Идеите на Ницше

[каскадьора]

Мда, като гледам как говорите за себе си в трето лице, май той.

ПП Я вземете да (се само-) баннете!

Редактирано 17, 2012 от каскадьора

[glishev]

Стига философия с чук в ръка, това е занимание за овладели себе си хора

Според мен Ницше е по-скоро белетрист отколкото философ. Би могъл да напише чудесни драми или романи, но се е спрял на писане, което някак не му подхожда. Онова, което наричаме "философско" дори в ежедневната реч - именно то му липсва. У него няма нито склонност към съзерцание; нито към анализ. Има главно добра реторика и тук-там по някой хубав парадокс. Хиляди пъти предпочитам Епиктет, Аврелий или Бонавентура.

Там, където Ницше иска да е невъздържан и краен, той всъщност е просто недоволен. Повече истинска свирепост ще намеря у Цунетомо (и повече ще й повярвам).

[каскадьора]

Ако Ницше е бил родѐн белетрист, е щял непременно да стане такъв. Едно поради това, че никой не пренебрегва нещото, в което е най-добър; другото е, че неговото време все пак е преди епохата на киното, още по-далечни са електронните медии - книгата и театъра все още са били любими занимания. Това би му било по-лесно и по-доходно, особено ако се окаже лесносмилаем.

А философията е специфично занимание, лежи върху съвсем различен поглед към действителността. Не зная как може да се направи извод, че Ницше не е съзерцателен - според мен основата на това творчество е съзерцанието, съпроводено със способност за осмисляне. Не би могъл да напише нищо без споменатите дарби.

Може да не е чак велик философ, но че е нещо по-така, е безспорно.

[Methodius]

Метафизиката не е философията: ето за кое дойде да ни рече Ницше.

Неравностоен спор. - Двама изключително умни представители на човешкия род - ала всеки от своя тип - завързаха помежду си спор: изпълненият с необятни, достоверни, но идеологически неспоени знания човек застрашително наподобява световния океан - и мие бреговете на всички континенти във всички епохи; а обладаващият един силно ограничен и изопачен, но идеологически споен пакет от знания човек прилича на откривателски платноход - тръгващ от някаква брегова времепространствена точка и навлизащ дръзко в безграничната на шир и глъб стихия.

Редактирано 17, 2012 от Methodius

[Methodius]

Ще сглобя следното:

Сократ бил велик учител по себеконтрол на прекрасния и даровит юноша Алкивиад (вж. Плутарх). И ето в що е бил смисълът от Сократ - и въобще, в що е смисълът от учителстването. Но Сократ има и друго "величие", "философско": еманципира ли се учителството спрямо военачалническото, политическото, дипломатическото дарование ("висшите инстинкти") - и изучи ли се в общочовешко нравоучителство (космополитизъм, просвещение) учителството, и - в съответствие - улегне ли пък споменататото дарование, узрее ли в Александър-Македонщина, империализъм, идеокрация, елинизъм, то ние виждаме как всичко това довежда при всеобщото "познание" на Аристотел. И отвежда в по-късни времена до стоицизма и до воина-идеалист, т. е. - в последна сметка - до Вагнеровия Парсифал и романтизма на Карлайл.

"Луций Катилина, който произхождал от знатен род, обладавал голяма телесна и духовна сила, но бил с лош и порочен характер. Нему още от юношеска възраст доставяли удоволствие гражданските войни, убийствата, грабежите и размириците в държавата, които били и неговият възпитател на млади години. Телесно здрав, той понасял до невероятност глад, студ и безсъние. По дух смел, коварен и гъвкав, той притежавал дарбата да лицемери и да се преструва във всичко; алчен за чуждото, прахосник на своето, буен в страстите си, достатъчно красноречив, но малко мъдър. Неговият ненаситен дух постоянно жадувал извънмерното, невероятното, непостижимото... Бил обладан от непреодолимата страст да завладее властта в държавата и не пробирал средства... Този неукротим дух от ден на ден бил все повече и повече възбуждан от недостига на собствените му средства и от съзнанието за извършените престъпления; а тези две злини той бил още повече увеличил с пороците си, за които споменахме вече." (Салустий, "Заговорът на Катилина", 5, превод М. Марков и Н. Георгиева, "Наука и изкуство", 1982.)

