Величката епископия на св. Климент

[Южняк]

Благодарности, г-н Табов, за интересната тема. Изглежда, интензитетът на българоезичното или поне славянското население в следантична гърция е доста висок. Български селища, кажи речи, при термопили?

Ако съм разбрал правилно, в постинг № 8 намеквате, че не е невъзможна връзка м/у античния македонски и славянските езици, или поне, че езикът на ант. македонци е различен от гръцкия?

Някой може ли да обясни, след като сме приели християнството от гърците, защо, както изтъкна Табов, поне част от коровата терминология идва от латински, или Табов греши?

[miroki]

или поне, че езикът на ант. македонци е различен от гръцкия?

До колкото знам, не са се разбирали на един език, което значи същото.

Филип не е знаел гръцки например.

[Aspandiat]

Филип не е знаел гръцки например.

Виж ти, виж ти, интересни щуротии витаели из нетя. Обикновено някой докато е заложник някъде, първата му работа е да научи местния език. Пък Филип е бил заложник в Тива и едва ли се е оправял там с пръсти и мимики.

[venco]

До колкото знам, не са се разбирали на един език, което значи същото.

Филип не е знаел гръцки например.

Сериозно ли твърдите, че Филип II Македонски не е знаел гръцки?

Недейте така, Филип II си е чист елин.

Елин по произход и възпитание.

[Й. Табов]

Късни документи. В списък на епископите от времето на Лъв VІ (886-912) се споменава "епископът на Вундица", чиято епархия се намирала в Тесалия (ГИБИ 4, с. 160). Името има точно съответствие в това на Вунд, заселил се в Армения в края на ІІ век. Името Вунд е персийско.

От коя година е преписът? Възможни са "поправки" в ортографията. Макар че би могло коренът Вунд да е персийски, както и да е "балкански", пренесен в Персия от армията на Александър.

Независимо от това нашата Водица не е в Тесалия, а около границата между Епир и Ахайя.

[miroki]

Сериозно ли твърдите, че Филип II Македонски не е знаел гръцки?

Недейте така, Филип II си е чист елин.

Елин по произход и възпитание.

Не не го твърдя, казах "до колкото знам".

Не ме е интересувало конкретно, срещал съм го написано и споделих. Учудих се, че не сте го срещали и Вие.

Знам само, че го е казал Демостен.

Но го нямам да прочета така ли е.

Някой, ако разполага с Филипики може да каже.

"Недостоен македонец е! Не знае елински?! Дивак и варварин"

Този текст има ли го там. Или е измислено от някои.

Поздрави.

[Й. Табов]

Благодарности, г-н Табов, за интересната тема. Изглежда, интензитетът на българоезичното или поне славянското население в следантична гърция е доста висок. Български селища, кажи речи, при термопили?

Ако съм разбрал правилно, в постинг № 8 намеквате, че не е невъзможна връзка м/у античния македонски и славянските езици, или поне, че езикът на ант. македонци е различен от гръцкия?

Някой може ли да обясни, след като сме приели християнството от гърците, защо, както изтъкна Табов, поне част от коровата терминология идва от латински, или Табов греши?

Не само при Терморилите, но и на юг, до Пелопонес включително. По-надолу слагам фрагмент от картата на Гърция от атласа на Ортелиус. Намерете там Ведриница, Вощица и Ливадоща. За Пелопонес вижте статията

“Славянски” топоними в Пелопонес на карта от 1589 г. Историческо бъдеще, 2007/1-2, 111-137. http://www.hfuture.hit.bg/

Ето ви няколко имена от там:

Eniza — Еница. Съществува село Еница във Врачанска област . Близки до него са имената Енина и Енчец, съответно в Старозагорска и Кърджалийска област . Наименованието Еница има паралели и в българските лични имена Еньо и Еница . Заслужават да бъдат отбелязани и имената Енчица и Яница . Близки по звучене и по начин на образуване са и имената на българските села Бреница, Денница, Есеница, Лебница, Лепница, Летница, Мелница, Лепица, Брезница, Черница Раница, Виница, Дъбница, Браница .

