Величката епископия на св. Климент

[БатеВаньо]

Първото, за което следва да се сетим е не " дакийското" Черна , а Зърно ( Zernae (notitia Dignitatum), (colonia) Zernensis (Ulpian )

Може да е от Зърно - Зерна , Зерненсес, зерненсиум - Зърно ?

При добро желние може да се допълни каже, че това пък иде и е свързано от богинята на зурното и урожая Цере́ра (лат. Cerēs, род. п. Cereris)

Или най-добре се доказва славянското име на самата богиня

OK, but the name of the river is "black", not some kind of agricolture even grain, and could U tell me, if it`s possible, from where the name comes in the 2nd century, provided that there are no slavs-spoken people at that time.

Just for example:

Tsierna -> iTsirgoyboula

Zernae -> Zergobula

finally, it`s the same word "Ч".

Is there any meaning in another language, except on the Slavic or not?

[paun]

Има и силно лингвистично доказателство подкрепящо написано от мен за обяснение на името и то е в добре установено присъствуващо в западния бг говор дз ъкане, където "З" е "ДЗ", като в ДЗифт, бенДЗИн и т.нат. и точно този начин за предаване на З като ДЗ , а не че това да е като Ч, което се предава с Кси , е записана и колонията по някаква случайност на "италийци" ( . Divo Traiano deducta iuris Italiei est. Proc. ae. 4,6,: Ζερνης ) , а за възникването и наличието на това дз у Българите се сочи именно италийско влияние, без да засягаме въпроса , че така говорят поляци и чехи

От нищо не следва, че реката е дала името на колонията . Градовете около Искър не са всичките Искър.

Съвсем несериознои необосновано е твърдението на Дечев , че реката следва да е дала иметона колонията. Още повече, че модерното име на реката е Черна. Което дори да е било името на реката в античността, както споменах това не означава, че колонията е на иметона реката, а това не се дължи на звукови съвпадения в резултата на транскрибиране на непознати думи през латински и гръцки, както бе доказато от мен с далеч по издържаното и от историческа и от лингвистична гл т "зърно".

Османците преименуват де що има реки наименованито Черна. Места е черна, Струма е черна и т.нат. Или тук имаме ново название възникнало след османците дадено в пр3воа му на български, като черна, защото е било забравено първо античното и име а впоследтсвие и старобългаркото и за да превърне в нарицателното черна, давано от турците, нещо като шаро за куче. Няма нито една голма реказа размера на полуостраова, която да е "Черна" в звуквата си транскрипция "черна", въпреки , че Места и Струма са определен, като Черна. Т.е. "черна" е ново възникнало име на реката.

Във всичките сведения не е упоменато името на реката, а да се прави извод от съвременното и име Черна със звуците на античната колония е несериозно. Още повее, че както се демонстрира лингвистично предаването и и записването и с ДЗ характерен изговор за западна България, а така се дава в източниците. Цитирам Дечев, като първоизточник на тази етимология повтряна от там насетне и кояти ити визираше при подхвърлянето и тук и като въпрос и като свеидетелство за "заселване" на дакийци в средечко.

" Dierna, Διερνα , Tierna, statio Tsiernensis, colonia Zernensis, Zernae, Ζερνες Ort am linken Ufer der Donan in Dakien - 1. CIL 3, 8277 aus Golubinje, 2 a und b: d(e) r(e)p(ublica) Dierna. Ptol. 3, 8, 4: Δακιας Διερνα. ND or. 42,29: Tierna- 3.CIL, 1568 aus Mehadia: ex pr. IV stationis Tsiernen/ sis/ ( 157 nach Chr.) -

4. ND or. 42, 37: praefectus legionis tertiae decimae geminae Zernis. Ulp. Dig. 50,15,1: in Dacia quoque Zernensium colonia

a. Divo Traiano deducta iuris Italiei est. Proc. ae. 4,6,: Ζερνης.

WT. Thr. II 1, 33-34 halt den Anklang an den heutigen Flub Cerna ( vgl. abg. crъn " schwarz"), in dessen Nachbarschaft sich der Ort befand, fur zufallig."

[Perkūnas]

Йотувано D (D + I) в простонародния латински се превръща в ДЗ или ДЖ. Така първоначалното название DIERNA се е превърнало в ДЗЕРНА или ДЖЕРНА, записвано като ZERNA.

Примери:

diurnus > итал. giorno, фр. jour "ден"

dies > рум. zi "ден"

thius, или *dius > итал. zio "чичо"

prandium > итал. pranzo "обед"

и.т.н.

Става дума за феномен в говоримия простонароден латински език.

Волните разсъждения за произхода на ДЗ в западни говори и връзката с Черна нямат място в тази тема.

