Дивите Бикове на Азия

[Voland]

Азиатският материк предлага невъобразимо разнообразие от флора и фауна. Високопланинските и пасища, обширните степи и непроходимите тропически гори са дом и на едни от най – впечатляващите диви бикове на планетата. За съжаление, човешката намеса е допринесла за драстичното им намаляване през последното столетие и днес могат да бъдат срещнати само в ограничен брой ареали.

Седем от девет вида са силно застрашени, като един от тях може би никога няма да видим повече.

Най-големият див бик на земята и третото по големина животно в Азия е величествения Гаур (Bos gaurus ). Срещата с него е оставяла много природо-изследователи без дъх. Достига височина до 220 см. , дължина на тялото 330 см без опашката и тежест надхвърляща 1,2 тона. Изключително мускулестите му тяло и гърбица, острите рога (до 115 см), тъмно кафявата му окраска и тежкия му кожен гердан, придават на мъжкия много царствен вид. Женската е сравнително по-дребна и с по-светла козина, но също разполага със сериозни рога.

Гаура е сравнително кротко животно, но раздразнените мъжки могат да бъдат много опасни. Има немалко сведения за ловци,намерили гибелта си, нападнати в засада от ранен бик.

По време на размножителния период, самците рядко влизат в схватка,като е достатъчно само да премерят мощните си профили за да определят победителя.Ако обаче се стигне до двубой, битките могат да бъдат с фатален край. Предбрачния зов, който мъжките надават се чува на разстояние над 1,5 км.

Обитава гористи местности на 1500-2000 м. надморска височина, задължително в близост до вода. Храни се с доста разнообразна растителност – над 120 вида треви, храсти и бамбук.

Заради неподражаемата си физика, има малко естествени врагове. Малките и по-дребните женски са нападани от Азиатски диви кучета,леопарди и крокодили, а единственото животно, което се изправя срещу мъжките екземпляри е Бенгалският тигър. Въпреки това, сведенията за Тигри прободени фатално от Гаур не са малко. Понеже е невъзможно да достигне могъщото животното от към врата, Тигъра опитва да нападне отдолу и да разкъса по уязвимите коремни части на бика, но с това и риска за хищника сериозно нараства.

Съществуват два подвида:

B.g.gaurus - Индия, Непал и Бутан

B.g.laosensis - по-едрър от двата, известен като Селаданг – Мианма, Лаос, Виетнам, Тайланд, Камбоджия, вероятно Китай.

Полуодомашената форма наречена Гаял (Bos frontalis) в миналото е смятан за отделен вид бик.

Въпреки тоталната забрана за лов от средата на миналия век, числеността му е силно на намаляла. Предполагаемия брой екземпляри е около 20000,от които голяма част живеят в Индия, а едва 5% се падат на критично застрашения Южноазиятския подвид. Записан като Vulnarable (Уязвим) в IUCN.

През 2001 г. Гаура стана първият застрашен вид успешно клониран със сурогатна майка (крава). Въпреки че малкото оцеля само два дни, причината за смъртта му не се дължеше на процеса на клониране.

[КГ125]

Не знам защо но това животно си заслужава спасението.

[Voland]

Не знам защо но това животно си заслужава спасението.

Безспорно, едни от най-уникалните животни! Дано, хората да осъзнаят, какво могат да изгубят преди да е твърде късно.

В гъстите тропически гори на Югоизточна Азия се среща бика на джунглата - Бантенг (Bos javanicus). Въпреки че е сравнително по-дребен от Гаура той притежава по-изящна фигура и красива оранжево-кафеникава окраска, която потъмнява при възрастните мъжки. На височина достига до 165 см, на дължина до 220 см и тежи около 800 кг.

Живее на малки стада, в отдалечени гористи райони и бамбукови гори. Заради масовото му преследване в миналото Бантенга е много предпазлив и е активен главно нощем. Основните му врагове в природата са

Тигъра, Леопарда и Азиатското диво куче.

