Българските пощенски издания за 13 века България

[К.ГЕРБОВ]

Напоследък се появи съобщението, че идеята да се чества официално 13-вековния юбилей от създаването на българската държава, е издигната от офицер, журналист от ведомственото издание на Министерството на отбраната - вестник „Народна армия”. Още на 10 декември 1967 г. роденият в трънското село Филиповци Тодор Гигов публикувал във вестника свое предложение за всенародно честване на 1300 години България. Съавтор бил колегата му Ганчо Рачев.

Тодор Гигов

Идеята на двамата военни журналисти е през 1968-1971 г. да се отбележат 1290 г., в следващата петилетка - 1295 г. и през 1976-1981 г. - 1300 г. България. Инициативата се посреща с възторг и се подема от много медии в страната, а Политбюро на ЦК на БКП възлага на вестник „Народна армия” да подготви решение с богат календар от инициативи. Проект за това изготвил Тодор Гигов.

По-късно, когато Министерският съвет пристъпил към практическото изпълнение на планираните дейности за отбелязване на юбилея на българската държава, Людмила Живкова поканва в кабинета си в Комитета за култура акад. Илчо Димитров, проф. Александър Фол и представител на вестник „Народна армия”. От страна на вестника е изпратен именно Тодор Гигов, заради личния му принос по темата. http://www.desant.net/show-news/22748/

Емил Александров в книгата си „Култура и лична власт” разказва, че по повод отбелязването на 13-вековния юбилей от създаването на българската държава била създадена Национална координационна комисия „1300 години България”. За неин председател е определена Людмила Живкова, за заместник-председател - Емил Александров, а за главен секретар - Тодор Рибаров. В състава на комисията са включени заместник-министри и управленци със същия ранг. В навечерието на 1981 г. (точната дата е 26 декември 1980 г.) комисията се преобразува в Национален (точното наименование е Общонароден) юбилеен комитет, чийто състав е увеличен и начело на него застава Тодор Живков, а секретариатът му се оглавява от главния секретар Тодор Рибаров.

Филателен блок от 1982 г., издаден по повод 40 години от рождението

и 1 година от смъртта на Людмила Живкова.

Художници н. х. Стефан Кънчев и з. х. Асен Старейшински.

Основен двигател за отбелязването на юбилея на България е Людмила Живкова. Тя изготвя и представя през октомври 1976 г. „Основни положения за честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава” и „Идеен проект за характера, целите и насоките на дейността, свързана с 1300-годишнината от основаването на българската държава”. С тях на практика поводът за припомнянето на едно историческо събитие се превръща в полагане на основите на масово културно движение в обществото, което движение по дух е подобно на нашето Възраждане, осъществявано вече в епохата на социализма.

Людмила Живкова обосновава концепцията: чрез съчетаване на триединството на минало-настояще-бъдеще, да се очертае изминатия път, да се утвърдят постигнатите към 1981 г. постижения във всичките направления и на тази основа да се очертаят бъдещите перспективи. Затова програмата за честването на 1300-годишнината на България е дългосрочна.

От отчетния доклад на председателя на Комитета за култура Георги Йорданов, изнесен на 20 октомври 1983 г., се вижда, че под знаменателя за отбелязване на основаването на българската държава са преминали честванията на куп други исторически събития: 100-годишнината от Априлското въстание, 100-годишнината от Освобождението, 25-годишнината от Априлския пленум, 90-годишнината от създаването на Българската комунистическа партия, 125-годишнината от рождението на Димитър Благоев, 100-годишнината от рождението на Георги Димитров, даже и 70-годишнината от рождението на Тодор Живков..

Като неразделна част от националната юбилейна програма за ознаменуване на 1300-годишнината, е заложено продължението ѝ в бъдеще с подготовка за отбелязването на: 40-годишнината от победата на Деветосептемврийската социалистическа революция, един век от основаването на Българската комунистическа партия, 50 години от победата на Георги Димитров на Лайпцигския процес, 800 години от освобождението на България от византийско владичество, 1100 години от смъртта на Методий, ознаменуване на богомилското движение, 300 години от Чипровското въстание, 100 години от Съединението на България, 150 години от рождението на Васил Левски, 110 години от Априлското въстание и освобождението на България от османско иго.

