"Черната" металургия в средновековна България

[nik1]

"Черната" металургия в България /респ Византия/ и българските земи през средновековието

Произход и развитие

/има ли я, няма ли я до 14 век в България?/

Какви точно са технологиите?

Какво се произвежда (по какви технологии)?:

-чугун (какъв)

-желязо (какво, и как се добива и обработва)

-стомана (дали, и кога)

Артефакти, източници?

(срещал съм такива за византийското производство на желявзна руда/пясък и желязо)

Езикови данни?

"Видни", "самокови", "мадани" (последната дума е с арабски произход)- датиране ?

Сакските рудари кога идват в земите на България? Източници за това?

[isav]

Полезно четиво, като за начало:

Евгени Черних „Минното дело и металургията в най-древна България”

[nik1]

History of the manufacture of iron in all ages

http://books.google.bg/books?id=f2bLl6miNm0C&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false

http://www.doaks.org/publications/doaks_online_publications/EconHist/EHB08.pdf

The Economic History of Byzantium:

From the Seventh through the Fifteenth Century

References to mining in the literature from the middle Byzantine period suggest

very simple production methods and organizational forms. Eustathios of Thessalonike,

in his twelfth-century description of the possibilities of mining, mentions only grains

of gold and silver washed to the surface by rain.19 Around 940, Niketas Magistros described

coastal dwellers of the Propontis who collected lumps of iron from the sand of

an estuary and roasted them first in a fire and then in a smelting furnace (perhaps to

form a doughlike ball); this pig iron was then heated once again (and possibly beaten

into ingots) in preparation for being worked by specialized craftsmen.20 These coastal

people were thus producing iron in a fashion similar to that of west European peasants

of the early and high Middle Ages, whose Catalan process involved the use of bloomery

hearths. Byzantine ironworkers may also have used bellows: Eustathios mentions them

in another passage, naming them akrophysia in contrast to the akrostomia used by blacksmiths.

21 The monastery of St. Phokas in Trebizond had a proasteion in the ninth century

where iron was produced (probably by dependent peasants) and handed over to

the monks (possibly as rent).22 Already during the crusades, western iron seems to have

been superior in quality to Byzantine iron: Anna Komnene speaks of the agathos sideros

(“good iron”) that was used in the army of the Norman leader Bohemond I.23

Редактирано Януари 6, 2012 от nik1

[КГ125]

Поздрав за автора и за източниците!

[КГ125]

"Видни", "самокови", "мадани" (последната дума е с арабски произход)- датиране ?

Майдан е дума, разпространена и в руския и украинския, за полския не знам.

"Видни" е с интересна етимология - какво общо би имала с металите, ако е славянска? Какво "виждат"?

[Aspandiat]

Майдан е дума, разпространена и в руския и украинския, за полския не знам.

"Видни" е с интересна етимология - какво общо би имала с металите, ако е славянска? Какво "виждат"?

В староарменския например за "око" и "извор" думата е една и съща. Ако е "видна" славянска дума, предполагам е по същата смислова аналогия с "око~извор", тоест място, от което се черпи руда.

[КГ125]

А така! В такъв случай дали мадан/майдан не значи нещо такова?

Защо г-да специалисти не направите едно сравнително етимологическо проучване на тези думи в някои от езиците? Може да излезе нещо интересно по езикови групи - в едните да е сходно с око, в другите с огън и пр. Може да се получат интересни резултати?

Редактирано Януари 7, 2012 от КГ125

[Кухулин]

Николай Колев, Българска Етнография, 1987 стр. 139 и сл. ("Добиване и обработка на метали")

[КГ125]

"Майдан" на турски било каменоломна, но на персийски значи "оградено място" или "оградена градина"; забележителното е, че на украински "майдан" означава "площад", а на български - мина http://www.promacedonia.org/lm_da/lm_da_dako-romyni_1.htm - стр.241;

Следователно е много възможно думата да идва от иранската дума за "оградено място"...

"Маден" на персийски било също така и руда (не знам как да го проверя). Сиреч май има още една персийска дума в българския...

[Кухулин]

И двете думи са от арабски:

ميدان [майдаан] "поле, площад"

معدن [ма'дин] "минерал, метал"

[КГ125]

Не са ли персийски? Как арабски думи се оказват в украинския?

Редактирано Януари 8, 2012 от КГ125

[Кухулин]

Не са ли персийски? Как арабски думи се оказват в украинския?

Не става ясно какво имаш предвид под "персийска дума". Произходът е арабски, но е заета в персийски, арменски, турски, английски и т.н. В този смисъл е и персийска. В украинския е заета вероятно от татарски.

[КГ125]

Имам предвид по-стар от арабския произход на думата, от Персия или от района?

[Кухулин]

Имам предвид по-стар от арабския произход на думата, от Персия или от района?

Не, въпреки че се срещат в иранските и индоарийските езици, думите са с арабски произход.

[kim]

Не, въпреки че се срещат в иранските и индоарийските езици, думите са с арабски произход.

думата е с египетски произход, където hmtj = med; rhdt = меден котел (=> ракия); sn rhdt = (брата) ili

bljasaka na меднia котел e от 11-12 династия:

http://homepage.univie.ac.at/helmut.satzinger/Texte/SayalaInsc.pdf

поздрави

[kim]

т.е., Мадан може да означава мед, медна руда, а може да е и хематит, чиято етимология

не е ясна, въпреки грz. аима = кръв, аиматос - кръвопролитие.

