Неопределеността

[fantom4e]

В Nature Physics мернах тази статия (и по журналистическия вариант ) нямам много време, а и познанията ми в тази област не са чак толкова квантувани поради което смятам да разбера и Вашето мнение, как виждате нещата?

[Gravity]

Странична забележка: в подзаглавието пише Хайделберг и квантите. Предполагам става дума за Хайзенберг.

Относно самия принцип, аз не мисля, че според квантовата механика неопределеноста е поради внасяне на смущение в системата при измерване т.е. смятам (на база скромните ми познания), че неопределеноста не е свързана с измерването. Принципа твърди, че две спрегнати величини (не съм сигурен относно терминологията) не могат да имат едновременно конкретна стойност и това няма нищо общо с това дали правим измерване или не.

Не съм прегледал статиите, и предполагам, че няма да разбера подробностите. Но моето предполежение е, че те потвърждават експериментално това което е добре известно като част от теорията.

[luboznatelnia]

И какво се твърди в тези статии , на английски са , а аз не го разбирам И кое доказва че квантовите системи са си неопределени независимо намесата при тяхното измерване ?

[Gravity]

В този и този блог пост има разяснения относно приниципа на неопределеноста и грешките при измерването. Това са общи коментари и не са конкретно за статията по-горе, но мисля, че са по темата и внасят яснота.

[luboznatelnia]

В този и този блог пост има разяснения относно приниципа на неопределеноста и грешките при измерването. Това са общи коментари и не са конкретно за статията по-горе, но мисля, че са по темата и внасят яснота.

Сори на английски са , аз не го разбирам , ако си ги прочел , какво обясняват ?

[Gravity]

Нещо свързано

[luboznatelnia]

ето и превода на латиница:

Edin ot naĭ-chesto se tsitira, vse oshte naĭ-malko razbira printsipite na fizikata e printsipa na neopredelenostta.

Formuliran ot nemskiya fizik Verner Khaĭzenberg prez 1927 g., praviloto glasi, che kolkoto po-tochno izmervane na pozitsiyata na edna chastitsa, tolkova po-tochno shte bŭde v sŭstoyanie da opredeli svoyata inertsiya, i obratno.

Printsipŭt e chesto izpolzvana izvŭn sferata na fizikata, za da se opishe kak akt na spazvane neshto promenya neshto, che se nablyudava, ili da se otbelezhi, che ima ogranichenie za tova kolko dobre mozhe nyakoga naistina da razbere vselenata.

Dokato tŭnkostite na printsipa na neopredelenostta chesto se gubyat na nonphysicists, okazva se, ideyata e chesto nerazbran ot eksperti sŭshto. No naskoro eksperiment khvŭrlya nova svetlina vŭrkhu maksimata, i dovede do nova formula, koyato opisva kak naistina raboti printsipa na neopredelenostta.

S fluorestsentsiya Mikroskop www.till-photonics.com

Bŭrz, gŭvkav, kompakten izpolzvane Zeiss ili Olympus optika,

Poluchite po-dobri novini po-bŭrzo www.pravdam.info / C / NineConnections

Sstartups i predpriemachestvoto novini, koito vi otkrivat. Razberete kak!

Fluke ® na kalibrirane flukecal.com / Official_Site

Visokokachestveni elektricheski produkti za kalibrirane. Vzemi bezplaten Tsitat Dnes!

Reklami ot Google

Obŭrkvashti logikata

Printsipŭt na neopredelenostta se prilaga samo v kvantovata mekhanichna tsarstvoto na mnogo malŭk, na veznite na subatomni chastitsi. Negovata logika e slozhen na choveshkiya um, koĭto se aklimatizirat kŭm makroskopichniya svyat, kŭdeto izmervaniya sa ogranicheni edinstveno ot kachestvoto na nashite instrumenti.

No v mikroskopichniya svyat, naistina ima ogranichenie za tova kolko informatsiya mozhem da si sŭbirash klasove za obekt.

