Кирил и Методий в средновековието

[К.ГЕРБОВ]

Сега.

Не знам какво се върти в интернет, не знам и какво има днес на трето ниво в „Сан Клементе”. Аз представям фактите, както ги е предал Васил Пандурски в книгата „Кирил и Методий в Рим”, издадена през 1970 г.

Като показва на с. 103 двете черно-бели изображение на „Частният съд на Кирил пред Христос”, той коментира: „При сегашното състояние на стенописа почти нищо не личи от надписа. По ранно направеното копие той личи.”

Двете черно-бели изображения съм ги показал по-горе, заедно с пояснението за тях на с. 102, където се казва, че даденото черно-бяло изображение на това по-ранно направено копие, е „акварелно копие от края на 19 век в Понтификалния институт за християнска археология в Рим.” Същото копие е отпечатано на друго място в книгата в оригинал, цветно, и аз именно него съм сканирал и пуснал вчера в 11.55 ч.

[К.ГЕРБОВ]

Ето и сравнение на детайли от изображенията. Вляво е това в книгата на Пандурски, за което той казва, че е акварелно копие. Вдясно пък е илюстрацията от История на България, том 2, за която пише, че е стенопис от „Сан Клементе”. Открийте разликите, както се казва?

Ако някой има оригинална снимка на реставрираната фреска, нека да я пусне.

[Galahad]

Това е офиц. сайт на базиликата "Сан Клементе", където има филче, а също и 360 градусови снимки на горното ниво:

http://www.basilicasanclemente.com/

Както вече казах в "Сан Клементе" е забранено да се снима и там се следи особено внимателно за това, а самата фреска е в параклиса "Св. Йоан", при това сложена перпендикулярно на олтарната преграда, от която може да с егледа фреската. Тъй че въпросът с актуална снимка на фреската е доста трудно решим. Предполагам сте забелязали както от снимките в тази тема, така и от други, дето сме ги слагали по разни други поводи (по-конкретно покрай опита едно набедено да е на св. Кирил изображение да се изкара, че е изображение на цар Петър І, като и двете са съвсем несериозни) се вижда, че всички фрески са в относително добро състояние. Освен мерките срещу светлината предполагам думата си е казала и реставрацията на всички, защото са много добре почистени и цветовете им са доста ярки.

За снимката от книжката изображението не е особено качествено, което може да се дължи на осветелнение, социалистически фотоапарат и ред други подробности. Ако е правено преди реставряцията, то предполагам всички си имат представа за разликите на едно изображение преди и след реставрация.

Предполагам проблемният надпис е евентуално с имената на Кирил и Методий. От ляво на ап. Андрей му пише името, както и от дясно на папа Климент, а на двамата ангели се виждат остатъчи от имената им над ореолите им. Вероятно е имало такива надписи и за оставащите два персонажа на фреската и именно те са повредени. Вероятно са били под двамата, между тях и надписа с големите букви.

[К.ГЕРБОВ]

http://de.wikipedia.org/wiki/1058

http://de.wikipedia.org/wiki/Nikolaus_II._(Papst)

http://fr.wikipedia.org/wiki/Nicolas_II_(pape)

http://pl.wikipedia.org/wiki/Miko%C5%82aj_II_(papie%C5%BC)

В посочените сайтове се дава долното изображение от манастира „Сан Клементе” в Рим с пояснението: „Папа Николай ІІ в сцена от времето на папстването му.”

Изображението е тук: http://de.wikipedia.org/w/index.php?title=Datei:B_Nikolaus_II2.jpg&filetimestamp=20060912091043

Сцената е отнесена към 1058 г., което дава основание да приемем за достоверни изводите на проф. Васил Пандурски, че стенописът е правен към 1080 г. Папа Николай ІІ е починал на 27 юли 1061 г.

Изглежда тези, който са разчели присъствието на папа Николай ІІ в стенописа, приемат, че той не е духовникът с високата шапка, а този, който служи в олтара и държи книга, на която има изписан някакъв девиз.

Сочи се, че папа Николай ІІ бил починал на 27 юли 1061 г. във Флоренция и там бил погребан. Но не е ли малко чудно папа да почине не във Ватикана, а някъде другаде. Тя, гробницата му, може днес да се намира във Флоренция, но е възможно папата да е погребан първо в римската „Сан Клементе” и после мощите му да са пренесени, когато през ХІІ в. е започнало засипването на старата черква „Сан Клименте” и е започнато строителството на тази, над нея. Тогава са изнесени от там също и мощите на св. Кирил - Константин Философ.

