Трите романа на Милен Русков

[glishev]

Милен Русков е англицист, преводач например на Мери Шели и Томас де Куинси. Освен преводите е издал няколко свои разказа и три романа, които намирам за прекрасни.

"Джобна енциклопедия на мистериите"

Доста необичайна книга. Разделена на няколко дяла, посветени на гностиците, алхимиците, демонолозите и други такива маргинали в културната история. Сладкодумно и многословно написана, подобна по разпиляното си хуманитарно великолепие и на "Махалото на Фуко", и на "Хазарски речник". Читателят отначало бива подведен, че това е едва ли не истинска енциклопедия, някакъв ерудитски труд. Лека-полека осъзнава, че става дума за роман със заплетен и забавен сюжет, в който главни герои са мъдрият инквизитор Рамон Лулий (или Раймон Лул, както предпочитате) и неговият странен ученик. От урва на урва и от век на век двамата търсят нещо по пътищата на средновековна Германия и из антични текстове. Говорят си с демони, правят злато, ловят полезни риби, продават философския камък и залагат капани на Дявола. Много весела и много заплетена книга. Човек може да се приспи с нея, а може и да се забавлява. Излезе в 2004 г. и вече има поне три издания.

"Но те, като желаеха да превърнат глупостта си в светотатство, дюдюкаха и спореха дори с Гений-Понтифекса. А един от тях излезе напред и рече: "Не е ли казано в Псалми Соломонови: "Седни от дясната Ми страна, и Аз ще направя враговете ти подножие на нозете ти"? А другаде не е ли казано също, че на небето Христос седи от дясната страна на Бог? Но ти, богохулнико, казваш, че Бог и Христос са едно и също лице, не е ли така?"

А нашият Матропатер кимна с глава и онзи, като си мислеше навярно, че задава много труден въпрос, извиси глас и каза: "Като е така, кажи ми ти кой тогава седи от дясната Му страна?"

А Матропатер, като ги изгледа с най-голямо презрение, веднага отговори и рече: "Самият Той седи от дясната Си страна, глупако."

"Захвърлен в природата"

Испания, епохата на Великите географски открития. Цари такъв тотален разпашой, че хитрият д-р Монардес започва да лекува всичките си пациенти с тютюн. Пура тук, пура там, облак ароматен дим и златото тече като река. Дамите са възхитени, господата са глуповати и сериозни, а доктор Монардес пуфти многозначително със своята сигарела и мъдро поучава младия лапнишаран Гимараеш да Силва за ползата от тютюнеца и вредата от лапнишаранството. Има малко чума, но няма инквизиция, няма Лопе де Вега (всъщност не е вярно, има Лопе) и няма дон Кихотовщини. Не, това не е нито "Тютюн", нито "Осъдени души", при все че има много испанци и много се пуши. Книгата е от 2008, още по-весела е от "Джобна енциклопедия..." и се чете леко, при все че пак е много ерудирано написана. Тоя път няма нищо заплетено, само малка изненадка на финала. Впрочем, доктор Монардес наистина е съществувал. Това е книгата, от която човек може да научи, че испанците нарочно са се отървали от гнилата си Армада, карайки наивния англичанин да си хаби барута като си няма друга работа, глупакът му с глупак.

Севиля е пълна с фалшиви разписки от португалци. Дори д-р Монардес има една.

В странноприемниците вече на португалците им искат парите предварително, понеже преди те се настаняваха, ядяха и пиеха до насита, но никога толкова, че да не могат сутринта да се събудят с първите петли и да се изнижат, без да платят. Казват, че плащали само на някой слуга, който да ги събуди рано сутринта. Понеже повечето слуги в странноприемниците също са португалци, това им излиза много евтино. Португалецът е човек, който би убил някого за един дукат, а самия себе си за два. Причината да не прави последното е от страх, че после ти ще си ги вземеш. Хитряга.

Естествено, всички тези отвратителни свойства не се отнасят до мен.

"Възвишение"

Засега последният роман на Милен Русков (от 2011). Изключителна книга. Не се шегувам, това е може би най-доброто, писано от български автор в последните, да кажем, четиридесет години. Роман за Възраждането, какъвто не е писан. Първо, езикът е възрожденски. Без преувеличения. Това е езикът на Захари Стоянов. Самият автор твърди, че се е вдъхновявал повече от Стоян Заимов. Защо възвишение? Ами защото човек трябва да се възвишава. Даже и на котленското училище пише: "Помогни ми да те возвыся". Действието се развива из Балкана около Арабаконашкия обир, с все Димитър Общи, а май и Левски се изсулва между страниците с тънка усмивчица. Героят (бачо ти Гичо от Котел) ту се возвисява, ту се възторгва (Брате!), ту махва с ръка на всичко и му тегли една дълга-тънка. На места човек се спуква от смях, другаде се позамислюва, а към края може и да се трогне. Не мога да говоря много за тази книга. Мога само горещо да я препоръчам.