Naprimer, ako napravite izmervane, za da razberete tochno kŭde na elektrona e, samo shte bŭde v sŭstoyanie da se poluchi neyasna predstava za tova kolko bŭrzo se dvizhi. Ili mozhete da izberete sravnitelno tochno da se opredeli situatsiyata na elektrona, no sled tova shte imate samo neyasna predstava za svoeto mestopolozhenie. [Graphic: naĭ-malkite chastitsi v Prirodata obyasnikha]

Khaĭzenberg pŭrvonachalno obyasni, ogranichavane s pomoshtta na edin misloven eksperiment. Predstavete si blestyashta svetlina v dvizhesht se elektron. Kogato edin foton, ili chastitsata na svetlinata, udari na elektrona, toĭ shte skacha nazad i da zapishe svoyata pozitsiya, no v protsesa na tova, toĭ e dal na elektrona ritnik, kato po tozi nachin se promenya skorostta si.

Dŭlzhinata na vŭlnata na svetlinata opredelya kak tochno mozhe da se napravi izmervane. Naĭ-malkata dŭlzhina na vŭlnata na svetlinata, narecheno gama-lŭchi svetlina, mogat da napravyat naĭ-tochnite izmervaniya, no tya sŭshto nosi naĭ-mnogo energiya, taka che okazvat vliyanie na gama-ray foton shte dostavi po-silen ritnik elektrona, kato po tozi nachin se narushava si inertsiya naĭ-mnogo.

Vŭpreki che ne pridadat kakto mnogo prekŭsvane na inertsiyata na elektrona, po-golyama dŭlzhina na vŭlnata na svetlinata, nyama da pozvoli tolkova tochno izmervane.

Mramori i bilyardni topki

"V pŭrvite dni na kvantovata mekhanika, khorata tŭlkuvat nesigurnost vrŭzka po otnoshenie na takiva rezervni reaktsiite na protsesa na izmervane", kaza fizik Georg Sulyok na Instituta po atomni i subatomni fizika v Avstriya. "No tova obyasnenie ne e 100% vyarna."

Sulyok raboti s milion izsledvaniya ekip, vodeni ot fizitsi Masanao Ozava Nagoya universitet v Yaponiya i Yudzhi Khasagava na Viena Universiteta za tekhnologii v Avstriya, za da se izchisli i eksperimentalno demonstrira kolko ot printsipa na neopredelenostta e poradi efektite na izmervane, i kolko e dŭlzhi prosto na osnovnata nesigurnost na razmera na vsichki chastitsi.

V kvantovata mekhanika, chastitsi ne mozhe da se misli kato mramor ili bilyardni topki - malki, fizicheski otdelni obekti, koito pŭtuvat po prava razbira se ot tochka A do tochka B. Vmesto tova, chastitsite mogat da se dŭrzhat kato vŭlni, i mogat da bŭdat opisani samo po otnoshenie na na veroyatnostta, che te sa na tochka A ili tochka B, ili nyakŭde po sredata.

Tova e vyarno i na drugi svoĭstva na chastitsite, kato naprimer skorost, energiya i tsentrofugi.

Tova veroyatnostni kharakter na chastitsi oznachava, che vinagi shte ima netochnost v kvantoviya vsyako izmervane, bez znachenie kolko malko, che izmervaneto narushava sistema izmerva.

"Tova nyama nishto obshto s greshki ili narusheniya, dŭlzhashti se na protsesa na izmervane, no e osnoven fundamentalno svoĭstvo, che vseki kvantovo mekhanichna chastitsa" Sulyok pred LiveScience. "Za da se opisvat osnovniya nesigurnost, zaedno s izmervane na greshki i narusheniya, chastitsi, taka i izmervatelno ustroĭstvo v sluchaĭ na posledovatelni izmervane tryabva da bŭdat tretirani v ramkite na kvantovata teoriya."

Izchislyavane na nesigurnostta

Za da proverite kolko fundamentalno svoĭstvo doprinasya za tsyalostnata nesigurnost, izsledovatelite izmislil eksperimentalna nastroĭka za izmervane na vŭrteneto na neutronna v dve perpendikulyarni posoki. Tezi kolichestva sa svŭrzani, tochno kakto i pozitsiyata i inertsiya, taka che po-tochno izmervane se izvŭrshva na edin, po-malko pretsizno izmervane mogat da bŭdat napraveni na drugiya.

Fizitsite izpolzvat magnitni poleta, za da manipulirat i izmervane na vŭrtene na neutronite, i provede seriya ot izmervaniya, kŭdeto te sistematichno se promeni parametrite na izmervatelnoto ustroĭstvo.