Все пак какъв може да е този, чиито мощи първо са били положени във Ватикана, а после са пренесени в „Сан Клементе”. Не е ли папа Николай ІІ, този, на смъртното ложе? Може би текстът на стенописа следва да се разчете като: „Тук от Ватикана се пренесе папа Николай с божествени химни, погреба се с благовония.” Някак си не върви на стенопис с погребение, да не се напише кой е погребания.

[К.ГЕРБОВ]

http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=722320 Тук е показана фреската от параклиса в чест на Кирил и Методий в черквата „Сан Клементе” в Рим. Казват, че на нея е изобразено: „Папа Лъв ХІІІ представя на Христос базиликата „Сан Клементе”, в присъствието на светите Кирил и Методий.”. Рисувана е през 1885-1889 г. от Нобили.

[Atom]

Въпросът с канонизацията и култа към Кирил и Методий и техните ученици наистина е интересен. Според мен в България първо е възникнал култа към Свети седмочисленици като цяло. Фактът, че седмочислениците се почитат на 27 юли, датата на успението на св.Климент показва, че канонизацията е извършена анблок, след смъртта на св.Климент, най-вероятно още по времето на Симеон. По-късно, благодарение на огромното си лично влияние и трайно присъствие в народната памет, св.Климент и св.Наум "придобиват индивидуалност", откъсват се от групата и започват да се почитат и индивидуално. Що се отнася до братята, то почитта към тях (отделно от седмичислениците като група), според мен се появява чак през възраждането и то като двойка, а не индивидуално към всеки. Всичко това обяснява и липсата на изображения през средновековието. Група като седмочислениците се рисува трудно, изисква много място и дори и сега не е много популярна като сюжет в църковната иконопис. Двама светии се рисуват много по-лесно, но подобен култ към братята като двойка просто през средновековието не е имало. Що се отнася до "индивидуализирането" на Кирил или Методий, то и днес това е проблематично. Не съм сигурен, но аз лично не знам да има практика да се изографисват св.Кирил или св.Методий поотделно, нито дали има храм посветен само на св.Кирил или само на св.Методий. Това обаче съвсем не означава, че днес ние не ги възприемаме като светци и не им отдаваме необходимата почит.

[glishev]

Индивидуален култ към св. Методий има днес в Словакия.

[Atom]

Индивидуален култ към св. Методий има днес в Словакия.

Да, действително е така. Според тях култът към св. Методий е създаден през XIV век от Карл IV. Аз лично нямам представа, кога точно е извършена канонизацията и дали преди това е имало почит към св.Методий.

[Galahad]

Ето малко информация за базиликата "Свети Климент".

Няма снимки на стенописите, но в един сбит вид има някои основни данни, тъй че става ясно кое, кога и защо е правено.

Що се отнася до книжовните сведения за Кирил и Методий, Бильбасов ("Кирил и Методий по документальн,м източникам, С-П, 1868г." ги групира така:

А. Славянски:

І. Пространни жития;

ІІ. Съкратени (Проложни) жития;

ІІІ. Похвални слова и похвали;

ІV. Църковни песнопения: служби, канони , тропари;

V. Разкази

VІ. Летописни разкази

VІІ. Сказания в кратце

VІІІ. Разкази в Хронографи (временници)

ІХ. Санаксирни разкази

Х. Сведения от различни лица и времена.

ХІ. Сръбско-хърватска литература;

ХІІ. Чешка и друга

Б. На гръцки

І. Жития

ІІ. Служби

ІІІ. Сведения

В. На латински

І. Летенди или жития

ІІ. Послания и писма

ІІІ. Летописни разкази

ІV. Разкази и др.

Втори е въпросът доколко в А. е удачно да се обособят отделно VІ-VІІІ.

Но тъй или иначе е ясно, че през средновековието двамата братя са се радвали на голяма популярност. Все пак не трябва да се забравя, че изображенията от средновековието не са чак толкова изобилни. От ХІVв. насетне са запазени повечко неща, тъй че си е нормално и масовката на образи на Кирил и Методий да е от един по-късен период. И разбира се у нас придобиват по-голяма популярност в епохата на Възраждането, когато в цяла европа се оформят националните държави и се търсят образи за национални светци. След като падна желязната завеса вече двамата отново възвърнаха своя общославянски и общоевропейски облик. И сега вече на гробът на Кирил може да се видят възпоменателни плочи и на други езици освен на български.