Аз ся осведомих и наинформирвах (как ся туй зове по французки), че тоз френец работел за аустрийската так називаема железница, проверявал откъде може тя да мине. У Турско сичко е зело да става аустрийско: аустрийска поща, аустрийска железница... Някой ден те ще сложат и аустрийски султан, мене слушай. Брате, Турско ся разпада! Англичане горди британци са сичко у Анадола яко овладели - кое струва повече от пет пари, имам под вид; те затова за Турско толкоз милеят, защо за собствений си джоб милеят. Макар да не съчувствувам, туй го аз разбирам (Je comprendre) - аз тоже за собствений си джоб милея, кога даже не съм англичанин. А те са и англичане, и горди европейци, кое ще рече - имат търговска Висша цел (меркантилическа), коя им като пътеводна звезда служи в черное небе дивой Азии и коя те следват с ненащърбаема енергия в юнашкото това овладевание и яко цицание на сякакви диви народности и държавности, от чиито едни прости гърди те благо бозаят златное мляко благополучия, за върховното процветание и всяческо успевание на ненадминатата тази европейска сивилизация, като която втора никога не е и имало. И на която и ний сме ся сърдцем устремили и духом наострили да бъдеме членове. Но никакви членове не сме, ами сме проста народност. Коя ще я яко опоскат, защо това и заслужава.

Но ти Анадола го махни, ами гледай, че от таз страна на ибания Възпор аустрийци са зели сичко да овладяват. „Край Възпора шум ся дига, лъскат саби, щитове. Ей го, Симеон пристига, воеводи си зове." Зове той, на шуря си учинайката. Виж, аустрийци, и въобще европейци, здраво пипат. На сичко ръка слагат. И тоз вишеречений френец ся е доброволно посветил на чуждия аустрийски народ с ежемесечно служение против едно заплащане, за осъществяването и реализирването (фр.!) на споменатата Висша цел. Нощя иба ли го що прави, но деня ходи да обикаля околние пространства, проучваейки землемерно, откъде, как разправят тукашни местни хора селяци, ще минава так називаемата железница. Аз таквоз нещо никогаш не съм виждал. За Асенчо хич даже не ма и питай. Ш'та шамаросам, заде ми задаваш глупави въпроси и ми ценно револуционно време губиш. Ибах та! Мисли малко!

Добрата новина е, че г-н Русков пише и четвърти роман: за английския романтизъм и Свободната търговия (сиреч най-обикновена контрабанда с холандски тютюн и френски вина). До две години ще е готов.

Дотук романите му се радват и на преиздания, и на награди, и на преводи. Струва си.

Редактирано 13, 2012 от glishev

[КГ125]

Чудно! Ще се радвам да видя у нас нещо като Артуро - Перес Реверте, "что ли"....? Прав ли съм да мисля, че има известно сходство?

[glishev]

Нищо общо Предполагам, че на теб най-много ще ти хареса "Възвишение".

[glishev]

Малко обновяване на информацията.

Русков е изоставил идеята си за роман за английския романтизъм (жалко) и вместо него е захванал книга за българските бунтове и нещастия от двайсетте години (ето това обаче никак не е жалко, даже напротив).

Отделно: на 10 септември Пловдивският театър играе премиерата на спектакъла "Възвишение" по третия роман на Русков. Постановка: Иван Добчев. Който е в Пловдив и има тази възможност, би направил добре да гледа представлението и да каже дали си струва.

[КГ125]

Българските бунтове и нещастия от 20-тте?....

Опасна тема и наситена със заблуди..... Дано да е този, който ще намери същността на тия процеси....

[glishev]

Е, човекът е повече от сериозен, не кара само на един гол талант (макар че и той е налице в случая). По-скоро съм оптимист за романа, но засега можем само да чакаме.

Трябва да видя в кое списание беше излязла написаната глава от изоставения роман за романтизма. Много приятно четиво. Ти прочете ли "Възвишение"?

[КГ125]

Почти )

Всички исторически факти от 20-тте трябва да се препроверят... че много пропаганда, много лъжа, бе брате...

Картината става съвсем друга... например като знаем, че има убити бунтовници, знаем, ама че са взривили склад с пазено като зениците скрито оръжие от Съюзническата контролна комисия... че са убили горски, полицай и не знам още кого и то страшно... ето един детайл, който рязко изменя картината.

Мемоарите на Цанков са контрапункта на соц историята..