За изпълнението на предстоящите, значими по национален престиж и обем задачи, оперативното бюро на Общонародния юбилеен комитет „1300 години България” и неговият Секретариат са преобразувани в координационен орган на обществено-държавни начала „1300 години България” към Комитета за култура. Не е ясно кога този орган е разформирован, но днес все още съществува и извършва усилна дейност Националният дарителски фонд „13 века България”. Той е учреден на 8 април 1980 г. като дарителска организация в рамките на Националния културен комплекс

Днес трудно могат да бъдат намерени материали, показващи как реално е протекло самото честване. Може би в библиотеките, по страниците на запазените вестници и списания могат да се открият текстови описания или фотоси, отразяващи събитието. Но вестниците тогава не бяха кой знае колко на брой и отпечатването на репортажни снимки не присъстваше така масово в тях, както е днес. В интернет, пък, няма почти нищо по този въпрос.

За запълване на празнината тук се представя сбирка от българските филателни материали, посветени на събитието. Вероятно мнозина не знаят, а други трудно ще си спомнят, че през 1981 г. се проведоха 13 юбилейни дни, чиято същност най-добре е отразена от специално посветените им пощенски издания.

І. Марки и блокове, издадени за юбилея

Българската поща чрез подходящо филателно издание бе една от първите, която обяви и пропагандира предстоящия исторически юбилей на България. Още в далечната 1974 г. се появи поредица пощенски марки, носеща мото „1300 години българска държава”. Показани бяха артефакти предимно от старите български столици Плиска, Преслав и Търново. Марките изпревариха дори изготвените от Людмила Живкова „Основни положения за честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава”, които бяха представени едва през 1976 г.

Второто филателно издание, появило се в юбилейната 1981 година, бе посрещнато, така да се каже, с „освиркване”. Филателистите останаха недоволни както от подбраните сюжети, така и от работата на художника. Поредицата, озаглавена „Хиляда и триста години от основаването на българската държава”, и досега държи рекорд по най-много марки, включени в едно филателно издание: с тези от двата блока марките са общо 16! При това превес имат сюжетите, свързани с историята на БКП.

И двете издания не са на високо полиграфично ниво, особено второто. По онова време българските марки се печатаха в амортизираната печатница на Министерството на съобщенията. Но имаше случаи, когато се поръчваха за отпечатване марки в СССР и ГДР. Тези, за 1300-годишнината, също можеха да се отпечатат там на висококачествена полиграфична техника.

Никакво старание не бе положено при второто издание, за да се осигури качественото представяне на сюжетите. Вярно, те са фотографии, но преди да се пристъпи към тиражиране на такива обекти, се прави ретуш на изображението, за да стане то по-контрастно и четливо.

„Отсрамването” дойде от страна на големия майстор на българската пощенска марка н. х. Стефан Кънчев, който като автор на традиционните за онова време новогодишни марки, съумя да включи в техните сюжети темата за 1300-годишнината. И въпреки, че тези марки също се печатаха у нас, благодарение на съобразения с възможностите на печатната техника проект, техният вид е свеж и носи настроение.

Следва представянето на изданията, като след репродукциите, са подробно описани датата на валидиране, художниците и сюжетите на конкретните марки и блокове.

1974 г. История на България - 1300 години българска държава.