Редактирано Юни 29, 2014 от Perkūnas

[paun]

На това му се вика Red Herring- Представяне на доводи, които са "irrelevant" към дадената докаателства и наличната фактология

Вулгарният лтински или простонароният латински се появява триста години след времто на засвидетелствуваните исторически източници, в добавка, че името е записано и на гръцки Ζερνες, Ζερνης ( (т.е не е Ч , а З . Тунджа е дадена на гръцки на монети TÒnzoj , а в Певтингеровата карта на лат. е Tontus или звука е З б.а.)

Въвеждането пък в доказателственат част на термина "феномен" е от собствен клас - любим ромунешки историчарски похва използван при доказателствата им на българската история

Както записах, обяснения, които се дават за "ДЗ" с "италикйски" се опровергават с Полския:

dzieci

dzievacki

dzickuie

dziennik

dzien dobry

Демонстрирах, че разсъждения за модерното име на река Черна неналична в исторически източници, ( цитираните б.а.) нямат място в историческата тема, а също не могат да е използват за доказатлство дори да има антично изписване досущ , като на колонията, защото

името на колонията е " colonia Zernensis ", последната не е Колония Зерна на река Черна,

colonia Zernensis ad Zernum виж , Nikopolis ad istrum, Nikopolis ad Nestum и т.н.

Записано е Zernensis > Tsiernensis ( statio Tsiernensis ; colonia Zernensis )

Zernis> Tsiernen ,

т.е. налице е силно лингвистично доказателство подкрепящо написано от мен за обяснение на името и то е в добре установено присъствуващо в западния бг говор дз ъкане, където "З" е "ДЗ", като в ДЗифт, бенДЗИн и т.нат. и точно този начин за предаване на З като ДЗ , а не че това да е като Ч, което се предава с Кси , е записана и колонията по някаква случайност на "италийци" ( . Divo Traiano deducta iuris Italiei est. Proc. ae. 4,6,: Ζερνης ) , а за възникването и наличието на това дз у Българите се сочи именно италийско влияние, без да засягаме въпроса , че така говорят поляци и чехи

От нищо не следва, че реката е дала името на колонията . Градовете около Искър не са всичките Искър.

Съвсем несериозно и необосновано е твърдението на Дечев , че реката следва да е дала името на колонията и последващите приемери с феномени от модерна граматическа гл т .

Съвременни наименования и филоложки обяснения за феномени не са издържани още повече , че дори дадените примери с феномени оборват неща, които не са налични в аргументацията ми, с пъти по-издърана от нелепостите за река Черна , които не могат да се приемат, защото липсват, колкото и звуците да се нагаждат и обясняват с феномени нямащи нищо общо с представената аргументация

Редактирано Юни 29, 2014 от paun

[paun]

Тук пък ще трябва да завърша с основното, което продължава умишлено да се игнорира, а то е, че не може да се представят за научни отговори такива постигнати с ненаучни методи, както прави Дечев , който взема съвремнното име на река Черна *, и ни обяснява, че на някакъв "славянски" диалект днес !, Черна това било звуково " crъn " , црън, т.е. " schwarz" черен на немски ( " Flub Cerna ( vgl. abg. crъn " schwarz" б.а.), т.е. впряга каруцата пред коня с пророчеството, че реката Черна, което било Црън, било името на реката и във втори век

Или ако приемем за научно звуковото наподобяване, то научното не може да е това от 20 век на река не упомената в автентични сведения, а единствено това от античността на билингва гр. и лат.

Дечев не тръгва от единствено правилното да използва съществуващата фактология и не взима за звукови аналогии античното " Ζερνης", " Ζερνες", поради невъзможността по определение да ни "'докаже", че било изписано " crъn ", ( като е " Ζερνης" б.а), което било " schwarz"( като е " Ζερνης"," Zernis" и то на билингва !, от тва по научно здраве б.а), , представянето, че имало река Черна, днешната река Черна, което било " сrъn ", което било " schwarz" няма нищо общо с фактологията или установената научна методика, дори само в рамките на филологията.

Не се достигат научни заключния посредтсвом използването на ненаучни средства и методи, т.е. написаното от Дечев трябва напълно да с пренебрегне , а добросъветсно изясненото по научните правил предстваено от мен да не се изключва, като възможно решение и да навлезе в учебниците по тракология.

[RIZAR]

Тук пък ще трябва да завърша с основното, което продължава умишлено да се игнорира, а то е, че не може да се представят за научни отговори такива постигнати с ненаучни методи, както прави Дечев , който взема съвремнното име на река Черна *, и ни обяснява, че на някакъв "славянски" диалект днес !, Черна това било звуково " crъn " , црън, т.е. " schwarz" черен на немски ( " Flub Cerna ( vgl. abg. crъn " schwarz" б.а.), т.е. впряга каруцата пред коня с пророчеството, че реката Черна, което било Црън, било името на реката и във втори век

Или ако приемем за научно звуковото наподобяване, то научното не може да е това от 20 век на река не упомената в автентични сведения, а единствено това от античността на билингва гр. и лат.

