Отиди на
Форум "Наука"

Препръчано мнение

  • Потребители
Публикувано

Стига философия с чук в ръка, това е занимание за овладели себе си хора :)

Според мен Ницше е по-скоро белетрист отколкото философ. Би могъл да напише чудесни драми или романи, но се е спрял на писане, което някак не му подхожда. Онова, което наричаме "философско" дори в ежедневната реч - именно то му липсва. У него няма нито склонност към съзерцание; нито към анализ. Има главно добра реторика и тук-там по някой хубав парадокс. Хиляди пъти предпочитам Епиктет, Аврелий или Бонавентура.

Там, където Ницше иска да е невъздържан и краен, той всъщност е просто недоволен. Повече истинска свирепост ще намеря у Цунетомо (и повече ще й повярвам).

  • Потребител
Публикувано

Ако Ницше е бил родѐн белетрист, е щял непременно да стане такъв. Едно поради това, че никой не пренебрегва нещото, в което е най-добър; другото е, че неговото време все пак е преди епохата на киното, още по-далечни са електронните медии - книгата и театъра все още са били любими занимания. Това би му било по-лесно и по-доходно, особено ако се окаже лесносмилаем.

А философията е специфично занимание, лежи върху съвсем различен поглед към действителността. Не зная как може да се направи извод, че Ницше не е съзерцателен - според мен основата на това творчество е съзерцанието, съпроводено със способност за осмисляне. Не би могъл да напише нищо без споменатите дарби.

Може да не е чак велик философ, но че е нещо по-така, е безспорно.

  • Потребител
Публикувано (edited)

Метафизиката не е философията: ето за кое дойде да ни рече Ницше.

Неравностоен спор. - Двама изключително умни представители на човешкия род - ала всеки от своя тип - завързаха помежду си спор: изпълненият с необятни, достоверни, но идеологически неспоени знания човек застрашително наподобява световния океан - и мие бреговете на всички континенти във всички епохи; а обладаващият един силно ограничен и изопачен, но идеологически споен пакет от знания човек прилича на откривателски платноход - тръгващ от някаква брегова времепространствена точка и навлизащ дръзко в безграничната на шир и глъб стихия.

Редактирано от Methodius
  • Потребител
Публикувано (edited)

Ще сглобя следното:

Сократ бил велик учител по себеконтрол на прекрасния и даровит юноша Алкивиад (вж. Плутарх). И ето в що е бил смисълът от Сократ - и въобще, в що е смисълът от учителстването. Но Сократ има и друго "величие", "философско": еманципира ли се учителството спрямо военачалническото, политическото, дипломатическото дарование ("висшите инстинкти") - и изучи ли се в общочовешко нравоучителство (космополитизъм, просвещение) учителството, и - в съответствие - улегне ли пък споменататото дарование, узрее ли в Александър-Македонщина, империализъм, идеокрация, елинизъм, то ние виждаме как всичко това довежда при всеобщото "познание" на Аристотел. И отвежда в по-късни времена до стоицизма и до воина-идеалист, т. е. - в последна сметка - до Вагнеровия Парсифал и романтизма на Карлайл.

"Луций Катилина, който произхождал от знатен род, обладавал голяма телесна и духовна сила, но бил с лош и порочен характер. Нему още от юношеска възраст доставяли удоволствие гражданските войни, убийствата, грабежите и размириците в държавата, които били и неговият възпитател на млади години. Телесно здрав, той понасял до невероятност глад, студ и безсъние. По дух смел, коварен и гъвкав, той притежавал дарбата да лицемери и да се преструва във всичко; алчен за чуждото, прахосник на своето, буен в страстите си, достатъчно красноречив, но малко мъдър. Неговият ненаситен дух постоянно жадувал извънмерното, невероятното, непостижимото... Бил обладан от непреодолимата страст да завладее властта в държавата и не пробирал средства... Този неукротим дух от ден на ден бил все повече и повече възбуждан от недостига на собствените му средства и от съзнанието за извършените престъпления; а тези две злини той бил още повече увеличил с пороците си, за които споменахме вече." (Салустий, "Заговорът на Катилина", 5, превод М. Марков и Н. Георгиева, "Наука и изкуство", 1982.)