[alvassareiro]

Българските национални светци се оформят към 11-12 век. Да ги споменем?

[Atom]

Наистина има много книжовни сведения за Кирил и Методий, но въпросът е поставен конкретно за тяхната канонизация и за разпространението на култа. За България мисля, че е ясно - канонизирани са след смъртта на св.Климент, заедно с останалите седмочисленици. Т.е. култът е към седмичислениците като цяло, като на един сравнително ранен етап се появява "индивидуален" култ към св.Климен и св.Наум. Липсват индикации за култ към двойката "Кирил и Методий", а индивидуален култ няма и до днес.

На запад според чехите, култът към св.Методий в Чехия е възникнал по времето на Карл IV и то привнесен от словашка почва. Това означава, че Методий е оставил траен спомен в народната памет на словаците, за да е възможно да оцелее през няколко века. Най-вероятно, на един по-късен етап (някъде по времето на религиозните войни), вече на чешка почва към св.Методий е "добавен" и Кирил и така се е оформил култа към двойката "Кирил и Методий", а популяризирането му става едва с появата на общо-славянската идея. Т.е. култът към двойката Кирил и Методий е създаден в Чехия и от там в този си вид се разпространява в останалите славянски страни. В този случай няма смисъл да се търсят средновековни изображения, тъй като през средновековието подобен култ към двойката просто няма.

Очевидно е и друго. В Чехия липсва спомен в народната памет за Методий (за разлика от Словакия), затова и култът към "индивидуалния" Методий е непопулярен. За разлика от България, където от груповата канонизация се индивидуализират св.Климен и св.Наум, то в Чехия словшкият индивидуализъм на Методий се губи, за да се оформи друга група (двойка) и култа към Кирил и Методий.

[resavsky]

Искаш да кажеш че в Словакия Методий е бил по популярен от брат си?

[Пандора]

В словашката уикипедия пише следното :

Koncom roku 881 alebo začiatkom roku 882 sa Metod vybral do Konštantínopolu na pozvanie byzantského cisára. Zanechal tam dvoch žiakov, jedného kňaza a jedného diakona aj s odpisom slovanských bohoslužobných kníh. Existuje názor, že cisár Basileios I. ich poslal na dvor bulharského kniežaťa Borisa na misijnú činnosť. Niektorí predpokladajú, že jedným z nich bol Konštantín Preslavský, ktorý sa stal neskoršie biskupom. Iní sa domnievajú, že jedným z týchto žiakov bol svätý Sáva.[5] Iný predpoklad je, že cisár a patriarcha využili učeníkov a slovanské knihy pri misijnom pôsobení medzi Srbmi.

Наистина ли е носил книги в Константинопол Методий ?

[Thorn]

Твърди се, че първо изображение на Кирил и Методий, като двойка има в манастира в Долна Бешовица от 16 век.

http://svetimesta.com/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%92%D1%80%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82/Dolna-Beshovitsa

[К.ГЕРБОВ]

Случаят е аналогичен на този, в който се твърди за открит най-ранен стенопис с Кирил и Методий в манастира в село Лева ръка: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=267176 (Вижте обезателно и коментара долу под статията). Същото може да се каже и за писаното за манастира в Долна Бешовица.

Стенописването в олтарната част на черквите е описано в ерминиите. В олтара като правило фигурират светии от категорията „Свети патриарси или йерарси”: http://nesusvet.narod.ru/ico/books/erminiya.htm#h3_8

Св. Кирил може да е Кирил патриарх Александрийски или Кирил патриарх Йерусалимски, а св. Методий е патриарх Цариградски. Цитираните в статията за Долна Бешовица Св. Йоан Златоуст, Св. Григорий, Св. Василий са на челно място в списъка от ермениите.

[Galahad]

Свети Георги в Курбиново също претендира в нея да е първото изображение на Методий.

Има още спорни кандидати:

Двамата са в архирейско облекло, пък Кирил е бил само монах, тъй че по-скоро не са.

И нещо съвсем журналистически оформено

На фреската наистина над Кирил е Методий, но е под въпрос дали става дума за съставителитена азбуката, тъй като отново Кирил е облечен не като монах, а като владика.

Наистина има много книжовни сведения за Кирил и Методий, но въпросът е поставен конкретно за тяхната канонизация и за разпространението на култа.