28 декември 1974 г. Художници Милка Пейкова и Георги Ковачев. Марки (тук и надолу в кавички е даден текстът, който фигурира върху съответната марка, а в скоби са допълнителните пояснения към сюжета): 1 ст. - „Св. Тодор Стратилат, Преслав Х в.” (керамична икона); 2 ст. - „Медальон, Велико Търново ХІІ-ХІV в.” (с изображение на два лъва в ход надясно); 3 ст. - „Капител от колона, Преслав ІХ-Х в.” (с изображение на лозови листа); 5 ст. - „Сребърна чаша на Сивин жупан, Преслав Х в.”; 8 ст. - „Глинен потир, Преслав Х в.”; 13 ст. - „Лъвица торс, Преслав Х в.”; 18 ст. - „Златен дискос, Преслав Х в.”; 28 ст. - „Двуглав орел, Ст. Загора Х-ХІ в.” (каменна плоча-барелеф). (Бел.: медальонът е погрешно представен цветово като сребърен, вместо бронзов; потирът е от Плиска; плочата от Ст. Загора е по-ранна и необосновано се приема, че е свързана с българската история.)

1981 г. Хиляда и триста години от основаването на българската държава.

10 август 1981 г. Художник н. х. Иван Кьосев. Марки: 5 ст. - „Мадарският конник, VІІІ век” (скален релеф край гр. Мадара); 5 ст. - „Кирил и Методий, създателите на славянската писменост, ІХ век” (детайл от стенописа „Българските книжници” в Троянския манастир, дело на Захарий Зограф, 1848 г.); 8 ст. - „Велики Преслав, план на Кръглата църква, Х век”; 12 ст. - „Четвероевангелието на цар Иван-Александър, 1356” (миниатюра от евангелието, наречено още „Лондонско”, с портрети на цар Йоан Александър, втората му съпруга Сара, и синовете му цар Йоан Шишман и цар Йоан Асен); 13 ст. - „Колоната на цар Иван Асен ІІ, ХІІІ век” (колоната с надписа на царя от 1230 г., намираща се в църквата „Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново); 13 ст. - „Манасиевата хроника, ХІV век” (детайл с княз Крум, начело на българската войска, от миниатюра 53 в хрониката); 16 ст. - Априлското въстание 1876” (снимка, направена след Освобождението, с възстановени черешово топче и знаме, топчията Стоил Финджеков и помощника му Атанас Узунов - въстаници от Панагюрище); 23 ст. - „Посрещането на руските освободители в Търново, 1877” (историческа гравюра от същата година); 25 ст. - „Създаването на БСДП, 1891” (паметникът-барелеф на връх Бузлуджа, посветен на събитието); 35 ст. - „Септемврийското въстание 1923” (кадър от филм, представящ боят при гара Бойчиновци); 41 ст. - „Деветосептемврийската победа 1944” (Тодор Живков посреща в София партизаните от бригада „Чавдар”, 13.ІХ.1944 г.); 43 ст. - „Пети конгрес на БКП, 1948” (Георги Димитров говори от трибуната на конгреса, документален кадър); 53 ст. - „Десети конгрес на БКП, 1971” (документална снимка на официалната трибуна на конгреса, на заден план портретите на Димитър Благоев, Владимир Ленин и Георги Димитров); 55 ст. - „Металургичен комбинат Кремиковци” (снимка с технологичните съоръжения на комбината).

1981 г. Хиляда и триста години България.

10 август 1981 г. Художник н. х. Иван Кьосев. Блок: на марката от 50 ст. - „Релеф от Стара Загора, Х век” (каменна плоча с изображение на лъв); на полето на блока - червено знаме, българското държавно знаме и българският държавен герб във вида му от 1971 г.). (Бел.: плочата от Ст. Загора е по-ранна и необосновано се приема, че е свързана с българската история.)

3 септември 1981 г. Художник н. х. Иван Кьосев. Блок: на марката от 1 лв. - „Дружба от векове за векове” (държавните ръководители на СССР - Леонид Брежнев и на НРБ - Тодор Живков, документална снимка от посещението на Брежнев в София през 1973 г.; на полето на блока - знамената на двете държави и емблемата на Първия съвместен българо-съветски космически полет от 1979 г.).

Нова година 1981 и Нова година 1982

8 декември 1980 г. Художник н. х. Стефан Кънчев. Марки: 5 ст. - първата емблема на честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава; 13 ст. - капител с лозови листа от колона от Преслав, Х в.

