Покръстването на княз Борис I: от позиция на силата или от позиция на слабост?

[resavsky]

Похода започнал ли е въобще?Какви битки са водении докъде е стигнал.

[kramer]

Според мен за да преотстъпва Загоре срещу покръстване, император Михаил въобще не е стигнал до военни действия. По-скоро въпрос на дипломация - заплаха че ще воюва на помощ на Великоморавия ако българите не приемат от него християнството, а относно Загоре просто е узаконил нешо което де-факто е било в българските предели. Щото при успешна война няма как, нали, да отстъпваш нещо спорно - на всички езици това се тълкува като поражение.

Редактирано Януари 28, 2012 от kramer

[venco]

Похода започнал ли е въобще?Какви битки са водении докъде е стигнал.

Стига до където е било необходимо от военно-стратегическа точка на Византия (в изворите е ясно написано) за да принуди кан Борис да капитулира и да бъде принуден да изпрати пратеници в Константинопол за да получат клаузите на "дълбокия мир".

1.Какво се е случило с пратениците на кан Борис за мир още с пристигането им в Константинопол?

2.Какво се случва със самия горд кан Борис и неговия народ воюваш срещу славяните след това?

[resavsky]

Според теб пратениците на Борис са покръстени против волята им?Може пък те да са пожелали.А това за капитулацията е смешно.Борис е начело на огромна държвава със значителен военен потенциал която няма току така да капитулира.

[alvassareiro]

Несъстоятелно. Византия няма интерес да ни покръства, както и не го е правила никога преди това. Не само когато ни е била, но и когато ние сме я били защото военнопо поражение на империята е по-силен мотив да ни покръсти от победите й - когато е победителка византия може да си прави каквото иска, когато е победена обаче е логично да се опита да ни покръсти - да постигне влияние което не е успяла на войното поле. Но тя никога не прави подобни опити.

Редактирано Януари 28, 2012 от alvassareiro

[venco]

Според теб пратениците на Борис са покръстени против волята им?

Може пък те да са пожелали.

С нетърпение очаквам да видя доказателствата ти.

[resavsky]

А ти ми кажи колко такива примера има.Насилствено покръстване на чужди дипломати.

[DendroaspisP]

А ти ми кажи колко такива примера има.Насилствено покръстване на чужди дипломати.

Ами май няма...

[loxley]

Зависи в колко дългосрочен аспект, може би бихме имали някаква полза при падането под турско ако бяхме католици, но днес щеше да е трагедия- на Балканите само католическа държава и трябва посред тази лудница.

А и католическа България съседна на православна ИРИ щеше да е интересна /и взривоопасна/ комбинация.

Борис е направил най успешният възможен ход за времето си, и с приемането на православието и с отстояването му, не всеки владетел би имал дързостта да изпотрепе болярите си и след това да си запази статута на светец, явно е бил необикновен човек.

Вероятно се насочвам към алтернативното, ала едва ли щяхме да сме единствената католическа държава на Балканите. Най-малкото Румъния щеше да е такава, заедно с Македония и много вероятно Сърбия.

[resavsky]

Значи България хем капитулира до положение че и прекръщават насила дипломатите хем обаче получава териториално разширение.Все едно в Ньой освенвсички унизителни клаузи да добавят една че получаваме Солун.Е няма как да стане.

Редактирано Януари 28, 2012 от resavsky

[kotev]

Ами май няма... ;biggrin:

Българските пратеници са покръстени още с пристигането си до колкото знам, така че има!

[Atom]

Покръстването на княз Борис I е от позиция на необходимост. През 60-те години на 9-век, мнозинството от населението на България е вече християнско.

[glishev]

Възможно е. Но откъде знаем за това? И защо има сериозен бунт, ако мнозинството вече е християнско?

[alvassareiro]

Може би не мнозинството, но поне 1/3 или малко повече.

[Aspandiat]

Покръстването на княз Борис I е от позиция на необходимост. През 60-те години на 9-век, мнозинството от населението на България е вече християнско.

Покръстването е било необходимост, но не защото мнозинството от населението е било християнско, нещо, което не може да се установи по какъвто и да е начин (както и обратното не може). Необходимост е, защото ІХ век е векът на цивилизационните избори. България не може да остане със старите богове-небесни светила, капищата и т.н. във век, в който западноевропейската и източноевропейската християнски цивилизации се разширяват към Северна и Източна Европа. Изборът е бил между 3 глобални цивилизационни центъра - източноримския християнски, франския християнски и исляма. Географски ислямът няма шанс, остават Западният Рим и Източният Рим. Ако бяхме продължили да почитаме старите богове, вероятно е щяла да ни сполети съдбата на аварите, тоест да бъдем в края на краищата прегазени от християнски армии (не казвам непременно византийски, може и германски).

[Last roman]

пак се почват едни хипотетични разсъждения от типа на 'преброяването на дивите зайци в гората'.

[alvassareiro]

Колко са били християните в езическа България ние естествено не можем да кажем. Но със сигурност са били много по редица индиректни извори, като това че липсват данни за разрушени църкви, влизането в състава на държавата на огромни територии, населени с християни и факта, че хора с християнски имена заемат висши държавни длъжности.

[glishev]

Колкото до числеността на християните - не знам. Но предполагам, че и у нас, както и в другите варварски страни християнството е наложено отгоре надолу, пряко заради интересите на владетеля.

