Покръстването на княз Борис I: от позиция на силата или от позиция на слабост?

[miroki]

Интересно е, каква религия налагат или приема от Византийците Борис, но явно е по-различна от гръцката, та да се налага после да я подменят и ни изгарят книгите:

”Лето Господне 1784 да ся знае кога стана ясак /забрана/ у наше село да се служи по словенски. Адрианополския владика вдигна нашио свещенник Продана изпрати поп Атанаса грек и на други села дойдоха попове се греци и книги български изгориха.”

/ Сборник – Елхово Изд. 1988г. под редакцията на проф.Петър Петров, а също и в книгата на Добрина Берова „Ямболската църква "Св.Георги" пазител на православната вяра и на българския дух” изд. 2009г./

[monte christo]

miroki, пишеш глупости! Борис и българите през IX в. изповядват същата религия, каквато и ромеите - ортодоксалното християнство в източния му обряд (или това, на което днес му викаме православие). Няма как да е по-различна религията.

[ISTORIK]

Miroki, явно става дума не толкова за разновидността на християнската религия, нито - за ерес спрямо нея. По-скоро става дума за ЕЗИКА, на който се проповядва християнството.

[miroki]

miroki, пишеш глупости! Борис и българите през IX в. изповядват същата религия, каквато и ромеите - ортодоксалното християнство в източния му обряд (или това, на което днес му викаме православие). Няма как да е по-различна религията.

Май не разбра, но се изказваш хапливо. Не съм казал, че е различна от византийската, а от гръцката след 1700 година.

...

Да може да е заради езика, но така, хората ще им е трудно да вдяват какво четат.

Нещо се губи.

Може би по време на турско религиите са се разминали в нещо.

...

Всъщност понеже се заинтригувах, търсих материал и намерих нещо на Чилингиров "Православна църква". Ето един цитат, без да го коментирам, защото не знам писаното на какво лежи, но мисля има общо с темата и заслужава да се прочете (ако вече не сте го правили):

"Цариградската патриаршия не признава самостоятелността на българската църква…….. Но Цариградската патриаршия не е и могла сама да разреши въпроса за признаване самостоятелността на българската църква, защото такова признание може да даде само един църковен събор с одобрението и на останалите патриарси, а такъв събор не е свикван нито през Х, нито през ХI век. Също и мирният договор между България и Византия от 1018 година не довежда до прекратяването на схизмата върху българската църква. И този път признаването на българската църква и нейните граници от страна на византийския император, т. е. възстановяването на статуквото от 871, респективно 927 година, не бива последвано от Цариградската патриаршия. Схизмата бива вдигната, но при извънредно драматични обстоятелства, едва в 1037 година, когато умира и последният от подписалите мирния договор през 1018 година, а това е последният български патриарх/архиепископ Йоан Дебърски. Чак тогава българската църква става de jurе „православна“, но de facto тя вече не е българска.

При повторното присъединяване на българската църква към Цариградската патриаршия – през 976 година на нейните източни райони, а през 1037 година на западните райони – отново всички български църковни постройки, или най-малкото техните светилища, биват разрушени, за да не може в тях да се извършва богослужение. Досега нито един археолог, историк или богослов, след като е констатирал факта за разрушаването на църквите през VІ и Х век, не си е задал въпроса, защо те са били разрушавани. Та нали това са били православни църкви, а гърците са били също православни?

Повечето от историците дори не си задават този въпрос, понеже са убедени, че разрушенията са били извършвани от някакви „варварски“ нашественици – и тези варвари са разграждали камък по камък монументалните сгради, често без да оставят на мястото и строителния материал. А историческите извори „мълчат“, за да нарекат гръцките историци тази епоха „тъмни векове“ (dark ages).“

[monte christo]

Май не разбра, но се изказваш хапливо. Не съм казал, че е различна от византийската, а от гръцката след 1700 година.

Аз те разбрах повече от добре, но ти сам себе си не можеш да разбереш!

Към 1700 г. българската религия е абсолютно същата, каквато са изповядвали ромеите преди 1453 г., а също така и след 1453. След произволно избраната от теб 1700 г. ромеите де факто (но не и юридически по римските закони) продължават да съществуват (да живеят) вече не в някогашната тяхна Романия (която не съществува от два века и половина), а на територията на Османската империя. Самите ромеи по континентална Гърция стават "гърци" (елини) едва към 1821-1829 г. Просто им се налага по ред политически причини да се оприличават на "гърци" и да правят пропаганда и културна ретроспекция. Османците продължават да наричат ромеи всички гръкоговорящи (включително и тези в континентална Гърция), но не и гърци. Факт е, че дори през втората половина на XIX в. самосъзнанието на много от възрастните жители на днешна континентална Гърция все още е било ромейско, а не "гръцко".

