоре.

„Насреддин Ходжа”, миниатюра от турски ръкопис от ХVІІ в.

Художественият факт за колоритната „шапка” на популярния герой, подсеща за оня познат и у нас анекдот. Един неграмотен арменец помолил Насреддин Ходжа да му прочете писмото, което получил. Последният обаче, също не успял, тъй като писмото, освен че било написано на непознат език, но било и нечетливо. „Като не можеш да четеш, защо си сложил на главата си такава голяма чалма?” - била недоволната реакция на получателя на писмото. На което Насреддин, като свалил от главата си чалмата и я нахлузил на главата на неграмотния „критик”, рекъл: „Ако работата е в чалмата, чети си сега писмото сам!”

Пощенски марки на Турция за Насреддин Ходжа, издадени през 1976 г.

В 1976 г. пощите на Турция издадоха поредица от три марки, илюстриращи истории с Насреддин Ходжа. Две от марките видимо са свързани с писмото и пощата. За съжаление в международно известния немскоезичен каталог на пощенските марки „Михел” не са дадени подробности за отделните сюжети на марките. Само се отбелязва: „сцени от анекдоти за Насредин Ходжа, „турският Ойленшпигел” на 13 век”.

Паметник на Насреддин Ходжа в Схарбек, община Брюксел, Белгия.

1996-1997 година беше обявена от ЮНЕСКО за международна година на Насреддин Ходжа. А през 2005 г. по решение на местния съвет и на Асоциацията на турците, пребиваващи в Белгия, паметник на Насреддин Ходжа бе издигнат в Схарбек - селище, намиращо се само на 4 км от центъра на Брюксел, седалище на Европейския съюз. Статуята представя международния герой с неговата голяма чалма, седнал на неизменно съпровождащото го магаре. Колоритната двойка пътешества, стъпила върху земното кълбо. Интересна е позата на мъдреца, седнал върху магарето с гръб към главата му. Така той илюстрира една от историите, в която е главен герой.

Във въпросната история се разказва за случилото се един ден, когато учителят Насреддин Ходжа повел учениците си към мястото, където изнасял уроците си. Качил се той на магарето си, но седнал обърнат към задницата му. На учениците си казал: „Вървете след мен!”. Докато се движели из населеното място, много хора гледали насмешливо групата, мислейки, че членовете ѝ нещо не са в ред

На следващите човека с магарето им станало неудобно и се обърнали към учителя си: „Ходжа, защо яздиш по този начин? Хората ни мислят за луди!” Насреддин се намръщил и троснато им отвърнал: „Вас ви интересува повече какво мислят хората, а не какво ще ви кажа на урока. Ако вие вървяхте пред мен, щеше да изглежда непочтително към мен. Ако аз вървях отпред с гръб към вас, щеше да бъде непочтително към вас. Така, както съм седнал с лице към вас и вървя отпред, мисля че е най-доброто компромисно решение!”

Тази история не е анекдотична. В разказаното се съзира процес на мислене, близък до този на философите-екзистенциалисти. За които основна нишка във философията им е, че във всеки един момент човек е изправен пред правото и отговорността си да избира, как да постъпи във всяка една житейска ситуация. В случая Насреддин Ходжа израства пред нас не само като шегобиец и сатирик, но и действително като мъдрец-философ.

Скулптурата „ Хитър Петър” пред Дома на хумора и сатирата в Габрово, 1981 г., скулптор Георги Чапкънов.

Днес Насреддин Ходжа с магарето си вече е застанал в самото сърце на Европа - Брюксел. Неговият исторически етнографски събрат Хитър Петър, обаче, още стои пред входа на Дома на хумора и сатирата в Габрово. Изобразен е в традиционния за българина стил - бос, той ръкопляска и вероятно вика: „Браво”. Може би на поредните управници или на българите, които са ги избрали. В същото време магарето му проявява ината си: запънало се е и не иска да върви, може би към Европа.

Скулптурата в Габрово е по-ранна от тази в Схарбек и не може да се твърди, че става дума за плагиатство на сюжета, проявено от автора Георги Чапкънов. Но оригиналниченето с позата на Хитър Петър (има ли такъв анекдот за него, в който да се споменава, че и той е яздил магарето заднешком?), вместо да бъде потърсен момент, подчертаващ самобитното в българския герой, го обезличава и на практика го прави подражател. Още повече, че на други два паметника - в Йенишехир и Анкара, Насреддин Ходжа също язди с гръб към магарето. Все пак исторически той е по-ранен герой от Хитър Петър.

Паметници на Насреддин Ходжа в Йенишехир (Бурса) и Анкара, Турция.

[Doris]

Много съдържателна история и добре илюстрирана.

Хубаво е, че наред с някои други неща като баклавата сме взели от турците и приказките за Настрадин ходжа и даже сме направили подобрен български вариант - Хитър Петър.

