Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребители
Публикува

В офисната скука се чудя вече по какви ли не шантави въпроси.

Та, хрумна ми нещо по литературен въпрос. Възможно ли е борбата на дон Кихот да е един вид коментар на Сервантес към войните на идалговската испанска монархия с холандските провинции? Романът е издаден в 1605-1615. В този момент Испания напомня доста на нашия благороден идалго: банкрутирала, отиваща към нежелано примирие с бунтовниците в Ниските земи, но и безкрайно упорита. Холандските мелници са били доста разпространени в XVI и XVII в., но не знам дали са били популярен символ на страната.

  • Глобален Модератор
Публикува

Ами те бая зор виждат с войните във Фландрия, така че може и наистина от там да му е хрумнало на Сервантес, но все пак акцента му е хвърлен не към това, а към усмиването на рицарското съсловие.

  • Глобален Модератор
Публикува

Бат Глиш - оригинална и остроумна хипотеза. Типично в стила на Сервантес. :smokeing:

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

Даааа, доста оригинална! Бъзика се значи, дон Мигел, с испанците, сражаващи се във Фландрия. Или просто е взел мотива, за да изобрази хаоса в главата на великия луд?

Редактирано от КГ125
  • Потребител
Публикува

Даааа, доста оригинална! Бъзика се значи, дон Мигел, с испанците, сражаващи се във Фландрия. Или просто е взел мотива, за да изобрази хаоса в главата на великия луд?

Здрасти!

оригинална идея. Нали казват, че Бог сътвори Земята а холандците Холандия. Благодарение на мелниците.....

:post-70473-1124971712: :post-70473-1124971712: :post-70473-1124971712:

  • Потребител
Публикува (edited)

Тезата не е вярна. Ако ли бе, щеше да има много препратки, аламбури, игри на думи, намеквания и тн. в оригиналната испанска версия, която аз съм чел и то на староиспански в издание на университета на Саламанка. А испанците много обичат заигравките с думи и кодираните значения. А такива за холандия във всичките 760 страници на оригиналния Дон Кихот на оригинален испански няма.

Затова предлагам темата да се закрие.

ПС. Предполагам е излишно да казвам, че съм чел и Уж ЛузИадаш на Камойш на старопортугалски, и там никакви такива няма.

Предлагам преди да се коментира някаква чужда литература нека хората, които я коментират, да си направят труда поне да я прочетат в оригинал. щото аз преводи ала бала не признавам.

Capнtulo octavo

Del buen suceso que el valeroso Don Quijote tuvo en la espantable y jamбs imaginada aventura de los molinos de viento, con otros sucesos dignos de felice recordaciуn

En esto descubrieron treinta o cuarenta molinos de viento que hay en aquel campo, y asн como Don Quijote los viу, dijo a su escudero: la ventura va guiando nuestras cosas mejor de lo que acertбramos a desear; porque ves allн, amigo Sancho Panza, donde se descubren treinta o poco mбs desaforados gigantes con quien pienso hacer batalla, y quitarles a todos las vidas, con cuyos despojos comenzaremos a enriquecer: que esta es buena guerra, y es gran servicio de Dios quitar tan mala simiente de sobre la faz de la tierra. їQuй gigantes? dijo Sancho Panza.

Aquellos que allн ves, respondiу su amo, de los brazos largos, que los suelen tener algunos de casi dos leguas. Mire vuestra merced, respondiу Sancho, que aquellos que allн se parecen no son gigantes, sino molinos de viento, y lo que en ellos parecen brazos son las aspas, que volteadas del viento hacen andar la piedra del molino. Bien parece, respondiу Don Quijote, que no estбs cursado en esto de las aventuras; ellos son gigantes, y si tienes miedo quнtate de ahн, y ponte en oraciуn en el espacio que yo voy a entrar con ellos en fiera y desigual batalla. Y diciendo esto, dio de espuelas a su caballo Rocinante, sin atender a las voces que su escudero Sancho le daba, advirtiйndole que sin duda alguna eran molinos de viento, y no gigantes aquellos que iba a acometer. Pero йl iba tan puesto en que eran gigantes, que ni oнa las voces de su escudero Sancho, ni echaba de ver, aunque estaba ya bien cerca, lo que eran; antes iba diciendo en voces altas: non fuyades, cobardes y viles criaturas, que un solo caballero es el que os acomete. Levantуse en esto un poco de viento y las grandes aspas comenzaron a moverse, lo cual visto por Don Quijote, dijo: pues aunque movбis mбs brazos que los del gigante Briareo, me lo habйis de pagar.