Liuadosta — вероятно Ливадоща (Ливадища). Населеното място с това име се намира не на самия Пелопонес, а малко пò на север (илюстр. 12). В. Кънчов споменава мървашко село Ливадища . С подобно окончание -оща (-ошта) са например названията Белогоща (планина в Гърция) , Велгоща (село в Охридско) , Драгоща (изчезнало село в Зихненско, Гърция, регистрирано в грамота на Стефан Душан от 1349 г. за манастира св. Панталеймон) , Милагошта (манастир в Кавадарско, регистриран в турски тефтер за Тиквешката нахия от 1570–1573 г.) , Милогошта (град в Тесалия, Гърция; името е регистрирано от Фасмер с формата Μυλόγουστα ) и др.

Mudriza — Мъдрица. С такова название има билка (още Лечебна мъдрица, Sisymbrium officinale (L.) . За отбелязване е липсата на назализация.

Peneus fl. — р.[ека] Пеню. Смисловата връзка на „пена/пяна“ с планинска река, която се пени при спускането си надолу, е очевидна. Този хидроним е с особено значение, като се има предвид реката Пенеос в Тесалия, дала названието „пеони“ на живеещите в околностите й местни жители. Повторението на хидронима Пенеос/Пенеус и на Пелопонес, отново във връзка с планинска река, показва, че той най-вероятно е свързан с някакво общо качество, присъщо на реки. Но „пенлив“ е именно такова качество. Следователно вероятността Peneus/Peneos да произлиза от „пена“ е много голяма.

Sutica — вероятно Шутица. Фасмер е регистрирал в областта Трифилия в Гърция село Шутена във формата Άσούτενα . Според него основата на това име е българската дума „шута“ (т. е. безрога: шута коза = безрога коза). Л. Станковска отбелязва, че думата „шут“ със същия смисъл се среща и в други езици в Югоизточна Европа . В Косово, община Глоговац, има село със същото име Шутица.

Uostica — вероятно Вощица. На картата се среща два пъти. Като се позовава на Фасмер , Голомб споменава същия топоним Βόστιτσα в Ахайя . За село Вощица в Драмския Чеч В. Кънчов пише: „Вощица или Ощица на р. Рата, 2 часа далеч от вливането й.“ Несигурното звучене на В в началото на името може би отговаря на записа на двете пелопонески Вощици с първа буква U — Uostica.

Zeleniza — вероятно Зеленица. Възможно (но изглежда по-малко вероятно) е и името Желеница. Любопитно съвпадение имаме при две двойки села с подобни имена: 1) село Зелениград в Пернишка област и село със същото име в Република Македония, и 2) село Зелениково в Пловдивска област и село със същото име в Република Македония . По подобен начин е образувано името на българското село Черница: от цвят (черен) и окончанието -ица.

Zornata — Зърната. Вероятно това е форма на топонима, регистриран от Фасмер като Ζαρνάτα — название на село в Лакония (Пелопонес) . Според Фасмер то произлиза от „църн“, по-точно от прилагателното „църнат“, т. е. „чернат, черноват“. Л. Станковска е на мнение, че топонимът трябва да се транскрибира като Черната, което е производна на личното име Чернат . Тя цитира мнение на Бошкович, който предлага тезата, че топонимът е Църнота от личното име Църнот .

Ако приемем обичайното съответствие между буквите на гръцката азбука и латиницата, двете форми Zornata и Ζαρνάτα се различават само по една буква — втората. В единият вариант тя е а, а в другия — о. От това следва, че звукът, предаден с втората буква, която е гласна, най-вероятно не е нито о, нито а, а звук, за който в гръцката азбука и в латиницата липсва буква. С други думи, най-вероятно на втората буква трябва да съответства ъ. Тогава при съвсем формален подход двата варианта се четат като „Зърната“. А това е мн. ч. на „зърна“ с член -та.

Малко вероятна изглежда възможността топонимът да е Чърната или Църната = Черната.

Членуваната форма изисква специално внимание, затова ще й отделим малко по-дълъг коментар.

Преди всичко трябва да отбележим, че членувани форми на съществителните се срещат още в най-старите запазени български ръкописи, например в Супрасълския сборник, където според Й. Заимов те са „немалко“ .

