Пренася ли се производство на коприна и в България през Средновековието?

[plamen_starbov]

Вероятно, отговорът на този въпрос е ясен, но... да видим.

От лекциите на професор Мутафчиев става ясно, че през 551 година несториански монах пренася копринените буби (не знам дали изразът е точен) от Китай. В скоро време, във Византия започва усиленото производство на коприна. Страната става водеща в Европа по този показател.

Да видим, обаче, какво е положението в България...

България става непосредствен съсед на Византия. Така, страната ни заимства много неща от Империята. Но дали "научава" техниката за производство на коприна? Не съм запознат много добре с този въпрос. Затова - питам. Ще изкажа мнението си, което обаче не опира на някакви реални факти, а само на предположението. Според мен, ако не през Първо, то през Второто Българско царство, тази техника става достояние на нашето общество.

Така ли е в действителност?

[ISTORIK]

Коприната винаги присъства в българо-византийските договори. Тя била много голяма рядкост. Византия получавала коприна само от Китай, по пътя на коприната (от Китай, през Тибет, Такламакан, Афганистан, Казахстан, Кавказките проходи, и оттам пътят се разделял към Византия и Персия). По времето на имп. Юстиниан I, Византия сама започнала да произвежда коприна.

Коприната е символ на престиж, красота и нежност. Тайната на производството й е една от най-добре пазените в човешката история. В древните времена тя била достояние само на китайската нация цели 30 века. До такава степен била непонятна за европейците, че през 70 г. пр.н.е. римският историк Плиний пише, че “коприната се получава от мъха на листа с помощта на вода”.

Има различни легенди за произхода на бубарството и тъкането на фините нишки. Една от тях е свързана със съпругата на император Си Линшъ, който управлявал Китай преди около 5000 години. Според историческите записки през 2640 г. пр. н. е. младата съпруга на държавника седяла под черничево дърво и пиела чай, когато в купичката й паднала копринена буба. Тя забелязала, че от горещата вода от пашкула започват да се размотават нежни нишки, от които могат да се правят конци и да се тъче плат.

При археологически разкопки през 1927 г. е намерена буба в льосовата почва около Жълтата река. Пашкулът е датиран около 2600-2300 г. пр. н. е. При по-нови проучвания са открити рисунки на буби и инструменти за тъкане на коприна на възраст 6000 г.

Има няколко вида буби. Типът, използван от древността в Китай, дава по-мека, по-фина и по-кръгла нишка от другите. Жителите на страната от древността са разгадали другите две задължителни правила за отглеждането на ценните животинки - определена температура и специални условия за растежа им. Бубите трябва да се предпазват от силен шум, силно въздушо течение, силни миризми като тези на риба и месо. От всеки пашкул се размотава нишка, дълга около 600-900 м.

В древен Китай производството на коприна било чисто женска работа. Всяка година иператрицата откривала официално новия сезон в отглеждането на бубите и производството на коприна, който траел шест месеца. Техниката и самият процес на отглеждане били строго контролирани от властите. За този, който разкриел тайната или изнесял контрабандно яйца на буби извън страната, се полагало смърт.

В началото само владетелят, неговото семейство и висшите чиновници можели да си позволят притежанието на коприна. Постепенно тя станала достояние и на други обществени прослойки. Започнала да се използва и за украса, за музикални инструменти, вместо хартия за писане, за връзване, за въдици.

По време на династия Хан коприната престанала да бъде просто продукт, а се превърнала в ценна вещ. Селяните плащали данъците си в зърно и фина материя. Тя се давала вместо заплата на държавните чиновници и като награда за заслуги.

Извън Китай коприната като техника на производство първо достига до Корея към 200 г. пр. н. е. с вълната китайски имигранти. Към III в. тя отива и в Индия и Япония. През 440 г. китайска принцеса, дадена за жена на владетеля на царство в покрайнините на пустинята Такламакан, скрива в прическата си яйца на буби. По това време започва да процъфтява и известният Път на коприната, по който започва да се води оживена търговия в двете посоки. Той служи и за проводник на различно културно влияние.

