Чуждестранните пощенски издания за 13 века България

[К.ГЕРБОВ]

За честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава са създадени юбилейни комитети не само у нас, но и в чужбина. Последните са оглавени или от държавни глави, или от политически личности и изтъкнати дейци на изкуството, културата, науката. Благодарение на пропагандирането на юбилея, в света научават нещо повече за България. Международният авторитет на страната започва видимо да се утвърждава, за нея се заговорва повече, гледа се с по-голямо уважение на историята и културата й.

По време на ХІІІ-тия конгрес на Съюза на българските филателисти, състоял се на 11 декември 1982 г., заместник-председателят на Комитета за култура и главен секретар на Оперативното бюро на Общонародния комитет за честване 1300-годишнината на България, Тодор Рибаров, съобщава следното:

„Забележителният юбилей създаде възможност за ново, голямо завоевание на българското филателно движение — издаването на пощенско-филателни материали, посветени на 1300-годишнината, прекрачи границите на България. Чрез Всемирния пощенски съюз Министерството на външните работи, Министерството на съобщенията и Съюзът на българските филателисти поставиха пред чужди пощенски администрации въпроса за издаване на филателни материали, посветени на 13-вековния юбилей. Системни и целенасочени усилия в това отношение бяха положени през 1980 и 1981 г. и тази дейност ще продължава с още по-голяма настойчивост.

Трябва да оценим по достойнство огромната практическа дейност и постигнатите успехи в това отношение: пощенската администрация на ООН издаде серия от 4 марки за юбилея на България, с които постави началото на своя нова поредица „Културни паметници”. Пощенски марки и блокове за 1300-годишнината вече са тиражирани в Куба, Мексико, Никарагуа, Сирия, Бенин, Мозамбик и КНДР (всичките са с първодневни пликове и печати). В най-близко време се очаква да бъдат пуснати в употреба юбилейни марки в СССР, Лаос, Венецуела, Виетнам и Афганистан. В тази насока са предприети практически стъпки от страна на националните пощенски администрации на Кампучия. НДР Йемен, Кипър, Нигерия и Индия. Може да се очаква развитие на подобни инициативи в Италия, Сан Марино, Иран, Франция. Пощенски пликове и печати и пощенски картички бяха издадени в ГДР, УНР, Полша, ЧССР, Испания и Турция.

Тепърва предстои да бъде дадена оценка за постигнатото в чужбина, но е несъмнено, че издаването на пощенско-филателни юбилейни материали от други пощенски администрации има и ще има огромно пропагандно и престижно значение за нашата древна и млада социалистическа родина.

Тази перспективна дейност в полза на мира и сътрудничеството между народите под знака на 1300-годишнината се развива и във връзка с предстоящи бележити годишнини през това десетилетие. Редица пощенски администрации включиха в своите издателски планове 100-годишнината от рождението на Георги Димитров. За този юбилей вече се подготвят пощенски материали в СССР, ГДР, ЧССР, УНР, Полша, Монголия, Куба, Кампучия, Лаос, Бенин и т. н. Неоценима е ролята на филателното движение в осмисляне и популяризиране на масива от събития и юбилеи на нашата история през идните десетилетия. 1300-годишнината бе повод за разширяване територията и утвърждаване на това движение — то се обогати с нов опит и конструктивни решения. В Мексико излязоха три марки и сувенирна листовка. Направени са 25 юбилейни печата на различни градове, с които се подпечатва цялата кореспонденция в тези райони през определен период.”

Данните, изнесени от Тодор Рибаров, за появилите се вече и за очакваните тогава още издания на чуждите пощенски администрации, посветени на 1300-годишнината от създаването на българската държава, са подредени малко хаотично и не са съвсем точни. На практика след 11 декември 1982 г. нови марки, пликове, карти и печати по темата не се появяват. СССР и Лаос не издават марки за този юбилей, а предпочитат да отбележат само 100-годишнината от рождението на Георги Димитров, чествана през 1982 г. Очакванията за филателни инициативи, отбелязващи юбилея на българската държава от Кампучия, НДР Йемен, Кипър, Нигерия, Индия, Италия, Сан Марино, Иран и Франция не се осъществяват. Информацията, че пощенските администрации на Мозамбик, Испания и Турция са се включили в списъка на държавите, отбелязали 13 века България, не е вярна. (Мозамбик всъщност издава серия от марки, посветени на Световното ловно изложение в Пловдив, състояло се през същата 1981 г., което някои го разглеждат като съпътстващо мероприятие.)