В "Залезът на боговете" - "Странстванията на един несъвременник", 45 (превод Г. Кайтазов), Ницше завършва с думите: "Катилина - зародишът на всеки цезар." (Този фрагмент, както и предходният, 44, са може би най-дълбокото, което Ницше е написал.)

Съдбовно сходство при Алкивиад Стари (вж. у Плутарх), Катилина (вж. у Салустий), Чезаре Борджия (вж. у Макиавели), Мазепа (вж. у Пушкин) и младия Бонапарт (вж. у Бетовен) - естет-политическите завършеци преди епохални културо-исторически трансформации, а именно: космополитизирането на Антична Гърция (Александър Велики, времеразтегляне), Античен Рим (Октавиан Август, през-от посредничеството на Юлий Цезар), Германския Запад (аморфно явление), Русия (Петър Велики) и - най-сетне - Западния човек (стария Бонапарт). Този тип индивидуалност противостои в последна сметка на въобще личностите, етико-политическото начало.

На Микеланджело Буонароти приписват мисълта, че "най-голямата опасност у нас не е, дето би могло целите ни да бъдат непосилно високи, основен проблем при повечето от нас е, че целите ни са прекалено ниски и ги постигаме". Някой би могъл да изтълкува стоически... Но Ницше-Дионисий? О парадокс! Тъкмо в дръзновено-инстинктивния, иморалния провал на гореспоменатите пет "негодяя" се състои човешкият сюблим, нежели в символиката на Изкупителното успение (Христа). Кантианската свобода - нищо повече от робски блян. ("Кант: или cant като свободен в себе си характер." - Една от Ницшевите непоносимости, спомената в "Залезът на боговете" - "Странстванията на един несъвременник", 1, превод Г. Кайтазов.)

"Ние изобщо няма да разберем хищното животно и хищния човек (например Чезаре Борджия), няма да разберем и природата, докато търсим в основата на тези най-здрави от всички тропически чудовища и растения нещо "болнаво" или вроден в тях "ад": както досега са правили почти всички моралисти." (Ницше, "Отвъд доброто и злото", 197, превод Ренета Килева-Стаменова.)

Редактирано от Methodius
  • Потребител
Публикувано (edited)

Към sirius (теза)

Ницшеанският морал. - Човекът е силен с принципите си (та иначе е слаб), но трябва да бъде силен тъкмо с инстинкти. (Аргумент: Моралът е онова чисто човешко, което у човека компенсира недостига на тъкмо чисто човешка природа.)

Редактирано от Methodius
  • Потребител
Публикувано (edited)

Към sirius

В такъв случай не ми остава друго, освен да Ви препратя към официално публикувана в сайта на сп. "Българска наука" (настоящия уважаван сайт) общообразователна, посветена на Ницше статия, осмия абзац: link:

"За него (Ницше - б. м.) човекът е резултат от болестното развитие на живота - той е "болно животно", което се опитва да измами себе си с помощта на културата и морала, за да избяга от своята животинска същност."

(Уточнявам, че статията не е писана от мен.)

Редактирано от Methodius
  • Потребител
Публикувано

Благодаря за уточнението и препратката, но от

"За него (Ницше - б. м.) човекът е резултат от болестното развитие на живота - той е "болно животно", което се опитва да измами себе си с помощта на културата и морала, за да избяга от своята животинска същност."

нещата ми стават по-ясни. Аз далеч не съм съгласен, че човека е резултат от болестното развитие на живота, болно животно.

А че се самоизмамва е по-ясно - идейно, морално, културно, защо не и технологично и пр.

Измамата е ясно, но какво стои зад нея, каква е истината.

  • Потребител
Публикувано (edited)

(1)

Methodius: "тезата, че човекът е болно животно".

Sirius (отговор): "и след такова опростяване пак не виждам смисъл".

(2)

Статията в сп. "Българска наука": "човекът е резултат от болестното развитие на живота - той е "болно животно".

Sirius (отговор): "нещата ми стават по-ясни".