В "Залезът на боговете" - "Странстванията на един несъвременник", 45 (превод Г. Кайтазов), Ницше завършва с думите: "Катилина - зародишът на всеки цезар." (Този фрагмент, както и предходният, 44, са може би най-дълбокото, което Ницше е написал.)

Съдбовно сходство при Алкивиад Стари (вж. у Плутарх), Катилина (вж. у Салустий), Чезаре Борджия (вж. у Макиавели), Мазепа (вж. у Пушкин) и младия Бонапарт (вж. у Бетовен) - естет-политическите завършеци преди епохални културо-исторически трансформации, а именно: космополитизирането на Антична Гърция (Александър Велики, времеразтегляне), Античен Рим (Октавиан Август, през-от посредничеството на Юлий Цезар), Германския Запад (аморфно явление), Русия (Петър Велики) и - най-сетне - Западния човек (стария Бонапарт). Този тип индивидуалност противостои в последна сметка на въобще личностите, етико-политическото начало.

На Микеланджело Буонароти приписват мисълта, че "най-голямата опасност у нас не е, дето би могло целите ни да бъдат непосилно високи, основен проблем при повечето от нас е, че целите ни са прекалено ниски и ги постигаме". Някой би могъл да изтълкува стоически... Но Ницше-Дионисий? О парадокс! Тъкмо в дръзновено-инстинктивния, иморалния провал на гореспоменатите пет "негодяя" се състои човешкият сюблим, нежели в символиката на Изкупителното успение (Христа). Кантианската свобода - нищо повече от робски блян. ("Кант: или cant като свободен в себе си характер." - Една от Ницшевите непоносимости, спомената в "Залезът на боговете" - "Странстванията на един несъвременник", 1, превод Г. Кайтазов.)

"Ние изобщо няма да разберем хищното животно и хищния човек (например Чезаре Борджия), няма да разберем и природата, докато търсим в основата на тези най-здрави от всички тропически чудовища и растения нещо "болнаво" или вроден в тях "ад": както досега са правили почти всички моралисти." (Ницше, "Отвъд доброто и злото", 197, превод Ренета Килева-Стаменова.)

Редактирано 17, 2012 от Methodius

[Methodius]

Към sirius (теза)

Ницшеанският морал. - Човекът е силен с принципите си (та иначе е слаб), но трябва да бъде силен тъкмо с инстинкти. (Аргумент: Моралът е онова чисто човешко, което у човека компенсира недостига на тъкмо чисто човешка природа.)

Редактирано 20, 2012 от Methodius

[Methodius]

Т. е. иде реч за тезата, че човекът е болно животно.

Редактирано 20, 2012 от Methodius

[Methodius]

Към sirius

В такъв случай не ми остава друго, освен да Ви препратя към официално публикувана в сайта на сп. "Българска наука" (настоящия уважаван сайт) общообразователна, посветена на Ницше статия, осмия абзац: link:

"За него (Ницше - б. м.) човекът е резултат от болестното развитие на живота - той е "болно животно", което се опитва да измами себе си с помощта на културата и морала, за да избяга от своята животинска същност."

(Уточнявам, че статията не е писана от мен.)

Редактирано 20, 2012 от Methodius

[sirius]

Благодаря за уточнението и препратката, но от

"За него (Ницше - б. м.) човекът е резултат от болестното развитие на живота - той е "болно животно", което се опитва да измами себе си с помощта на културата и морала, за да избяга от своята животинска същност."

нещата ми стават по-ясни. Аз далеч не съм съгласен, че човека е резултат от болестното развитие на живота, болно животно.

А че се самоизмамва е по-ясно - идейно, морално, културно, защо не и технологично и пр.

Измамата е ясно, но какво стои зад нея, каква е истината.

[Methodius]

(1)

Methodius: "тезата, че човекът е болно животно".

Sirius (отговор): "и след такова опростяване пак не виждам смисъл".

(2)

Статията в сп. "Българска наука": "човекът е резултат от болестното развитие на живота - той е "болно животно".