В крайна сметка юбилеят на българската държава е отбелязан от пощенските администрации на 13 държави и на ООН. Обсегът на страните, според тогавашното им държавно определение, може да бъде подреден по следния начин:

а) европейски социалистически страни: Унгария, Чехословакия, Полша, ГДР (не са издали: СССР, Румъния, Югославия и Албания);

б) социалистически страни в Азия и Латинска Америка: Корейска народнодемократична република, Виетнам, Куба (не са издали: Китай, Лаос, Кампучия, Монголия);

в) развити капиталистически страни: няма;

г) развиващи се и новоосвободени от колониализма страни от Азия, Африка и Латинска Америка: Афганистан, Бенин, Никарагуа, Мексико, Венецуела, Сирия;

д) Организация на обединените нации.

Отговорът на въпроса, защо СССР и другите държави, за които се предполага, че ще издадат пощенски издания за 13-вековния юбилей на България, не са направили това, като че ли може да се открие в казаното от бившият посланик на НРБ в Мексико и шеф на правителствения протокол Богомил Герасимов. Той счита, че ръководителите на тогавашният лидер на социалистическото движение в света - СССР, били недоволни, че малката България - неин сателит, се е заела с едно толкова мащабно мероприятие. Ожесточението срещу българската инициатива достигнало своя връх, когато Людмила Живкова разширила отбелязването на мероприятието и в големите капиталистически държави, като Япония, Индия и Мексико.

Ето какво казва Б. Герасимов в едно свое интервю: „Людмила искаше да завърши тази кампания, започната в Мексико. Навсякъде по света имаше почетни комитети за честване на българския юбилей. С едно важно изключение - СССР и социалистическите страни. Те не желаеха да празнуват юбилея... Идеолозите от Москва не искаха по никакъв начин България да излезе с една обиколка напред в състезанието за най-стара нация. Русия трябваше винаги да е на първо място. Обаче Людмила Живкова тръгна в обратна посока. Тя искаше да се чества 1300-годишнината. Живкова не намери никаква подкрепа в Москва, но пък срещна такава във всички други страни - Япония, Индия, европейските държави и най-много в Мексико.” (в-к „Уикенд” от 23 юли 2011 г.)

Организация на обединените нации

На 15 април 1981 г. Пощенската администрация при Организацията на обединените нации пуска в употреба поредица от четири пощенски марки. За да не се подчертава националната принадлежност на събитието и да се създаде прецедент, водещ до последващи искания и от други държави, поредицата е обявена като „Фреска от ХІІІ в.”, част от серията „Изкуството в ООН”. Както обаче подчертава Тодор Рибаров, от ООН са били наясно, че става дума за отбелязване на 1300-годишнината на българската държава.

За сюжет на изданието е послужил стенописът от 1259 г. от Боянската черква край София с портретите на ктиторите севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Марките са отпечатани в трите валути, валидни тогава за пощенска употреба от Организацията на обединените нации: 20 и 31 щатски цента, 0,80 швейцарски франка и 6 австрийски шилинга. Художник-оформител е датчанина Оле Хаман, известен приложен график, бивш директор на Пощенската администрация при световната организация.

В деня на пускане на марките в употреба, в пощенските бюра на ООН в Ню Йорк (NY 10017), Женева (1211 GENEVE) и Виена (1400 WIEN) са използвани различни първодневни печати. И макар официалният първодневен плик да е от един вид, филателистите на практика си оформят 3 първодневни комплекта с различни марки и печати

Унгария

Унгария изненадва още в 1977 г. като става първата страна, която се включва във филателното отбелязване на 13-вековния юбилей на България. През ноември 1977 г. в Будапеща е организирана пропагандна „Българска филателна изложба 681-1981”. При откриването й на филателистите е предоставен специален печат с наименованието на изложбата на унгарски и български език. За илюстрация е използвана фигурата на Мадарския конник.