А за да аргументираме старите и съвсем не случайни корени на някои особености на българската граматика, различаваща я от граматиките на останалите славянски езици, ще припомним една много точна бележка, направена още преди повече от 150 г. от „бащата на съвременното езикознание“ Август Шлайхер:

„Забележително явление е, че в Долния Дунав и на югозапад от него се намира една група от съседни помежду си езици, които при всички техни племенни различия си приличат само по това, че са най-опорочените (die verdorbensten) в своите езикови семейства. Тези уродливи (missrathenen) синове са влашкият сред романските езици, българският сред славянските и албанският сред гръцките. При най-северния език, посочен на първо място, развалата се показва все още в ограничена степен, в средния, българския — вече в по-голяма степен, а в най-южния, албанския, тя достига до такава висока степен, която почти скрива неговия произход. Тези три езика си приличат особено и по това, че закачат члена на края на думата [курс. мой, Й. Т.].“

Ясно е, че подобна обща особеност, каквато е член, който се „закача на края на думата“, за езици от различни езикови групи, като влашкия (румънския), българския и албанския, може да идва преди всичко от старото местно население на Балканите.

„Зърната“ има паралел в названието на село Зърнево в Добричко и на мървашкото село Зърново .

На друго място съм писал хипотезата, че Веда словена е остатък от Пелопонески епос.

[venco]

Не не го твърдя, казах "до колкото знам".

Знам само, че го е казал Демостен.

Но го нямам да прочета така ли е.

Някой, ако разполага с Филипики може да каже.

"Недостоен македонец е! Не знае елински?! Дивак и варварин"

Този текст има ли го там. Или е измислено от някои.

Това е ганчоценовщина.

Ако си направиш труда и прочетеш политическите речи на Демостен ще разбереш, че той е правил подобни изказвания по политически причини (виж Олинтската реч ).

[RIZAR]

Това е ганчоценовщина.

Ако си направиш труда и прочетеш политическите речи на Демостен ще разбереш, че той е правил подобни изказвания по политически причини (виж Олинтската реч ).

Наш мирко , си е българин и много-много не му цепи басмата за разни елински риторики и диалектики.

[каскадьора]

По цялата територия на Гърция може без големи усилия да се открият много топоними с очевиден славянски/български произход. Включително в Пелопонес.

Eто още такива имена на селища в Пелопонес (по Wikimapia): Сhrysovitsi, Stemnitsa, Kamenitsa, Valtetsi, Livartzi, Platanitsa и т.н. и т.н.

[venco]

Е, хайде да не му правим мана. Наш мирко , си е българин и много-много не му цепи басмата за разни елински риторики и диалектики.

Все пак във форум "наука" да се демонстрира непознаване на класическата гръцка история не говори добре. Демостен бил казал нещо в политическа тирада и нашият колега щракайки на клавиша на гугъл хоп, хваща се за три думи, но без да прочете цялата реч произнесена пред обществеността на Олинтия с цел да разубеди и разбунтува гласоподавтелите.

http://en.wikisource.org/wiki/The_Public_Orations_of_Demosthenes/Olynthiac_II

Редактирано 26, 2012 от venco

[miroki]

Това "Филипики" ли е? Благодаря за линка.

Много не е по темата, та извинявам се за включването. Но стана въпрос за езикът.

Като цяло не се доказва дали е говорил на гръцки. Не искам да убеждавам някой за това.

Както и няма нужда някой да убеждава мен, въпреки, че ако има доказателства за говорът му може да ми го представите за да си отбележа, до тогава остава отворен въпросът. За сега съм намерил само загатвания за не владеенето му на гръцки. Не е така със синът му разбира се. До колкото знам той е знаел гръцки, но трябва, както споменахте да проверя източникът преди да пиша за това.

( по принцип, ако човек търси истината за себе си не да доказва нещо на някой, трябва да излезе от позицията на която и да е страна и да гледа от старани. Така да се каже от чиста позиция. задълбаването я класическата гръцка история няма да е от най-подпомагащите неща, особено за човек който не се интересува от нея. Но приемам забележката ти и някой ден като-ако се пенсионирам и имам време ще се запозная и с нея, ако не е променена до тогава.)

Надявам се да намеря време да потърся материал по темата защото до сега не съм търсил, защото не ми е трябвало.

Може и друга тема да се отвори, ако има какво да пишем, да не спамим в тази.

Благодаря Ви.