тракийския бог на желязопреработванетo е Аулонеитис, Аулархинос или Аполлон Аулариохос (Тирнова в

Панония?); "aeles" w берберския e "железни клещи", telezen е желязен.

[Perkūnas]

мадан е арабска дума, заета през турски. може в български турските думи майдан и мадан да са си омешали значенията.

видна е вероятно диалектна форма на вигна, и е от един произход с чешката дума výheň "мадан", т.е. думата не е свързана с виждам. и самата дума е най-вероятно донесена от чешки рудари, както се предполага в книгата Българска етнография.

стомана е гърцизъм.

Редактирано Януари 9, 2012 от Perkūnas

[Кухулин]

Perkūnas, какво ще кажеш за етимологичната връзка между видня и огън? Вчера изчетох куп неща, но не можах да преценя за себе си какво е положението.

[ARGN]

В РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ (http://www.bgjourney.com/Bit%20t%20Kultura/Old%20gloss/Old%20gloss%20G.html), "видня" се етимологизира от "праславянското" (всъщност този измислен и хипотетичен пра-език, се основава практически на реалния старобългарски) vygnjā (вигня - другата й форма), а то пък идвало от дакийското ōgnyā (огня)- „огнище”, като че ли ние нямаме думата "огън", диал. "огин", имаща древноарийски паралели ("агни" и т.н.). Има обаче точна българска диалектна дума с това значение и форма – ВОГЕН / ВОГИН – ОГЪН, а в този смисъл е и „вогал” – въгл-ен (Български диалектен речник; http://bgdialectglossary.wikia.com/wiki/Index:Bulgarian/%D0%B2.). В първия речник са дадени са също като синонимни думи "пехца, песца", вероятно форми на „пещ / пече”, което ги свързва от една страна с огън - пече / печка, но от друга страна със затворено пространство, кухина - пещ, диал. печ, печина - пещера, каквато е формата на това съоръжение, частично издълбавано в планински склон. Но и от виг произлизат такива значения на обем и кухо, вдлъбнато, като: ваган, ваганка, ваганче – дървена чиния, гаван, гаванка, дървен хаван, ваганец – дървена солница и др. (Речник… http://protobulgarians.com)

От друга страна и коренът ВИД може да се свърже с огън, от "видело" - светло, свързано с огън - слънчев или земен. Точно "видело" (т.е. светло, светилник) са се наричали в западните говори основаващите се на огън приспособления за вечерно осветление, записано от етнографа Димитър Маринов. От „видело” (светло) / „виделина” (светлина) идва и „види / вижда”, букв. осветява, огрява, но по-точно - ориентира се, възприема видело, светлина. То съществува и като българско име – Видул, Видан, Виден, Видин, т.е. Светли, Светлин, Огнян. Така, както нашето и авестийско "ден" (светло, видело) в авестийски има и форма "даена" означаваща "зрение", "виждане", откъдето имена като Дени, Даньо, Денко и т.н. Същият пример е с нашите „жар / жари” (огън, пече) > "зора / зори" (разсъмва) > "зре" (вижда) > „зрение” (виждане) > „зъркел” (око). С "види" се свързват диалект., стб. и др. инд. "веди" - знае, т.е. „вижда, съзира, регистрира с очи” светлината и осветения свят, добило значение и на „предвижда”. Значи, възможно е „видня” да се свърже с огъня, разтопяващ рудата. Негова основна характеристика освен да нагрява, е също и да осветява, откъдето и другите му посочени значения. Подобно на печ-пещ, понятието може да се свърже и с вдлъбнатина, кухина – вада, откъдето вади – от долу и вътре (кухо, закътано), изважда нещо отгоре и навън (на открито, светло, видело). Подобни са диал. „бъдне” (гърне или буре), „бъдънь” (буре), „бадем” (съд за 10 – 20 тона грозде) и др., т.е. кухи съдове.

Също така, по принцип в езика ни преходът е от омекотено дь > г, а не обратно, както предполага горната етимология, напр. в северозападните говори - братья > бракя, батьо > бакьо, дьлибоко > глибоко и т.н. (подобни примери са многобройни). Откъдето и видьня > вигня, така че дори е възможно "видня" да е по-старата форма.

Накрая ще отбележа, че българските думи напълно съвпадат с шумерските БАД – фурна, пещ и АБХА / АБГА – пещ, огнище (=ВИД-ня / ВИГ-ня). В тази връзка трябва да се каже, че шумерските думи се натъкмят от шумеролозите, според по-късните им произношения през акадски, вавилонски и т.н., защото първичната шумерска фонетика е неизвестна. Така че, транслитерацията им се опира предимно на Б и П докато В и Ф практически не се ползват. Затова е напълно възможно те да са звучали като нашите, още повече при многото еднакви с нашите думи, понятия и знаци, но това е по друга тема. Освен това, преходът б > в е характерен и за българския език, като немалко днешни думи с В някога са имали и произношение с Б (Цбета вм. Цвета, бласи > власи и др.), записани в книгите на някои български манастири.

[ARGN]

Пропуснах да кажа, че никакви сакски, склавенски или каквито и да било чужденци нямат нищо общо с тези стари български думи, опиращи чак до древните цивилизации, както видяхме. Във връзка с металургията могат да се споменат още шумерските шелу - метал (срв. с желе-зо) и суган - материал от металургията (срв. с чугун). Така че, ако някой от някого се е учил, то много по логично е те да са се учили от (пра)българите, тъй като са много по-млади народи. Не бих искал да се отклонявам от темата, за да посочвам колко много и близки сходства имат нашите с шумерските думи, така че никак не са случайни и тези прилики.