След това 13-вековния юбилей на българската държава намира отражение в унгарските пощенско-филателни издания през 1981 и 1982.

По повод на ретроспективната пропагандна изложба на български пощенски марки, организирана от 20 до 31 октомври 1981 г. в Будапеща под надслова „1300 години българска държава”, е отпечатан сувенирен плик с наименованието на изложбата и двойна илюстрация: керамичната икона „Свети Теодор Стратилат” от Патлейна и официалната емблема за честването на 13 вековния юбилей на България. За оформяне на филателни сувенири на филателистите е предоставен специален печат с образа на ктиторката Десислава от Боянската черква и елементите от горната част на емблемата за честването. Оформлението на плика и печата са дело на българския художник н. х. Стефан Кънчев.

От 16 до 25 април 1982 г. е организирана филателна изложба и в унгарския град Печ. Тя пак е посветена на 1300-годишнината на българската държава, но за илюстрация на специалния плик е послужил рисуван бюст на Георги Димитров, на когото в 1982 г. се честват 100 години от рождението му. Специалният печат, употребяван в дните на изложбата, отново е с официалната емблема за 13 века България.

На 7 май 1982 г. унгарската поща пуска в употреба пощенска марка от 2 форинта с алонж (у нас се нарича винетка), посветени на двете събития, които България отбелязва през 1981 и 1982 г. Марката е с мото „Георги Димитров 1882-1949”, а на винетката (декоративна марка без стойност) мотото е „1300 години от създаването на българската държава”. На марката е представен бюст на Георги Димитров, а винетката съдържа два познати символа: официалната емблема за честването на 1300-годишнината на българската държава и емблема с Мадарския конник и годината 681.

На първодневния плик в контурите, очертани от границите на България, текстовете за двата юбилея са съпроводени с два символа: петолъчка с карамфил и емблемата за 13 века България. Първодневният печат, употребяван в пощенска станция Будапеща 4 на 7.V.1982 г., е с портрет на Георги Димитров и текст „100 години от рождението на Георги Димитров”.

Германска демократична република

1300-годишнината на българската държава е отбелязана филателно в бившата Германска демократична република скромно. Върху стандартна пощенска карта е отпечатана емблема с лъвчето от герба на Народна република България, годините 681-1981 и текст „1300 години България” на есперанто. Специалният печат, употребяван в пощенска станция Лайпциг 7010 на 1.9.1981 г., има същите елементи, с разликата, че текстът е изписан на немски език във варианта „1300 години българска държава”.

Чехословакия

Изданието на Чехословакия също може да се оповести лаконично така: специален печат с текст „1300 години от създаването на България 681-1981. Прага 1. 4.9.1981.” и илюстрация - три, разположени една над друга глави на лъва от герба на НРБ.

Полша

Пощенската карта на Полша за 1300-годишнината на българската държава е отпечатана специално за юбилея. Затова таксовият й знак не е стандартен, а оригинален за случая. В него са изобразени „една българска роза” и ръкопис, на който е изписано наименованието на събитието. За илюстрация на картата е послужила познатата ни сграфито-рисунка от Плиска на конник с копие и голям щит (?). Поляците са решили, че това е „хан Аспарух - основател на българската държава”. Така са написали под рисунката.

Картата е издадена по време, когато във Вроцлавския музей на пощите и телекомуникациите по повод на юбилея на България е уредена изложба на пощенски марки. Печатът от 9.10.81 г. съдържа също роза, но още и един традиционен български сувенир, с който поляците помнят страната - бъклицата.

[К.ГЕРБОВ]

Куба

В чест на българския юбилей Министерството на съобщенията на Куба пуска в употреба пощенски блок с наименование „България - 1300-години / ЕКСПО - Международна филателна изложба „България-81”. Кубинците са искали с един куршум да ударят два заека. В случая филателната изложба с гръмкото име „България’81” е посветена не на юбилея на българската държава, а на ловът. Самата изложба се провежда по време на Световното ловно изложение ЕКСПО-България’81, състояло се в Пловдив. Все пак на марката в блока също е написано „България 1300-години” и това е водещото мероприятие, предизвикало появата на филателното издание. За сюжет на блока е използвана репродукция на художествената композицията „Майка с дете І” на известната българска графичка Златка Дъбова. В очертанията на марката, която е с номинална стойност 50 сентавос, е попаднала като горната, същинска част от картината - майката с детето. Художественото оформление на блока е дело на кубинския художник Алберто Франка.