[Atom]

Славянските топоними наистина са разпространени в цяла Гърция. Според Die Slaven in Griechenland най-често те се срещат в Епир - там честотата на разпределение е 4,54 на 100 кв.км.. В Тесалия са значително по-малко - 1,63 /100 кв.км, малко повече са в Пелопонес - 1,89/100кв.км. В Македония, в която би трябвало славяните да са най-много, разпределението на топонимите е 2,14 /100 кв.км.

От числата ясно се вижда, че в Епир има изключително висока концентрация на славянски топоними - повече от два пъти по-висока от тази в Македония.

[Южняк]

Peneus fl. — р.[ека] Пеню. Смисловата връзка на „пена/пяна“ с планинска река, която се пени при спускането си надолу, е очевидна. Този хидроним е с особено значение, като се има предвид реката Пенеос в Тесалия, дала названието „пеони“ на живеещите в околностите й местни жители. Повторението на хидронима Пенеос/Пенеус и на Пелопонес, отново във връзка с планинска река, показва, че той най-вероятно е свързан с някакво общо качество, присъщо на реки. Но „пенлив“ е именно такова качество. Следователно вероятността Peneus/Peneos да произлиза от „пена“ е много голяма.

Благодаря за отговора, Г-н Табов. Май с горния пасаж намеквате, че е възможно пеоните да са говорили език, сроден на славянските езици. Интересно. Ако не греша, пеоните обаче са обитавали регион, който в днешни дни е на територията на съвр. република Македония и съвр. благоеврадски окръг.

Топонимът "Стримон" винаги ми е звучало подозрително славянски (чел съм разни работи от лингвисти, които го свързват със "струя", примерно Дуриданов), а определено предхожда появата на славяните на балканите; но не съм лингвист и не мога да преценя стойността на аргументите ви.

В същото време тая концентрация на славянски топоними в епир, която изтъкна Г-н Атом, е видимо странна в частта си с двойното надвишаване на концентрацията на славянски топоними в македония. Изглежда в района на северна гърция през ранното средновековие е имало пълна демографска подмяна, а тая подмяна в македония е била по-малка (което е и логично -там са планинските убежища на "власите"); ако не греша, византийците наричат "склавинии" точно този регион, на средно-западните балкани, т.е. концентрацията на славяни там може би е била по-висока от останалите части на балканите, вкл. района на ПБЦ, и там е бил центърът на славянското преселение.

ОТ. жалко, че в наши дни славистиката е на практика в ръцете на един румънец, Флорин Курта, който с работите си до голяма степен диктува дискурса в/у славяните в западните университети. Малцина в България си дават сметка, че тоя Курта е, както ги наричат в тоя форум, "автохтонец" - което може и да се очаква от един румънец и най известната му работа - по която учат славистите, поне в америка, е с многозначителното заглавие "деконструирането на славяните". Те на запад много обичат да деконструират етноси - преди деконструираха келти, покрай курта, гледам, са захванали славяните, германците ги деконструираха още преди келтите и т.н.; не остана етнос недеконструиран. При все че, с извинение за израза, на домашна сцена българската историческа наука (както и руската), "го вади голям", на запад от калотино я няма никаква и дискурса в/у събитията на балканите през ранното средновековие го определя един румънец, при това автохтонец. И то единствено защото е плодовит списател, хлевоуст, и пише на английски, при това с любимия им деконструктивен дискурс. Мисля, че нашите историци, макар и далеч по-обективни и ерудирани от него, просто ги мързи да пишат.

Руските лингвисти пък, заслужено или не, се ползват със славата на псевдоучени и по някаква причина ги прескачат като трупчета за с/ка на Курта.

С оглед на горното намирам постингите ви по темата за свежи.

Обзалагам се на 10 към 1, че автохтонството ще е теория номер едно в бълг. историография след 10-тина години, а Курта ще го изучават в СУ като някакъв хипер класик. И всичко това, щото българските историци им е под нивото да се занимават със славяните или с теориите на Курта.

Редактирано 28, 2012 от Южняк

[Й. Табов]

Славянските топоними наистина са разпространени в цяла Гърция. Според Die Slaven in Griechenland най-често те се срещат в Епир - там честотата на разпределение е 4,54 на 100 кв.км.. В Тесалия са значително по-малко - 1,63 /100 кв.км, малко повече са в Пелопонес - 1,89/100кв.км. В Македония, в която би трябвало славяните да са най-много, разпределението на топонимите е 2,14 /100 кв.км.