"Vie imate tozi osnoven nesigurnost, a sled tova chrez izmervane dobavite dopŭlnitelna nesigurnost,", kaza Sulyok. "No s aparat za izvŭrshvane na dve posledovatelni izmervaniya, mozhete da se identifitsirat razlichnite mneniya."

Izpolzvane na tekhnite danni, fizitsite sa v sŭstoyanie da izchisli kak razlichnite vidove na nesigurnost se sŭberem i da si vliyayat vzaimno. Tyakhnata nova formula ne promenya zaklyuchenieto na printsipa na neopredelenostta na Khaĭzenberg, no tya ne oshtipvam motivite zad nego.

"Obyasnenieto, che Khaĭzenberg dal e mnogo intuitivna,", kaza Sulyok. "Na edin populyaren nivo nauka edva li nyakoga otlichava na vsichki, i ponyakoga dori ne e pravilno obyasneno v uchebnitsite universitet·ski. Edin tsenen stŭpka v postiganeto na edno po-posledovatelno ogled na printsipa na neopredelenostta na kvantovo-mekhanichno pravilnoto izchislenie podsilen ot nashite eksperimentalni danni "

Rezultatite ot prouchvaneto byakha publikuvani prez yanuari 2012 g. vŭv fizikata na spisanie Neĭchŭr.

Доколкото съм разбрал , от написаното , е че неопределеността , произтича от акта на наблюдение на квантовият обект , и не е свойството на самият квантов обект.

Редактирано 22, 2012 от luboznatelnia

[Gravity]

Любознателния, това е отвратителен превод и то на латиница. За какво си го копирал тук, след като всеки може да си го направи, очевидно е автоматичен превод?

[luboznatelnia]

Еми спестих преводът на някой друг , който се интересува от съдържанието на английският текст , не виждам някакво престъпление относно форумниците

[Gravity]

Еми спестих преводът на някой друг , който се интересува от съдържанието на английският текст , не виждам някакво престъпление относно форумниците

Всеки може да го направи сам, така че е излишно, и такъв дълъг пост разваля прегледноста. И превода е много лош, по-добре с нищо отколкото с такъв превод. Виж първото изречение

"Formuliran ot nemskiya fizik Verner Khaĭzenberg prez 1927 g., praviloto glasi, che kolkoto po-tochno izmervane na pozitsiyata na edna chastitsa, tolkova po-tochno shte bŭde v sŭstoyanie da opredeli svoyata inertsiya, i obratno."

според теб това ли е принципа? Колкото по-точно измерване на позицията на една частица, толкова по-точно ще бъде в състояние да определи своята инерция, и обратното.

[luboznatelnia]

Всеки може да го направи сам, така че е излишно, и такъв дълъг пост разваля прегледноста. И превода е много лош, по-добре с нищо отколкото с такъв превод. Виж първото изречение

според теб това ли е принципа? Колкото по-точно измерване на позицията на една частица, толкова по-точно ще бъде в състояние да определи своята инерция, и обратното.

Не принципът на неопределеността гласи че колкото по точно измерваме импулса на една частица , толкова по неопределими ще са координатите на тази частица в пространството и обратното . Но в текста има един пасаж който казва че тази неопределеност в импулса или координатата се дължат на взаимодействието на частицата със инструмента на изследването , тоест фотонът който е инструментът , придава импулс на частицата вследствие на неговото взаимодействие със нея , той изменя импулса на частицата която го е имала отпреди това , , и макар да фиксира местоположението на частицата в пространството и променя импулса така че той става неопределим . И обратното , когато мерят скорост на частицата , местоположението и не е вече фиксирано. Според мен , това е лично мое мнение , това се получава защото всъщност измерват обект с локални свойства със инструмент обект който е с нелокални свойства като този на вълните , фотоните са вълни и не могат да мерят локални обикти , получават се разсейки от вълните . Нещо като размазана фотография вследствие на голямата дължина на вълната на светлината използвана за снимане на обекта , в сравнение с размерите на обекта за снимане.

[fantom4e]

малка новина не бил чак толкова песимистичен?

Редактирано Септември 10, 2012 от fantom4e

[Gravity]

малка новина не бил чак толкова песимистичен?

Става дума за така наречените слаби измервания и определяне на средни стойности. Това не противоречи на принципа за неопределеност, нито го променя по какъвто и да е било начин.