Интервю с проф. Калин Янакиев

[Vistosky]

http://dimitaratanassov.wordpress.com/2012/02/06/int-kalin-yanakiev/

„Смисъла на тези неща изглежда може да види само човек, който има вкус да се замисля. За който битието, което живеем, не е безпроблемно. Ако се решим да мислим – това е вече наградата на философа – ние ще се срещнем с един невероятен празник. С ето този, например, мисловен пир, че ще се убедим, че битието е чудо. И това чудо ни го доказва разумът. Онова, което никога няма да мога да обясня: какъв е смисълът да си мислим за тези неща. Какъв е смисълът да се питаме за тези неща, защото ние можем изобщо да не се питаме за тях и да си живеем, както си живеем, без да ни интересува чудо ли е нашето съществуване.“

[glishev]

Като студентче си мислех, че Янакиев е някакъв мракобес и фанатик... какъв глупак съм бил! Всъщност може би напоследък Янакиев доста излиза от обичайното русло на лекциите и изявите си, говори по повече теми и го прави по все по-добър начин.

[КГ125]

Ами ето - взимам повод от темите за религията. Този човек какво е, мракобесник и догматик ли? Говори така за християнството

[КГ125]

Нещо ми липсва предаването "Професорско каре" по една телевизия, която спря, защото фалира...

[каскадьора]

Хм, май интервюто е по истински случай.

[Vistosky]

Позволих си изобщо да направя това интервю тъкмо поради факта, че човекът е оригинален, заразителен и дълбинно мислещ. Едва ли има двама човека в света, които да са напълно съгласни един с друг на всяко равнище. Ако има, то клишето гласи, че единият е лицемер. Склонен съм да се доверя в случая. С начина си на мислене, с аргументите си, с представянето си, Калин Янакиев заразява с мисловност. Самият аз в множество случаи съм съвършено несъгласен с казаното от него и имам своите доводи, които тежат, но респектът ми към подобен своеобразен човек и идеите, които сякаш излизат от самия него, е безкраен, ето защо занимавам и вас с казаното от него.

Самото интервю продължава около 25 минути. Може би някога ще намеря време и вдъхновение, за да го монтирам в цялост и да дам линк.

[Южняк]

Впечатляващо.

[Skubi]

В древна Гърция философът Сократ (469 - 399)пр. н. е. веднъж го посетил един ученик с една новина.

-Чакай, чакай с тази новина! Първо да я проверя през трите сита! Първото сито е истината.

-За това което искаш да ми говориш, Ти сам си се убедил или си го чул?

-Чух го за Диноген!

-За това което искаш да ми говориш не си се убедил, дали е истина или не! Значи не знаеш дали е истина или не?

-Не!

-Още имаш шанс с второто сито на "качеството". Значи тази новина която ми носиш за Диноген добра ли е?

- Амии, не.

-Значи искаш да ми кажеш една лоша новина за Диоген, за която не знаеш дали е истина или не и е лоша и за мен?

-Амиииии, да! Но.....

-Давам Ти последен шанс. За това което искаш да ми кажеш третото сито е "печалбата". Ще спечеля ли с това ако узная тази новина?

-Не! На против!

-Значи искаш дами кажеш една лоша новина която не е сигурно, че е истина и от горе на това не ми носи нищо печалба. Защо би трябвало да си губя времето да те слушам?

Ученикът засрамен, объркан си заминава....

Така Сократ никога не узна, че Диоген чука жена му.

:post-70473-1124971712:

[bravo]

И аз се извинявам а ла Стинка. Иначе добър човек с призвание за поет.