Sirius (отговор): "нещата ми стават по-ясни".

Sirius, нищо лично, но просто трудно виждам някакъв смисъл в написаното (току-що от Вас).

Зад една измама може да стои друга измама. Но може ли зад въобще измамата да стои измама?! Идеята относно такава (causa sui) измама е "богът". И ето че Ницше се провиква: край на измамите! богът (живителен и насъщен) не би могло да бъде идея (ако и идея над идеите), "богът" е мъртъв ("трансцендентен"), е мъртвилото на мъртвилата!... Ницше поддържа тезата, че човекът е болно животно (и че метафизиката е болест). Ала Ницше е философ, нежели учен (и се "възпалява" от метафизика)!... Та слаб философ ли е Ницше? (А че е слаб метафизик - слаб е. Което нелепо проличава в скалъпената постмортем книга "Волята към мощ".) ... И може би е неуместно да поставям във форум за наука този въпрос. Но пък прочетох подфорумното заглавие "философия" - нима съм прибързал?... Метафизиката не е философията: ето за кое дойде да ни рече Ницше. Философията, любомъдрието не (и не бива да) отстранява т. нар. личен живот! "Мъдростта слага граници и на познанието." (Ницше, "Залезът на боговете", Афоризми, 5, превод Г. Кайтазов.)

Редактирано 20, 2012 от Methodius

[sirius]

За някои неща/автори бих могъл да пиша ако смятам че имам някакво разбиране. Май към Ницше нямам такова разбиране. А като не го разбирам, няма какво да го коментирам, нямам представа какво е искал да каже.

От изнесеното от теб, много малко неща ми се връзват. Как например Богът (живителен и насъщен) е мъртвилото на мъртвилата? Не разбирам какво е имал предвид под метафизика и под философия. Моля те, не ме пращай да чета статии за Ницше или самия него, нямам интерес. но бих отдлил време за лична комуникация с някой, койо смята че го разбира, или поне му е итерсен.

Личен живот - това е много обширно понятие.

Един от моите критерии за добър философ, е дълбочината на разбиране на нещата. И да "виждам" разбирането на нещата да съответства на нещата и процесите. Аз самия искам да разбера какви са и защо са нещата, но не възприемам нищо от Ницше. Нищо не мога да "взема" от него. Ако има такива хора, чудесно, да го четат.

За мен философията е нещо лично. Като описанието на света. Всеки има описание на света и то би трябвало да е адекватно. Но адекватноста, оценката за адекватност отново е в притежателя на описанието - той решава дали му върши работа. На мен Ницшевото описание не ми върши работа, но ако на него му е вършело, чудесно, мен това не ме касае. И не смятам за коректно да давам оценка за нечие друго описание на света, това е лична отговорност на притежателя на описанието. Това е уважението към различното описание, възглед.

Според мен, коректния въпрос ще е "доколко ви е полезна философията на Ницше". Защото прави съпоставка между лични описания. И от там лично отношение. Но не и оценка, кой съм аз, че да оценям. Аз не съм еквивалент за обективност. Сравнението силен-слаб и то философ, би могъл да даде човек, който се смята обективно преценящ чуждо описание на света. Това за мен е абсурдно.

Редактирано 20, 2012 от sirius

[Methodius]

Към sirius

1. Общувам с Ницше, обичам Ницше и не ми е чужд - нима е фройдистко? (И защо въобще писателите пишат - за да ги проучваме и изследваме ли, и без да говорят на сърцето?! О, да, онзи възлов анатомичен орган и нищо повече, сърцето!)

2. А дали въпросът ("слаб философ ли е Ницше") е "коректен", обърнете се (за спор) към глобалния модератор в настоящите форуми, уважаемия г-н Глишев, който на 08.07.2010 г. в тема "Чуждо творчество" презрително написа: "Все пак Ницше понякога е приятен за четене, макар да е слаб философ." (Link, третият постинг.)

3. Можете (във връзка с Ницше) да ми пишете на: personae@abv.bg.