От числата ясно се вижда, че в Епир има изключително висока концентрация на славянски топоними - повече от два пъти по-висока от тази в Македония.

Изследванията все още са недостатъчни. Има напоследък публикации - напр. на Малингудис и др. Би трябвало да се прегледа архива на Й. Заимов - чувал съм, че е имал картотека с топоними. Бих искал да предизвикам интерес и желание у колеги за работа в тази насока. Старите карти са един "нов" (за нашата наука) извор. Ако някой има желание, сили, време и т.н., моля да ми се обади.

[Aspandiat]

От коя година е преписът? Възможни са "поправки" в ортографията. Макар че би могло коренът Вунд да е персийски, както и да е "балкански", пренесен в Персия от армията на Александър.

Независимо от това нашата Водица не е в Тесалия, а около границата между Епир и Ахайя.

Ето го текстът.

http://www.promacedo.../gal/4_160.html

Твърдението, че Водица не била в Тесалия, а на границата на Епир и Ахай, е смехотворно. Тесалия граничи на запад с Епир и на юг-югозапад с Ахайа. Така че топонимът е същият. Още по-несъстоятелно е да се дава приоритет на карта от ХVІ век (!) пред текст от ІХ век.

[Й. Табов]

ОТ. жалко, че в наши дни славистиката е на практика в ръцете на един румънец, Флорин Курта, който с работите си до голяма степен диктува дискурса в/у славяните в западните университети. Малцина в България си дават сметка, че тоя Курта е, както ги наричат в тоя форум, "автохтонец" - което може и да се очаква от един румънец и най известната му работа - по която учат славистите, поне в америка, е с многозначителното заглавие "деконструирането на славяните". Те на запад много обичат да деконструират етноси - преди деконструираха келти, покрай курта, гледам, са захванали славяните, германците ги деконструираха още преди келтите и т.н.; не остана етнос недеконструиран. При все че, с извинение за израза, на домашна сцена българската историческа наука (както и руската), "го вади голям", на запад от калотино я няма никаква и дискурса в/у събитията на балканите през ранното средновековие го определя един румънец, при това автохтонец. И то единствено защото е плодовит списател, хлевоуст, и пише на английски, при това с любимия им деконструктивен дискурс. Мисля, че нашите историци, макар и далеч по-обективни и ерудирани от него, просто ги мързи да пишат.

Руските лингвисти пък, заслужено или не, се ползват със славата на псевдоучени и по някаква причина ги прескачат като трупчета за с/ка на Курта.

С оглед на горното намирам постингите ви по темата за свежи.

Обзалагам се на 10 към 1, че автохтонството ще е теория номер едно в бълг. историография след 10-тина години, а Курта ще го изучават в СУ като някакъв хипер класик. И всичко това, щото българските историци им е под нивото да се занимават със славяните или с теориите на Курта.

Курта е способен човек, с две-три крачки напред в сравнение със "статуквото". Разменихме няколко писма на две теми: едната е за "графиките" на монетните находки (неговият по-млад колега, може би докторант - Гъндила прави такива изследвания и също ми харесва), а другата за славяните (покрай книгата му, има и една дълга статия със свежи мисли). За славяните и аз имам хипотеза, базирана на българските извори: Создание славянского языка, http://new.chronologia.org/volume4/tab_p.html

Имам и много добри впечатления от българските историци.

[Южняк]

Статията ви ще я прочета с удоволствие и интерес.

За Курта съм много резервиран, но нито съм славист, нито лингвист и не мога да го оборя. Намирам го за твърде вписан в съвременните историографски тенденции; тия работи с деконструкциите на ранносредновековните и късно античните етноси в европа се харчат твърде добре. Автохтонството е черта на ам. историография от близо 40 години, и то доминираща. Идеите, които стоят ад него, (автохтонството) са прозаични и не винаги свързани с научната истина. Курта усети силното течение да се отричат миграциите и да се оспорва етническия характер на индоевропейските конфигурации - келти, германци, славяни и т.н. и това му даде доста вятър в платната. Знаеше какво да напише, за да го харесат, и го направи със славяните.