Sirius, нищо лично, но просто трудно виждам някакъв смисъл в написаното (току-що от Вас).

Зад една измама може да стои друга измама. Но може ли зад въобще измамата да стои измама?! Идеята относно такава (causa sui) измама е "богът". И ето че Ницше се провиква: край на измамите! богът (живителен и насъщен) не би могло да бъде идея (ако и идея над идеите), "богът" е мъртъв ("трансцендентен"), е мъртвилото на мъртвилата!... Ницше поддържа тезата, че човекът е болно животно (и че метафизиката е болест). Ала Ницше е философ, нежели учен (и се "възпалява" от метафизика)!... Та слаб философ ли е Ницше? (А че е слаб метафизик - слаб е. Което нелепо проличава в скалъпената постмортем книга "Волята към мощ".) ... И може би е неуместно да поставям във форум за наука този въпрос. Но пък прочетох подфорумното заглавие "философия" - нима съм прибързал?... Метафизиката не е философията: ето за кое дойде да ни рече Ницше. Философията, любомъдрието не (и не бива да) отстранява т. нар. личен живот! "Мъдростта слага граници и на познанието." (Ницше, "Залезът на боговете", Афоризми, 5, превод Г. Кайтазов.)

Редактирано от Methodius
  • Потребител
Публикувано (edited)

За някои неща/автори бих могъл да пиша ако смятам че имам някакво разбиране. Май към Ницше нямам такова разбиране. А като не го разбирам, няма какво да го коментирам, нямам представа какво е искал да каже.

От изнесеното от теб, много малко неща ми се връзват. Как например Богът (живителен и насъщен) е мъртвилото на мъртвилата? Не разбирам какво е имал предвид под метафизика и под философия. Моля те, не ме пращай да чета статии за Ницше или самия него, нямам интерес. но бих отдлил време за лична комуникация с някой, койо смята че го разбира, или поне му е итерсен.

Личен живот - това е много обширно понятие.

Един от моите критерии за добър философ, е дълбочината на разбиране на нещата. И да "виждам" разбирането на нещата да съответства на нещата и процесите. Аз самия искам да разбера какви са и защо са нещата, но не възприемам нищо от Ницше. Нищо не мога да "взема" от него. Ако има такива хора, чудесно, да го четат.

За мен философията е нещо лично. Като описанието на света. Всеки има описание на света и то би трябвало да е адекватно. Но адекватноста, оценката за адекватност отново е в притежателя на описанието - той решава дали му върши работа. На мен Ницшевото описание не ми върши работа, но ако на него му е вършело, чудесно, мен това не ме касае. И не смятам за коректно да давам оценка за нечие друго описание на света, това е лична отговорност на притежателя на описанието. Това е уважението към различното описание, възглед.

Според мен, коректния въпрос ще е "доколко ви е полезна философията на Ницше". Защото прави съпоставка между лични описания. И от там лично отношение. Но не и оценка, кой съм аз, че да оценям. Аз не съм еквивалент за обективност. Сравнението силен-слаб и то философ, би могъл да даде човек, който се смята обективно преценящ чуждо описание на света. Това за мен е абсурдно.

Редактирано от sirius
  • Потребител
Публикувано (edited)

Към sirius

1. Общувам с Ницше, обичам Ницше и не ми е чужд - нима е фройдистко? (И защо въобще писателите пишат - за да ги проучваме и изследваме ли, и без да говорят на сърцето?! О, да, онзи възлов анатомичен орган и нищо повече, сърцето!)

2. А дали въпросът ("слаб философ ли е Ницше") е "коректен", обърнете се (за спор) към глобалния модератор в настоящите форуми, уважаемия г-н Глишев, който на 08.07.2010 г. в тема "Чуждо творчество" презрително написа: "Все пак Ницше понякога е приятен за четене, макар да е слаб философ." (Link, третият постинг.)

3. Можете (във връзка с Ницше) да ми пишете на: personae@abv.bg.