Y en diciendo esto, y encomendбndose de todo corazуn a su seсora Dulcinea, pidiйndole que en tal trance le socorriese, bien cubierto de su rodela, con la lanza en ristre, arremetiу a todo el galope de Rocinante, y embistiу con el primer molino que estaba delante; y dбndole una lanzada en el aspa, la volviу el viento con tanta furia, que hizo la lanza pedazos, llevбndose tras sн al caballo y al caballero, que fue rodando muy maltrecho por el campo. Acudiу Sancho Panza a socorrerle a todo el correr de su asno, y cuando llegу, hallу que no se podнa menear, tal fue el golpe que dio con йl Rocinante. ЎVбlame Dios! dijo Sancho; їno le dije yo a vuestra merced que mirase bien lo que hacнa, que no eran sino molinos de viento, y no los podнa ignorar sino quien llevase otros tales en la cabeza? Calla, amigo Sancho, respondiу Don Quijote, que las cosas de la guerra, mбs que otras, estбn sujetas a continua mudanza, cuanto mбs que yo pienso, y es asн verdad, que aquel sabio Frestуn, que me robу el aposento y los libros, ha vuelto estos gigantes en molinos por quitarme la gloria de su vencimiento: tal es la enemistad que me tiene; mas al cabo al cabo han de poder poco sus malas artes contra la voluntad de mi espada. Dios lo haga como puede, respondiу Sancho Panza. Y ayudбndole a levantar, tornу a subir sobre Rocinante, que medio despaldado estaba; y hablando en la pasada aventura, siguieron el camino del puerto Lбpice, porque allн decнa Don Quijote que no era posible dejar de hallarse muchas y diversas aventuras, por ser lugar muy pasajero; sino que iba muy pesaroso por haberle faltado la lanza y diciйndoselo a su escudero, dijo: yo me acuerdo haber leнdo que un caballero espaсol, llamado Diego Pйrez de Vargas, habiйndosele en una batalla roto la espada, desgajу de una encina un pesado ramo o tronco, y con йl hizo tales cosas aquel dнa, y machacу tantos moros, que le quedу por sobrenombre Machuca, y asн йl, como sus descendientes, se llamaron desde aquel dнa en adelante Vargas y Machuca. Hete dicho esto, porque de la primera encina o roble que se me depare, pienso desgajar otro tronco tal y bueno como aquel, que me imagino y pienso hacer con йl tales hazaсas, que tъ te tengas por bien afortunado de haber merecido venir a verlas, y aser testigo de cosas que apenas podrбn ser creнdas. A la mano de Dios, dijo Sancho, yo lo creo todo asн como vuestra merced lo dice; pero enderйcese un poco, que parece que va de medio lado, y debe de ser del molimiento de la caнda. Asн es la verdad, respondiу Don Quijote; y si no me quejo del dolor, es porque no es dado a los caballeros andantes quejarse de herida alguna, aunque se le salgan las tripas por ella. Si eso es asн, no tengo yo que replicar, respondiу Sancho; pero sabe Dios si yo me holgara que vuestra merced se quejara cuando alguna cosa le doliera. De mн sй decir, que me he de quejar del mбs pequeсo dolor que tenga, si ya no se entiende tambiйn con los escuderos de los caballeros andantes eso del no quejarse.