П. П. Относно метафизиката един съвременен (и още жив и активен), постмодерен философ, а именно Джани Ватимо (ученик на Гадамер), въздигна във философията призива "слаба мисъл" ("религия на мъртвия бог"), т. е. метафизиката да бъде най-сетне изживяна: едно от условията да бъдеш силен философ (призван за любомъдрие) е да си слаб метафизик... Всички сме свидетели на нар. "аналитична философия", уродливото отроче на метафизиката и нейното англосаксонско планарно (плоскоумно) изображение, позитивизма.

Редактирано 20, 2012 от Methodius

[Methodius]

Забележка: Позитивизмът (ако и Огюст Конт да е въвел термина) се корени в английския емпиризъм, т. е. в (последна сметка) "Нов органон" на Френсис Бейкън.

[Methodius]

Херменевтичното възсъздаване ценностите на суровия живот се сблъсква о неотменимостта на сурогатния, технизирания свят, "реализирания идеализъм" - но вместо в пъстър митичен дом се озоваваш очарован отсам една безвъзвратно отминаваща отегчителна и нехаеща актуалност.

Редактирано 20, 2012 от Methodius

[Lion Queen]

Ох, тоя Ницше...

Апелирам да се преосмисли въпросът на темата - понятия като "силен философ" и "слаб философ" са като понятията "малко бременна" и "много бременна" - философът и неговата философия не се сравняват с другите философи и философии по сила и слабост...а по други критерии - ние можем да сравним гледната точка на Ницше с всеки друг философ...и да оценим как се аргументира философът спрямо другите - тъй като всеки философ твори системата си, водейки задочен, пряк, метафоричен или какъвто и да е друг диалог, с колегите си от миналото, настоящето и бъдещето...

Ницше е революционер във философията. Дума да няма. Не можем обаче примерно да кажем - Ницше е по-силен от Шопенхауер (с техните "воли" и т.н.) нито обратното...

Нека поясним - във философията на Ницше има, според моето скромно мнение, три важни момента:

1. Нихилизмът - поставянето на везните на сериозна философска дискусия на целия съпътстващ живота на епохата му, буржоазен, християнски морал. Ницше прави на пух и прах алчния, подаващ еженеделна милостиня на просяка до църквата, изобщо не се сещащ за Бога си среден буржоа. Разкрива лицемерието на собствената си култура. Предвижда краха й в основната й слабост - измамното човеколюбие на изкривения християнски морал. "Бог умря" анихилира метафизиката на епохата и вика метафизиката на древността - което ни води към другия важен момент:

2. Цикличността в историята - според Ницше историчността не следва нито права, нито спирала, тя е циклична и представлява кръговрат на две полярни стихии в поведението на човечеството. Ницше ги определя като Аполоново и Дионисиево начало. Подобно на източните Ин и Ян, те никога не са напълно разделени - но в единия тип епохи преобладава едното, в другите другото... Ако античната епоха се развивала с превез на Дионисиевото начало - за хората тогава важни са били хармония на тяло и ум, единство с природата, емоционална сила, физическа сила, ирационална понякога интуция, непрекъсната конкуренция под знака на кодекс на честта и т.н., то следхристиянската цивилизация се отличава с отпечатъка на рационалността, строгата математическа логика и пресметливия морал на "здравия разум", който в съвременната на Ницше епоха е вече опорочен и изгнил.

Според Ницше, времето на античните герои и чудеса, на хора свръх-хората, отиващи отвъд границите на обикновените човешки способности...с непреклонни воля, интуиция и ум ще се завърне, следвайки принципа на цикличността...

Трябва да уточним, че под света авторите като Ницше имат пред вид европейската цивилизация, който културен егоцентризъм, аз никога не им прощавам. Но пък е редно да се уточни, че Ницше "убива" точно европейския, християнски, така популярен сред съвременниците му, ходещи в неделя на църква и в понеделник лягащи си с проститутка (и хващащи сифилис) Бог и изобщо не закача боговете на другите култури...

