ДС и БПЦ

[ISTORIK]

Би трябвало да се свика църковно-народен събор и... на него доносническите митрополити и епископи да бъдат низложени.

Я някой да разясни това, по каква процедура се свиква църковно-народен събор и кои представители на народа (миряните) имат право да участват?

Като при изборите на кмет, общински съветници, парламент и президент ли се правят списъци и, ако - да, то кой може и как може да попадне в тях?

Само църковните настоятели сред миряните ли могат да участват или може да се участва масово - като при референдум?

Какво различава един църковен събор от един църковно-народен събор?

Какви теми разглежда всеки от двата събора?

(Ако искате, отделете това мое питане като отделна тема. Може да се окаже продуктивна...

Питашият тандем Щърбов-Петров много ще ги е яд, че не са се сетили до сега да попитат това.)

[glishev]

На практика вече няма църковно-народни събори. Светските представители на настоятелствата имат незначителна роля след решенията на последния събор в Рилския манастир.

Да не говорим, че е каноничен абсурд, дето имаме едновременно постоянен Синод и от време на време свиквани събори.

[КГ125]

Препоръчвам филма "Живота на другите": http://en.wikipedia.org/wiki/The_Lives_of_Others на тези, които не са го гледали - много е добър. Там агент на Щази подслушва приятелите си и ги топи. По някое време разбира някои неща и настъпва поврат в мисленето му. След промяната, бръсне стените на сградите с подвита опашка, но и прави нещо да изкупи деянията си.

За съжаление у нас такава развръзка с покаяние изглежда невъзможна. Обикновения честен човек пак ще си бръсне стените с подвида, а палачите му ще крачат гордо запасани с власт, ще му се хилят цинично и го потупват по рамото.

Браво! Прибавям към това и "Profesionalac" на Душан Ковечевич. http://www.youtube.com/watch?v=JmwOnED129w Освен с тематиката, този филм с право може да се гордее с голямо кинематографично и драматургично майсторство!

В "Животът на другите" пък можете да видите работата на комунистическата тайна полиция на длан. Спестени са някои грубости, но в Германия винаги са работели хората технически и научно грамотно, така, че може би са излишни.

Дори и у нас го има този процес, но той е възможен само ако тези бивши структури наистина не са на власт... (Говоря не официално, а като реална - стопанска и политическа власт).

Редактирано Януари 20, 2012 от КГ125

[КГ125]

Бравоо, кви сладникави истории разказваш?

Вълк козината мени ли си?

Справедливостта изисква да се каже, че сериозна част от тези хора са лоялни професионалисти (жиовтът никога не е едноцветен, знаете). Да не говорим, че неминуемо едно разузнаване или контраразузнаване и въобще полиция върши работа и в полза на държавния интегритет...

Критерият е после, след демокрацията какви ги върши човек.

Не ща да звуча като неокомунист, но в тия тези има зърно истина, макар, че с днес тях масово се злоупотребява за да се избелва достатъчно нелицеприятният образ на бившите структури.

Но зърно истина има - все пак никой от живеещите преди 1989 г. не е избирал комунизма, а и той имаше доста лица. В чисто индивидуален план е така, а никак не е добре метлите да метат поголовно.

[БатеВаньо]

Metлата е пособие за замитане или премитане( премахване ) на нечистотиите и насъбралият се прахоляк, да кажем вкъщи. Една уважаваща себе си домакиня, не би си позволила да премита толкова, колкото да отбие номера - нормално е като се хванеш за метлата, да преметеш цялата къща и няма нищо лошо в това. Кой не иска да му е чисто и подредено? В противен случай има опасност някъде да остане прахоляк и смет - тези места след време ще увеличат своята площ и има вероятност да станат източник на здравословни проблеми - не е препоръчително да се отлага във времето и да се върши работата през пръсти

ПП - има една приказка за един бардак и старите труженички

[glishev]

Вчера две неща ме зарадваха - сутринта чух по радиото декларацията на свещениците от Неврокопската епархия, прочетена от някой си отец Тасков. В нея ясно и просто се казваше, че подписалите я не искат да имат нищо общо с лъжеепископи. Вечерта пък научих, че е имало "покаятелно шествие" на около шейсет свещеници от София в района на Халите и храма "Св. св. Кирил и Методий". Трябва да е било по обяд. Редовите свещенослужители, които и бездруго нямат възможността да се издигат в църковната йерархия, показват, че са нормални и съвестни хора без излишен пиетет към дискредитираните митрополити.