No se dejу de reнr Don Quijote de la simplicidad de su escudero; y asн le declarу que podнa muy bien quejarse, como y cuando quisiese, sin gana o con ella, que hasta entonces no habнa leнdo cosa en contrario en la orden de caballerнa. Dнjole Sancho que mirase que era hora de comer. Respondiуle su amo que por entonces no le hacнa menester; que comiese йl cuando se le antojase. Con esta licencia se acomodу Sancho lo mejor que pudo sobre su jumento, y sacando de las alforjas lo que en ellas habнa puesto, iba caminando y comiendo detrбs de su amo muy despacio, y de cuando en cuando empinaba la bota con tanto gusto, que le pudiera envidiar el mбs regalado bodegonero de Mбlaga. Y en tanto que йl iba de aquella manera menudeando tragos, no se le acordaba de ninguna promesa que su amo le hubiese hecho, ni tenнa por ningъn trabajo, sino por mucho descanso, andar buscando las aventuras por peligrosas que fuesen. En resoluciуn, aquella noche la pasaron entre unos бrboles, y del uno de ellos desgajу Don Quijote un ramo seco, que casi le podнa servir de lanza, y puso en йl el hierro que quitу de la que se le habнa quebrado. Toda aquella noche no durmiу Don Quijote, pensando en su seсora Dulcinea, por acomodarse a lo que habнa leнdo en sus libros, cuando los caballeros pasaban sin dormir muchas noches en las florestas y despoblados, entretenidos en las memorias de sus seсoras.

No la pasу asн Sancho Panza, que como tenнa el estуmago lleno, y no de agua de chicoria, de un sueсo se la llevу toda, y no fueran parte para despertarle, si su amo no le llamara, los rayos del sol que le daban en el rostro, ni el canto de las aves, que muchas y muy regocijadamente la venida del nuevo dнa saludaban. Al levantarse dio un tiento a la bota, y hallуla algo mбs flaca que la noche antes, y afligiуsele el corazуn por parecerle que no llevaban camino de remediar tan presto su falta. No quiso desayunarse Don Quijote porque como estб dicho, dio en sustentarse de sabrosas memorias.

Tornaron a su comenzado camino del puerto Lбpice, y a hora de las tres del dнa le descubrieron. Aquн, dijo en viйndole Don Quijote, podemos, hermano Sancho Panza, meter las manos hasta los codos en esto que llaman aventuras, mas advierte que, aunque me veas en los mayores peligros del mundo, no has de poner mano a tu espada para defenderme, si ya no vieres que los que me ofenden es canalla y gente baja, que en tal caso bien puedes ayudarme; pero si fueren caballeros, en ninguna manera te es lнcito ni concedido por las leyes de caballerнa que me ayudes, hasta que seas armado caballero. Por cierto, seсor, respondiу Sancho, que vuestra merced serб muy bien obedecido en esto, y mбs que yo de mнo me soy pacнfico y enemigo de meterme en ruidos y pendencias; bien es verdad que en lo que tocare a defender mi persona no tendrй mucha cuenta con esas leyes, pues las divinas y humanas permiten que cada uno se defienda de quien quisiere agraviarle. No digo yo menos, respondiу Don Quijote; pero en esto de ayudarme contra caballeros, has de tener a raya tus naturales нmpetus. Digo que sн lo harй, respondiу Sancho, y que guardarй ese precepto tan bien como el dнa del domingo. Estando en estas razones, asomaron por el camino dos frailes de la orden de San Benito, caballeros sobre dos dromedarios, que no eran mбs pequeсas dos mulas en que venнan. Traнan sus anteojos de camino y sus quitasoles. Detrбs de ellos venнa un coche con cuatro o cinco de a caballo que les acompaсaban, y dos mozos de mulas a pie. Venнa en el coche, como despuйs se supo, una seсora vizcaнna que ia a Sevilla, donde estaba su marido que pasaba a las Indias con muy honroso cargo. No venнan los frailes con ella, aunque iban el mismo camino; mas apenas los divisу Don Quijote, cuando dijo a su escudero: o yo me engaсo, o esta ha de ser la mбs famosa aventura que se haya visto, porque aquellos bultos negros que allн parecen, deben ser, y son sin duda, algunos encantadores que llevan hurtada alguna princesa en aquel coche, y es menester deshacer este tuerto a todo mi poderнo. Peor serб esto que los molinos de viento, dijo Sancho. Mire seсor, que aquellos son frailes de San Benito, y el coche debe de ser de alguna gente pasajera: mire que digo que mire bien lo que hace, no sea el diablo que le engaсe. Ya te he dicho, Sancho, respondiу Don Quijote, que sabes poco de achaques de aventuras: lo que yo digo es verdad, y ahora lo verбs. Y diciendo esto se adelantу, y se puso en la mitad del camino por donde los frailes venнan, y en llegando tan cerca que a йl le pareciу que le podнan oнr lo que dijese, en alta voz dijo: gente endiablada y descomunal, dejad luego al punto las altas princesas que en ese coche llevбis forzadas, si no, aparejбos a recibir presta muerte por justo castigo de vuestras malas obras.

