въпрос за "хляба" (насъщен)

[nik1]

1. Каква е етимологията на думата "пита"/"πίτα"? Какво по-точно значи думата /корена на думата/?

Думата "пита" засвидетелствана ли е в старобългарските/средобългарските текстове?

----

----

----

2. А каква е етимологията на думата "палачинка" /palacinka, palačinka/?

Как и откъде, и кога думата е попаднала в славянските езици?!

От елиногласните /πλακοῦς (plakous)/, или от латиноезичните /placenta, plăcintă (рум)/ е думата проникнала в славеянските, в частност в българския език?

----

----

----

3. Думата "баница" наистина ли произлиза от "гибаница" (*gъbanica) - "нещо сгъното"?

---

---

Редактирано 8, 2012 от nik1

[ISTORIK]

Трябва да видим, дали има връзка между:

- пита - пита, хляб

- питати, питайон, питайеши - храня, отхранвам, отглеждам

- питети (питяти), питейон, питейеши - храня, отхранвам, отглеждам

- питати сен - храня се

[nik1]

Трябва да видим, дали има връзка между:

- пита - пита, хляб

- питати, питайон, питайеши - храня, отхранвам, отглеждам

- питети (питяти), питейон, питейеши - храня, отхранвам, отглеждам

- питати сен - храня се

На какъв език /какви езици/ са по-горните думи?

[ISTORIK]

На старобългарски, естествено!

Ама аз не ги написах нито на средновековна кирилица, нито - на глаголица.

[alvassareiro]

На мен ми се видя като на японски.

[nik1]

На старобългарски, естествено!

Ама аз не ги написах нито на средновековна кирилица, нито - на глаголица.

Какъв е пра(старо)славянският глагол за "храня" (се)?

Съшествителното, което произлиза от този глагол (какъвто и да е той) изглежда не е "пита", а "пишта".

От "пишта" произлизат руската дума "пища", със значенение "храна", но не "пита", "питка" (плоско хлебче)

ст.-слав. пишта (τροφή; Клоц., Супр.), сербохорв. пи̏ħа, словенск. рíčа, чешск. рíсе, рiсí ср. р., польск. рiса «провиант», в.-луж., н.-луж. рiса «пища, корм». Связано с питать

----

Kакво да кажем за следните?:

"πίτα" (modern greek)- пита, питка

As for the Greek word, most argue that it comes from the word πίσσα (pissa) -- or, in the Attic dialect, πίττα (pitta) -- which literally means "pitch." They argue that the dough of this bread was apparently very thick (and black?), and so they called it pitta, due to its resemblence to pitch. This became, in Modern Greek, πίτα (pita).

"pide" (turkish) - пита, питка

"pittāh" (modern hebrew)- пита, питка

"pita" (judaeo spanish)- пита, питка

"pizza" - пита, питка? (спорен произход на "pizza")

Редактирано 8, 2012 от nik1

[alvassareiro]

Pita на съвременен испански означава топка или нещо кръгло, с което си играят децата. На португалски обаче piteu значи ястие, храна, по принцип традиционна, домашна.

[nik1]

Благодаря за уточнението.

Изглежда е възможно португалската дума за "храна", "ястие" piteu, да е родствена със славянските ("питати", "питание", "пишта"), литовската, индийската и иранските и други ИЕ думи за "храна/хранене"..

Родственно лит. piẽtūs м., мн. «обед», др.-инд. pitúṣ м. «питание», авест. pitu- «пища», рiθwа- ср. р., piθwā ж. «пища, еда», беот. πιτεύω «орошаю, пою (скот)»

Редактирано 8, 2012 от nik1

[alvassareiro]

Ами индоевропейски корен явно.

[bravo]

Препитавайки се с пита и питаеки любопиство към въпроса, да запитам за мое езиково възпитание (храна за ума?): тези дума дали нямат единен произход? (питанка) Например навремето питане и искане на препитание да е било семантично слято? Думата идва сигурно от зорите на земеделието и бих допуснал от близкия изток.

Редактирано 8, 2012 от bravo

[Кухулин]

Думата пита има семитски произход (P-T-T "разчупвам"). В гръцкия език вероятно е заета от арамейски, където означава "хляб". Фасмер посочва употреба през 1193 г. Палачинката и баницата са ясни, струва ми се. Какво те съмнява там?

[nik1]

Думата пита има семитски произход (P-T-T "разчупвам"). В гръцкия език вероятно е заета от арамейски, където означава "хляб". Фасмер посочва употреба през 1193 г. Палачинката и баницата са ясни, струва ми се. Какво те съмнява там?

Палачинката и баницата са ясни, струва ми се.

Какво по-точно е ясно (за теб)?

[nik1]

Препитавайки се с пита и питаеки любопиство към въпроса, да запитам за мое езиково възпитание (храна за ума?): тези дума дали нямат единен произход? (питанка) Например навремето питане и искане на препитание да е било семантично слято? Думата идва сигурно от зорите на земеделието и бих допуснал от близкия изток.