3.Свръхчовекът и волята за власт. Това са понятията, заради които, Ницше е обвиняван (напълно несправедливо), че е дал тласък на властовите амбиции и поведение на Хитлер... Всъщност свръхчовекът на Ницше, няма нищо общо с ариеца на Хитлер. Той е цел, а не раса.Свръхчовекът е индивидуална и културна цел - да се стремиш сам да надмогнеш човешката си природа, да пребориш животинските инкстинкти, страхове, пороци - да се превърнеш в мост към нещо друго, по-съвършено от човека... Ницше посочва, че от всички природни и вродени в нас инкстинкти единствено волята за власт може да реализира постигането на нещо свръхсилите ни. Власт - първо над себе си и собственото си тяло и ум, второ над обстоятелствата, трето власт в отношенията с другия - властта да убеждаваш не от позицията на добронамерен лицемер, с книжка, в която пише как ако не те слушаме ще идем в ада..., а от позицията на истински сила, умения и качества.

Едно общество от такива хора, отишли свръх човешкото би било крайно хармонично!

Та така...най-добре ще е да сменя темата на Идеите на Ницше - отдолу дискусията да си продължава както досега...

П.П.Лично аз не харесвам Ницше, поради неговото крайно грозно мнение за жените(обосновано от фактите на личната му сифилистична драма вероятно), а именно, че не са хора и нямат важна роля, освен евентуално като майки в някакъв етап от живота на мъжа.... т.е. представете си, в неговото общество от свръххора жените ще са нещо като крави за разплод

Относно метафизиката един съвременен (и още жив и активен), постмодерен философ, а именно Джани Ватимо (ученик на Гадамер), въздигна във философията призива "слаба мисъл" ("религия на мъртвия бог"), т. е. метафизиката да бъде най-сетне изживяна: едно от условията да бъдеш силен философ (призван за любомъдрие) е да си слаб метафизик... Всички сме свидетели на нар. "аналитична философия", уродливото отроче на метафизиката и нейното англосаксонско планарно (плоскоумно) изображение, позитивизма.

някак не върви във философска дискусия да се допускат епитети като "уродливо" и "плоскоумно" спрямо цели школи от философи и то без никаква аргументация срещу техните аргументи СРЕЕЩУУ метафизиката...това да не ти е жълта преса? ай малко по-сериозно... и моля наместо епитети малко по-ясна мисъл. Че не стига че се опулих на факта, че аналитичната философия била уродливо отроче на метафизиката...(което някак ме притесни, почнах да си мисля, че не знам какво е аналитична философия) ...но и не разбрах тоя Джани Ватимо сега "за" метафизиката ли е, или "против" метафизиката. Като си прочетеш изречението отново ще разбереш какво имам предвид...

По принцип постмодерната философия като цяло е бозава работа.... Много сложни приказки, малко съществени решения...неясно формулирани проблеми...

все пак философите трябва да са напълно наясно с физиката...за да изживеят метафизиката...нали? за това го има и списание БГНАУКА хихихи

Редактирано 25, 2012 от Lion Queen

[Methodius]

Здравейте! Тук съм понастоящем процедурно: да, за да обявя, че тук допреди 25.02.2012, 21:05:58 бях. Разчистих си сметките с циничната надменност на г-н Глишев (тази ми беше целта, "все пак Ницше понякога е приятен за четене, макар да е слаб философ") и (като страничен ефект) си написах - с помощта и на всички вас - своя (за моя собствена употреба) очерк "Слаб философ ли е Ницше". Благодаря ви - нямам какво повече да желая от настоящата форумна тема. А физика без метафизика не може да има - корелати са. Изживяването на критическото съзерцание ("за себе си") на битието няма как да не е съпроводено с неяснота - бидейки едно ментално преболедуване, а и бидейки непредизвикан спомен от любомъдрието. Т. е. едва с (имуногена) Ницше философията се възпали от метафизика... О, повече, повече епитети сега! Че си ебало майката (вулгарността ме спасява от цинизма) ... След Ницше всичката философия е постмодерна: доколкото постмодерност не е равно на постмодернизъм... Та един от - и запазил се актуален - постмодерните образци на стил (нежели вече за живот) е именно псувнята (другите два бяха епитафът и телеграмата, съгласно Емил Чоран): тя ще ми гарантира изтриване (или поне "поправяне" на настоящия текст) ... Но сп. "Българска наука"... си е за наука, не за мен (да, то не се занимава с мен, нали? И слава Богу: нека "дискусията да си продължава както досега"). Въпреки че и чисто научно (филологически) Ницше не е утопист и не говори за "свръххора" ("свръхобщество"), а за свръхчовек (свръхчовешко), сиреч тъкмо (радикално) за снемане на социалността: което си е една херменевтично извиквана архе-утопия (възхищение) към определени прототипи-изверженци. Сиреч Ницше е подстрекател на индивидуалността - и не мечтае за свръхчовека като за правило, а все-таки като за изключение. И бил е Ницше утопист една година от живота си: студенството в Бон, сред книгите на младохегелианците; и допреди да бъде безднено поразен от Щирнеровия Единствен.