Detuvieron los frailes las riendas, y quedaron admirados, asн de la figura de Don Quijote, como de sus razones; a las cuales respondieron: seсor caballero, nosotros no somos endiablados ni descomunales, sino dos religiosos de San Benito, que vamos a nuestro camino, y no sabemos si en este coche vienen o no ningunas forzadas princesas. Para conmigo no hay palabras blandas, que ya yo os conozco, fementida canalla, dijo Don Quijote. Y sin esperar mбs respuesta, picу a Rocinante, y la lanza baja arremetiу contra el primer fraile con tanta furia y denuedo, que si el fraile no se dejara caer de la mula, йl le hiciera venir al suelo mal de su grado, y aun mal ferido si no cayera muerto. El segundo religioso, que vio del modo que trataban a su compaсero, puso piernas al castillo de su buena mula, y comenzу a correr por aquella campaсa mбs ligero que el mismo viento. Sancho Panza que vio en el suelo al fraile, apeбndose ligeramente de su asno, arremetiу a йl y le comenzу a quitar los hбbitos. Llegaron en esto dos mozos de los frailes, y preguntбronle que por quй le desnudaba. Respondiуles Sancho que aquello le tocaba a йl legнtimamente, como despojos de la batalla que su seсor Don Quijote habнa ganado. Los mozos, que no sabнan de burla, ni entendнan aquello de despojos ni batallas, viendo que ya Don Quijote estaba desviado de allн, hablando con las que en el coche venнan, arremetieron con Sancho, y dieron con йl en el suelo; y sin dejarle pelo en las barbas le molieron a coces y le dejaron tendido en el suelo sin aliento ni sentido: y sin detenerse un punto, tornу a subir el fraile, todo temeroso y acobardado y sin color en el rostro y cuando se vio a caballo picу tras su compaсero, que un buen espacio de allн le estaba aguardando, y esperando en quй paraba aquel sobresalto; y sin querer aguardar el fin de todo aquel comenzado suceso, siguieron su camino haciйndose mбs cruces que si llevaran el diablo a las espaldas. Don Quijote estaba, como se ha dicho, hablando con la seсora del coche, diciйndole: la vuestra fermosura, seсora mнa, puede facer de su persona lo que mбs le viniera en talante, porque ya la soberbia de vuestros robadores yace por el suelo derribada por este mi fuerte brazo; y porque no penйis por saber el nombre de vuestro libertador, sabed que yo me llamo Don Quijote de la Mancha, caballero andante y aventurero, y cautivo de la sin par y hermosa doсa Dulcinea del Toboso; y en pago del beneficio que de mн habйis recibido o quiero otra cosa sino que volvбis al Toboso, y que de mi parte os presentйis ante esta seсora, y le digбis lo que por vuestra libertad he fecho. Todo esto que Don Quijote decнa, escuchaba un escudero de los que el coche acompaсaban, que era vizcaнno; el cual, viendo que no querнa dejar pasar el coche adelante, sino que decнa que luego habнa de dar la vuelta al Toboso, se fue para Don Quijote, y asiйndole de la lanza le dijo en mala lengua castellana, y peor vizcaнna, de esta manera: anda, caballero, que mal andes; por el Dios que criуme, que si no dejas coche, asн te matas como estбs ahн vizcaнno. Entendiуle muy bien Don Quijote, y con mucho sosiego le respondiу: si fueras caballero, como no lo eres, ya yo hubiera castigado tu sandez y atrevimiento, cautiva criatura. A lo cual replicу el vizcaнno: їyo no caballero? juro a Dios tan mientes como cristiano; si lanza arrojas y espada sacas, el agua cuбn presto verбs que el gato llevas; vizcaнno por tierra, hidalgo por mar, hidalgo por el diablo; y mientes, que mira si otra dices cosa. Ahora lo veredes, dijo Agraves, respondiу Don Quijote; y arrojando la lanza en el suelo, sacу su espada y embrazу su rodela, y arremetiу al vizcaнno con determinaciуn de quitarle la vida.