22 декември 1981 г. Художник н. х. Стефан Кънчев. Марки: 5 ст. - втората емблема на честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава; 13 ст. - ажурна керамична розетка от Преслав, Х в.

Първодневни печати за марките и блоковете

Печатите са употребявани в дните на валидиране на съответните филателни издания. Художниците са същите, които са оформили съответните марки и блокове. За първия печат е показан проектът на художника, при гравирането му допълнително е поставена датата „28”. Липсва печатът за „Нова година 1982” тъй като неговото изображение не е свързано тематично с 1300-годишнината.

ІІ. Пликове, печати и марки за юбилейните дни, проведени през 1981 г.

Днес, може би единствено върху пощенско-филателни материали е запазен споменът за едно мащабно събитие, което бе проведено у нас през 1981 г. Тогава за отбелязване на 13 вековния юбилей на България се състояха 13 юбилейни дни. Всеки от тези дни бе посветен на определена тема от историческия, обществения и културния живот на страната.

Решението за провеждането на тези дни дойде буквално в последния момент, едва през месец април 1981 г. Пощите дори не успяха да реагират навреме и „изпуснаха” първия ден, състоял се на 19 април. От втория ден нататък, вече за всеки пореден юбилеен ден по пощенските гишета бяха предоставяни специални пликове с подходяща илюстрация, които филателистите подпечатваха със специалния за деня печат.

Започнала с „фал старт”, филателната програма и по-нататък бе съпроводена с изненади. Така провеждането на „Ден на Българската комунистическа партия” бе оповестено предварително за 2 август 1981 г. Но на 21 юли съвсем неочаквано почина Людмила Живкова и честването на деня на партията бе отложено за 23 август. Пликът за деня, обаче, бе вече отпечатан и пуснат в употреба. По някакви причини (филателните анали са пропуснали да отбележат какви са точно те) бе отложен и „Ден - наследство и приемственост”. Предвиден да е на 21 ноември, той се проведе седмица по-късно, на 28 ноември.

Макар, че пощите не можаха да издадат своевременно плик за първия, „априлския” ден, по настояване на филателистите (за да си направят те комплект от филателни материали за всички дни) на 20 август 1981 г. бяха пуснати плик и печат за този първи ден, но закъснението даде отражение. Издателите изглежда бяха забравили кога е бил този ден и на плика и печата вместо актуалната дата 19 април, бе отбелязан 9 април.

В българската филателия не са редки случаите, когато инцидентно се раждат внезапни хрумвания. Естествено, те се реализират, когато са предложени от влиятелни „вътрешни” хора. Така, без да са включени в предварителния план за маркоиздаването през 1981 г., за два от юбилейните дни - на словото, и на наследството - се появиха и пощенски марки.

По-нататък следва представянето на изданията. Първо са показани двете марки и плика за първия юбилеен ден. Пиковете за останалите дни изглеждат по същия начин като различни са илюстрациите и печатите за съответните дни.

2 октомври 1981 г. Художник Христо Христов. Марка 5 ст. - „Ден на словото 1981” („Простреляният Пегас”, бронзова скулптура от паметника на загиналите за свободата на България писатели и поети, намиращ се пред бившата сграда на Съюза на българските писатели в София, скулптор проф. Валентин Старчев; втората емблема на честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава).

21 ноември 1981 г. Художник н. х. Стефан Кънчев. Марка 13 ст. - „Ден - наследство и приемственост 1981” (лъвът от герба на Народна република България и годините 681-1981, историческата Статуя на Републиката от 1946 г. и Домът-паметник на връх Бузлуджа, фасада на българска възрожденска къща и детайл от ктиторския портрет на Десислава от Боянската черква, средновековна кула и детайл с главата на лъва от плочата от Ст. Загора, първите две букви от славянските азбуки глаголица и кирилица и детайл от керамичната икона с образа на Св. Теодор Стратилат от Преслав, стенопис „Жената на тракийския вожд” от Казанлъшката гробница).