Редактирано Август 31, 2013 от КГ125

[glishev]

Ами ще четем, па ще видим как е написал човекът.

Да прочетеш "Възвишението", не се излагай. Страшно ще ти хареса. Като за тебе е писана, както обичаш натуралните български работи.

[КГ125]

Ща, ща!

Но пак ще кажа - Градец през 19 век циганско село не е било! Комунистите го направиха!

Te впрочем и другите два романа никак, ама никак не изглеждат зле!!!

[Б.Богданов]

Е, човекът е повече от сериозен, не кара само на един гол талант (макар че и той е налице в случая). По-скоро съм оптимист за романа, но засега можем само да чакаме.

Трябва да видя в кое списание беше излязла написаната глава от изоставения роман за романтизма. Много приятно четиво. Ти прочете ли "Възвишение"?

Офф топ.

Благодарение на теб, Глишев, аз прочетох книгите на Русков.

Наистина си струва да бъдат прочетени.

[glishev]

Радвам се

[Б.Богданов]

Радвам се

Просто, искам да ти благодаря за информацията, която публикува за Русков..

Но да се върнем към книгите му.

След като прочетох Възвишение, зададох си въпроса, до каква степен използваният език в романа се доближава до разговорния такъв в БГ през втората половина на деветнадесети век?

[glishev]

Езикът във "Възвишение" е комбинация от котелския говор днес и писмения език на Стоян Заимов. Хубаво е при четене на глас да се чете леко "мьеко", така е по-въздействащо.

[КГ125]

Средно меко, не леко )

Сега да свърша за Армения и Иранския свет и продължавам с него!

пп

60 страници! Уникално! Имало още българска литература, в духа на най-добрите класически традиции и от друга страна и ново! Е такъв неокласицизъм е верния път, да ви кажа па я!

Редактирано Септември 10, 2013 от КГ125

[glishev]

Нататък става още по-хубаво. Има места, където направо цвилиш с глас, четейки. Към края е вече по-сериозно, но езикът си е същият.

Интересно ми е какво става с четвъртия роман, но това е, засега чакаме. Отзивите за постановката по "Възвишение" в Пловдив ще излязат добри.

[КГ125]

Наистина много добро!!!

"Джобна енциклопедия на мистериите"

може ли някъде да се намери?

Опа, на хеликон я има !

[glishev]

Засега успех извън България има "Захвърлен в природата", тя е по-лесна за четене от "Джобната енциклопедия...".

[КГ125]

Имам я, чакам и мистериите. Да видим, да видим.

И Възвишение може да има успех навън, ако някой я преведе там като хората... защото с тоя старинен език - никъв шанс западняка или руснака дори да я разбере...

[glishev]

Някакъв приятел на автора, британец, славянски филолог, преведе няколко фрагмента от "Възвишение" на провинциален английски диалект. Звучеше като по-просташките стихове на Киплинг, тоест - звучеше съвсем на място. Книгата не е непреводима.

Ще ми се, наистина, Русков да издаде романа си за двайсетте години и да се върне към идеята за английския романтизъм, защото беше написал една глава от тази книга и доста бях харесал тази глава.

Редактирано 14, 2014 от glishev

[КГ125]

Тъй, тъй!!!

Трябва ни литература, за Бога!!!!

[glishev]

Човекът пише своето и ми се струва, че не е сам.

[Guest]

"Възвишение" действително е много оригинален и пръв с подхода си да предаде точния език на мислене на героите в епохата в която живеят и се борят. Това дава силно чувство на автентичност и на контакт с реалния живот тогава, а и сега в значителна степен. Не е особено оптимистичен с действието и съдбата на героите въпреки постоянното напомняне за нуждата от възвисяване, но и това кореспондира с горчивите резултати от българското възвисяване, както в миналото така и сега. Това отново допринася за изкреността на книгата, кореспондираща със записките на З. Стоянов, нещо доста дефицитно през целия период от Освобождението досега, най-вече заради масовото използване на вносните цветни очила на идеологиите.

Това прави книгата действително събитие в нашата литература, жалко че остана в сянката на книгите на модни автори с много награди и преводи, но с малко достойнства. Разбира се "Една птичка пролет на прави", ако авторът продължи с подхода си може много да помогне за осъзнаването къде реално сме и къде е възвисяването. Достоевски направи това за Русия навремето.

[glishev]

За щастие, не остана в сянка Всъщност романът е популярен. А предишният, който също си струва четенето, "Захвърлен в природата", се радва и на англоезичен прием.

[КГ125]

Нощес довърших Мистериите и почвам за природата )))

Много, много добре!!! Радващо добре. Дано го превеждат на много езици!

[karishkata]

Чувал съм много добри думи за тези романа, ще взема да ги прочета