Климент Охридски и Константин Преславски са техни ученици. Като се види какво са писали за Кирил и Методий кога смятате, че може да е възникнал култа към тях?

[каскадьора]

Значи в "Сан Клементе" са повредени точно образите на КиМ и местата, където вероятно са били изписани имената им, и това се вижда при сравнението с добре запазената друга фреска от Църквата. Кой и кога може да е направил това?

[К.ГЕРБОВ]

„Чудото в Азовско море” е нарисувано в „Сан Клементе”, но се мълчи за това

В старата базилика „Сан Клементе” в Рим е запазена фреска, имаща същия сюжет и почти същото изпълнение, както миниатюрата от Месецослова (Менология) на Василий ІІ, която е свързана с отбелязването на 25 ноември като ден на св. Климент папа Римски. За фреската обаче, не се тиражира версията, че на нея е представено как Кирил и Методий откриват мощите на папата-светец.

На няколко места в интернет съдържанието на въпросното изображение на английски и руски език се определя като: „Чудото на св. Климент в Азовско море”. Интересно, но не можах да открия информация за стенописа на български език. Което ме накара да си помисля, че май това е съзнателно действие.

Вляво композицията е същата, като в Менология: вижда се силуета на кримския средновековен град Херсон и групата от хора, които излизат от него. Начело стоят двама души. Единият държи епископски жезъл, другият - книга, вероятно евангелието.

Вдясно на светъл фон е нарисуван храм, в който за престол служи ковчегът-ракла с мощите на светеца. Има свещници и кандила. Изрисуваните риби и скатове около църквата и по-тъмните контури, ограждащи храма, трябва да ни подсетят, че той се намира в пещера, която пък е на морското дъно.

На брега се виждат две майки с деца. Едната е клекнала с отворена уста, викайки уплашено, без да може да задържи малкото си дете, което е политнало назад и надолу. Другата майка е изправена и гуши дете в скута си. То сочи с едната си ръка към храма с мощите. Майките и децата им си приличат досущ, което подсказва, че става дума за едни и същи лица, представени в събития, станали по различно време.

Успях да намеря по-пространно изложение на житието на св. Климент папа Римски. Това, което ни интересува от него, изглежда така:

„Управителят на Херсон извел епископ Климент в морето, и привързвайки на шията му желязна котва го пуснал в дълбините, така че християните да не могат да достигнат до тялото му.

Множеството от християни, стоящи на брега, плачели, жално стенели и с печални вопли зовяли Климент. Неговите ученици Корнилий и Фив (или Тив) им казали за утеха: „Да се помолим всичките единодушно, така че мощите на мъченика да се появят пред нас.”

И тук станало най-голямото от чудесата Господни, „нещо по-дивно и от чудото на Мойсей”: морето се отдръпнало назад на 10 километра. Множеството на християните минало по сухото дъно и в края на пътя намерили скала, подобна на храм, а във вдлъбнатина на скалата лежало светлото тяло на мъченика и до него тежката котва. На Корнилий и Фив било откровено да не пренасят мощите, лежащи в дълбината с великолепие. И че вече всяка година, по време на кончината на мъченика, морето ще се отдръпва в продължение на 7 дни, давайки възможност на християните да достигнат до мощите. От това време - от 101-ва година - в продължение на няколко столетия по време на почитане на паметта на светеца се извършвало това чудо... Мястото на умъртвяването на Климент станало обект на поклонение на християните, а подводната пещера, където намерили покой нетленните мощи на римския патриарх, била наречена Ангелска църква...

Така по времето, когато морето, отдалечавайки се от брега, осигурявало на гражданите на Херсон удобен достъп до мощите на Климент, в числото на поклонниците се оказали мъж с жена си и малолетния си син. С най-голямо смирение, вземайки момчето за ръка, те влезли в дадения от Бог в дълбините храм на мъченика. Стоейки до гробницата, те усърдно се молили на светеца, изпросвайки от него опрощаване на греховете си, а за детето им молбата била да му бъде даден дълъг непорочен и благоденстващ живот, както и всичко останало, което родителите обикновено желаят на своите децата. След излизането им водата отново се върнала на мястото си. Обръщайки се и виждайки, че морето вече е станало непроходимо, те се хвърлили да търсят своя син, който през това време останал в гробницата на светеца. Това станало, не заради забравата на родителите, а по Божия воля, така че с това събитие мъченика да бъде прославен още повече. Не намирайки своя син, родителите разбрали, че той е останал в дълбината. Могат ли да се опишат плача на бащата и воплите на майката? Светият празник се превърнал за тях в траур.