Пликове за юбилейните дни

Пликовете са описани по-долу по начина, както марките и блоковете. Поз. 1-13 са пликовете за 13-те юбилейни дни, плик поз. 14 съпровожда поредицата от 10 август1981 г. Всичките пликове имат еднакъв таксов знак (отпечатана марка), който е поставен последен в илюстрацията горе и е описан в поз. 15 долу. На всички пликове от поз. 1-14 в илюстрацията е включена втората емблема на честването на 13 века България. Художник на илюстрациите на пликовете и на таксовия знак е н. х. Стефан Кънчев

1. „Земя наречена България, 9 април 1981” (химически комбинат ).

2. „Трудът на България,1май 1981” (промишлени заводи).

3. „Творчеството на България, 24 май 1981” ( керамичната икона на Св. Теодор Стратилат).

4. „Героизмът и революционните традиции на България, 2 юни 1981” ( портрет на Христо Ботев).

5. „Миролюбието и интернационализмът на България, 17 юни 1981” (гълъб на мира и земното кълбо).

6. „Смехът и радостта на България, 11 юли 1981” (рисунка с шопи на Чудомир от цикъла „Нашенци” ).

7. „Ден на Българската комунистическа партия, 2 август 1981” (петолъчна звезда със сърп и чук, околовръст макове).

8. „Родът и семейството на България, 9 август 1981” (селянка с дете и мотика на рамото отива на нивата).

9. „Силата и красотите на България, 25 септември 1981” (планински върхове с гори в подножието).

10. „Словото на България, 2 октомври 1981” (букви АБВ в средновековен и съвременен шрифт).

11. „Ден на българската държава, 20 октомври 1981” (гербът на Народна република България във вида му от 1971 г.)

12. „Наследство и приемственост, 21 ноември 1981” ( като марката, издадена по същия повод, виж по-горе).

13. „Младостта и бъдещето на България, 20 декември 1981” (младежки профили).

14. „1300 години България”.

15. Таксов знак 5 ст. „България 1300 години” (първата емблема на юбилея).

Специални печати за юбилейните дни

Специалните печати са описани по-долу по начина, както и пликовете. Датите, без тези за поз. 1 и 12, най-точно отразяват кога реално са проведени юбилейните дни. С изключение на печат поз. 12, който е първодневен за пускането на съответната марка в употреба, във всички останали фигурира горната част от втората емблема на честването на 13 века България (лъвът от герба на НРБ и годините 681-1981). На печат поз. 1 датата е сгрешена: правилно е 19 април. Всички печати са предоставяни за филателна употреба на съответния ден в Централна поща София 1000. Художник на печатите е н. х. Стефан Кънчев

1. „Земя, наречена България, 9 април 1981” (средновековна кула, Мадарският конник).

2. „Трудът на България,1май 1981” (промишлени заводи).

3. „Творчеството на България, 24 май 1981” (портрет на Десислава от Боянската черква).

4. „Героизмът и революционните традиции на България, 2 юни 1981” (портрет на Васил Левски).

5. „Миролюбието и интернационализмът на България, 17 юни 1981” (земното кълбо и гълъби на мира).

6. „Смехът и радостта на България, 11 юли 1981” („Хитър Петър”, графика на Илия Бешков).

7. „Ден на Българската комунистическа партия, 23 август 1981” (петолъчна сияеща звезда).

8. „Родът и семейството на България, 9 август 1981” (майка с дъщеря и син).

9. „Силата и красотите на България, 25 септември 1981” (пейзаж от Мелник).

10. „Словото на България, 2 октомври 1981” (книги и ръкопис).

11. „Ден на българската държава, 20 октомври 1981” (гербът на НРБ от 1971 г.).

12. „Ден - наследство и приемственост, 21.11.1981” (виж съответната марка).

13. „Наследство и приемственост, 28 ноември 1981” (виж съответната марка).

14. „Младостта и бъдещето на България, 20 декември 1981” (младежки профили, гълъби).

