Лешоядите в България

[goshawk]

В България се срещат или са се срещали 4 вида лешояди. Може да ви се сторят гадни или гнусни, но тези птици са идеално приспособени към средата си и вършат неоценима работа в природата - отървават я от затрупващата я мърша, предотвратявайки появата на зарази и разнасянето им.

У нас, а и в цяла Европа, лешоядите са защитени от законите за защита на природата и ред конвенции и международни споразумения, между копито CITES, IUCN, директива за птиците и други. Основната причина за рязкото намаляване на числеността на видовете лешояди е липсата на храна и изключително бавното им размножаване. Към това прибавяме и грубата човешка намеса и картинката става отчайваща. В тази връзка ще спомена масовата употреба на стрихнинови примамки за хищници ползвани през 70'те години на ХХ век и разформироването на кооперативните стада.

Но стига толкова общи приказки, а да взема да ви представя "нашите" лешояди с по няколко думи:

Да започна с Египетския лешояд /Neophron percnopterus/

Той е най - многобройния вид в България. Популацията му се оценява на около 40 двойки. Бил е най - срещания вид у нас. Има литературни данни, че е гнездил дори по Пловдивските тепета. Затова и Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) го избира за своя емблема - България е втората, след Испания, държава в Европа която гарантира оцеляването на вида.

снимката е от Африка

Египетски лешояд /Neophron percnopterus/

Дължината на тялото достига до около 70 см. и размах на крилата до 170 см. Липсва полов диморфизъм (разлика между мъжкия и женската).

Разпространен е в Европа (вкл. и България), Африка и Азия. Обитава степи, полупустини, пустини, скалисти райони (подходящи за гнездата му) и всякакъв тип равнини. Понякога в близост до сметища.

Храни се предимно с мърша, но понякога улавя дребни животни, като жаби, охлюви и всякакъв вид яйца. Яде също костенурки. Когато открие костенурка я вдига на голяма височина и я пуска за да се счупи черупката и изяде; същото прави и с по - едрите кости. Друга интересна особеност е, че ползва камъни за да чупи яйцата.

По отношение на размножаването - моногамни птици; двойката снася по 2 яйца. Гнездят по непристъпни скали, в пещера или поне под навес или корнизи. Гнездото се строи от двете птици, в него се намират кости от дребни животни, черупки на костенурки и др. Пренасят строителните материали за гнездото с човка, за разлика от другите грабливи птици, които носят с крака.

Следва Белоглавия лешояд /Gyps fulvus/

Достига дължина на тялото до около 110 см.и размах на крилата до 260 см.

Среща се в Европа (вкл. България), Азия и Африка. Обитава планини, височини, степи, полупустинни и скалисти райони. Преобладаващата част от популациите са непрелетни. Числеността в България се оценява на около 140 птици, в това число около 36 размножаващи се двойки, които са концентрирани в района на яз. Студен кладенец.

Вече се говори за що - годе стабилизирана популация т.к. през 1978 г. у нас е имало една, сигурно, размножаваща се двойка. Започва целенасочена програма, основно от страна на БДЗП, която през последните 20 - 25 години довежда до посочените резултати.

Белоглавия лешояд /Gyps fulvus/ в полет

Белоглавия лешояд /Gyps fulvus/

Храни се основно с мърша. Деня прекарва в търсене на храна, планирайки на голяма височина, практически невидим за човешко око. Щом забележи труп на умряло животно се спуска рязко с полуприбрани криле. Щом един от лешоядите забележи храна и се спусне към нея, останалите го последват веднага и за много кратко време се събират всички представители на вида намиращи се в близост. Обичайни са битките около трупа на умрялото животно.

След ликвидиране на огромните стада, в България, лешоядите осезаемо страдат от липсата на храна. Затова БДЗП започва изкуствено подхранване. По - късно се изгражда и ПЗЦ "Източни Родопи"

Друг голям проблем е, че този вид лешояд е моногамен и снася по едно яйце всяка година. Малките достигат късно полова зрялост - на около 3 години(?).

Гнезди по високи скали и корнизи, оформяйки малки колонии.

Идва ред и на Черния лешояд (картал) /Aegypius monachus/

Дължината на тялото е около 120 см., а размаха на крилете достига 280 - 290 см.

Среща се в южните части на Европа (вкл. България), Азия и Африка. Обитава планински и полупустинни местности. По данни в България, в момента, се размножават не повече от 3 - 4 двойки.

Черен лешояд (картал) /Aegypius monachus/

Черен лешояд (картал) /Aegypius monachus/, с крилометка** (жълтия маркер) и радио предавател

Мършоядна птица, която храни се предимно с мускулната маса на умрелите животни, но понякога улавя и дребна плячка като: зайци, катерици, костенурки и гущери. Когато забележи труп пикира (стремително спускане със сгънати криле), като издава характерен звук (от където идва и народното му название)*.

Гнезди по дърветата, като гнездото се ремонтира и подновява всяка година и достига до 2 м. в диаметър и 1 м. височина. Снася 1 яйце, веднъж на две години. Когато мъти много трудно е да бъде изгонен от гнездото, възможно е дори да бъде хванат с ръце, без да се опита да избяга.