През 550 г. двама несториански монаси отиват при император Юстиниян, като му поднасят яйца на буби, скрити в бамбуковите им тояги. Така Византия започва да произвежда коприна, монополизирайки търговията и пазейки тайната. Въпреки това, висококачествената китайска коприна продължава да е все така търсена.

През 300 г. с. Хр. начинът на производство на коприна е усвоен и в Индия. Именно в Азия римляните откриват чудната тъкан, но не знаят нищо за произхода й.

През 552 г. с. Хр. император Юстиниан изпраща двама монаси на мисия в Азия. Те се завръщат във Византия с какавиди – това е един от най-ранните примери за промишлен шпионаж.

През VII век арабите завладяват Персия и усвояват персийското умение за производство на коприна. Чрез техните набези в Африка, Сицилия и Испания се разпространява и технологията за изработка на тази материя. През Х век Андалусия е най-големият европейски производител на коприна.

Чак през ХIII в. материята получава широко разпространение в цяла Европа.

Дрехите от коприна са не само красиви и леки, но и пазят топло през зимата и хладно през лятото. Те са невероятно издръжливи. Влакното им има същата здравина като стоманена нишка с тази дебелина. Коприната има по-ниска плътност, което й позволява да поглъща повече влага, без да остава усещането за мокрота. Неин враг е силната слънчева светлина. Затова не е добра идея да се правят завеси от коприна.

[Aspandiat]

България става непосредствен съсед на Византия. Така, страната ни заимства много неща от Империята. Но дали "научава" техниката за производство на коприна? Не съм запознат много добре с този въпрос. Затова - питам. Ще изкажа мнението си, което обаче не опира на някакви реални факти, а само на предположението. Според мен, ако не през Първо, то през Второто Българско царство, тази техника става достояние на нашето общество.

Така ли е в действителност?

Съмнително. Копринопроизвоството е било държавен монопол в империята. Западът се добира за първи път до ноухауто на това производство, когато през 1147 г. норманите превземат Тива и Коринт и отвличат в Сицилия майстори-копринари. Това са обаче центрове, отдалечени от зоните на нашите военни операции, така че едва ли някой български владетел е имал късмета на сицилиеца Рожер ІІ да набара майстори копринари и да ги отведе в България.

Освен това, Пламене, има косвени податки, че копринарството е било слабо разпространено у нас до самия ХХ век. Развъждането на копринени буби в промишлени количества у нас след Освобождението и между двете световни войни е дело основно на арменски преселници от Турция. Те носят и технологиите и уменията си и развиват тази индустрия. Тоест у нас копринарството е нямало особено разпространение дори през османския период, когато старият византийски държавен монопол и тайна вече не са съществували. Може да си представиш какво копринарство е имало през ХІІ-ХІV век - никакво.

[glishev]

Мисля, че копринарството и отглеждането на черници навлиза сред българите едва в XVI в., тоест по времето на апогея на Османската империя. По същото време се появява и оризарството.

[Perkūnas]

Интересно е да се отбележи, че в българския език съществуват няколко различни думи за коприна, които са засвидетелствани поне от 13 век:

-коприна, среща се и в сръбски, в стари текстове коприна (Гр. Назиански, руски препис, 13 в.)

-свила (среща се и в сръбски), в по-стари текстове имаме свилие "копринен плат", свильнъ "копринен" (Кормчая книга, руски препис, 13 в.) - и двете думи не са характерни за руските народни говори, т.е. преписани са дословно от старобългарския оригинал

-ибришим "копринена нишка", турцизъм

Излезли от употреба старобългарски названия:

-брачинъ, брачина "копринена дреха" (Златоструй, руски препис, 13 в.; Троянска повест, 1245 г.), брачиньнъ "копринен" (отнася се до ризи, платъ) (Кормчая книга, сръбски препис, 1262 г.),

-годовабль (Михановичев менеологий; преводът на Г. Амартол), чехо-моравизъм, съвременно чешко hedvábí "коприна"

Редактирано Януари 3, 2012 от Perkūnas

[Galahad]

Ами поне не фигурира сред най-често изнасяните стоки - жито, мед и восък. Коприна е имало, макар и Византия да е въвеждала някои ограничения. Но това не означава, че е била произвеждана по тукашните земи.