Е, каква да е религията на блаженопочившия цар Борис Покръстител? Абсолютно същата, каквато е тя днес във Вселенската патриаршия в Константиние. Бай дъ уей, нещо разбра ли от тази кратка лекция?

[Пандора]

...

Да може да е заради езика, но така, хората ще им е трудно да вдяват какво четат.

Нещо се губи.

Може би по време на турско религиите са се разминали в нещо.

...

Според мен си става въпрос за обикновена гърцизация,която те никога не пропущат да проведат и при най-малката възможност.Това,че някога Византия е защитила съществуването на славянски богослужебни книги в момент на определен интерес,не означава нищо.

При повторното присъединяване на българската църква към Цариградската патриаршия – през 976 година на нейните източни райони, а през 1037 година на западните райони – отново всички български църковни постройки, или най-малкото техните светилища, биват разрушени, за да не може в тях да се извършва богослужение.

А това от какви източници е видно ?

[miroki]

Вероятно е пропуснато това:

без да го коментирам, защото не знам писаното на какво лежи,

Така че питай друг или самият Чилингиров. Цитата е от него, от "Православна църква"

Възможно е и гърцизация да е. И да използват мъгливито време. Но да събарят църкви е малко пресилено.

Ще се запозная малко по-добре, преди да коментирам. Намерих още писано по случаят.

[ISTORIK]

Има ли писмени свидетелства или археологически данни, потвърждаващи такова нещо?

[Atom]

"Цариградската патриаршия не признава самостоятелността на българската църква……..

Нямаме никакви данни за подобно нещо, а и интересите на Константинопол са точно обратните - да има независима българска църква.

Откъсването на Префектура Илирик от Рим не става на църковен събор. То става с акт на император, при това император-иконоборец. Решението е абсолютно незаконно в очите на Рим и невъзможно да се защити от Костантинопол. След окончателното премахване на иконоборството, този проблем задължително трябва да се реши. За щастие на империята вече има подобен прецедент (спорът между Антиохия и Костантинопол за Кипър) и рецепта за решаването му - създаване на автокефална, "независима" църква на спорната територия.

Според мен още от самото начало Теодора и приближените и са планирали точно това развитие. Търси се трайно решение и това е максималното, което може да получи патриаршията в Константинопол на този етап и на тези земи. След покръстването на българите империята продължава с мисионерската си дейност. Покръстват се сърбите, правят се опити при унгарците и част от хърватските племена, но никъде империята не прави опит да разкрива епископии и да създава църковна организация за да не дразни Рим. Първите епископии по тези спорни територии ( извън охридската архиепископия), директно подчинени на патриарха ще се появят едва след окончателния разрив с Рим, след превземането на Константинопол.

[T.Jonchev]

Тази теза е доста интересна - най-малкото е нещо ново.

Но е трудно да приеме - не само защото покръстването се осъществява години след като Теодора престава да е фактор и в държавата, и в църквата, но и защото териториите на България в църковно отношение изконно принадлежат на два центъра. И ако патриаршията се е въздържала да ръкополага епископи в българските владения в Илирик, защото те са неканонично отнети от римска юрисдикция, какво й е пречило да ръкополага такива в земите на стария тракийски диоцез, намиращи се под властта на българите? Това въздържание относно старите епархии на Тракия, което не може да бъде продиктувано от съображения за реакция на папата, хвърля сянка и върху възможността въздържанието относно илирийските да е имало подобен мотив.

Имам предвид ръкополагане след българското покръстване, разбира се.

Редактирано Декември 17, 2012 от T.Jonchev

[Atom]

И ако патриаршията се е въздържала да ръкополага епископи в българските владения в Илирик, защото те са неканонично отнети от римска юрисдикция, какво й е пречило да ръкополага такива в земите на стария тракийски диоцез, намиращи се под властта на българите?

Причината е проста. Ако ръкополагат в Тракия, това означава, че са в състояние да влияят на българите. При цялата кореспонденция между Константинопол и Рим личи, че от патриаршията се правят на ударени и гледат да не ги обвинят в подобно нещо. "Нищо не зависи от нас, ние сме точно толкова прецакани колкото и Рим, нямаме влияние, само императорът може да оправи кашата" - общо взето това са нещата които пишат до Рим.

Т.е - "Ако имахме влияние бихме помогнали Илирик да се върне към Рим, но за съжаление нямаме, а и Българите са вироглави"

В края на краищата, земите на тракийския диоцез се връщат към патриаршията, но Илирик си остава в Охридската архиепископия. И нито на Цимисхи, нито на Василий II, нито на който и да е друг след тях му е минавало през ума за друго решение. Всяко закриване на независимата български архиепископия би отворило веднага проблемни въпроси с Рим. Никак не е случайно, че когато оправданието с българите изчезва (няма българска държава) се търсят други оправдания - Юстинияна прима и т.н. Чак след 1204, вече няма смисъл и всеки си прави каквото си иска.

Редактирано Декември 17, 2012 от Atom