От 2011 в България има и синдикат на свещениците, защото освен религиозна организация БПЦ е и работодател. Имаше хора, които казаха, че не е възможно да съществува такъв синдикат, но всъщност това е напълно редно. Гордея се с нашите попове. Не с монасите и не с владиците, а с поповете. Както винаги, тези обикновени семейни мъже с ниски доходи са гръбнакът на православното християнство в България. Моите почитания към тях.

[DendroaspisP]

Не съм вярващ, но ми се струва много нечистоплътно една църква да се ръководи от доносници. А и когато са станали такива те не са били на ръководни постове, а както казва Глишев, са били все още редови попчета. Явно, при тези "свети хора" земната амбиция е доста повече от вярата и нейната чистота. То и за това, управлявана от такива хора, Църквата ни е на сегашното дередже.

[glishev]

Дендро, владиците никога не са били "редови попчета". По-скоро са били "редови калугерчета". Православната Църква има два типа духовници - едните са женените попове, които не могат да стават владици, а другите са неженените калугери, които могат да се издигат по-нагоре в йерархията.

Затова и правя разлика между поповете и калугеро-владишките среди. Общо взето, комунистическите власти са се интересували главно от амбициозни монаси, които са искали да се издигат. Монахът може да получи титлата архимандрит и да стане игумен, тоест ръководител на манастир. После може да получи титлата епископ и да влезе в администрацията на Синода. Накрая може да бъде обявен за митрополит на някоя епархия, тоест област на църковна юрисдикция и това го прави вече наистина доста влиятелен. Общо взето, само митрополит може да бъде избран и за патриарх, а патриархът е председател на Синода. Тоест ДС най-вероятно се е интересувало от тези амбициозни калугери, които са искали на всяка цена да стават архимандрити и епископи.

На този фон редовият женен поп, който най-много може да стане главен свещеник на дадена черква или секретар на някой високопоставен монах, просто не е от интерес за службите.

[DendroaspisP]

Глишев,

приемам уточнението. В моя постинг да се чете "редови калугери" ако това е по-правилното.

Но, това не променя същността на проблема. Тези хора, освен че са официалното "лице" на Църквата, преди всичко управляват същата. А за мен един свещеник да е доносник - това е липса на морал и вяра. Т.е те управляват Църквата без морал и вяра.

[bravo]

Заящо ли ми се струва, че именно гореспоненатите натискат за въвеждане на вероучение като предмет? Нали те държат лостовете на църковното управление и лобиране. Според мен си заслужава да се помедитира по въпроса.

Редактирано Януари 21, 2012 от bravo

[Black Wolf]

Учудващото в случая е, че има няколко човека без досиета. Всъщност какво толкова всички се правят на изненадани? Църквата винаги е била политическа институция срастнала с всяка власт.

[Galahad]

ЦЪРКОВЕН СЪБОР

Раздел I

ЦЪРКОВЕН СЪБОР

Чл. 15. Църковният събор се състои от:

1. архиереите - митрополити и епископи на Българската православна църква - Българска Патриаршия;

2. по трима клирици на енорийско служение и трима миряни от всяка епархия;

3. главния секретар на Светия Синод;

4. по един представител на ставропигиалните манастири, избран от съответния манастирски събор;

5. по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири - един монах и една монахиня, определени от съответния епархийски митрополит;

6. по един представител от средните духовни училища, избран от съответния учителски съвет;

7. петима духовници с висше образование и петима миряни - общественици, предложени от Светия Синод и избрани от Църковния събор с явно гласуване.

Чл. 16. Делегатите на Църковния събор се избират за срок от четири години.

Чл. 17. Председател на Църковния събор е Българският патриарх или при изключителни обстоятелства - определен от него с писмена заповед председателстващ Събора.

Чл. 18. Църковният събор се свиква на редовна сесия в първата година на всеки четиригодишен период, а извънредно - когато Светият Синод намери това за необходимо.

Чл. 19. В законодателната си дейност Църковният събор трябва да спазва неизменно догматите на православната вяра, правилата и практиката на светата Православна църква, църковния мир и единение.