Редактирано 25, 2012 от Methodius

[Lion Queen]

Здравейте! Тук съм понастоящем процедурно: да, за да обявя, че тук допреди 25.02.2012, 21:05:58 бях. Разчистих си сметките с циничната надменност на г-н Глишев (тази ми беше целта, "все пак Ницше понякога е приятен за четене, макар да е слаб философ") и (като страничен ефект) си написах - с помощта и на всички вас - своя (за моя собствена употреба) очерк "Слаб философ ли е Ницше". Благодаря ви - нямам какво повече да желая от настоящата форумна тема. А физика без метафизика не може да има - корелати са. Изживяването на критическото съзерцание ("за себе си") на битието няма как да не е съпроводено с неяснота - бидейки едно ментално преболедуване, а и бидейки непредизвикан спомен от любомъдрието. Т. е. едва с (имуногена) Ницше философията се възпали от метафизика... О, повече, повече епитети сега! Че си ебало майката (вулгарността ме спасява от цинизма) ... След Ницше всичката философия е постмодерна: доколкото постмодерност не е равно на постмодернизъм... Та един от - и запазил се актуален - постмодерните образци на стил (нежели вече за живот) е именно псувнята (другите два бяха епитафът и телеграмата, съгласно Емил Чоран): тя ще ми гарантира изтриване (или поне "поправяне" на настоящия текст) ... Но сп. "Българска наука"... си е за наука, не за мен (да, то не се занимава с мен, нали? И слава Богу: нека "дискусията да си продължава както досега"). Въпреки че и чисто научно (филологически) Ницше не е утопист и не говори за "свръххора" ("свръхобщество"), а за свръхчовек (свръхчовешко), сиреч тъкмо (радикално) за снемане на социалността: което си е една херменевтично извиквана архе-утопия (възхищение) към определени прототипи-изверженци. Сиреч Ницше е подстрекател на индивидуалността - и не мечтае за свръхчовека като за правило, а все-таки като за изключение. И бил е Ницше утопист една година от живота си: студенството в Бон, сред книгите на младохегелианците; и допреди да бъде безднено поразен от Щирнеровия Единствен.

Е какви са тия отстъпи сега? Някак надменно и отгоре погледнати се почувствахме, което е някак и неуважително - спрямо усилията да се занимаем с текстовете по темата...за мен лично - доста сложни за моята проста мисъл, за колегата ГЛишев не знам как е било...

Пустите му философи...и философски начини на изразяване напоследък никак не ги разбирам май...или поне ми тежат словосъчетания като"ментално преболедуване", прототипи-изверженци (това изверженец нямам и идея какво означава честно - нещо средно между изверг и младоженец ли е?), херменевтично извикана архе-утопия...- изобщо пък не мога да го вдена...

Моля те! Не ни говори така...ние сме хора, не сме свръх-хора...Не сме отишли отвъд езика на хората в езика на съвременното философско изразяване нищо, че правим и форум за философия... Обикновения човек трябва да вдева бързо какво иска да му каже философът...Ако той е мъдрец и люби мъдростта е ентусиазъм, то трябва да осъзнава, че за да има полза от мъдростта му, тя трябва да се разпространява из людете човешки така леко и разбираемо като песента на овчаря. Защото за какво друго е мъдростта ако не за да влияе добре на някакъв аспект от живота на хората.