ІІІ. Други пощенско-филателни материали

Специални печати за филателни изложби и конкурси

Международният младежки филателен конкурс, проведен от 23 до 29 септември 1981 г. в Сливен, бе организиран от Съюза на българските филателисти, Министерството на народната просвета и Окръжния съвет за култура в гр. Сливен. Той имаше за цел да популяризира историята и настоящето, бита и културата на българския народ, да обогати познанията на младите филателисти за прогресивните тенденции на българското маркоиздаване и социалистическата филателия. В конкурса, освен България, още в началото се записват за участие филателисти от СССР, ГДР, Чехословакия, Унгария, Полша, Люксембург, Швейцария и ФРГ.

Специални печати в исторически места

През 1981 г. бяха изготвени специални печати с продължително действие. Те бяха предназначени за употреба от определени пощенски станции, работещи в места, свързани с историята на България. Печатите имаха превъртащ се датен блок и бяха използвани от времето, когато печатът бе предоставен на съответната пощенска станция - до края на юбилейната година.

Разликата между тези печати и обикновените датни клейма, с които пощенските служители подпечатват кореспонденцията и свързаните с нея документи, е, добавянето в изображението на елементи от двете емблеми за честването на 1300-годишнината. Различните пощенски станции получиха тези печати в различно време. Началните им дати на употреба са както следва: 5000 В. Търново - 28 януари, 1000 София - 3 февруари, 9700 Шумен - 3 февруари, 9750 Мадара - 25 август, 9920 Плиска - 25 август, 9850 Преслав - 25 август, 1616 Бояна - 20 октомври.

ІV. Емблемите за честването на юбилея

На филателистите не бе известно дали ставаше дума за официална емблема, но в края на 1980 г. и началото на 1981 г. като такава се възприемаше изображението, което се появи върху новогодишната марка от 5 ст., издадена за отбелязване на настъпващата 1981 година. Същото изображение бе използвано и при оформянето на вида на таксовия знак на предварително изготвените „голи” пликове, които през следващата година трябваше да се появят по пощенските гишета с допълнително поставена илюстрация. Пощата имаше практика да поръчва изработването на по-качествени пликове в СССР. Те идваха с отпечатан таксов знак, а у нас в печатницата на Министерството на съобщенията върху тях се допечатваха допълнителни илюстрация и текст, в зависимост от събитието, което трябваше да бъде отбелязано.

Първата емблема, дело на н. х. Стефан Кънчев, представлява петолъчна червена звезда, в която е вписана фигурата на лъва от Стара Загора и са добавени годините на създаването на българската държава и на 1300-годишния ѝ юбилей: 681-1981. Имаме, както се казва, едновременно присъствие на елемент от старата българска история, и такъв, сочещ за водещата историческа роля, която имаше Българската комунистическа партия в ония години.

Тази емблема, обаче, не просъществува дълго. Подочу се, че не била харесана от Людмила Живкова и затова на 19 април 1981 г., когато бе честван първият от тринадесетте юбилейни дни, се появи нова емблема. Неин автор също бе н. х. Стефан Кънчев.

За втората, вече официална емблема, бяха дадени сведения, че над създаването ѝ, освен художникът, работили още Комитетът за култура и ДО „Пластични изкуства, музейно и библиотечно дело”, съвместно със специализираната държавна комисия по приложна графика с председател н. х. Георги Петров. Участие били взели и „наши изтъкнати учени в областта на историята”. Участието на историците, очевидно е било за маскировка: тяхната задача е била да създадат мита за спиралата, като „прабългарски и славянски символ”.

В композицията-медальон на втората емблема отново са включени лъв, но този път той е от действащия тогава герб на Народна република България. Присъстват и годините 681 и 1981, изписани по-артистично. Нов елемент е така наречената: „спирала на прогреса”.

В краткото отпечатано съобщение, озаглавено „Символът на България - Емблемата на 1300-годишнината” се казва: „За първи път намира самостоятелно място спиралата на прогреса, макар тя да е много стар елемент в прабългарската и славянската символика. Изразявайки динамичното развитие на българския народ от дълбока древност до зрялото социалистическо общество, спиралата като елемент на политическата ни символика органически свързва България с прогреса на човечеството през близо двете хилядолетия на новата ера.”