П. П. Относно метафизиката един съвременен (и още жив и активен), постмодерен философ, а именно Джани Ватимо (ученик на Гадамер), въздигна във философията призива "слаба мисъл" ("религия на мъртвия бог"), т. е. метафизиката да бъде най-сетне изживяна: едно от условията да бъдеш силен философ (призван за любомъдрие) е да си слаб метафизик... Всички сме свидетели на нар. "аналитична философия", уродливото отроче на метафизиката и нейното англосаксонско планарно (плоскоумно) изображение, позитивизма.

Редактирано от Methodius
  • Потребител
Публикувано

Забележка: Позитивизмът (ако и Огюст Конт да е въвел термина) се корени в английския емпиризъм, т. е. в (последна сметка) "Нов органон" на Френсис Бейкън.

  • Потребител
Публикувано (edited)

Херменевтичното възсъздаване ценностите на суровия живот се сблъсква о неотменимостта на сурогатния, технизирания свят, "реализирания идеализъм" - но вместо в пъстър митичен дом се озоваваш очарован отсам една безвъзвратно отминаваща отегчителна и нехаеща актуалност.

Редактирано от Methodius
  • Потребители
Публикувано (edited)

:post-70473-1124971712: Ох, тоя Ницше...

Апелирам да се преосмисли въпросът на темата - понятия като "силен философ" и "слаб философ" са като понятията "малко бременна" и "много бременна" - философът и неговата философия не се сравняват с другите философи и философии по сила и слабост...а по други критерии - ние можем да сравним гледната точка на Ницше с всеки друг философ...и да оценим как се аргументира философът спрямо другите - тъй като всеки философ твори системата си, водейки задочен, пряк, метафоричен или какъвто и да е друг диалог, с колегите си от миналото, настоящето и бъдещето...

Ницше е революционер във философията. Дума да няма. Не можем обаче примерно да кажем - Ницше е по-силен от Шопенхауер (с техните "воли" и т.н.) нито обратното...

Нека поясним - във философията на Ницше има, според моето скромно мнение, три важни момента:

1. Нихилизмът - поставянето на везните на сериозна философска дискусия на целия съпътстващ живота на епохата му, буржоазен, християнски морал. Ницше прави на пух и прах алчния, подаващ еженеделна милостиня на просяка до църквата, изобщо не се сещащ за Бога си среден буржоа. Разкрива лицемерието на собствената си култура. Предвижда краха й в основната й слабост - измамното човеколюбие на изкривения християнски морал. "Бог умря" анихилира метафизиката на епохата и вика метафизиката на древността - което ни води към другия важен момент:

2. Цикличността в историята - според Ницше историчността не следва нито права, нито спирала, тя е циклична и представлява кръговрат на две полярни стихии в поведението на човечеството. Ницше ги определя като Аполоново и Дионисиево начало. Подобно на източните Ин и Ян, те никога не са напълно разделени - но в единия тип епохи преобладава едното, в другите другото... Ако античната епоха се развивала с превез на Дионисиевото начало - за хората тогава важни са били хармония на тяло и ум, единство с природата, емоционална сила, физическа сила, ирационална понякога интуция, непрекъсната конкуренция под знака на кодекс на честта и т.н., то следхристиянската цивилизация се отличава с отпечатъка на рационалността, строгата математическа логика и пресметливия морал на "здравия разум", който в съвременната на Ницше епоха е вече опорочен и изгнил.

Според Ницше, времето на античните герои и чудеса, на хора свръх-хората, отиващи отвъд границите на обикновените човешки способности...с непреклонни воля, интуиция и ум ще се завърне, следвайки принципа на цикличността...

Трябва да уточним, че под света авторите като Ницше имат пред вид европейската цивилизация, който културен егоцентризъм, аз никога не им прощавам. Но пък е редно да се уточни, че Ницше "убива" точно европейския, християнски, така популярен сред съвременниците му, ходещи в неделя на църква и в понеделник лягащи си с проститутка (и хващащи сифилис) Бог и изобщо не закача боговете на другите култури...