Валидирането на блока е съпроводено с илюстрован първодневен плик и първодневен печат. Първият е с познатото вече мото „България 1300-годишни” и има за илюстрация бившия мавзолей на Георги Димитров в София. Първодневният печат, употребяван в пощенска станция Хавана 6, пък е с надпис „Световна филателна изложба България’81” и показва дата 14 юни 1981 г. - денят, когато изданието е пуснато в продажба за употреба.

Има съобщения, че във връзка с появата на филателното издание, кубинската външнотърговска фирма „Копрефил” е разпространила масово в целия свят красива, пъстра рекламна листовка, в която на испански, английски и френски език били изложени подробности около най-съществените събития в тринадесет вековната история на България. Съществено място било отделено на личността и делото на Георги Димитров, както и на големия авторитет, който социалистическа България е завоювала на международната политическа сцена.

Никарагуа

На 2 септември 1981 г. пощенската администрация на Никарагуа издава филателен блок за въздушна поща с текст „1981 - 1300- години от основаването на българската държава”. В него, като марки без перфорация, са оформени четири илюстрации. Между тях е поместена споменаваната вече емблема с изображение на Мадарския конник и годината 681. Стойността на блока е 10 кордоба.

Сюжетите в четирите илюстративни полета представят моменти от първите години на българската държава: среща на хан Аспарух със славянските князе, Аспарух преминава Дунав, сключване на мир с Византия, Аспарух строи столицата Плиска. Първодневният печат, употребяван в Манагуа в деня на валидирането, е само с наименованието на изданието. Има и първодневен плик, за илюстрация на който е послужило известното „Старозагорско лъвче” (фигурата на лъв от плоча, намерена в Стара Загора).

Мексико

„Мексико по някакъв начин се идентифицира със съдбата на България, с нейната култура, мечти и стремежи. Затова за честването на 1300-годишнината там бе създаден комитет, който се оглавяваше от съпругата на президента. Самият държавен глава [Хосе Лопес Портильо] беше почетен председател. За честването българите изпратиха една страхотна изложба и тя беше подредена в най-хубавия музей. За откриването й бяха пратени покани на повече от 2000 души и всички те дойдоха. Пристигна и делегацията с Людмила Живкова” (от интервюто на Б. Герасимов).

Марките на Мексико с текст „1300-години от основаването на българската държава” са валидирани на 19 септември 1981 г. Техните стойности и сюжети са: 1.60 песо - „Десислава”, детайл от ктиторския портрет-стенопис в Боянската черква в София (фотография); 4.00 песо - ритон от тракийското Панагюрско съкровище с глава на овен (цветна рисунка); 7.00 песо - Мадарския конник (цветна рисунка). Художник на изданието е Рамон Алкантара Родригес.

Валидирането е едновременно в столицата Мексико сити и 24 града на 19 щата. Което означава, че са били използвани 25 първодневни еднотипни печата с текст „13 века от основаването на българската държава”, илюстрация държавния герб на България от 1971 г. до 1991 г. и наименованието на града, в който е пощенската станция. За филателистите е оформен първодневен плик с илюстрация бившия мавзолей на Георги Димитров в София. Така мексиканската поща отбелязва и 100 годишнината от рождението на първия държавен ръководител на НРБ, която бе чествана в 1982 г.

Пощенските станции, в които са били предоставени специалните печати са: Мексико сити, Тихуана и Мехиакали (щат Баха Калифорния), Вера Крус, Орисба и Халапа (Вера Крус), Акапулко (Гереро), Леон и Селая (Гунахуато), Дуранго (Дуранго), Керетаро (Керетаро), Тореон (Коауила), Монтерей (Нуево Леон), Оахака (Оахака), Пуебла (Пуебла), Секатекас (Секатекас), Сан Луис Потоси (Сан Луис Лотоси), Кулиакан (Синалоа), Ермосийо (Сонора), Мотаморос (Томаулипас), Гуадалахара (Халиско), Тукстала (Гутиерес Чиапас), Чиуауа и Сюдад Хуарес (Чиуауа) и Мерида (Юкатан).