Минала година и отново настъпили дните за почит на свещеномъченика Климент. Родителите на момчето, спомняйки си за своя син, решили да отидат при Ангелската църква, за да намерят някакви останки от детето си. Когато пристигнали на мястото и морето се отдалечило от брега, подтиквани от спомена за сина си те първи влезли в дълбината, следвани от човешката тълпа. Доближавайки се до пречестния мемориал, те видели своя син да играе жив и весел...”

По-нататък се споменава, че детето, сочейки с дясната си ръка към гробницата, говорело: „Ето моят животворец, и хранител, и стража, винаги пазещ ме при себе си и възпитаващ ме ласкаво.” (http://www.pravoslavie.ru/jurnal/757.htm)

Изглежда в житието, разпространявано от различните църкви, има варианти на изложението. В цитирания по-горе текст се споменава и за бащата на детето, който липсва на разгледаните тук изображения. В една сръбска статия с коментар на фреската в „Сан Клементе” пък се говори за „Чудото на св. Климент със сина на вдовицата”.

От житието можем да се досетим, че двамата мъже, които присъстват и в Менология и в стенописа от „Сан Клементе”, са учениците на светеца - Корнилий и Тив, които са били християни и вероятно единият (този с жезъла) е наследил св. Климент на епископското му място в Херсон. Показателно в това отношение е сведението, приведено в посочената руска статия: „Не е известно кога и къде са починали учениците на свети Климент Корнилий и Фив... Но в Х век нетленните мощи на Фив намерили покой в херсонската катедрална църква на свети апостол Петър и дошли до наши дни в руините под наименование „Уваровска базилика”.

Показателен за разбирането на сюжета на фреската е надписът под нея. Превеждат го като: „Ето лежи дете, върнато на майка му”. Възможен е и друг прочит, защото стенописът явно е реставриран. Повредените букви може да не са разчетени добре при реставрацията и да са неволно променени.

Пак от житието на св. Климент разбираме, че когато той пристигнал в Херсон, там нямало питейна вода и трябвало да се ходи за такава на 9 километра нагоре по река Черна. Местността в устието на реката била блатиста и водата от там не ставала за пиене. Заради блатото жителите на Херсон често боледували от треска. По този повод Климент направил първото си чудо: след неговите молитви към Бога, бликнал извор с чиста и приятна за пиене вода. Това сведение, отнесено като случило се с Константин Философ, е почти буквално приведено в глава ХІІ на Пространното му житие.

[Atom]

Климент Охридски и Константин Преславски са техни ученици. Като се види какво са писали за Кирил и Методий кога смятате, че може да е възникнал култа към тях?

Galahad, никой не спори, че култът възниква по времето и под влиянието на учениците на Кирил и Методий.

Ще се самоцитирам:

Наистина има много книжовни сведения за Кирил и Методий, но въпросът е поставен конкретно за тяхната канонизация и за разпространението на култа.

По-горе писах, че според мен, в България са канонизирани заедно с останалите седмочисленици, след смъртта на Климент. Почит преди това има, но не и канонизация.

Що се отнася конкретно да култа към двойката Кирил и Методий (не индивидуално и не заедно с останалите от седмочислениците), то родината му е Чехия и се разпространява от там.

За пример, ние днес почитаме и Климен и Наум, но на никой не му идва на ума да ги "опакова в едно" и да определи един ден за почит към двамата (различен от девя за почит на седмочислениците)

[T.Jonchev]

Изобщо много са доказателствата за това, че писмената е измислена много преди 863. Да речем

откъде накъде на Ростислав би му хрумнало да иска от Константинопол учители на славянски и служение на славянски, след като той бидейки в един папски диоцез му е напълно ясно, че папата е твърдо против а респективко и Византия, защото това е догма?

Триезичието никога не е било официална догма.

Много просто - знаел е, че византийците имат такава писменост и даже са правили мисии сред други славяни, напук на догмата.

Кои са тези мисии сред други славяни, за които Ростислав е знаел?