Раздел II

ИЗБОР НА ЧЛЕНОВЕ НА ЦЪРКОВНИЯ СЪБОР

Чл. 20. (1) Клирик, избираем за член на Църковния събор, трябва да отговаря на следните условия:

1. да има качества на достоизбираем за епархийски избирател по чл. 102;

2. да има най-малко пет години безукорна служба като свещенослужител и най-малко средно образование.

(2) Мирянин, избираем за член на Църковния събор, трябва да отговаря на следните условия:

1. да има качества на достоизбираем за епархийски избирател по чл. 103;

2. да бъде строго православен в живота и мислите си и да е познат като благочестив и добродетелен.

Чл. 21. (1) По решение на Светия Синод, издавано през пролетта на всяка четвърта година, епархийският митрополит поканва с окръжно писмо епархийските избиратели да се съберат в третата света неделя от издаването на окръжното в престолния град на епархията за избор на членове на Църковния събор.

(2) В определения ден след Божествената литургия епархийските избиратели се събират в светата Митрополия, където става регистрацията им. Когато присъстват най-малко 2/3 от тях, митрополитът или определеното от него с писмена заповед духовно лице открива събранието. Когато не се събере изискуемият кворум, събранието се отлага с един час и се открива при кворум повече от половината от избирателите.

Чл. 22. (1) След молитва към Бога, по предложение на председателя събранието избира с явно гласуване от състава си двама клирици и двама миряни, които заедно с него съставят бюрото. Съставя се листа на кандидатите - до 10 клирици и 10 миряни. Всеки избирател има право да предложи имена на достоизбираеми.

(2) Изборът се провежда с тайно гласоподаване и мнозинство повече от половината от гласовете на присъстващите, като всеки избирател гласува за трима енорийски свещеници и трима миряни.

(3) Когато при гласоподаването не се получи мнозинството по ал. 2 или не се получи за шестима, гласоподаването се повтаря, докато трима клирици и трима миряни получат изискуемото мнозинство.

Чл. 23. За избора се съставя акт, който се вписва в протоколната книга на Епархийския съвет, подписва се от членовете на избирателното бюро и епархийските избиратели и се подпечатва с печата на епархийския митрополит.

Чл. 24. (1) Възражения относно редовността и правилността на избора и по качествата на избраните прави председателстващият.

(2) Жалби от избиратели за нередовност при избора се подават до епархийския митрополит в седемдневен срок от деня на избора, а възражения относно качествата на избраните лица може да подаде всеки християнин до епархийския митрополит в 15-дневен срок от деня на избора.

(3) След изтичането на срока по ал. 2 актът за избора се прочита в заседание на Епархийския съвет, който преценява качествата на избраните и изказва мнението си.

(4) Епархийският митрополит изпраща на Светия Синод книжата по избора заедно с препис от акта.

Чл. 25. (1) Когато изборът, проверен от Светия Синод в намален състав, се окаже редовен и избраните лица - отговарящи на изискванията на настоящия Устав, Светият Синод в намален състав прогласява избраните за членове на Събора и известява на съответния епархийски митрополит да ги снабди с писма за участие в Събора.

(2) Преди да се произнесе, Светият Синод в намален състав, ако намери за необходимо, извършва анкета по проведения избор чрез свой пратеник.

(3) Когато изборът бъде касиран, Светият Синод в намален състав предписва на епархийския митрополит да призове епархийските избиратели в кратък срок за провеждане на нов избор.

Чл. 26. (1) Когато при редовно проведен избор се установи, че някой от избраните не отговаря на изискванията по Устава или през четиригодишното си служение се откаже от членство в Събора, изсели се или почине, за член на Събора се прогласява онзи от кандидатите, който след избраните е получил най-много гласове и притежава качествата на избираем, установени по Устава.

(2) Когато член на Събора загуби качествата си на избираем през четиригодишното си служение и това се установи по съответния ред, се прилага редът по ал. 1.

Раздел III

ПРАВОМОЩИЯ И ЗАСЕДАНИЯ НА ЦЪРКОВНИЯ СЪБОР

Чл. 27. Църковният събор има следните правомощия:

1. изменя и допълва Устава на Българската православна църква - Българска Патриаршия по предложение на Светия Синод или по предложение на членове на Събора;

2. приема или отменя синодалните наредби;

3. изслушва отчетен доклад на Светия Синод за цялостната дейност на Българската православна църква - Българска Патриаршия през изтеклия четиригодишен период и се произнася по доклада.