El vizcaнno, que asн le vio venir, aunque quisiera apearse de la mula, que por ser de las malas de alquiler, no habнa que fiar en ella, no pudo hacer otra cosa sino sacar su espada; pero avнnole bien que se hallу junto al coche, de donde pudo tomar una almohada que le sirviу de escudo, y luego fueron el uno para el otro, como si fueran dos mortales enemigos. La demбs gente quisiera ponerlos en paz; mas no pudo, porque decнa el vizcaнno en sus mal trabadas razones, que si no le dejaban acabar su batalla, que йl mismo habнa de matar a su ama y a toda la gente que se lo estorbase. La seсora del coche, admirada y temerosa de lo que veнa, hizo al cochero que se desviase de allн algъn poco, y desde lejos se puso a mirar la rigurosa contienda, en el discurso de la cual dio el vizcaнno una gran cuchillada a Don Quijote encima de un hombro por encima de la rodela, que a dбrsela sin defensa, le abriera hasta la cintura. Don Quijote, que sintiу la pesadumbre de aquel desaforado golpe, dio una gran voz, diciendo: Ўoh seсora de mi alma, Dulcinea, flor de la fermosura, socorred a este vuestro caballero, que por satisfacer a la vuestra mucha bondad, en este riguroso trance se halla! El decir esto, y el apretar la espada, y el cubrirse bien de su rodela, y el arremeter al vizcaнno, todo fue en un tiempo, llevando determinaciуn de aventurarlo todo a la de un solo golpe. El vizcaнno, que asн le vio venir contra йl, bien entendiу por su denuedo su coraje, y determinу hacer lo mismo que Don Quijote: y asн le aguardу bien cubierto de su almohada, sin poder rodear la mula a una ni a otra parte, que ya de puro cansada, y no hecha a semejantes niсerнas, no podнa dar un paso. Venнa, pues, como se ha dicho, Don Quijote contra el cauto vizcaнno con la espada en alto, con determinaciуn de abrirle por medio, y el vizcaнno le aguardaba asimismo, levantada la espada y aforrado con su almohada, y todos los circunstantes estaban temerosos y colgados de lo que habнa de suceder de aquellos tamaсos golpes con que se amenazaban, y la seсora del coche y las demбs criadas suyas estaban haciendo mil votos y ofrecimientos a todas las imбgenes y casas de devociуn de Espaсa, porque Dios librase a su escudero y a ellas de aquel tan grande peligro en que se hallaban. Pero estб el daсo de todo esto, que en este punto y tйrmino deja el autor de esta historia esta batalla, disculpбndose que no hallу mбs escrito destas hazaсas de Don Quijote, de las que deja referidas. Bien es verdad que el segundo autor de esta obra no quiso creer que tan curiosa historia estuviese entregada a las leyes del olvido, ni que hubiesen sido tan poco curiosos los ingenios de la Mancha que no tuviesen en sus archivos o en sus escritorios algunos papeles que de este famoso caballero tratasen; y asн, con esta imaginaciуn, no se desesperу de hallar el fin de esta apacible historia, el cual, siйndole el cielo favorable, le hallу del modo que se contarб en el siguiente capнtulo.

Редактирано от alvassareiro
  • Потребител
Публикува

Както професорът ни казваше, че не познаване на обстоятелствата, подромностите не ограничава колегата в това, че да има мнение....

Чел съм на превод...и то години преди.....И ми харесва идеята. Независимо от екс катедра фактите.

Ако гледам от тази гледна точка, че това е критика на изостаналата феудална система....

По това време Холандия за всеки случай е символ на прогрес, развитие, демокрация и срещу нейните мелници напада смешният, изостанал испански феудализъм и губи.....

Някои творби затова са гениални, защото дават поука,отговор и на такива въпроси за които даже и самият автор не е мислил...