3.Свръхчовекът и волята за власт. Това са понятията, заради които, Ницше е обвиняван (напълно несправедливо), че е дал тласък на властовите амбиции и поведение на Хитлер... Всъщност свръхчовекът на Ницше, няма нищо общо с ариеца на Хитлер. Той е цел, а не раса.Свръхчовекът е индивидуална и културна цел - да се стремиш сам да надмогнеш човешката си природа, да пребориш животинските инкстинкти, страхове, пороци - да се превърнеш в мост към нещо друго, по-съвършено от човека... Ницше посочва, че от всички природни и вродени в нас инкстинкти единствено волята за власт може да реализира постигането на нещо свръхсилите ни. Власт - първо над себе си и собственото си тяло и ум, второ над обстоятелствата, трето власт в отношенията с другия - властта да убеждаваш не от позицията на добронамерен лицемер, с книжка, в която пише как ако не те слушаме ще идем в ада..., а от позицията на истински сила, умения и качества.

Едно общество от такива хора, отишли свръх човешкото би било крайно хармонично! :vertag::sneaky2:

Та така...най-добре ще е да сменя темата на Идеите на Ницше - отдолу дискусията да си продължава както досега...

:crazy_pilot:

П.П.Лично аз не харесвам Ницше, поради неговото крайно грозно мнение за жените(обосновано от фактите на личната му сифилистична драма вероятно), а именно, че не са хора и нямат важна роля, освен евентуално като майки в някакъв етап от живота на мъжа.... :biggrin: т.е. представете си, в неговото общество от свръххора жените ще са нещо като крави за разплод

Относно метафизиката един съвременен (и още жив и активен), постмодерен философ, а именно Джани Ватимо (ученик на Гадамер), въздигна във философията призива "слаба мисъл" ("религия на мъртвия бог"), т. е. метафизиката да бъде най-сетне изживяна: едно от условията да бъдеш силен философ (призван за любомъдрие) е да си слаб метафизик... Всички сме свидетели на нар. "аналитична философия", уродливото отроче на метафизиката и нейното англосаксонско планарно (плоскоумно) изображение, позитивизма.

някак не върви във философска дискусия да се допускат епитети като "уродливо" и "плоскоумно" спрямо цели школи от философи и то без никаква аргументация срещу техните аргументи СРЕЕЩУУ метафизиката...това да не ти е жълта преса? :w00t: ай малко по-сериозно... и моля наместо епитети малко по-ясна мисъл. Че не стига че се опулих на факта, че аналитичната философия била уродливо отроче на метафизиката...(което някак ме притесни, почнах да си мисля, че не знам какво е аналитична философия) ...но и не разбрах тоя Джани Ватимо сега "за" метафизиката ли е, или "против" метафизиката. Като си прочетеш изречението отново ще разбереш какво имам предвид...

По принцип постмодерната философия като цяло е бозава работа.... :tooth: Много сложни приказки, малко съществени решения...неясно формулирани проблеми...

все пак философите трябва да са напълно наясно с физиката...за да изживеят метафизиката...нали? за това го има и списание БГНАУКА хихихи :punk:

Редактирано от Lion Queen
  • Потребител
Публикувано (edited)

Здравейте! Тук съм понастоящем процедурно: да, за да обявя, че тук допреди 25.02.2012, 21:05:58 бях. Разчистих си сметките с циничната надменност на г-н Глишев (тази ми беше целта, "все пак Ницше понякога е приятен за четене, макар да е слаб философ") и (като страничен ефект) си написах - с помощта и на всички вас - своя (за моя собствена употреба) очерк "Слаб философ ли е Ницше". Благодаря ви - нямам какво повече да желая от настоящата форумна тема. А физика без метафизика не може да има - корелати са. Изживяването на критическото съзерцание ("за себе си") на битието няма как да не е съпроводено с неяснота - бидейки едно ментално преболедуване, а и бидейки непредизвикан спомен от любомъдрието. Т. е. едва с (имуногена) Ницше философията се възпали от метафизика... О, повече, повече епитети сега! Че си ебало майката (вулгарността ме спасява от цинизма) ... След Ницше всичката философия е постмодерна: доколкото постмодерност не е равно на постмодернизъм... Та един от - и запазил се актуален - постмодерните образци на стил (нежели вече за живот) е именно псувнята (другите два бяха епитафът и телеграмата, съгласно Емил Чоран): тя ще ми гарантира изтриване (или поне "поправяне" на настоящия текст) ... Но сп. "Българска наука"... си е за наука, не за мен (да, то не се занимава с мен, нали? И слава Богу: нека "дискусията да си продължава както досега"). Въпреки че и чисто научно (филологически) Ницше не е утопист и не говори за "свръххора" ("свръхобщество"), а за свръхчовек (свръхчовешко), сиреч тъкмо (радикално) за снемане на социалността: което си е една херменевтично извиквана архе-утопия (възхищение) към определени прототипи-изверженци. Сиреч Ницше е подстрекател на индивидуалността - и не мечтае за свръхчовека като за правило, а все-таки като за изключение. И бил е Ницше утопист една година от живота си: студенството в Бон, сред книгите на младохегелианците; и допреди да бъде безднено поразен от Щирнеровия Единствен.