Дечев не тръгва от единствено правилното да използва съществуващата фактология и не взима за звукови аналогии античното " Ζερνης", " Ζερνες", поради невъзможността по определение да ни "'докаже", че било изписано " crъn ", ( като е " Ζερνης" б.а), което било " schwarz"( като е " Ζερνης"," Zernis" и то на билингва !, от тва по научно здраве б.а), , представянето, че имало река Черна, днешната река Черна, което било " сrъn ", което било " schwarz" няма нищо общо с фактологията или установената научна методика, дори само в рамките на филологията.

Не се достигат научни заключния посредтсвом използването на ненаучни средства и методи, т.е. написаното от Дечев трябва напълно да с пренебрегне , а добросъветсно изясненото по научните правил предстваено от мен да не се изключва, като възможно решение и да навлезе в учебниците по тракология.

Напълно съгласявайки се с дефинициите на Паун, искам да допълня неговите виждания с някои виждания в областта на произхода и значението на някои думи, сред които и т.нар. "Зърно".

По-горе Паун каза, че

При добро желние може да се допълни каже, че това пък иде и е свързано от богинята на зурното и урожая Цере́ра (лат. Cerēs, род. п. Cereris)

Или най-добре се доказва славянското име на самата богиня

Името на латинската богиня Церера отговаря това на условно елинското име на богинята Деметра , която е сестра на Хестия (пазителка на семейното огнище). На Хестия в латинската теогония отговаря Веста. Това са всъщност разни ипостази или различни проявления- имена на една богиня.

Ал. Фол извлича нейния произход от малоазийски корени и по-специално хетско-хатски, но аз ще се концентрирам върху нейното определено ирано-европейско значение на този корен, което в по-късните християнски времена ще бъде интерпретиран , като ОСИЯ - οσια - на български същност .

Не случайно оттук произлиза и думата = вещество

латинската дума използвана за същност , естество е essence

на латински есенция означава и зърно

• същност, естество, същина, основа, зърно - това са различни наименования на една и съща етимология за назоваването на произхода -същността ; началните неща в природата

[Perkūnas]

Нещата почнаха да дрънчат на кухо и в тая тема, щом стигнахме и до Александър Фол. Чудя се кога ли ще се включи и Нешка Робева...

Редактирано Юли 1, 2014 от Perkūnas

[Last roman]

автохтонната агитка пак ни радва с 'уникалните' си прозрения.

[RIZAR]

Доколкото си спомням , "автохтонската" агитка начело с Д. Дечев, говореше, че Диерна( Зиерна) за Черна ...

Нещата почнаха да дрънчат на кухо и в тая тема, щом стигнахме и до Александър Фол. Чудя се кога ли ще се включи и Нешка Робева...

Сетих се просто в движение, че хестия- хеста е определена от Фол, като хето-хатска дума със значение - "дом на костите", но не съм казал, че се придържам о него .. така, че неуместното включване на Н.Робева, Светлин Русев и баба Ванга са излишни...

[стојчев]

3.     Св Климент Белички(Велички) епископ на Бела(Велеград)

    