Прочетох че думата "питане/питам" (задавам въпрос) е свързана с "храна"/"храня" ("питание"), само че не беше обяснено повече в текста ....Нямам представа как думата със значение "храна"/"храня" се, е променила значението и смисъла си на дума със значение "задавам въпрос"..

"Пита" (хлебче, питка) няма връзка със тези думи; Думата е или с някакъв някакъв семистки корен/произход, или е с гръцки - спорно е/спори се/ доколкото разбирам и виждам (от един от по-горните цитати, и от виждането на Кухулин, които предполагам добре е разучил въпроса)

Редактирано 9, 2012 от nik1

[КГ125]

Пита има аналолгия в италианския... да, пица, именно ) Така, че не е невъзможно някакъв латински корен???

В другите славянски езици, освен в български и май сръбски дали я има?

Според мен "баница" идва от "бан" - това е ястие, което не се прави всеки ден, с него се посрещат важни гости и пр. - все пак господарско ядене е. Лично мое становище.

[nik1]

http://www.etymonline.com/index.php?term=pizza

pizza

1935, from It. pizza, originally "cake, tart, pie," of uncertain origin. Klein suggests a connection with M.Gk. pitta "cake, pie," from Gk. pitta "pitch." See also pita.

http://www.etymonline.com/index.php?term=pita&allowed_in_frame=0

pita

"thick, flat bread," 1951, from Modern Heb. pita or Modern Gk. petta "bread," perhaps from Gk. peptos "cooked," or somehow connected to pizza (q.v.).

Редактирано 9, 2012 от nik1

[bravo]

Прочетох че думата "питане/питам" (задавам въпрос) е свързана с "храна"/"храня" ("питание"), само че не беше обяснено повече в текста който ги пишеше....Нямам предства как думата със значение "храна"/"храня" се, е променила значението и смисъла си във дума със значние задавам "задавам въпрос"..

"Пита" (хлебче, питка) няма връзка със тези думи; Думата е или с някакъв някакъв семистки корен/произход, или е с гръцки - спорно е/спори се/ доколкото разбирам и виждам (от един от по-горните цитати, и от виждането на Кухулин, които предполагам добре е разучил въпроса)

Разбира се това е повече полет на мисълта отколкото твърдение. За уточнение (според езиковата ми спекулация) смисъла на храна/пита да е образувал смисъла на питам (по семантично изместване). Например прося и питам във френски имат един корен. Първоначално просенето е било на храна, хляб, пита, вода дори, допускам. Човек като пита "проси" нещо било и информация. Такивити ми ти логики, могики...

Редактирано 9, 2012 от bravo

[bravo]

Ще ми се малко по-систематизирано да изложа поредицата от предположения, които заквасвасиха палавата ми лингватезка. Ако една брънка от нея се пропука, отива на кино (да гледа „За няколко думи повече”). Ето ми и хронологиката:

Първо, споделям поста на Кухулин за произхода на думата „пита”, както и, че е навлезла в индоевропейските езици като хляб (тогава такава е била формата му тъй като е бил печен на камъни). Семитите (не се ли казваше така вид хляб на бълг.?), особено източните, и до днес го ядят в този вид.

В епохата на земеделието питката-хляб е било основната храна – „насъщния” и да не изброявам поговорки и изрази, които подвърждават този факт. Народните приказки също. При християнството хляба символизира божественото тяло, виното - кръвта (забележете сходството на пита, питая, пия, питейна вода). Според мен именно то е допринесло за разпространението на тази дума или поне за дифузия на значението й.

Следващата стъпка, при уговорката, че не знам кога точно е засвиделествена съществителното пита, а след това и глагола питам и т.н., допускам, че тя е навлезла при славяните на балканския полуостров чрез гръцкия като хляб (насъщен), както спомена Кухулин.

Останалото го писах в предишните постове, с някои уточнения: на френски (demander: искам и питам; quémender: питам, прося; mendier - прося) и руски: просит, попросить, умолять, но и запрашивать (информацию). Оттук черпя идеята за смислова близост между искам-прося и питам, като вадя заключение, че назад във времето те са били сравнително еднозначни. Просило се е за хляб предимно, дори и в преносно значение защото това е бил и символ за живот, оцеляване, а искането-питането изначално (още в зората на човечеството, смятам) е било именно на храна, независимо дали първо е било портокал, после бут от мамут, пържола или питка-хляб по натам, за който последен проследихме облагородяването на значението му в общественото съзнание и колективната памет.

Така, поне за мен, може да се обоснове връзката на пита, питка с еднокоренните думи, които споменах по-горе.(Дори това да се окаже брашняна конспирация и да се разхвърчи на пудра).

Редактирано 9, 2012 от bravo

[Alexander_Nevski]

пита в българския (и не само) влиза от гръцки ... ако това е въпроса в точка 1)

Редактирано 9, 2012 от Alexander_Nevski

[Кухулин]

Какво по-точно е ясно (за теб)?

палачинка < нем. palatschinke < унг. palacsinta < рум. plăcintă < лат. placenta < гр. πλακοῦς < ПИЕ *plā- "плосък", сравни flat cake от същия корен.