И на края, но не по важност - символа на Българската природозащита - Брадатия лешояд /Gypaetus barbatus/

Получил е името си заради снопчето висящи пера под човката си.

Дължината на тялото достига до 95 см - 115 см, а разма0ха до 280- 300 см. (някой автори посочват и 365 см.!)

Среща се в Европа (вкл. България), Азия и Африка. Обитава предимно високо планински открити пространства, но слиза и в равнините. В България, обаче, се смята за изчезнал, по литературни данни т.к. не гнезди в страната ни от около 100'тина години, може и малко повече. Отделно, че последната птица от този вид загива трагично в Добруджа през 1989/90 г. Има доста странна история по въпроса, но ще я разказвам друг път, защото прилича малко на "градска легенда". Лично аз тая надежда, че някъде по родните чукари се спотайва, още, някоя двойка и чака своите закрилници да я открие. На тези мисли ме навежда едно съобщение, дошло от Маджарово, през далечната 1994 г. Тогава в района са наблюдавани два Брадати лешояда: 4 годишна женска и 2 годишен мъжки, вероятно заформяща се двойка.

"Тук, някъде, долу има манджа!"

Брадатия лешояд /Gypaetus barbatus/

Храни се основно с мърша и кости от умрели животни, които вдига във въздуха и пуска от високо, за да се строшат и станат подходящи за храна; чупи черупката на костенурките по подобен начин преди да ги изяде. Понякога улавя някои по - слабоподвижни и дребни животни.

Моногамни птици, които строят гнездата си по скални корнизи. Интересното е, че в строежа му ползват и кости. Снасят по 1 - 2 яйца всяка година. Младите достигат полова зрялост на около 4 - 5 години.

________________

малко пояснения:

*картал- името си може и да е получил заради цвета си, защото превода на думата означава и едра черна птица;

**крилометка - ясно отличим цветен маркер, който се закрепва на крилата на птиците, направен от плат или пластмаса;

източници:

лични данни; домашна библиотека; интернет;

архиви и материали на БДЗП и БФБ; ПЗЦ "Изтояни Родопи"

http://www.bspb.org/

http://www.bbf.biodiversity.bg/

[ekaterina]

Здравейте! Предполагам, голяма част от вас се интересуват от развитието на въпроса с египетските лешояди от Гърция и България. Последната информация, която четох е, че чрез специални чипове и техника се следи тяхното местонахождение и по последни данни, те вече са достигнали до местата за зимуване. Тук най-подробно е описана техниката, която е използвана, както и подробности около пътя и съдбата на лешоядите.

[goshawk]

Да, миграцията на египетските лешояди върви с "пълна пара".

Най - общо крайната дестинация е Афарския триъгълник, където птиците ще прекарат няколко месеца.

Тези които доживеят ще се завърнат по нашите земи напролет, прелитайки същия маршрут.

[ekaterina]

Според мен, ключово за успешната миграция е добрата подготовка и преценка на лешоядите преди преминаването им над обширните водни пространства и Сахара. Дали би било възможно да се създадат някакви центрове, непосредствено преди тези опасни участъци и с помощта на координацията чрез новите технологии, лешоядите да бъдат "подготвяни" за прелетяването им?

[Black Wolf]

Лешоядите в България според мен нямат достатъчно естествена хранителна база, за да се развива популацията нормално. С оглед на това проектите за интродуциране на белоглавия лешояд.... абе пълна измислица са и да се изкрват пари от проекти.

Ако хората, които работят по проектите не ходат да събират умрели животни, тези лешоядчета ще си умрат от глад.

[goshawk]

@ekaterina

Не може да се правят подобни неща!

Къде остава естествения отбор на приспособимите?

Както казваш, изграждането на такива помощни центрове, на възлови места е крайно не допустимо, защото това означава още много пари да потънат някъде и по - важното има голяма вероятност от частично опитомяване на птиците или привикването им с хората - най - желателните резултати!

@Черния вълк

Да, определено си много прав.

Каузите и проектите са добри, но ...

но се управляват от хора гонещи преди всичко лични интереси!

Много тъжен факт!

[Black Wolf]

Аз имам близки приятели, които работеха точно в проектите за лешоядите (затова знам това-онова) и съм сигурен, че те не са имали личен интерес. Разбира се, НАД тях има други хора, които не познавам - най-вероятно наистина може да има такива интереси.

[Б.Богданов]

Лешоядите в България според мен нямат достатъчно естествена хранителна база, за да се развива популацията нормално. С оглед на това проектите за интродуциране на белоглавия лешояд.... абе пълна измислица са и да се изкрват пари от проекти.

Ако хората, които работят по проектите не ходат да събират умрели животни, тези лешоядчета ще си умрат от глад.

Аз ходих да видя лешоядите по течението на Арда в началото на лятото на 2012 година . Успях да разговарям с хората, които се грижат за тях. Те споделиха с мен, че изхранването то им е много сериозен проблем. Основната им храна се състои от трупове на магарета, но за съжаление броят на умрелите магарета е крайно недостатъчен.

[КГ125]

На стария път между Сливен и Нова Загора има една местност, в която сащисан открих десетки скелети на домашни животни, или нелегален екарисаж, или пък са крадени и са обезкостявани там... Дали са дошли лешояди? Но то пък явно не е оставено месо въобще...