Борис Виан

[Carpe Diem!]

Може би аз не успях да намеря нейде из форума, но питам модераторите дали според тях не се нуждаем от отделна секция "Поезия" или имаме правото да пишем тук.

Борис Виан е роден на 10.03. 1920г. и умира на 23.06.1959г. в Париж. Като малък свири на тромпет в създадена от него група. Здравето му е крепко - ревматизъм, сърдечни заболявания. Ражда му се син. Виан е литературен и музикален талант - пише пиеси, филмови сценарии, публицистика, поезия. Умира от белодробен инфаркт по време на кинопремиерата "Ще плюя на вашите гробове". Може би сте го срещали под прякора Върнан Съливан. Езикът му е нецензурен. Прекрасно! По-известни романи - "Есен в Пекин", "Пяната на дните", "Сърца за изтръгване", "Червената трева". Може би някой е чел негов роман? Аз не съм, но ще. На мен лично ми харесват някои по-емблематични негови стихотворения, от които лъха студена мъдрост, огорчение, циничност.

Често подминаваме по-неизвестните нам поети, повечето от нас дори на знаят как да четат поезия и как да я възприемат. Повечето от нас са просто "драскачи", всеки втори става бард. Няма лошо, нека! Ето, ако ви се чете.

НЕ БИХ ЖЕЛАЛ

ДА ПУКНА

Не бих желал да пукна,

преди да съм видял

онези черни кучета,

които спят без сън,

маймуните от тропика

със задника им гол

и сребърните паяци,

изпридащи гнездо.

Не бих желал да пукна,

преди да съм разбрал

дали монета не е

фалшивата луна,

дали умира слънцето,

сезоните дали

наистина са четири.

Не искам аз да пукна,

преди да съм успял

да премина в рокля без да съм надникнал

през целия Париж,

в най-калните канали

и без да съм натикал

там срамния си срам.

Не бих желал да пукна,

преди да опозная

проказата и всички

онези лоши болести,

онези седем болести …

Не ме е страх от нищо -

от зло и от добро,

ако, ако, ако

познавам ги отблизо.

Не искам да оставя

което ми харесва,

което аз ценя,

което аз познавам -

моретата зелени,

където водорасли

валсират със вълните

по плаващия пясък.

Не искам да забравя

поляните през юни,

земята как се пука

и мириса на бор.

Не бих желал да пукна

без устните на тази,

която съм обичал,

красавицата моя,

прекрасното мече,

прекрасната Урсула.

Не бих желал да пукна,

преди да съм целунал

измитото и тяло

със устни и очи.

Не казвам нещо друго,

ще бъде неприлично,

не искам да умирам,

преди да са открили

за всички вечни рози

и ден от две минути,

морето в планината

и края на смъртта.

И веселите вестници,

щастливите деца

и още толкова неща,

които спят в главите

на разни инженери,

на разни градинари,

на разни демократи,

на разни урбанисти

и умни философи …

Има толкова за виждане,

за виждане, за чуване

и толкова за чакане,

за търсене във тъмното,

но аз съзирам края

как пъпли и настъпва

с муцуната си жаба,

ръцете си разтваря

към мен, за да ме сграбчи,

госпожи, господа,

не бих желал да пукна,

преди да съм опитал

вкуса на моя страх,

най-силния на вкус,

не бих желал да пукна,

преди аз сам да вкуся

вкуса на свойта смърт.

ЖИВОТЪТ ПРИЛИЧА НА ЗЪБ

Животът прилича на зъб

Изобщо не мислиш за него

Доволен си – дъвчеш добре

Но внезапно той се разваля

Боли те но щом ти е нужен

За него се грижиш

Но за да бъдеш съвсем излекуван

Трябва да го изтръгнат от теб.

КОГАТО ВЯТЪРЪТ НАХЛУЕ

В МОЯ ЧЕРЕП

Когато вятърът нахлуе в моя череп

Когато всяка моя кост позеленее

Навярно ще помислят че се хиля

Но това ще е лъжливо впечатление

Понеже неизбежно ще отсъства

Елементът ми пластичен

Пласти-пласти-пласти-тичен

Който плъховете ще откъснат

с чарка мой и весилата

И прасците и бедрата

Задника и колената

Чрез които днес се движа

Космите ми мойте пори

Мойте синкави очи без порив

Мойте зейнали ченета голи

Със които ви облизвах

И носа ми грандиозен

Моят дроб сърце и мозък

Тези ценни дреболии

Всички търсеха приживе;

Разни дукове, дукеси

Папи разни и папеси

И абати абатеси

И хората от занаята

Няма аз да притежавам вечно

Този фосфор вече поразмекнат

Дето ми помага да предвиждам

И в смъртта си себе си да виждам

Как със вятър в черепа позеленявам …

Ах ужасно ме боли че остарявам.

[glishev]

^{Пиши спокойно тук}

^{Виан е и чудесен прозаик, има налудничаво чувство за хумор.}

Редактирано 15, 2012 от glishev

[Carpe Diem!]

Какво си чел от него? Интересно ми е мнението ти Аз искам да изпия буквално "СЪрца за изтръгване". Знам, че е доста тежък.

[glishev]

Не е тежък

Чел съм "Сърцата", "Ще плюя върху вашите гробове" (не съм сигурен в българското заглавие, четох си го в оригинал) и "Пътеводител из Сен Жермен-де-пре". Смятам, че Виан е приятно лудичък или че по-скоро се прави на луд. Забавен е, не е тежък, симпатичен е и си пише каквато глупост му хрумне на мига. Свободен поток на съзнанието, особено в "Гробовете". Всичко се дължи на купонджийската нагласа на Виан и приятелчетата му от Латинския квартал

[КГ125]

Французи... с френските им работи, деконструирани, конструирани, реконструирани и др. пододобни.. Четох едно нещо, не го помня и честно казано, не го разбрах съвсем. По-ме кефят тия, чиито линкове си дал онзи ден, Глишев

[glishev]

КГ, не се излагай, Виан е чудесен поет, прекрасен шегаджия и отличен автор на лека прозица

[КГ125]

Добре