:book: :book: :book:

  • Потребител
Публикува

Всеки има право на мнение разбира се, но преди всичко според мен трябва да се познава душевността, психологията, литературата и тънкостите на езика на испанския народ, преди да се формира мнението.

  • Потребители
  • Потребител
Публикува (edited)

Не знам как се превежда на български, боравя с оригиналните термини. Но на испански не е viejo castellano което значи испански старец, а castellano antiguo. Viejo се отнася за хора.

http://es.wikipedia.org/wiki/Castellano_antiguo

ПС. терминът староиспански или средновековен испански е напълно адекватен според Академията.

http://es.wikipedia.org/wiki/Espa%C3%B1ol_medieval

Редактирано от alvassareiro
  • Глобален Модератор
Публикува

Не знам как се превежда на български, боравя с оригиналните термини. Но на испански не е viejo castellano което значи испански старец, а castellano antiguo. Viejo се отнася за хора.

Лъжеш най-безогледно - както винаги :biggrin: Аз пък съм сигурен че съм срещал примерно "rancho viejo".

  • Потребител
Публикува (edited)

Има и puente viejo. Viejo след неодушевено съществително има или сентиментална стойност, т.е на п,едмети се дава одушевеност или деспективна. А само viejo значи старец. Като прилагателно viejo се ползва предимно за хора и живи същества. Не за предмети.

забележете ,азликата между coche viejo - coche antuguo; puente viejo - puente antuguo.

Айде ако може хора, които не знаят испански, да не се изказват.

Редактирано от alvassareiro
  • Потребители
Публикува

Viejo castellano означава "старокастилски". Както и да е, на мен не ми се спори с вятърни мелници, а се оказа, че и тезата, и наименованието всъщност не са само мои :)

  • Потребител
Публикува (edited)

Ами не е вярно просто.

Старокастилски или староиспански:

http://es.wikipedia.org/wiki/Castellano_antiguo

На испански прилагателното е след съществителното.

Редактирано от alvassareiro
  • Глобален Модератор
Публикува

Viejo castellano означава "старокастилски". Както и да е, на мен не ми се спори с вятърни мелници, а се оказа, че и тезата, и наименованието всъщност не са само мои :)

Без да знам грам испански, мисля, че Алвата е прав. Това Viejo castellano е все едно да кажеш на френски Vieil (Vieux) Castillan - "дъртият кастилски", "старешкият кастилски". На френски е Castillan ancien.

Впрочем мисля, че е време Алвата да забрани Глишев да пише в този форум.biggrin.gifbigwink.gif

  • Потребител
Публикува (edited)

Освен това, което Аспандиат казва, което е напълно вярно - viejo с неодушевени съществителни, има значение на вехт, овехтял, износен, непотребен, и тн. Но значи и нещо друго - значи испански старец или стар кастилец, ако приемем, че viejo е съществително, което по правило стои пред прилагателното, или че е прилагателно, което акцентира качеството (и тогава стои отпред).

По същия начин не се казва Viejo Testamento, a Antuguo Testamento - Стар Завет.

Но чисто формално, езикът, говорен през 17 век, се нарича castellano antiguo или espanol Aurico.

На испански и португалски, viejo velho се използват за биологична старост - за хора, растения и животни. Има три случая, в които се отнасят за неодушевени съществителни, и трите са строго спечифични.

1. За израз на привързаност, емоционалност. Когато на един предмет придаваме одушевеност. Това е предимно литературен похват. Например puente viejo - приема се, че мостът е живо същество, едва ли не мой другар, с който съм отраснал, диша, живее и умира. Това може да е мостът от моята младост, до моята родна къща и тн.

Иначе за стар мост в значение на историческа възраст се казва puente antiguo.

2. За изразяване на пренебрежение, презрение, в значение на старчески, овехтял, непотребен. Coche viejo значи стара раздрънкана кола, която е за смяна. Coche antiguo обаче може да е кола от 1920, която буди възхищение и участва по ретро ревюта.

3. В топоними. Rancho viejo. Наименования, останали от едното време.

В испански и португалски прилагателните по правило стоят след съществителното. Има три случая, в които това не е така.