Въпреки че е дивият Бантенг е много рядък , неговата опитомена форма наречена Балийско говедо е широко разпространена(1,5 млн.) в Южна Азия и е важен източник на месо и впрегатна сила. На полуостров Кобург, Северна Австралия живеят над 1000 подивели Балийски говеда.

Познати са три подвида:

Явански бантенг (B. j. javanicus)- остров Ява – всички мъжки са тъмнокафяви до черни

Борнейски бантенг (B. j. lowi) – о. Борнео – най-дребния подвид

Бирмански бантенг (B. j. birmanicus) – Мианма, Камбоджа, Лаос, Тайланд - около 20% от мъжките са тъмнокафяви до черни

Днес не наброява повече от 5000 животни и е записан е като Застрашен (Endangered) в IUCN. Основната заплаха е загубата на генофонда, заради смесването с домашните породи.

Бантенга, също беше успешно клониран през 2003 и едното малко живее в San Diego Wild Animal Park.

Редактирано 14, 2012 от Voland

[КГ125]

В жегата са станали по-малки?

[Voland]

Следващото животно е свързано една от най-интересните и едновременно с това една от най-тъжните истории на миналия век.

През 1937 френският зоолог проф. Урбен посещава своя приятел д-р Совел в дома му . Какво е учудването му, когато на стената забелязва чифт красиви лировидни рога. Той веднага разбира, че са от непознат на науката див бик.След година д-р Совел успява да залови младо мъжко теленце в Камбоджа и го изпраща в Париж на приятеля си. В негова чест проф. Урбен го нарича Бик на Совел, но животното става известно с местното си кхмерско име "Купрей" означаващо Див бик.

От този ден нататък немалък брой учени опитват да открият легендарния Див бик, но съдбата се усмихва само на малцина. За последен път Купрея е наблюдаван в края на 60-те години на миналия век.

Жестокият кхмерски режим на тиранина Пол Пот и тежките военни конфликти в цял Индокитай преустановяват всякакви проучвания на местообитанието му чак до началото на 90-те години.

От тогава до днес са проведени няколко сериозни експедиции в търсенето му, но изводите от тях са изключително мрачни. Най – вероятно, символа на Камбоджа е изчезнал от лицето на земята.

Купрея (Bos sauveli) e сравнително едър представител на семейство Bovidae. Притежава високо(190 см) и стройно тяло, което достига на дължина до 230 см и тежи до 900 кг. Мъжкия е тъмно кафяв до черен и притежава своеобразен кожен гердан, подобен на Зебуто, който достига почти до земята. Женските са по дребни със сива окраска. Рогата на Купрея са широки и заострени нагоре и напред, и имат уникалното свойство да се белят при върховете. Кравите имат значително по къси и лировидни рога.

През 2006 Галибие излезе със хипотезата, че Купреят не е отделен вид, а хибрид между Бантенг и Зебу.

Година по късно, група учени доказаха, чрез ДНК анализи, че животното е уникален вид и има сериозно основание да се смята, че е бил опитомен в древността.

Записан е като Критично Застрашен(Critically Endangered) в IUCN, но е добавено уточнението Вероятно Изчезнал(Possibly Extinct )!

Екземпляра на д-р Совел живял в Парижката зоологическа градина от 1938 до 1940.

[Voland]

Населявал почти цяла Южна Азия в миналото , днес Азиатския воден бивол (Bubalus arnee) се среща само в няколко изолирани части на континента, като основната част от популацията (над 90%) се намира в Индия.

Мъжкият бивол достига внушителните 300 см дължина, 190 см височина и тежи над 1 тон,а огромните му рога имат размах над 4 метра, повече от всеки друг див бик на планетата.Женските са по-дребни, но също притежават големи и опасни рога.Цветът му е тъмно сив до черен.Живее изключително покрай речните корита и се храни главно с водолюбиви растения. Ативен е и през деня и през ноща,като много обича калните бани в горещата част на деня.

Азиатски воден бивол е много агресивно животно и единствено Тигъра се осмелява да го напада.Има регистрирани случаи с нападения над хора с фатален край.

Женските и малките стават жертва на крокодили, черни мечки и др.