 За седиштето на епископијата на свети Климент, науката расправа повеќе од 150 години. Според историските извори до кои можеме да дојдеме, епископските титули на св. Климент биле епископ Τιμεριουπόλεως  ἤτοι Βελίκας, односно епископ на Струмица и Бела(Белица) или Велeград и како епископ на Δρεμβίτζας ἤτοι Βελίτζας, односно епископ на Дремвица или древеница и Бела(Белица) или Велград. Изнесени се повеќе претпоствки за нејзината локација, почнувајки од Родопите, па по течението на реката Вардар, во Брегалничкиот крај па се до Берат(Белград) во Албанија. Најбројни се претпоставките дека неговата епископија се наога во северна Македонија поточно во брегалничко-овчеполскиот крај. За археологот Блага Алексова, неспорно е дека Брегалничката епископија е прв словенски црковен и културно просветен центар на чело со св. Климент како епископ на цел Илирик и на земјите со словенски јазик. Називот Велик или Велика од каде произлегува и титулирањето на св. Климент како епископ Велички, како прво може да биде плод на погрешна транскрипција од старогрчки(коине)на црковнословенски јазик на името Белица (Βελίτζας), како и се нарекувала Бела. Но поверојатно е дека ова име се однесува на нејзината  големина и значење како политички центар. Тоа може да се види од хрисавулата[1] на  Василиј Македонецот, каде во епископијата Велеграда (Βελεγράδων) или на Великиот град, најпорвин спаѓа истиот град на Белаграда (Βελάγραδα) или Бела( Καὶ τὸν ἐπίσκοπον Βελεγράδων εἰς αὐτὰ τὰ Βελάγραδα). Рускиот историчар Голубинский[2], е дециден дека св. Климент е епископ Белички а не Велички, а седиштето е во градот Белград. Но истиот автор епископијата која во списокот на епископиите на импраторот Лав Мудриот(886-912) е именувана како βελικιας и βελικειας, ја поврзува со епископијата на св. Климент. Познатиот словачки лингвист Шаферик и српскиот историчар од 19 век Евстатије Михаловиђ велат дека словенската варијанта на името Била е Бела, додека чехот  Vilém Tomášek, име Била Зора го поврзува со градот Велика. Од овие наводи може да се види дека називите Била Зора, Бела Зора и Велика се однесуваат на истит град. Бидејки во тоа време тој не знаеше за таков град во северна Македонија, како таков го лоцира градот Берат(Белград) ви Албанија. Но ова негово тврдење е малку веројатно затоа што според рускиот историчар Туницкий, Н.Л,[3] со голема веројатност може да се претпостави дека во тоа време градот Берат не ни постојал. Многу значајно е тврдењето на бугарскиот историчар Трендафил Крстанов кој вели:„Издигнат околу 893 г. за епископ в Струмица, според ватиканския грчки кодекс 2492, от 906 до 916 г. тој е изпратен за епископ в град Белград или Велица, сега Берат в Албанја. И сега во папски годишник е означена епископијата Бела (Велица)кој се наоѓа во провинцијата западна Бугарија.[4]“
          Иако и тој типува на Берат, изнесува еден важен податок, а тоа дека во папски годишник во Ватикан, името на епархијата е Бела. Токму Била Зора[5] или Бела(Зора) која археолозите ја пронајдоа пред 8 години, а која се наога во самото средиште на Овче Поле, древната македонска престолнина, е најверојатно престолниот град на епископијата на св. Климент. Во истиот  град, Велеград, Велик град или Бела, пред св. Климент свое седиште имал и св. Методиј, најправо како световен управител(кнез) а потоа и како епископ. Треба да се знае дека Црквата своето дејствување го концентрирала на најважните центри, како од практична, така и од традиционалистичка гледна точка. Бела, како македонска кралска престолнина, во времето на својот најголем подем била град со големина и значење на ниво на Рим, Вавилон, Персеполис. Тоа значење не го губи ниту во средновековието, туку продолжува да биде, столб на важен  црковен и културен центар. Токму затоа св. Климент, човек кој добил голема привилегија и одговорност од цар Борис, а тоа е црковно да управува со целиот Илирик, своето епископско седиште го има во градот Бела.

 

 

---

[1] Καὶ τὸν ἐπίσκοπον Βελεγράδων εἰς αὐτὰ τὰ Βελάγραδα καὶ τὸν (sic) Γραδέτζην καὶ τὸν Ὀμτζὸν καὶ τὸν Γλαβεντῖνον καὶτὴν Ἄσπρην ἐκκλησίαν κληρικοὺς 40 καὶ παροίκους 40. Καὶ τὸν ἐπίσκοπον τῆς (sic) Θράμουκελεύομεν ἔχειν εἰς πάσαν τὴν ἐνορίαν αὐτοῦ κληρικοὺς 15 καὶ παροίκους

[2]Краткий очерк истории православных церквей болгарской,сербской и румынской или молдо-валашской / Голубинский Е

[3] Туницкий, Св. климент, епископ словенский. его жизнь и просветительная деятельность.

[4] Трендафил Кръстанов, Църковен вестник, брой 22 за 2002 година

        [5]  Во понатамошниот текст ќе го употребуваме само според мое мислење точното име на градот,   

            т.е.  Бела.

[Galahad]

Статия за българските епархии и катедрали

[Й. Табов]

На сайта Academia.edu са двете мои статии

За Величката епископия и някои български земи по времето на царете Борис и Самуил. История, 2011, № 5, 5-28.

Средневековые топонимы в Южных Балканах и география Величкой епископии св. Климента Охридского. Linguistique balkanique LIII (2014), 2-3,  121-152.

и глави от книгата 

С Неба на Землю через хрустальные сферы. Булга медиа, 2015.

Предстои да излезе докладът ми 

The “Church of Bulgaria” in medieval Epirus, Thessaly and Dardania: two hypotheses

в сборника на миналогодишната конференция Days of Justinian I в Скопие.

За да се разберат проблемите около двете големи български църкви - "на България" (югозападната) и "Търновската" (Преславска, Дръстърска, "на Загора") трябват и географски, и политически данни. По този въпрос вижте статията

За названията Загора и България през средновековието. Венец, 7, 342-358 (2016) http://www.venets.org