Афганистан, Корея, Сирия

Малкоформатна, но красива марка от 20 афгани, с текст „1300 години България” и илюстрация барелефа с лъв от Стара Загора, пуска пощенската администрация на Афганистан в края на 1981 г. Същият текст е поместен на френски език и пущу в първодневния печат, употребяван в Кабул на 9 декември 1981 г.

През 1981 г. във филателното отбелязване на 1300-годишнината на българската държава се включва и Корейската народнодемократична република. Нейната марка от 10 чона е много красива и пълна с изобразителни елементи, показващи историческия път на България. От двете страни на поставения в центъра на марката български държавен герб във вида му от 1971 г. са представени в доста свободен вид крепостните стени на старата столица Търново с втория вход на днешния Царевец (отдясно) и внушителната сграда на бившия Партиен дом в новата столица София, с петолъчката естествено (отляво). На преден план е показан образът на основателя на българската държава - Аспарух. Има точно такава графична рисунка на Борис Ангелушев. Вероятно е използвана именно тя, като е направено допълнително оцветяване. На заден план се вижда фигура от неидентифициран паметник (?)

И до днес не се знае нещо повече за марката на Сирийската арабска република, или както накратко се нарича тази държава - Сирия, освен това, което ни показва самата марка. Вижда се, че изданието със стойност 380 пиастра, на което е изписано „поща”, има мото „1300 години България”. На него са представени българския трикольор (заедно със сирийския) и българския държавен герб от 1971 г. Позната сграфито рисунка на въоръжен конник от Плиска насочва към миналото на България. Особено силно впечатление правят двете разтворени ръце, пускащи в полет гълъб на мира. С този символ се подчертават тогавашните усилия на българската държава за запазване на мира в света, което се изразява в ред инициативи, между които и асамблеята „Знаме на мира”.

Бенин

Трисъставното филателно издание на Народна република Бенин за 1300-годишнината на българската държава се появява на 2 декември 1981 г. За сюжет на марката, както и за илюстрация на първодневния плик, е послужила отново известната керамична икона на Свети Теодор Стратилат от Патлейна, Велики Преслав, отнасяна към ІХ в. Добавена е и юбилейната емблема в нейния вариант с текст на френски език: „13 века българска държава”. На първодневния печат от столицата на Бенин Котону, който е само с текст, обаче е изписано: „1300 години българска държава”. Марката е за въздушна поща с номинална стойност 100 франка. Качеството на проекта и полиграфичното изпълнение на изданието е на изключително високо ниво.

Виетнам

С известно закъснение на 7 май 1982 г. Виетнам пуска в употреба три марки, посветени на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Вероятно това е написано на виетнамски език в горната част на марките, като са добавени годината на основаването на България и годината на юбилея: 681-1981. Марките са с номинални стойности от 30 и 50 хао и 2 донга. Сюжетът е еднакъв и за трите марки: българският държавен герб и венец от рози. Не е известно кой е дал вида на българския герб на виетнамския художник, но фигуриращият върху марките, не е актуален за 1981 г. Това е гербът на Народна република България, употребяван от 1948 до 1971 г. (?)

Венецуела

На 2 юни 1982 г. в столицата на Венецуела, Каракас, Националната филателна служба към Министерството на транспорта и съобщенията (IPOSTEL) валидира пощенска марка с текст „1300 години от основаването на българската държава” и илюстрация роза - един от символите на нашата страна. Номиналната стойност на изданието е 65 сентаво. Текстът и стойността са разположени върху марката и оцветени по начин, насочващ към българското национално знаме - бяло, зелено, червено. Специалният печат, придружаващ пускането на марката в употреба (Dia de Circulacion), има дата 2-6-82 и е със същите текст и илюстрация. Макар и не толкова ефектен, за събитието е отпечатан и сувенирен първодневен плик с наименованието на изданието.