баница < ПС *gъbanica < ПИЕ *ghūb- "сгъвам", сравни срб. gubanica ~ гибаница "баница".

питам < пытати < ПИЕ *pū- "мисля, смятам, разбирам", родствена с диспут и депутат.

пища < питѣти < ПИЕ *pīt- "храна", все разни екзотични когнати.

питка < гр. πήτα [pita] < πήττα [petta] < арам. פתתא [petta] "къшей хляб" (Бит. 18:5) < PTT "разчупвам". Краен алеф се озвучава като [a] само в арамейския, затова оттам е заета. Семитското етимологично гнездо е супер добре развито, просто не може да става сравнение с неубедителните опити за гръцки произход. Ако има интерес, мога да го опиша, но малко ме мързи.

[bravo]

Точна и навременна информация от Кухулин, която ме отърва от етимологичните ми бълнувания.

А дали паста (спагети и др. брашнени изделия от рода, както се наричат на доста места) не е от същия корен?

Редактирано 9, 2012 от bravo

[Кухулин]

А дали паста (спагети и др. брашнени изделия от рода, както се наричат на доста места) не е от същия корен?

На прима виста етимологията в Уикипедия ми се вижда добра:

First attested in English in 1874, the word pasta comes from Italian pasta, in turn from Latin pasta "dough, pastry cake", itself the latinisation of the Greek παστά (pasta) "barley porridge", in turn from παστός (pastos), "sprinkled with salt, salted".

Произходът на гр. παστός (< πάσσω) не е много ясен, но е от различен корен.

[kim]

палачинка < нем. palatschinke < унг. palacsinta < рум. plăcintă < лат. placenta < гр. πλακοῦς < ПИЕ *plā- "плосък", сравни flat cake от същия корен.

баница < ПС *gъbanica < ПИЕ *ghūb- "сгъвам", сравни срб. gubanica ~ гибаница "баница".

питам < пытати < ПИЕ *pū- "мисля, смятам, разбирам", родствена с диспут и депутат.

пища < питѣти < ПИЕ *pīt- "храна", все разни екзотични когнати.

питка < гр. πήτα [pita] < πήττα [petta] < арам. פתתא [petta] "къшей хляб" (Бит. 18:5) < PTT "разчупвам". Краен алеф се озвучава като [a] само в арамейския, затова оттам е заета. Семитското етимологично гнездо е супер добре развито, просто не може да става сравнение с неубедителните опити за гръцки произход. Ако има интерес, мога да го опиша, но малко ме мързи.

(а ако не се вземат под внимание *ПИЕ)

палачина:

от пулашина или пуласина- 'хляб' (палаи/пафл.);

пища - от (хетити) пусcаи - дъвча, както и от

вища - вид хляб (палаи/пафлаг.);

пита - от питалва - лек, пухкав (хетити);

баница

от баннукат- черва, вътрешности (палаи/пафлаг.); сродно с ваена, ванатти - жена (лyвi., хеттити)

поздрави

Редактирано 9, 2012 от kim

[Perkūnas]

гибаница е вид вита баница (с точени, нагънати кори - продава се в сръбските фурни). това мога да потвърдя от личен опит.

палачинката е вносна манджа... очевидно названието ѝ е вносно... може ли някой да прибави малко културология?

пица е вероятно южноиталианска диалектна форма на итал. pezzo "парче" (вторично образуван мъжки род от pezza, срв. фр., англ. piece, уелс. peth, брет. pez "парче" и други), които са от латинско *pettia от подобна семитска форма (по линия на Картаген и морска търговия).

Редактирано 16, 2012 от Perkūnas

[kim]

гибаница е вид вита баница (с точени, нагънати кори - продава се в сръбските фурни). това мога да потвърдя от личен опит.

палачинката е вносна манджа... очевидно названието ѝ е вносно... може ли някой да прибави малко културология?

пица е вероятно южноиталианска диалектна форма на итал. pezzo "парче" (вторично образуван мъжки род от pezza, срв. фр., англ. piece, уелс. peth, брет. pez "парче" и други), които са от латинско *pettia от подобна семитска форма (по линия на Картаген и морска търговия).

Перкунас,

аз съм българка и знам много добре какво е баница - разбира се че е тестено произведение,

с кори, навити като Гедaerм (ако тази дума ви улеснява в представата) или кръгове.

Факт е, че баница не е била какво да е тестено произведение, а празнично.

Прословута е баницата с късмети на коледа/нова година, при която връзката с раждането/възраждането

на слънце, живот, хора, а от там и с утробата на жена-богиня, господарка, държателка е очевидна.

може би сръбското гибаница да е понемчено - във връзка с nemsk. абстракта Гебaek(Gebäck).

не знам доколко палачина е "вносна" манджа, тъй като нямаме регистрирани стари балкански (напр. тракийски)наименования за различните вкусотии, правени в стари времена по тези територии. думата е регистрирана със значение "хляб" в палаи/пафлагонски, т.е. при малоа3ийските траки и може би става дума точно за плосък хляб (Фладен).

поздрави

[ISTORIK]

Палачинка

- английски - pancake, flapjack, slapjack, crepe (fr.)

- френски - crepe