[Galahad]

За фреската от "Сан Клементе" за чудото в Азовско море с детето. Макар панелът да е един, за разлика примерно от картините от Ренесанса в рамките на едно поле са изобразени няколко сцени в развитие. В случая няма 2 майки с 2 деца, а една и съща майка и едно и също дете, като в средата тя го намира живо и го поема в ръце, а във втората вече го е прегърнала. Вижда се и процесията, в която участват епископ и друг свещенник, носещ книга. Възможно е просто да е ежегодното шествие, но е възможно изображението да е комбинация от другата сцена, в която Кирил и Методий намират мощите. Тази фреска вече е по-късна, т.е. след смъртта на Кирил и Методий, тъй че обстоятелството, че единият е изобразен като епископ, а другият като духовник е обяснима, макар към момента на мисията и двамата да не са били такива.

Това, което е същественото, като аргумент, че нито в тази сцена, нито в Менелогия двете лица, които се открояват нямат ореоли на светци. На "Частния съд" е нормално, защото тя може да е прижизнен портрет, тъй че няма как да са канонизирани. Но другите две изображения са от достатъчно по-късен период, за да се появят ореолите. Разбира се и техниката копи-пейст си казва думата. Може процесията с намирането на мощите примерно да е копирана за сцената с детето, а може и обратното.

За това, кога са канонизирани. Освен канонизиране от патрарих/папа, може да има и по-регионално канонизиране. При положение, обаче, че двама епископа, говоря за Константин Преславски и Климен Охридски наричат Кирил и Методи светци, това означава, че са станали такива скоро след смъртта си:

От запад възсия като звезда, светецо, славни Методие,

отпращащ лъчите си до изток и до север, и до юг.

К. Преславски

Той почина в мир в Господа през 6377 (=869) година от сътворението на целия свят, в четиринадесетия ден на месец февруари. И след като завърши всички служби и трудове, той се присъедини към всички свети отци поради живота си и вярата си.

Климент Охридски

Храбър също нарича Кирил светец:

“Свети Константин Философ, наричан Кирил, той ни създаде буквите и преведе Книгите, и Методий, неговият брат.

Във връзка с настояването Кирил да бъде погребан в Рим най-вероятно е бил канонизиран от папата наскоро след смъртта си и идеята е била мощите да останат в Рим. Те са били извадени с реликвите на третото ниво след като второто е било затрупано.

[К.ГЕРБОВ]

Може процесията с намирането на мощите примерно да е копирана за сцената с детето, а може и обратното.

Къде е описана "процесията с намирането на мощите" и кои са участниците в нея?

[К.ГЕРБОВ]

Възможно е просто да е ежегодното шествие, но е възможно изображението да е комбинация от другата сцена, в която Кирил и Методий намират мощите.

Както се вижда от двете изображения в Менология и в „Сан Клементе”, художниците много точно са се придържали към текста от житието на св. Климент Римски. Кажи тогава, Галахад, кой елемент от историята с откриването на мощите, ти откриваш в някое от двете изображения?

Може би това, че има град, море и хора край него, и двама души, които по законите на паранауката се обявяват за Кирил и Методий до доказване на противното. Да ама, както се вижда, в Рим много добре са знаели, че само философът Константин е бил участник в откриването на мощите. Нека поне това научат парапочитателите и си коригират писанията.

Пък ако решат, че Кирил и Методий са изобразени и на фреската „Чудото в Азовско море” в „Сан Клементе”, то редно ще е да споменат редом с това и името К.Гербов.

[Galahad]

Както се вижда от двете изображения в Менология и в „Сан Клементе”, художниците много точно са се придържали към текста от житието на св. Климент Римски. Кажи тогава, Галахад, кой елемент от историята с откриването на мощите, ти откриваш в някое от двете изображения?

Обикаляли острова със светилници и намерили тялото.

Що се отнася до написаното от Натан, то опасявам се, че няма чудеса. След земетресението през 847г. по нареждане на папа Лъв ІV била направена стена между притвора и кораба, които до тогава били отделени с колони. Фреските са точно по тази стена. Тъй като през ХІв. някои от фреските не са се били запазили, със средствата на сем. Рапиза били нарисувани "Чудото в Азовско море" и донасянето на мощите в Рим. През ІV-VІІІв. не само не е имало фреските, ами даже не е имало и стената, на която са.

[Galahad]

Котвата я има на фреската с пешерата. А при пренасянето не е донесена котва, та да се изобрази такова нещо. В храма има мощи на св. Климент, но не и котвата.

Опасявам се, че св. Климент е станал папа след смъртта на св. Петър, тъй че последният е нямало как да го ръкоположи.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D0%BF%D0%B8

Освен това във фреската с Частния съд ясно се различават папа, Апостол и другите две лица кой кой е.