Отиди на
Форум "Наука"

Истинският Настрадин Ходжа


Recommended Posts

  • Потребител

Много съдържателна история и добре илюстрирана. :)

Хубаво е, че наред с някои други неща като баклавата сме взели от турците и приказките за Настрадин ходжа и даже сме направили подобрен български вариант - Хитър Петър.

Обаче Хитър Петър на Чапкънов не е като турските статуи според мен. Хитър Петър не е седнал като Настрадин ходжа заднешком на магарето, а настрани. Така е показан и в по-ранни илюстрации на Илия Бешков:

1503.1000.jpg

2.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тук се споменава исторически роман,в който действащи лица са Тимур и Мулла Насредин Ето и един откъс от романа

Сказка Востока

Редактирано от Пандора
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

През 2010г на връщане от Кападокия, минахме през град Акшехир. Там е роден, живял и погребан Настрадин Ходжа.

Снимката показва гроба му.

post-7061-013760800 1325082229_thumb.jpg

Редактирано от JImBeam
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Още снимки от Акшехир, свързани с Настрадин ходжа

post-7061-047770800 1325102021_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За времето на султан Баязид І Светкавицата са достигнали до нас ред анекдоти, но има и други шегобийци. Един от тях е да речем шейх Хамиди Аксарайъ. Според анекдота алкохолика султан Баязид го запитал дали харесва новопостроената джамия. Шейхът му отговорил, че постройката била здрава, красива и съразмерна, но имала един недостатък, който пречел падишахът да изпътва радост и наслада при посещенията си там - от четирите и страни не била направена по една кръчма.

Туй е от Ходжа Сааддедин, а ето нещо и от мевляна Мхемед Нешри:

После се оплакали на Повелителя. Казали му: "Кадиите вършат безобразия и вземат рушвети."

Шега. Правоверен род били Османовци. Беззакония не вършели. Кажели ли улемите, че нещо е запретено, хич не го правели. По Османово и Орханово време улемите не знаели що е коварство и измама. Но като дошъл от Караман, Кара Рюстем захитрувал и взел да изопачава хадисите. Тогава се развалили и кадиите. Зарязали те науките си и започнали да вземат подкупи. Когато прекалили, Баязид Хан заповядал да направят проверка на кадиите. Тогава на всичките открили всевъзможни провинения.

И Баязид наредил. Де що имало кадии, всичките ги затворили в една къща в Пени Шехир, наредили наоколо дърва за горене. Всички коварни кадии трябвало да бъдат подпалени и изгорени.

По онова време велик везир бил Али паша, син на Хайреддин паша. Зачудил се той и се замаял как да ги спаси. Повелителят имал едни хитроумен арабин. Али паша го извикал и му казал: "Арабино, спасиш ли тези кадии, ще ти дам точно 1000 флорини!" Тогава хитрият арабин взел, та си навлякъл дрипав фистан, надянал скъсани пантофи, раздърпал се и се изпоначернил. После дошъл при Повелителя и му казал: „Ей, Хане! Изпрати ме пратеник в Истанбул!" "Какво ще правиш там?" — попитал Повелителят. "Ще отида и ще помоля християнският господар попове да ни прати" — отвърнал арабинът. "Бре, нещастнико! Какво ще ги правиш тези попове?" — попитал Баязид Хан. Арабинът казал: "Нашите кадии ще избием и поповете ще направим кадии!" "Като дам кадийството на поповете, на моите си хора какво ще остане да дам?" — продължил да пита Баязид. "Твоите хора не са учени. Прости са. А тези попове толкоз години все с наука се занимават, образовали са се. Унищожиш ли кадиите и правилата на Корана ще трябва да зарежеш. Но и Евангелието е правдиво. Барем поповете да изпълняват евангелските заповеди!" — обяснил арабинът.

Тези думи на арабина подействали на Повелителя и той рекъл: "Бре, арабино! Като е тъй, какво да сторим?" Арабинът отговорил: "Аз не съм кетхуда! Това пашите знаят!" Тогава Повелителят заповядал да повикат бързо Али паша. Щом му го довели, той запитал: "Али, тези кадии били много учени. Защо тогава не си гледат науките, ами вземат рушвети?" Али паша отвърнал: "Мой султане! Малко им е платата!" Тогава Повелителят освободил кадиите и им определил какви такси могат да вземат. Та, ако и сега кадиите вземат такса 20 акчета на хиляда, заслугата за това е на Али паша.