Спандю, верно бе, какви са тия дълбокомислени теории, я по-близо до масите

[mitaca]

Възможно е. Но откъде знаем за това? И защо има сериозен бунт, ако мнозинството вече е християнско?

Защото бунта е с/у "орязване на правомощията" на "областните водачи". Това е "лошия закон", а религията само спомагателна причина. Централизацията завършва именно при Борис с новото "териториално деление" очевидно със значителна редукция на правата на местната знат. Костено док-во за това е уж големия бунт, но потушен без проблеми и бързо. На пръв поглед е алогично, но дали е така? Засилената централизация пряко удря в/у облагите на "аристокрацията", обаче не засяга поне остро простия народ. Като най-потърпевши са вероятните автономни или полуавтономни области, а такива могат да са само области с доминиращо славянско население (нямаме сведения, че българските "племена" или родове са имали каквато и да е автономия). От друга страна славянската община отдавна е разложена, бидейки почти два века или при българите или при ромеите или между тях (най-лошото положение) и породи това редовия славянин няма да подкрепя безрезервно княза си. Поради това бунта е голям, като територия (т.е. има представители от много (всички?) територии), но малък като редови участници и поради това бързо потушен. Дали обаче би било така, ако въпроса е верски? Надали. Тогаз всеки би се наредил под едното или другото знаме и щяхме да имаме истинска гражданска война.

[glishev]

Хубаво, ама просто спекулация. Като повечето неща в темата, де.

[mitaca]

Предпочитам термина хипотеза.

[Skubi]

пак се почват едни хипотетични разсъждения от типа на 'преброяването на дивите зайци в гората'.

Прав си. Аз съм малко по реалистичен /циничен?/. Идват си от езическият строй нашите шевчета и какво виждат.

Абсолютна власт на царя и болярите подпомагана от църквата. А народа робува за тяхна блага....

Какво от това по-модерно спрямо езическата "демокрация". Бижу кефи им са на всичките.

С това искам да кажа, че сигурно има идеалистичен подход към събитията, но, че има и власо и злато любие и това е ситурно.

:smokeing:

[ISTORIK]

Само искам да припомня тезата на проф. д-р Иван Божилов, според когото процесът, наречен раждане/създаване на Дунавска България, завършва с покръстването на българския народ.

[Atom]

Като говорим са спекулативно-хипотетични тези, ето една и от мен.

Имало едно време в Европа само едно царство и един цар. Царят си имал няколко първосвещеници - патриарси и разчитал на тях да прокарват неговата политика в царството и в останалите близки и далечни страни. По някое време, един от поредните царе решил, че иконите му пречат. Първосвещеникът, който управлявал на запад не бил съгласен с тази постановка и настанал раздор. За да му отмъсти, царят отмъкнал подчинените му епископии на балканския полуостров и ги предал на верния си придворен първосвещеник.

Минали цели сто години. На запад през това време се случили куп неща. Западният първосвещеник си намерил друг цар, а и в главата му започнали да се въртят мисли сам да поеме функциите на царя. Когато иконите били върнати и пушилката се вдигнала се оказало, че помирение пак не може да има докато не се върнат заграбените територии. Царят обаче не искал да ги дава на западния епископ и измислил план. Преди 500 години, подобно разпра между придворния епископ и един от източните епископи-патриарси била решена, като спорната зона била обявена за автокефална, самостоятелна църква. Решили и сега да действат по вече изпитания начин. Имало обаче няколко проблема. Първо - царят не трябвало да бъде заподозрян в коварство и трябвало да изглежда като независим арбитър между двамата си верни епископи. Религията на царството се основавала на словото. И тук възникнал втория проблем. В царството официален бил един език, а на запад друг. В спорните територии живеело многобройно население което говорело на близък до западния език, но никой не разбирал източния. За да елиминират бъдещи проблеми, царят и придворните му трябвало да заложат на трети език, на който говорели голяма част от наскоро пристигнали гости на царството.

Разбира се, това било само спекулативна хипотеза и като размислили решили, че няма как да стане. Царят с придворните забравили за плана и нямали никакво намерение да се занимават с неговото изпълнение.

Случили се обаче куп случайности които в крайна сметка разрешили проблема.

Съвсем случайно, малко преди да върнат иконите (а може би и след това?) някакъв княз на едно племе (българи) по неведом начин усвоил цялата спорна земя. Сега Царят загубил всякакъв контрол над нея и можел спокойно да бъде независим арбитър.

Някакви монаси, съвсем самостоятелно и случайно решили да измислят писменост и превели на езика на гостите (славянски) основните религиозни книги.

Князът на българите се покръстил (не съвсем случайно) и изявил огромно желание да има самостоятелна църква(до тогава за подобно нещо на нито един княз не му и минавало през ума).

Така, след размяна на стотици писма, свикването на няколко събора, размяна на анатеми и любезности въпросът бил решен и то съвсем случайно.

Редактирано 2, 2012 от Atom

[alvassareiro]

Не знам кои са европейските държави от това време, както и не разбирам какъв по-точно феодализъм е въведен в България през 9ти век. Феодализмът във Византия започва едва към 12 век, а в България към 13-14, никакъв феодализъм няма в 9ти век. Отделно от това византия плаща данък на България и след покръстването.

Редактирано 2, 2012 от alvassareiro