1. При строго спечифични качества на съществителното - la blanca nieve , a branca neve - белият сняг, защото снегът традиционно е бял.

2. За преносно значение. Pobre hombre - бедничкият човек hombre pobre - беден човек без пари.

3. когато акцентираме върху качеството, не върху съществителното. La larga estancia - a longa estadia дългото пребиваване, т.е прекалено дълго е било.

Който иска повече курсове по иберийски езици - испански, португалски, гайего и каталан, да заповяда в школата.

Третата дума anciano като съществително и прилагателно е синоним на viejo и се използва само и единствено за хора, няма изключения.

Редактирано от alvassareiro
  • Потребители
Публикува

Не съм испанист, това "виехо кастеяно" го знам от лекции по езикознание. Във всеки случай "испанският" е кастилски.

Както и да е, мен по-скоро ме интересуваше това за дон Кихот. Ако имам малко повечко време, бих се задълбал в малко четене, защото е интересно дали няма разни политически вицове в книгата на Сервантес.

  • Потребител
Публикува (edited)

Е аз пък съм испанист. Няма viejo castellano. Има обаче castellano antiguo=espanol aurico.

http://es.wikipedia.org/wiki/Espa%C3%B1ol_medio

Кастилският е испански, а испанският е кастилски. Синоними.

Не, няма политически вицове. Точно това имах предвид, като дадох пълния текст на главата.

Редактирано от alvassareiro
  • Глобален Модератор
Публикува
Айде ако може хора, които не знаят испански, да не се изказват.

Ами ти така ни заблуждаваш - един път казваш едно, след тва - друго, първо било само за хора, после всъщност можело за всичко щото било сантиментално, деспективно и тн.

Предлагам на alvassareiro да му се забрани да коментира каквото и да било свързано с испанския език във форума защото така пречи на желаещите да научат нещо за него!

  • Потребител
Публикува (edited)

Ами просто не е по темата да давам безплатни уроци по кой да е език. Има правила, както има и изключения от правилата. А на теб ти препоръчвам да не се изказваш по теми, които не познаваш.

Редактирано от alvassareiro
  • Глобален Модератор
Публикува

Ами ти така ни заблуждаваш - един път казваш едно, след тва - друго, първо било само за хора, после всъщност можело за всичко щото било сантиментално, деспективно и тн.

Предлагам на alvassareiro да му се забрани да коментира каквото и да било свързано с испанския език във форума защото така пречи на желаещите да научат нещо за него!

Подкрепям. А ако престъпи забраната и продължи със спама и оспорването на модераторски решения - директен бан за 10 дни. :smokeing:

  • Потребител
Публикува (edited)
:tooth: Преди да се говори за дон кихот, смятам, трябва добре да се познава много добре езикът на книгата. Доколкото знам, аз съм единственият, който знае испански във форума, или поне го е чел в оригинал, така че аз ще говоря, а вие ще си водите записки. Дотук моята намеса бе да коригирам некои неверности, както го сторих по-горе. Редактирано от alvassareiro
  • Глобален Модератор
Публикува

:tooth: Преди да се говори за дон кихот, смятам, трябва добре да се познава много добре езикът на книгата. Доколкото знам, аз съм единственият, който знае испански във форума, или поне го е чел в оригинал, така че аз ще говоря, а вие ще си водите записки. Дотук моята намеса бе да коригирам некои неверности, както го сторих по-горе.

Алвакихот срещу модераторските мелници! :laugh:

  • Глобален Модератор
Публикува

Аз ще говоря, а вие ще си водите записки.

Аз съм свикнал да си водя записки на принципа "три към едно"

- това, което говори лекторът umnik.gif

- това, което мисля, докато си водя записки coolthumb.gif

- това, което си мисля, че си мисли лекторът, докато диктува bann.gif

После да не кажеш: "Я, много интересно... Това аз ли съм го казал?!..."... dunno.gif

w00t.gif

  • Глобален Модератор
Публикува

Алвакихот срещу модераторските мелници! :laugh:

Ще го забраним, ако се налага и ако здравите сили на културологията го изискат. smokeing.gif

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!