Обаче Хитър Петър на Чапкънов не е като турските статуи според мен. Хитър Петър не е седнал като Настрадин ходжа заднешком на магарето, а настрани. Така е показан и в по-ранни илюстрации на Илия Бешков:

[Пандора]

Тук се споменава исторически роман,в който действащи лица са Тимур и Мулла Насредин Ето и един откъс от романа

Сказка Востока

Редактирано Декември 28, 2011 от Пандора

[JImBeam]

През 2010г на връщане от Кападокия, минахме през град Акшехир. Там е роден, живял и погребан Настрадин Ходжа.

Снимката показва гроба му.

Редактирано Декември 28, 2011 от JImBeam

[JImBeam]

Още снимки от Акшехир, свързани с Настрадин ходжа

[Galahad]

За времето на султан Баязид І Светкавицата са достигнали до нас ред анекдоти, но има и други шегобийци. Един от тях е да речем шейх Хамиди Аксарайъ. Според анекдота алкохолика султан Баязид го запитал дали харесва новопостроената джамия. Шейхът му отговорил, че постройката била здрава, красива и съразмерна, но имала един недостатък, който пречел падишахът да изпътва радост и наслада при посещенията си там - от четирите и страни не била направена по една кръчма.

Туй е от Ходжа Сааддедин, а ето нещо и от мевляна Мхемед Нешри:

После се оплакали на Повелителя. Казали му: "Кадиите вършат безобразия и вземат рушвети."

Шега. Правоверен род били Османовци. Беззакония не вършели. Кажели ли улемите, че нещо е запретено, хич не го правели. По Османово и Орханово време улемите не знаели що е коварство и измама. Но като дошъл от Караман, Кара Рюстем захитрувал и взел да изопачава хадисите. Тогава се развалили и кадиите. Зарязали те науките си и започнали да вземат подкупи. Когато прекалили, Баязид Хан заповядал да направят проверка на кадиите. Тогава на всичките открили всевъзможни провинения.

И Баязид наредил. Де що имало кадии, всичките ги затворили в една къща в Пени Шехир, наредили наоколо дърва за горене. Всички коварни кадии трябвало да бъдат подпалени и изгорени.

По онова време велик везир бил Али паша, син на Хайреддин паша. Зачудил се той и се замаял как да ги спаси. Повелителят имал едни хитроумен арабин. Али паша го извикал и му казал: "Арабино, спасиш ли тези кадии, ще ти дам точно 1000 флорини!" Тогава хитрият арабин взел, та си навлякъл дрипав фистан, надянал скъсани пантофи, раздърпал се и се изпоначернил. После дошъл при Повелителя и му казал: „Ей, Хане! Изпрати ме пратеник в Истанбул!" "Какво ще правиш там?" — попитал Повелителят. "Ще отида и ще помоля християнският господар попове да ни прати" — отвърнал арабинът. "Бре, нещастнико! Какво ще ги правиш тези попове?" — попитал Баязид Хан. Арабинът казал: "Нашите кадии ще избием и поповете ще направим кадии!" "Като дам кадийството на поповете, на моите си хора какво ще остане да дам?" — продължил да пита Баязид. "Твоите хора не са учени. Прости са. А тези попове толкоз години все с наука се занимават, образовали са се. Унищожиш ли кадиите и правилата на Корана ще трябва да зарежеш. Но и Евангелието е правдиво. Барем поповете да изпълняват евангелските заповеди!" — обяснил арабинът.

Тези думи на арабина подействали на Повелителя и той рекъл: "Бре, арабино! Като е тъй, какво да сторим?" Арабинът отговорил: "Аз не съм кетхуда! Това пашите знаят!" Тогава Повелителят заповядал да повикат бързо Али паша. Щом му го довели, той запитал: "Али, тези кадии били много учени. Защо тогава не си гледат науките, ами вземат рушвети?" Али паша отвърнал: "Мой султане! Малко им е платата!" Тогава Повелителят освободил кадиите и им определил какви такси могат да вземат. Та, ако и сега кадиите вземат такса 20 акчета на хиляда, заслугата за това е на Али паша.

Настрадин се споменава в някои анекдоти свързани с Тимур. След битката при Анкара настъпила тежки криза за Османската империя и задявките с Тимур явно особено допаднали на османците (не казвам турци, защото другите турски емирати си върнали благодарение на Тимур предишната самостоятелност). Хитър Петър на свой ред е противник на турците и на техния герой Настрадин. Но противник и същевременно двойник, защото и той на свой ред погажда номера на завоевателя. Затова понякога се получава и така, че наш Петър не надхитря Настрадин, а двамата действат като побратими. Но понякога пък копието се сблъсква със своя прототип, влизайки в конфликт със завоевателя, както някога Настрадин се е сблъсквал с Тимур.