Да ти преведа какво вденах аз от твоето обръщение към нас групата "изверженци" (ама че дума, ще си я запиша)- първо колегата Глишев нещо те е бъзнал...и ти си го приел като словесен дуел. Якооооооо! Дуелът се състоял, аз се нахендрям да сменя заглавието на темата, щото не е образователно хората четящи хората да си мислят, че има силни и слаби философи сред имената запомнени в историята на философията...(и то спрямо пустата метафизика, дет пак повтарям много философи я практикуват грубо без изобщо да са наясно с физиката - и не ми казвай, че са корелати - метафизиката е абсурдна ако не се основава на правилна и съобразена е реалността физика). Такава метафизика е способна да изкривява представите на цели поколения люде човешки. Вденах още, че ми въртиш словесната си сабя по повод обществото от свръхчовеци, ама тъй сложно ми я завъртя, че разбрах само, че ми твърдиш че Ницше е някакъв супериндивидуалист, който си е въобразявал, че социалния елемент може да се снеме от една философия анализираща и критикуваща човешката природа и още повече синтезираща идеал. Да не говорим, че в други постове противоречиш на това твърдение...ъъъ по-нагоре.

Аз пък си мислех, доколкото разбирам проблема, че Ницше е порицавал социалността, на която е свидетел - в никакъв случай не е търсел утопия, но е поставил идеал за индивида - и следователно за обществото - казал ни е с две думи "абе видите ли се беее, уфси с уфси, толкова сте заблеяни и лицемерни, слаби душици, че създавате условия, в които някакви некадърни слабаци да са на върха и да ви манипулират чрез изкривения морал и инерция на тъпото ви общество, макар да са едно нищо, а готин пич кат мен да може само да ви остави писмен апел да вземете да се ъпгрейтнете наместо да има властта да ви управлява и води към готино бъдеще.Вие и вашия Бог, който е много удобен на тези дребни душици на върха...Без него ще сме по-добре а? Ако ви убедим, че го няма? Ако убием представата за него? Какво ще стане а?". Ако всеки усъвършенства себе си, то ще отпадне необходимостта от стадния елемент - за по-ясно от овчия елемент, но социалното остава - свръххората сравнено с хората са като глутница вълци, спрямо овце след овчарско куче.... Нъл ме разбра сия какво имам предвид под обществото на свръххората - не е идеално общество, това е следствието от един идеал и с него е пропита цялата му парадигма относно историята. Спомен за герои... Идеал поставен в бъдещето, който е неминуем поради постулираната цикличност на историческия процес. Няма толкова краен индивидуализъм, който да постави идеал на човешкото и да отстрани социалното от него - свръхчовека не е онзи, който ще седне да владее стадото овце и те да блеят след него, свръхчовека ще поведе себеподобните...и те него - това е очеизбождащо следствие от цялата му философия за човека, тъй като все пак се акцентира върху човешката природа. Тя е социална. Идеала на това същество е лидера по природа и е факт, че всеки (мъж с тестостерон)наистина се стреми да реализира тази природа и волята за власт...чисто животински и биологично, дори неосъзнато. Осъзнаването на този порив, рационализирането му, превръщането му в цел за самоусъвършенстване - те това е свръхчовека на Ницше. Това е мъж поставен в среда на жестока конкуренция, но конкуренция различна от конкуренцията в обществото, което е отгледало философа... Тъй щото Ницше е прозрял, че макар обществото, в което да живее да е бъгаво...все пак хората са неизменно заедно...и дори да се усъвършенстваш сам - едно пиле пролет не прави...- свръхчовека е невъзможен в буржоазния свят, където се реализира инерцията на стадото - ерго Ницше мечтае за свръхчовека, но и за сриване на тази социална система и нейните ценности и претворяването и в друга...И дори да останат хора, лидерите и силните, свръххората също имат свое общество...и макар и освободени от морала на хората то ще еволюира и ще претвори собствен кодекс от правила...

Изживяването на критическото съзерцание ("за себе си") на битието няма как да не е съпроводено с неяснота - бидейки едно ментално преболедуване, а и бидейки непредизвикан спомен от любомъдрието.Т. е. едва с (имуногена) Ницше философията се възпали от метафизика...