Според най-новите научни данни се разделя на четири подвида:

B.a.arnee - Източна Индия и Непал – бяла окраска под коляното

B.a.fulvus - Северна Индия и Мианма – най-едрият подвид

B.a.migona - Шри Ланка – мъжките и женските са много близки по големина

B.a.theerapati – Тайланд и Камбоджа – описан през 1996

Парадоксално е, че докато Дивият бивол се бори за своето оцеляване, домашният му събрат е достигнал до десетки страни по света и наброява стотици милиони. Дори у нас се отглежда породата Мура. Оказва се обаче, че широкото разпространението на питомните породи е и най-опасната заплаха за вида. Случаите на подивели домашни биволи, които се смесват с дивите си роднини нарастват застрашително. Подивели стада са интродуцирани в Австралия, Аржентина и Боливия. Изразени са дори мнения, че вече не са останали чистокръвни представители.

Записан като Застрашен (Endangered) в IUCN. По малко от 4000 екземпляра.

[КГ125]

Това си е за списанието

[Voland]

Освен на гигантите сред дивите бикове, Азия е дом и на най – дребния див бивол на земята.Крайно редкия Аноа.

На науката са познати два вида : Равнинен Аноа (Bubalus depressicornis) и Планински Аноа (Bubalus quarlesi), но има данни, които говорят в полза на обединяването им в един таксон.

И двете форми живеят на островите Сулавеси и Бутон в Индонезия и обитават малкото оцелели непристъпни джунгли. Подобно на най-близкия си роднина, Азиатския воден бивол, не се отдалечават от водните източници и обичат калните бани. Дори са наблюдавани са да пият морска вода, вероятно за да си набавят необходимите за организма соли. Рядко надхвърлят 90 см.на височина, 180 см на дължина и тежат до 300 кг, като Планинския Аноа е по – дребният от двата вида. На цвят варират от кафеникаво-жълти до чисто черни.

Мъжките са много агресивни и притежават малки, но остри рога, които могат да бъдат опасно оръжие в тежките териториални двубои.

Най-големият хищник на остров Сулавеси е сравнително дребната Малайската цивета (Viverra tangalunga), което на практика оставя Аноа без естествени врагове. Заради човешката намеса обаче, те са силно

намалели през последните 30 години и не наброяват повече 5000 екземпляра.

И двата вида са записани като Застрашени (Endangered) в IUCN, като основните проблеми са ловът и загубата на хабитат. Факта, че от 1985 до 1997г. горите на Сулавеси са намалели с шокиращите 80%, недвусмислено говори за мащаба на заплахата, която тегне над целия живот на острова.

Равнинен Аноа (Bubalus depressicornis)

Планински Аноа (Bubalus quarlesi)

[Voland]

На малкия Филипински остров Миндоро живеят последните представители на най-редкия див бивол - Тамарау (Bubalus mindorensis).

По външност напомня Азиатския воден бивол, но е значително по-дребен и с V-образни рога .В миналото дори е смятан за подвид на Филипинския домашен бивол – Карабао, но днес е ясно, че е отделен вид.

Височината му не надвишава 1 м., на дължина достига около 2 метра и тежи между 200 и 300 кг. Има малък полов диморфизъм, като мъжкия е се отличава с по-масивна шия. На цвят е тъмно сив до черен с бели „вежди“ над очите. Рогата са добре развити (до 51 см) с масивна основа и своеобразно триъгълно сечение до върха. Заради заплахата от ловци е активен предимно нощем, а през деня се крие в блатисти райони и гори на надморска височина над 2000 м. Живее поединично и яростно защитава територията си от натрапници. Когато е притиснат може да нападне дори човека.

Тамарау е най-едрото сухоземно животно на Филипините и въпреки, че се е превърнал в символ на архипелага, съхранението му е под въпрос. Почти няма естествени врагове, но загубата на ареал и нелегалния лов от Мангияните , заради кръвта са занижили числеността му до минимум. През 1982 г. започна програма за възпроизвеждането му в Националния парк Иглит-Бако с 21 животни поставени в плен. За съжаление проекта се оказа неуспешен и съвсем малко животни се родиха,а днес са останали само два екземпляра, които живеят в т.н. "Тамарау Генофонд".

