Амундсен-Скот: Дуел на Антарктида, Хавиер Качо

[П. Теодосиев]

Покоряването на Южния полюс е последното голямо предизвикателство пред човека на нашата планета.

Тази книга е най-пълният разказ за една действителна епопея, за една борба със себе си и със стихиите, за един самотен дуел пред очите на целия свят между двама мъже – Амундсен и Скот, предприели преди 100 години най-дългия и най-опасен поход в историята.

Единият щял да се върне, за да спечели, другият – за да загуби; и двамата – за да намерят славата.

Press-Amundsen.pdf

КУПИ: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=36562

ЗА АВТОРА

Хавиер Качо е учен, чиято изследователска кариера вече четвърт век е свързана с Антарктида. Той е член на първата испанска експедиция до Антарктида 1986-1987 и оттогава е участник в още пет научни експедиции до Ледения континент, като през последните три е ръководител на испанската полярна база «Хуан Карлос I”. Член е на научния комитет за изследвания на Антарктида.

Наред с научната си работа пише рецензии и популярни статии за енциклопедиите на издателство „Салват”, колумнист на боливийския вестник „Ла пренса”. Автор е на книгата „Антарктида: озоновата дупка” и на "Дългият поход към Южния полюс" - за историята на антарктическите експедиции от деветнадесети век. Написал е и няколко книги за детската аудитория -„Мадрид на Дон Хосе”, „Николас – птичката, която не искаше да лети”, „Антарктически истории”, а романът му „Приключенията на Пити на Антарктида” е преведен и на български език.

--------------------------------

С изключение на някои книги за съвременните български изследвания на Антарктида, надпреварата до Южния полюс е недобре позната тема в България. Съществуват няколко преиздадени книги - биографии на Амундсен и Скот, написани преди почти един век, чийто стил е някак принуден и помпозен, характерен за времето, по което са били писани. Нещо повече, всяка от тези книги е базирана на една единствена експедиция. Няма книга, която да дава паралелна представа за двете експедиции и техния поход към Южния полюс. Именно това цели настоящият труд – да доближи масовия читател до една тема, която поне на български език, досега бе запазена предимно за света на специалистите.

Поводите за публикуване на книгата точно в този момент са няколко :

• 100 години от стъпването на човешки крак на Южния полюс (надпреварата между Амундсен и Скот) - декември 2011 - януари 2012 г.

• 20 години български полярни експедиции – ноември 2011-март 2012 г.

ПРЕДГОВОР

Антарктика е единствената земя на нашата планета, на която хората не са създали цивилизации и където не са се заселили постоянно. Но най-студеният, най-ветровитият, най-високият и най-пустинен континент на Земята неудържимо ги привлича, особено през последните два века от човешката история. Полярните изследвания са блестящ пример как човешкият дух винаги търси новото и неизвестното. Героичният период в историята на полярните изследвания е в края на ХIХ и началото на ХХ век. Без днешната модерна съобщителна техника, без възможностите на нашия транспорт и екипировка антарктическите изследователи са проявявали невероятен героизъм, за да разкрият пред света тайните на последния девствен континент на Земята, на красивата, дива и сурова Антарктика. Малко са хората на нашата планета, които не знаят имената на Робърт Скот и Руал Амундсен. Епичното съревнование между двамата за покоряване на Южния полюс ще остане завинаги в човешката история. Преди 100 години, на 14 декември 1911 г., щурмовата група от 4 души, водена от Амундсен, със ски и кучешки впрягове стига на Южния полюс, където забива норвежкия флаг и оставя палатка с писмо. Връщат се благополучно, като за 99 дни изминават над 3000 км. Скот изостава от Амундсен, защото вместо да се довери на кучешките впрягове използва коне и моторни шейни. Конете измират, шейните се развалят, а верните прияте- ли на човека били твърде малко. Останали без кучета, петимата англичани били принудени да продължат със ски, теглейки сами тежките шейни. На 17 януари 1912 г., един месец след Амунд- сен, те достигат Южния полюс, но там ги чака норвежкото знаме. Разочарованието е голямо, а завръщането се превръща в героична епопея. Деветдневна буря погребва героите само на 20 км от хранителния склад. Последните думи на капитан Скот са записани в дневника му на 29 март: „Останало ни е гориво за две чашки чай на всеки и суха храна само за два дни. От 21-ви навън върлува свирепа фъртуна. Мисля, че няма на какво да се надяваме. Ще се съпротивляваме докрай, но ставаме все по-слаби и краят не ще да е далеч. Прощавайте, не съм в състояние да пиша повече. За Бога, не изоставяйте близките ни!“.

Всеки, който чете тези редове, не може да не се преклони пред подвига на покорителите. Те оставят семейства, приятели и уютни домове за цели 2 години и половина и накрая оставят и

живота си в ледената прегръдка на Антарктида. 100 години са минали от това героично време, но те не са забравени. Те са пример за хилядите след тях изследователи на ледения континент, континента на мира, разбирателството и взаимопомощта между нациите от цялата планета. Днес на Антарктида се моделира желаното бъдеще на човечеството. Книгата на моя антарктически приятел Хавиер Качо заслужава да бъде във всеки български дом, във всяко читалище, във всяка библиотека. Драматичната история на първопокорителите на последния девствен континент на Земята е написана увлекателно, чете се на един дъх и неусетно зарежда човека както с интересни и полезни знания за онзи далечен континент, така и с поне частица от могъщия дух на героите. Тази книга учи. Тя разпалва мечти и създава благородни цели. Поколението на ХХI век, което ще преоткрива Антарктида, се нуждае от нея.

Проф. Христо Пимпирев

Директор на Българския

антарктически институт

Ръководител на българските

полярни експедиции