- честно...не разбирам защо трябва да се изразяват така хората... Това да не е някакво хайку? Не, хайкуто е поезия, тя има право да звучи многопластово - философията няма това право... - все си мислех, че философията трябва да говори на хората като родител на децата си...а не като мистичен оракул с двусмислия и сложни словосъчетания, играещи с езика като с дъфчащо бонбонче! За което сериозно ви порицавам, господин философе... Той и Ницше за това е доста критикуван ...защото е пракалено многопластов и с творенията му може спокойно да се спекулира до забрава... Та такаааа

Така и не разбрах кога сте имунизирвали философията на Ницше, явно ваксината е пробила...но и не разбрах как се е възпалила...и изобщо всичко това ме объзсърчи и ме накара да почувствам крайно тъпа...Още по-кофти е, че егоцентрично си употребил потребителите, за да си напишеш статийката хихихих и после изобщо не предлагаш черпя???? а е задължително ....скоро ще го сложа в правилата на форума...- който има изгода от дискусията, да черпи бирички с картофки!

Всъщност сите съвременни философчета сте такива (болшинството) - докато ви изчета и получавам главоболие

[Doris]

Мисля, че би трябвало да благодарим на Lion Queen за труда да внесе яснота в темата, което като се има предвид, че е за Ницше е направо подвиг.

Понеже са ме интересували различните представи за време, впечатляваща за мен е идеята на Ницше за цикличност на историческото време, която не е нова, но за европейския 19 век е екзотична. Защото по това време от една страна още господства християнската представа за линейно време , от друга страна научно-техническият прогрес влияе на всички сфери, включително и философията и налага представата за нютоновото линейно време в природата и във всичко друго.

Въобще, идеите на Ницше изглеждат като предвестник на нихилистичния ,обезверен и объркан 20 век.

[Gloster]

Като цяло ми хареса неговата "Тъй рече Заратустра".

Сигурно защото съм атеист-не си представям вярващ християнин да я хареса.

Редактирано Януари 11, 2013 от Gloster

[Gloster]

Малко цитати от него-

"Който не умее да лъже, той не знае що е истина!"

"За да живееш в самота, трябва да си животно…, или бог."

"Държава се зове най-студеното от всички студени чудовища. Студено лъже то; и тая лъжа изпълзява из устата му: "

"Да разбираш всичко, значи да презираш всичко."

"Боговете са мъртви и човекът е оставен сам на себе си." :innocent:

[Spiritus]

Харесват ми "хейтърските" му нихилистични идей(има ли й никога не съм можел да правя разлика), но изпада в крайности. Но да се придържа към златната среда явно не му е била работата.

[mitaca]

Ницше не ми харесва определено, само в частта "Тъй рече Заратустра" де, друго не съм си направил труда (би било зора) да чета, ама темата я изчетох с удоволствие и плюснах Кралица-Лъвица, въпреки че ми колежка (само по модераторска линия), а аз съм много взискателен за плюсове към колеги .

[herkules]

Фридрих Ницше, смятан за класически философ, изказал много мъдри мисли цитати и фрази, но както виждам доста хора коментирали по темата (включително и аз) не го смятат за такъв. Вероятно се е повлиял от Шопенхауер, (който за мен си остава уникален) относно философията му за жените. Все пак ми харесва тази негова мисъл:

-"Който се бори с чудовища, нека внимава сам да не се превърне в такова"

[mitaca]

Чел ли си "Тъй рече Заратустра"? За таквиз като тебе (няма да провокирам!), е 'златно' четиво .

[boilad]

Ницше не ми харесва определено, само в частта "Тъй рече Заратустра" де, друго не съм си направил труда

Не си изпуснал много. Ранните му трудове са по скоро в областта на културологията и в тях се застъпва тезата за Дионисовото и Аполоновото начало на културата, а малко по-късно се появява и разумното начало персонифицирано от Сократ. Аз много пъти съм се опитвал да ги чета (не само ранните, ами и късните му трудове) и все ги зарязвам донякъде. В изданието на "Тъй рече Заратустра" от 1990 г. най ми хареса предговора на Исак Паси. Послеслова също има своята ценнотост с обзора на българските преводи на книгата.