И аз имам много високо мнение за бълг. историци, но не харесвам това, че прескачаха курта, и докато го прескачаша, човекът изгради цял дискурс, който много трудно ще бъде съборен; а този дискурс е различен т доминиращия в славянските страни, където буквално никой не поставя под съмнение миграциите на славяните и съществуването на славяни. Т.е. пак друг, както и в случая с прабългарите, ни оформи дискурса, и това ще тежи много дълго на българската история. ????

А от Курта не съм особено впечатлен, но отново - и да не съм, нямам какво да кажа, щото нито съм историк, нито лингвист. Друг - но много важен - е въпросът - че Курта всъщност също не е историк по образование, нито лингвист и това, което прави, по горната причина, е нередно.

[Й. Табов]

Ето го текстът.

http://www.promacedo.../gal/4_160.html

Твърдението, че Водица не била в Тесалия, а на границата на Епир и Ахай, е смехотворно. Тесалия граничи на запад с Епир и на юг-югозапад с Ахайа. Така че топонимът е същият. Още по-несъстоятелно е да се дава приоритет на карта от ХVІ век (!) пред текст от ІХ век.

Погледнах текста и това, което видях, си струва да се опише. По-долу слагам за удобство два фрагмента от него (единият - с текст и превод, а вторият - с бележките под черта).

В текста четем Навпакт Никополски, в бележките под черта - "тук става дума за Никополската тема в Епир". Така че никаква Тесалия. Нещо повече, до превода в скоби виждаме "дн. Навпакт", така че вероятно имаме работа с препис, правен не чак толкова отдавна, както са го датирали. За да се ориентираме, да го сравним със списъка на Хиерокъл, който е цитиран в статията по две издания:

Hieroclis Synecdemvs; accedvnt fragmenta apvd Constantinvm Porphyrogennetvm servata et nomina vrbivm mvtata; recensvit Avgvstvs Bvrckhardt. Lipsiae, In aedibus B. G. Tevbneri, MDCCCXCIII.

Imperium Orientale sive Antiquitates Constantinopolitanae in quator partes distributae: Quae ex variis scriptorum Graecorum operibis. Opera & Studia Domni Anselmi Banduri Ragusani, Presbiteri ac Monachi Benedictini e Congregatione Melitensi.Venetiis, Ex Typographia Bartholomaei Javarina, MDCCXXIX. p. 30

и по сведенията на Каролус а Санкто Пауло, дадени в:

Joseph Bingham. The Antiquities of the Christian Church. Vol. 1. James Moyes, London, p. 377.

(фрагмент слагам по-долу)

Вижда се, че Вундица е деформиран вариант на Phoenicia - Фойница, Войница или Бойница. Във всички варианти на списъка има Photice - Фотики, днешно Воница. Затова Вундица не е Фотица - Воница.

В бележката под черта пише също, че Воница се извежда от Vodinica - Водиница. Водиница-Воденица обаче си е друг град, в (или близо до) Тесалия, и близо до Бяло море. Вероятно той е писан и като Мундиница. Слагам фрагмент от карта на Блау, ок. 1650 г.

За да е ясно какво обсъждаме, добавям и съвременна карта на Гърция (от мрежата) с означена Воница, до брега на Адриатическо море.

За съжаление в ГИБИ има грешки. Трябва да внимаваме.

Накрая една предпазлива бележка: В източните български наречия воденица се произнася "вудиница" - О и Е без ударение се произнасят като У и И. М в Мундиница според мен идва през латински - от Bondiniza.

[Atom]

Ето и една карта на разпределението на славянските топоними в Гърция:

[Й. Табов]

Ето и една карта на разпределението на славянските топоними в Гърция:

Откъде е? Захваща и територия от Турция. Ето и едно любопитно градче в Турция, на брега на Мраморно море, в Мала Азия, близо до К-пол:

C. Quiviza на карта от атласа на Блау Toonneel des Aerdrycks, ofte Nieuwe Atlas. Скоро ще излезе доклад на една конференция, в който го споменавам ("Птолемей, Moravia и Quiviza: заметки о латинизации имен") с тезата,че това име е получено така: Кривица -> Kriviza -> Kviviza -> Quiviza, т.е. то е резултат само на ортографски деформации, а не на някакви лингвистични промени (първо r е преписано като v, а после Kv е направено "по латинските правила" на Qu).