Чл. 28. Решенията на Църковния събор по въпроси от вероучителен (догматически), канонически и богослужебен характер имат сила, ако до 15 дни от гласуването им не последва изявление от Светия Синод, че те противоречат на учението и преданието на светата Православна църква. Оспорваните решения се внасят за ново разглеждане от следващия редовен или извънреден Църковен събор.

Чл. 29. Църковният събор се свиква редовно веднъж на четири години, а извънредно - при необходимост.

Чл. 30. (1) Църковният събор се свиква, открива, ръководи и закрива от Българския патриарх или определен от него с писмена заповед председателстващ.

(2) Българският патриарх или определеният от него председателстващ открива Църковния събор със слово, в което се очертава положението на Българската православна църква - Българска Патриаршия и се представят предложенията, които се внасят за разглеждане в Събора.

Чл. 31. (1) Заседанията на Църковния събор са законни при кворум повече от половината съборни членове.

(2) Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове.

Чл. 32. Съборното бюро се състои от председателя или председателстващия и избрани от Събора четирима секретари: двама клирици и двама миряни.

Чл. 33. За съборните разисквания и решения се водят протоколи, които се вписват в специална книга и се подписват от бюрото на Събора.

Чл. 34. (1) Решенията за приемане на Устава на Българската православна църква - Българска Патриаршия и за измененията и допълненията му се подписват от бюрото на Събора и се публикуват в "Църковен вестник" в едномесечен срок от тяхното приемане. Уставът влиза в сила от публикуването му в "Църковен вестник".

(2) Решенията на Събора влизат в сила от деня на публикуването им в "Църковен вестник".

Чл. 35. Църковният събор изработва и приема правилник за организацията и дейността си.

По принцип делата за низложение са подсъдни на Синода, но тъй като 11 от 15 трябва да са подсъдимите, то очевидно трябва да се търси друго решение.

Иначе:

Чл. 190. Църковни провинения са:

9. разврат - проституция и блудни деяния, включително и между еднополови;

11. обида или клевета между духовни лица, срещу духовно лице или от духовно лице срещу мирянин;

17. непристойни за сана дейности;

19. приемане на нецърковна длъжност без разрешение на съответната духовна власт; (агент Мишо е участвал във фирма за търговия с трупове)

20. други простъпки и дейности, забранени от църковните правила и настоящия Устав.

Б. Църковни наказания

Чл. 191. (1) Църковните наказания за духовно лице са:

10. низвержение, без или със отлъчване от Църквата според каноните;

Но може би наистина не е лошо до има отделна тема по въпроса.

[Frujin Assen]

Плевенският митрополит Игнатий, чието име също е сред агентите на Държавна сигурност, не дойде на сбирката, но в Плевен поиска прошка пред камерата на bTV. Той е сред българските свещеници, излизали често в чужбина преди 1990 година. Признава, че след всяко пътуване е трябвало да пише обяснения. Според разсекретените досиета Игнатий е бил сътрудник на Първо и на Шесто управление на Държавна сигурност.

„Нито някой ме е канил да стана сътрудник на ДС, нито устно, нито аз съм искал писмено да стана сътрудник на ДС, нито съм подписвал молба, нито декларация, няма подписване”, защити се свещеникът. Той отрече някога да е писал доноси - нито срещу свои колеги, нито срещу хора, посещавали църквата. Въпреки това поиска прошка от християните.

„Най-сърдечно моля тези православни християни да простят тези волни или неволни прегрешения и да ми съдействат молитвено - с молитвена помощ. Но отново заявявам - не съм се отказал от Господа Христа и не съм направил нищо лошо срещу нашия народ български и държава”, каза Игнатий. /БЛИЦ

[Galahad]

Колкото възмутително да е доносничеството на владиците, то сегашните им коментари са дотолкова безочливи, че Юда Искариотски в сравнение с тях изглежда някак за симпатичен дребен нарушител. Все пак той е ударил само една целувка, а тези хора са заформили томове с доноси.

Митрополитите прочетоха досиетата си - не се извиниха

Агент Владислав (Варненският и Великопреславски митрополит Кирил) :

“Няма за какво да се извинявам. Аз не съм извършил нищо лошо – никого не съм обидил, никого не съм...Аз съм служил на Българската православна църква... Не съм изпълнявал нищо друго, освен по съвест задълженията си към църквата".

Агент Кирилевич също сметна, че в това чутото по време на изповед да отиде право в архива на КДС няма нищо лошо.