Редактирано от Methodius
  • Потребител
Публикувано

Мисля, че би трябвало да благодарим на Lion Queen за труда да внесе яснота в темата, което като се има предвид, че е за Ницше е направо подвиг.

Понеже са ме интересували различните представи за време, впечатляваща за мен е идеята на Ницше за цикличност на историческото време, която не е нова, но за европейския 19 век е екзотична. Защото по това време от една страна още господства християнската представа за линейно време , от друга страна научно-техническият прогрес влияе на всички сфери, включително и философията и налага представата за нютоновото линейно време в природата и във всичко друго.

Въобще, идеите на Ницше изглеждат като предвестник на нихилистичния ,обезверен и объркан 20 век.

  • 10 месеца по късно...
  • Потребител
Публикувано (edited)

Като цяло ми хареса неговата "Тъй рече Заратустра".

Сигурно защото съм атеист-не си представям вярващ християнин да я хареса.

Редактирано от Gloster
  • 5 месеца по късно...
  • Потребител
Публикувано

Малко цитати от него-

"Който не умее да лъже, той не знае що е истина!"

"За да живееш в самота, трябва да си животно…, или бог."

"Държава се зове най-студеното от всички студени чудовища. Студено лъже то; и тая лъжа изпълзява из устата му: "

"Да разбираш всичко, значи да презираш всичко."

оговете са мъртви и човекът е оставен сам на себе си." :innocent: :innocent:

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител
Публикувано

Харесват ми "хейтърските" му нихилистични идей(има ли й никога не съм можел да правя разлика), но изпада в крайности. Но да се придържа към златната среда явно не му е била работата.

  • Потребител
Публикувано

Ницше не ми харесва определено, само в частта "Тъй рече Заратустра" де, друго не съм си направил труда (би било зора) да чета, ама темата я изчетох с удоволствие и плюснах Кралица-Лъвица, въпреки че ми колежка (само по модераторска линия), а аз съм много взискателен за плюсове към колеги ;).

  • 1 месец по късно...
  • Потребител
Публикувано

Фридрих Ницше, смятан за класически философ, изказал много мъдри мисли цитати и фрази, но както виждам доста хора коментирали по темата (включително и аз) не го смятат за такъв. Вероятно се е повлиял от Шопенхауер, (който за мен си остава уникален) относно философията му за жените. Все пак ми харесва тази негова мисъл:

-"Който се бори с чудовища, нека внимава сам да не се превърне в такова"

  • Потребител
Публикувано

Ницше не ми харесва определено, само в частта "Тъй рече Заратустра" де, друго не съм си направил труда

Не си изпуснал много. Ранните му трудове са по скоро в областта на културологията и в тях се застъпва тезата за Дионисовото и Аполоновото начало на културата, а малко по-късно се появява и разумното начало персонифицирано от Сократ. Аз много пъти съм се опитвал да ги чета (не само ранните, ами и късните му трудове) и все ги зарязвам донякъде. В изданието на "Тъй рече Заратустра" от 1990 г. най ми хареса предговора на Исак Паси. Послеслова също има своята ценнотост с обзора на българските преводи на книгата.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Вашето предишно съдържание е възстановено.   Изчистване на редактора

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!