[БатеВаньо]

Табов: "

Создание славянского языка

"

Й. Табов, виждам че сериозно се занимавате със славянските топоними на "балканите".

Попадна ми пред погледа информация за "Colonia Tsernensis( Colonia Zernae )"(Tierna, Dierna по Птоломей и Пойтингеровата карти), в която се твърди, че император Траян заселва даки.

Та въпроса ми е:

името на реката и селището Черна как се е получило - от фонетична близост( като евентуален пример Serdica - Средец ) или има някакви други варианти. Може ли да се намери някъде по-подробна информация?

[paun]

Първото, за което следва да се сетим е не " дакийското" Черна , а Зърно ( Zernae (notitia Dignitatum), (colonia) Zernensis (Ulpian )

Може да е от Зърно - Зерна , Зерненсес, зерненсиум - Зърно ?

При добро желние може да се допълни каже, че това пък иде и е свързано от богинята на зурното и урожая Цере́ра (лат. Cerēs, род. п. Cereris)

Или най-добре се доказва славянското име на самата богиня

Рицар е отбелязал нещо изключително ценно, към което искам да добавя, че възникналите олтарни прегради на изток в разрез с установения ( днес б.а) канон у БГвлашките църкви са били и неподвижни, т.е. за тях е наличен друг "канон"

" Колега, ако позволите да внеса една корекция. Раннохристиянските църкви не са имали разделени олтарни пространства, които се появяват към V-VI в./ Олтарните прегради , наречени по-късно иконостаси са типични за Източната църква. Докато римокатолиците и до днес не нямат олтарни прегради

Ако поставим и въпроса къде всъщност за пръв път започват да разделят олтарните пространства, тогава става изключително интересно. "

Редактирано Юни 24, 2014 от paun

[Last roman]

пак ли захванахте да спамите с безобразните си псевдолингвистични напъни?

Редактирано Юни 24, 2014 от Last roman

[RIZAR]

пак ли захванахте да спамите с безобразните си псевдолингвистични напъни?

Защо да се "псевдолингвинистични''???

Да не би само Перкунас да е оторизирания лингвист тук ???

При известните филолози ак. Вл. Георгиев и Иван Дуриданов, могат да се намерят подобни аналози. Да не говорим, че и техните методологии са отдавна отхвърлени и анахронични.

Ето например.

За да не бъда голословен и по отношение на филоложките на напъни на славистиката от 19 и 20 век ще цитирам доц. Р. Станков - "Судьба древнеболгарской рукописной книги в свете проблемы Моравизмов - "Старобългарската ръкописна книга - съдба и мисия" - с. 74 - 106

" Византия оказала влияние на формирование културы Великой Моравии посредством Кирилла и Мефодия , которые , будучи византийцами , были носителями културного "универсализма". Впоследствии наследство (КиМ) сред южных славян "трансформировалось". Выясняется, что ета трансформация выражается в потере "универсализма" КиМ и подпадании под одностороннее прикрепление к визант. цивилизации, которая, таким образом, совершенно неожиданно , оказывается "неуниверсальной" вопреки тому что сами КиМ являются носителями именно византийской , а не какой-нибудь иной культурной традиции. Дефиниция " a paradoxical situation" вряд ли опавдывает авторов данной концепции. Инымя словами , култура Византии в одно и то же время проявляет себя как " универсальная" и "неуниверсальная" .

Затова са и тези измислени " моравизми" в старобългарската култура....

Значи им това двояко поведение на византийската култура обладава странна избирателна способност - веднъж се проявява като "универсална" в Моравия и после "неуниверсална" по отношение на "южни и източни" славяни.

Да не говорим, че в Полша няма никакви моравизми, обаче в Б-я имало.

"Анализ лексического материала еще раз показывает , что понятие "моравизм" в нынешнем понимании остается весьма спорным и вряд ли имеет право на существование". -Станков, Р. , пак там с. 106.

Та нека да бъдем понек коректни към науката и там където има спорност и диалогичност, да не се повдигат обвинения към някого , че видите ли правел псевдонаучни анализи.

Псевдонаучни анализи са правили всички СЛАВИСТИ oт 19 и 20 в. , защото например Й. Вашица и В. Мареш се пренебрегвали българския езиков материал, някои от тях въобще не са научили българския, а например друг титулуван славист А. Лвов го е знаел лошо.