За пореден път се видя, че доносничеството е много повече от пускане на компромат за комшията. То е процес на цялостна деградация на личността, на пълна загуба и на страх от Бога и на срам от хората. Не случайно се казва, че няма бивш доносник.

[glishev]

За мен като вярващ това е отвратително. Тези хора не са християнски епископи, това са някакви цинични същества.

[Южняк]

Трагедия. 20 г. слушаме от доносниците от всички професии едно и също за оправдание. Направил го бил по някакви особени подбуди и в служба на не знам кво си и никой не бил предал. все се надявах с тия да е по различно. Кви глупости. единия спасявл държавата, другия цъквата, третия бил патриот и т.н. как па един не каза ако знаете какъв бях г*з, срам ме е, топях, завиждах, исках да раста в кариерата, страхувах се, исках да се страхуват от мене, исках хубави жени, добър алкохол, събирах за москвич (нали плащали на донос), да си купя ново расо респективно, да си дам калимявката на химическо и т.н.

Ма не, всичките с благородни подбуди. Смях. И тия като другите. Човещина. и както никой от другите професии не мръдна и милиметър от мястото си, и тия няма да мръднат

Абе няма ли някое църковно правило да ги замонашат нещо, да ги подстрижат, или поне да ги набият средновековно с камшици? Или нещо Божи съд тип книгите на Еко - примерно хвърляне в ров с вода с ръце вързани зад гърба, а ако изплува, значи никой не е предал? Или поне изпитване по испанската метода с нажевени железа и разни злокобни атрибути, желяната девица, усмивката на палача и т.н.? па ако нищо не признаят да се установи документирано, а са невинно натопени за доносници.

Християнин съм, ама тия предизвикват само насмешка.

[glishev]

Правило има. Едно от правилата на Халкедонския събор гласи буквално, че свещеник, монах и епископ не бива да служи изобщо в граждански или военни служби под страх от низвергване.

Разбира се, това правило почти никога не е било спазвано, през вековете хиляди свещеници, калугери и владици са заемали всякакви управленски и служебни постове. И то, смея да кажа, често за добро. В случая обаче е нарушена не само буквата на правилото, но и духът му. В крайна сметка работата на свещеника е да приема тайни, да предлага покаяния и да опрощава, а не да предава тайни, да предлага сведения и да съобщава.

За сътрудничество с противохристиянски организации и за нарушаване тайната на изповедта също има съборни правила. Всички те не предвиждат особени жестокости - само низвергване от свещена служба. Защото и в Евангелието има текст, че не може да се служи на двама господари. Забележи, не просто че не е хубаво, а че направо не може.

Свещеник-доносник, моля ви се. А защо не психиатър-доносник, душеприказчик-доносник, баща-доносник? Звучи също толкова отвратително.

Разбира се, сигурен съм, че повечето от вербовките са про форма, но как пък не се намериха повечко хора да проявят малко мъжество, да направят един жест и да кажат: не, благодаря, не подписвам нищо ваше, моето царство не е от тоя свят. Всъщност намерили са се, просто не са станали владици.

[alvassareiro]

Не разбирам откровено казано тази истерия по сътрудниците на ДС в БПЦ. Ами нещо съвсем нормално, естествено и разбираемо е, съвсем в реда на нещата си е. Нима някой е очаквал нещо друго? След като Църквата е била позволена през комунистическия период, вие какви очаквате да са отношенията й с Партията? Опозиция ли? Църквата трябва да е благодарна на Партията и конюнктурата за това, че първо й падна схизмата, и след това се възстанови патриаршеското й достойнство след 500 години отсъствие. През комунизма бяха канонизирани и първите български светци след Средновековието - Пайсий и Софроний Врачански. През същия период бяха обновени редица храмове и манастири, някои станаха част от Юнеско. Въпреки това Църквата говори с отвращение за споменатия период, което е крайно неразбираемо, предвид заслугите на партията към нея, и предвид собственото й компрометиране с партията. Сякаш тези събития са незначителни, станали са ей така случайно и се избягват.

Всъщност, Църквата в служба на държавата, независимо каква е държавата - фашистка, република, монархия или комунизъм, е напълно в реда на нещата и е хилядолетен цивилизационен модел, наречен цезаропапизъм. това е слабост заложена в самата православна църква, и не бива да се учудваме, когато берем плодовете му. А те са триумфиращ комунизъм, етнически войни и здрава спойка между Църква и Държава. Е, ако държавата пък е равно на партия, тъждеството е Църква=партия, но да се сърдим на византийците за тея работи. Та това са си същностни слабости на православието, не някакви външни неща.