[JImBeam]

Повече от това http://patepis.com/?p=18174 здраве му кажи

[К.ГЕРБОВ]

Наиболее разработанным и, по оценкам некоторых исследователей, классическим и оригинальным является образ Ходжи Насреддина, существующий и поныне в Турции. Здесь традиционно принято считать, что Насреддин Ходжа родился в 605 г. Хиджры (1208 г.) в селении Хорту (Hortu) близ города Эскишехир, а умер в 683 г. Хиджры (1284 г.) в городе Акшехир. По найденным документам в то время там действительно жил некий Насреддин. Его отцом был имам Абдулла. Насреддин получил образование в городе Конья, работал в Кастамону и умер в 1284 году в Акшехире, где по сей день сохранилась его могила и мавзолей (Hoca Nasreddin türbesi). На надгробии имеется скорее всего ошибочная дата: 386 год Хиджры (то есть 993 г. н. э.). Возможно неверна она потому что сельджуки появились здесь только во второй половине XI века. Высказываются предположения, что у великого шутника и могила «непростая», а следовательно дату нужно читать задом наперёд. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%B4%D0%B6%D0%B0_%D0%9D%D0%B0%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B4%D0%B8%D0%BD#cite_note-autogenerated1-1

Тоя гроб на Насреддин Ходжа в Акшехир е май като мощите на Йоан Кръстител в Созопол. Ако Насредин Абдула е умрял в 1284 г., то няма как да се е срещал с Тимур, който е живял през 1336-1405 г., а владетел е бил чак от 1370-та година нататък.

http://vseje.ru/mt/nasreddin_i_vlastiteli/page/5 Тук и следващите пет страници са все с анекдоти за Насреддин и Тимур.

[Пандора]

Несколько исследователей датируют появление анекдотов о Ходже Насреддине XIII веком. Если принять, что этот персонаж существовал в действительности, то жил он в том же XIII веке[2].

Крупный российский тюрколог академик В. А. Гордлевский полагал, что образ Насреддина вышел из анекдотов, созданных у арабов вокруг имени Джухи и перешёл к сельджукам, а позднее к туркам как его продление.

Другие исследователи склоняются к тому, что оба образа имеют лишь типологическое сходство, объясняемое тем, что почти у каждого народа в фольклоре имеется популярный герой-острослов, наделяемый самыми противоречивыми свойствами[3].

Первые анекдоты о Ходже Насреддине были записаны в Турции в «Салтукнамэ» (Saltukname), книге датируемой 1480 годом[4] и чуть позднее в XVI веке писателем и поэтом «Джами Рума» Ламии (ум. 1531 г.)[2].

Позднее было написано несколько романов и повестей о Ходже Насреддине («Насреддин и его жена» П. Миллина, «Чётки из черешневых косточек» Гафура Гуляма и др.).

В России анекдоты о Ходже впервые появились в XVIII веке, когда Дмитрий Кантемир, молдавский господарь, бежавший к Петру I, издал свою «Историю Турции» с тремя «историческими» анекдотами о Насреддине.

Подобни образи у други народи:

Хитрый Пётр — у южных славян, Джоха — у арабов, Пулу-Пуги — у армян, Алдар Косе — у казахов (наряду с самим Насреддином), Омирбек — у каракалпаков, также встречается в эпосе казахов (особенно южных) ввиду родства языков и культур, Ахмет-акай — у крымских татар, Мушфике — у таджиков, Саляй Чаккан и Молла Зайдин — у уйгуров, Кемине — у туркмен, Тиль Уленшпигель — у фламандцев и немцев, Гершеле Острополер (Хершеле из Острополя) — у евреев-ашкеназов, Пэкалэ — у румын.

Филми за Настрадин Ходжа

* «Насреддин в Бухаре» (1945)

* «Похождения Насреддина» (1946)

* «Насреддин в Ходженте или очарованный принц» (1959)

* «Двенадцать могил Ходжи Насреддина» (1967)

* «Вкус халвы» (1975)

* «Первая любовь Насреддина» (1977)

* «Гляди веселее» (1982)

* «Возвращение Ходжи Насреддина» (1989)

* «Ходжа Насреддин» (м/ф)

* «Ходжа Насреддин — возмутитель спокойствия» (радиоспектакль)

[Galahad]

Вероятно като нашия бай Ганьо ходажа е имал няколко прототипа, което обяснява и различните периоди на живота им и различните претендиращи места.

[Black Wolf]

Настрадин Ходжа е фолклорен герой несамо на турците, но и на редица други народи от Близкия Изток и Средна Азия.

Имам една книга (кой знае къде съм я забутал, от поне 10 години не съм я виждал), където са събрани истории за жоджата от 23 народа.

Двадцать три Насреддина

[К.ГЕРБОВ]

http://www.youtube.com/watch?v=5KeA8aahoH8&feature=related

В този откъс от филма е показана първата среща на Хитър Петър и Настрадин Ходжа (от 2,40 мин. нататък). Веднага започват да се надхитрят, като резултатът е 1:1.

Филмът е правен преди възродителния процес.