Записан като Критично Застрашен (Critically Endangered) в IUCN .Смята се, че има не повече от 200

Тамарау, а най-големите скептици посочват бройката 20!

Редактирано 16, 2012 от Voland

[Южняк]

Страхотно. Благодарство на Воланд.

[КГ125]

ОТ:През социализма български учени внасят специална порода биволи именно от Индия и развиват популацията в България. И преди 1944 г. доста са се отглеждали, особено в местата, където лятото има тинести влажни зони, като Пловдивското поле.

Запознати са ми казвали обаче, че това животно, което дава страшно мляко, е много инатливо и често опасно за гледане. Не знам защо у нас не се гледат повече и не се предлага биволско мляко по чуждите пазари, екологично и пр. и пр. Може би защото е високомаслено, но и такива продукти имат пазар.

endOT:

[Voland]

Има сведения, че биволи по българските земи се отглеждат още от 7 век, като пика в биволарството се достига в началото на XX век.-470 000 глави. С механизацията на селското стопанство през 50-те, тяхният брой рязко намалява и през 1970г вече са останали само 70 000 животни. Вече не са нужни като впрегатна сила, а и тогава се смята че са трудно приспособими към механичният метод на доене. Най- тежкия удар биволарството получава по време на прехода, когато са изклани хиляди животни, върнати на стопаните си и са унищожени десетки ферми,научно-технически лаборатории и ценен биологически материал от елитни биволи. Днес тази ценна промишленост бавно се възстановява, като се отглеждат около 8000 бивола. В целия свят се наблюдава сериозно покачване в търсенето на биволски продукти, а в Индия 55 % от добиваното прясно мляко е биволско.

[Voland]

Третата по големина държава в Света, Китай, обхваща почти цяла континентална Източна Азия. Изобилието на растителни видове и разнообразието на релефа са дали благотворна почва за развитието на изключителни животински видове. Във високопланинската провинция Тибет се намира уникалното Тибетско плато,наречено „Покрива на Света“. То е дом на много редки и ендемични обитатели, като Китайската планинска котка (Felis silvestris bieti), Тибетската "синя" мечка ((Ursus arctos pruinosus), Антилопата Чиру (Pantholops hodgsoni), Газелата на Прежевалски (Procapra przewalskii) и др. Тук живее и една от емблемите на Дива Азия – Тибетският Як (Bos mutus).

Внушителните мъжки достигат до 200 см. височина, 330 см на дължина и могат да надвишат 1000 кг. на тежина. Окраската му е тъмно-кафява или черна и притежава гъста и дълга козина, която достига почти до земята и го предпазва от ниските температури и опасната слънчева радиация. Женските са с около 30 % по малки, а Домашният Як е над два пъти по-дребен. Белите дробове и сърцето му са уголемени, което позволява по-добро снабдяване на кръвта с кислород и помага за живота на надморска височина над 5000 м. Животните страдат и често боледуват, ако попаднат в по-ниски и топли местности. Биковете притежават забележителни рога, достигащи дължина 1 метър и са много раздразнителни и опасни през размножителния период. Латинското му наименование mutus – ням, не е много уместно, защото мъжките често надават оглушителен рев в търсене на партньор.

Домашният як (Bos grunniens) е опитомен преди няколко хиляди години и е жизненоважен източник на мляко, месо, вълна и товарна сила за хората, живеещи в труднодостъпните планински райони.Аклиматизиран е в доста страни по Света, включително и в България. В ловното стопанството Витиня, близо до София се отглеждат около 60 Яка.

Записан е като Уязвим (Vulnerable) в IUCN. Заради непроходимите райони които обитава Дивият як е много трудно да се определи точно числеността му, но се предполага че живеят около 15 000 екземпляра. Както при всички останали големи диви бикове в Азия и тук лова и хибридизацията с домашни животни са едни от най-сериозните заплахи за вида. Строежа на пътища и железници минаващи през естественото му обитание също влияе пагубно върху популацията на Дивите Якове.

Редактирано Март 2, 2012 от Voland