Настрадин се споменава в някои анекдоти свързани с Тимур. След битката при Анкара настъпила тежки криза за Османската империя и задявките с Тимур явно особено допаднали на османците (не казвам турци, защото другите турски емирати си върнали благодарение на Тимур предишната самостоятелност). Хитър Петър на свой ред е противник на турците и на техния герой Настрадин. Но противник и същевременно двойник, защото и той на свой ред погажда номера на завоевателя. Затова понякога се получава и така, че наш Петър не надхитря Настрадин, а двамата действат като побратими. Но понякога пък копието се сблъсква със своя прототип, влизайки в конфликт със завоевателя, както някога Настрадин се е сблъсквал с Тимур.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Повече от това http://patepis.com/?p=18174 здраве му кажи

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Наиболее разработанным и, по оценкам некоторых исследователей, классическим и оригинальным является образ Ходжи Насреддина, существующий и поныне в Турции. Здесь традиционно принято считать, что Насреддин Ходжа родился в 605 г. Хиджры (1208 г.) в селении Хорту (Hortu) близ города Эскишехир, а умер в 683 г. Хиджры (1284 г.) в городе Акшехир. По найденным документам в то время там действительно жил некий Насреддин. Его отцом был имам Абдулла. Насреддин получил образование в городе Конья, работал в Кастамону и умер в 1284 году в Акшехире, где по сей день сохранилась его могила и мавзолей (Hoca Nasreddin türbesi). На надгробии имеется скорее всего ошибочная дата: 386 год Хиджры (то есть 993 г. н. э.). Возможно неверна она потому что сельджуки появились здесь только во второй половине XI века. Высказываются предположения, что у великого шутника и могила «непростая», а следовательно дату нужно читать задом наперёд. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%B4%D0%B6%D0%B0_%D0%9D%D0%B0%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B4%D0%B8%D0%BD#cite_note-autogenerated1-1

Тоя гроб на Насреддин Ходжа в Акшехир е май като мощите на Йоан Кръстител в Созопол. Ако Насредин Абдула е умрял в 1284 г., то няма как да се е срещал с Тимур, който е живял през 1336-1405 г., а владетел е бил чак от 1370-та година нататък.

http://vseje.ru/mt/nasreddin_i_vlastiteli/page/5 Тук и следващите пет страници са все с анекдоти за Насреддин и Тимур.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Несколько исследователей датируют появление анекдотов о Ходже Насреддине XIII веком. Если принять, что этот персонаж существовал в действительности, то жил он в том же XIII веке[2].

Крупный российский тюрколог академик В. А. Гордлевский полагал, что образ Насреддина вышел из анекдотов, созданных у арабов вокруг имени Джухи и перешёл к сельджукам, а позднее к туркам как его продление.

Другие исследователи склоняются к тому, что оба образа имеют лишь типологическое сходство, объясняемое тем, что почти у каждого народа в фольклоре имеется популярный герой-острослов, наделяемый самыми противоречивыми свойствами[3].

Первые анекдоты о Ходже Насреддине были записаны в Турции в «Салтукнамэ» (Saltukname), книге датируемой 1480 годом[4] и чуть позднее в XVI веке писателем и поэтом «Джами Рума» Ламии (ум. 1531 г.)[2].

Позднее было написано несколько романов и повестей о Ходже Насреддине («Насреддин и его жена» П. Миллина, «Чётки из черешневых косточек» Гафура Гуляма и др.).

В России анекдоты о Ходже впервые появились в XVIII веке, когда Дмитрий Кантемир, молдавский господарь, бежавший к Петру I, издал свою «Историю Турции» с тремя «историческими» анекдотами о Насреддине.

Подобни образи у други народи:

Хитрый Пётр — у южных славян, Джоха — у арабов, Пулу-Пуги — у армян, Алдар Косе — у казахов (наряду с самим Насреддином), Омирбек — у каракалпаков, также встречается в эпосе казахов (особенно южных) ввиду родства языков и культур, Ахмет-акай — у крымских татар, Мушфике — у таджиков, Саляй Чаккан и Молла Зайдин — у уйгуров, Кемине — у туркмен, Тиль Уленшпигель — у фламандцев и немцев, Гершеле Острополер (Хершеле из Острополя) — у евреев-ашкеназов, Пэкалэ — у румын.

Филми за Настрадин Ходжа

* «Насреддин в Бухаре» (1945)

* «Похождения Насреддина» (1946)

* «Насреддин в Ходженте или очарованный принц» (1959)

* «Двенадцать могил Ходжи Насреддина» (1967)

* «Вкус халвы» (1975)

* «Первая любовь Насреддина» (1977)

* «Гляди веселее» (1982)

* «Возвращение Ходжи Насреддина» (1989)

* «Ходжа Насреддин» (м/ф)

* «Ходжа Насреддин — возмутитель спокойствия» (радиоспектакль)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Вероятно като нашия бай Ганьо ходажа е имал няколко прототипа, което обяснява и различните периоди на живота им и различните претендиращи места.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Настрадин Ходжа е фолклорен герой несамо на турците, но и на редица други народи от Близкия Изток и Средна Азия.

Имам една книга (кой знае къде съм я забутал, от поне 10 години не съм я виждал), където са събрани истории за жоджата от 23 народа.

Двадцать три Насреддина

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

http://www.youtube.com/watch?v=5KeA8aahoH8&feature=related

В този откъс от филма е показана първата среща на Хитър Петър и Настрадин Ходжа (от 2,40 мин. нататък). Веднага започват да се надхитрят, като резултатът е 1:1.

Филмът е правен преди възродителния процес.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!