Аз вече говорих за дълбоките връзки между православието и комунизма на СССР в една друга тема, за България не е по-различна ситуацията. Тука не е въпросът да смениме едни хора. Въпросът е същностен, а същността предразполага към такива неща.

така както педофилията в католическата църква не е вина на отделни индивиди, а на системата на целибат, наложена от нея.

Редактирано Януари 31, 2012 от alvassareiro

[glishev]

Има един такъв анекдот как Антихристът опитомил Църквата... Хайде холан, сега пък и благодарности. Това е връх на дебелоочието, мисля, че колегата КГ и аз достатъчно ясно казахме, че пропаганда на БКП тук няма да има.

Да не говорим как в една тема наблягаш на това, Че Църквата не е държавна служба, а в друга наблягаш, че е.

[alvassareiro]

Църквата е държавна служба от византия насам. Но самата църква постоянно твърди, че е отделена от държавата, което естествено не е вярно. Две различни неща са.

Не виждам да има пропаганда на каквото и да било. Проблемът е много ама много по-дълбок. Аз дълбоко вярвам, че ако не беше студената война, нито схизма щеше да падне, нито патриаршия да има. просто църковният ни въпрос придоби нов смисъл в този контекст. Айде за схизмата съм малко по-отстъпчив.

Та с две думи. Компрометирането на Църквата с Партията е предимно поради вътрешни особености и специфики на самата Църква и преди всичко характера на отношенията й с държавата от 8 век насам. С една дума - поради цезаропапизма. Църквата не може да се опълчи на държавата, която е и Партия, защото "всяка власт е от Бога".

византийският цезаропапизъм - Христос слага короната на главата на император константин VII

Редактирано Януари 31, 2012 от alvassareiro

[Galahad]

Дядо Калиник върти бизнес с манастири и къщи

Продават се, мамо, белите манастири...

Подари парцел на шофьора си

Симпатягата Николай Борисов е любимец на дядо Калиник, а щедростта на владиката към личния му шофьор не секва вече 20 г. Първият голям подарък на митрополита към "момчето за всичко" е жилище, макар и панелно. Негово високопреосвещенство взел общински апартамент в края на 90-те - неизвестно заради какви нужди, тъй като си има покои и в митрополията, и във всички манастири. И понеже наистина не му е било необходимо, след 5 г. го харизал на шофьора си. Двустайният панелен подарък обаче е нищо, ако се сравни с последния, поне засега, жест на владиката към шофьора. Става дума за къща на митрополията, която врачани доскоро свързваха с ресторант "Вечерница". Николай Борисов купил стоте квадрата заедно с парцел от 795 кв. м, по-малка постройка и огромен склад със свой съдружник само за 100 000 лв. Толкова струва 3-стаен апартамент в центъра, според офертите на брокерите. За такава масивна къща на пъпа на града би трябвало да се броят 3 пъти повече, недоволстват в града.

Но това си е нищо в сравнение с агент Мишо дето започнал да продава и миряните.

Тези хора са доносници. Не са никакви епископи. Тъй че си е нормално за разграбват църквата, както останалите доносници разграбват държавата. Въпросът е дали трябва да се търпят повече и едните, и другите?

И още от славните дела на светите доносници:

ДС прати Неврокопския митрополит Натанаил и Варненския Кирил да крадат Паисиевата история

Дометиан кръшкал от форуми по кабарета, митрополит ходел със секретаря си

„Дометиан открито се занася и флиртувал с някои момичета от певческия състав, които ходят полуразголени и са от Западна Германия”, посочва в доклада си агентът.

Владиката Калиник (Велко, Рилски) е носил за сексуалните похождения на синодалните старци, но самият той е имал подчертан интерес към нежния пол.

За хубаво лице и телце можел да направи всичко.

Владиката подарил расото си на две ученички, а пред ДС заявява, че му било откраднато.

Човек като чете и почва да се чуди Юда Искариотски какво толкова е направил, та е заклеймен за хилядолетия - взел 30 сребърника за една целувка и толкоз, както би казал някой ДСинодален старец.

[kramer]

Специално за "кражбата" на История славянобългарская от Зограф не бива да им се караме.

[КГ125]

Диалектика