Днес на въпроса - „А къде всъщност може да се види като артефакт този прабългарски и славянски символ?”, очевидно няма как да се даде положителен отговор. На времето, пък, никой не намери кураж да го зададе публично. Истината за появата на спиралата в емблемата на 1300-годишнината на България е в спестяването на името на лицето, което е дало тази идея: това е Людмила Живкова.

В книгата „Дипломацията в зоната на кактуса” бившият български посланик в Мексико Богомил Герасимов казва следното:

„И Богомил Райнов, и Людмила се занимават с културата, с непреходните ценности, с красотата и нейните закони, с еволюцията и спиралата - един от постулатите на Бялото братство за постепенното възходящо развитие. Спиралата символизира именно това еволюционно развитие нагоре. В края на 1979 г. излиза статия на Людмила със странното заглавие „Хармония и красота в безпределния спиралообразен кръг на развитието”. В самия край на „Тайното учение” Богомил Райнов изразява такава мисъл: „Да насочваме силите си към задачите на бъдещето, това именно означава на практика да се движим по възходящата спирала на еволюцията.”

Спирам се нарочно на тази „спирала” и „спираловидното развитие”, защото Людмила го смяташе за нещо много съществено. Толкова съществено, че даде указания при строежа на Националния дворец на културата спиралата да влезе като елемент на архитектурното оформление. И днес, ако застанете пред главния вход на НДК и погледнете вляво и вдясно, ще видите два почти еднакви черни барелефа. При основата им на малка табелка едва се чете надпис, че са творение на Михаил Бенчев и носят общото и неангажиращо име „Композиция”. И тази композиция се състои само от една стилизирана спирала. В лявото пано се вижда годината 681, а в дясното 1981 - демек 1300 години от спираловидното развитие на България.”

Потвърждение на тези думи откриваме и в писаното от академик Пантелей Зарев за Людмила Живкова: „Философски тя имаше за емблема не кръга, а спиралата. По кръга нещата се повтарят, по спиралата те се извисяват и вървят нагоре. Ето защо спиралата бе нейният символ за човешкото, паметта за изминат път, подвижната точка при възхода нагоре.”

Пластиките със спиралите пред входа на НДК.

Богомил Герасимов дава пример с пластиките пред НДК, но те представляват по-скоро змиевидни линии и само с допълнително обяснение могат да се възприемат като спирали. Истинската „спирала на развитието” е намерила място във втората емблема на честването на 13 века България. Малко хора познават тази емблема. Сега вероятно тя ще стане достояние на мнозина.

* * *

Статията има за задача да представи пощенско-филателните издания по темата пред една по-широка публика. Бдителните филателисти вероятно ще открият, че в изложеното има някои пропуски. Юбилейните години и емблеми са поставяни и на други пощенски марки, блокове и пликове, с цел пропаганда на събитието, но тези филателни материали имат друга основна тематична насоченост. Все пак удоволствие за филателистите е да ровят, откриват, систематизират и представят в колекции и експонати всичко по дадена тема. Така че да не им отнемаме удовлетворението от възможността за лични открития.

Поместеното тук може да послужи и като едно сериозно начало за всеки, който иска да научи нещо повече за честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава. То, честването, естествено не бе сведено само до издаване на марки и пликове.

Вероятно някои ще видят в горе изнесеното подтекст, че държавата ни сега не може да проведе такова широкомащабно културно мероприятие. Днешното безсилие често се съпровожда с оценки от вида: абе то тогава всичко е било политика. Може и така да е, но чрез такива национални кампании хората навремето почваха да се чувстват съмишленици. А сега всеки се интересува само от любимите си предавания по телевизията и кореспондира най-вече с приятелите си във Фейсбук.

[КГ125]

От сърце ви поздравявам, г-н Гербов ))