Irano-slavica et slavo-iranica

[Perkūnas]

Общославянската дума *straxъ "страх" няма сигурна етимология. Обикновено се предполага връзка с балтийски форми за "ледена шушулка" и "замръзвам" (класическата етимология). Това е доста съмнително, тъй като в балтийски понятието "страх" се изразява по съвсем друг начин и е от един корен с общославянския глагол *bojiti sę "боя се": литовски baimė, латвийски bailes.

В Авестата имаме следните глаголи tars-, (caus.) θrāŋhaiiete, awi-θrāŋhaiiete, paiti-θrāŋhaiiete "плаша" (Яшт 10 < *θrāhayati = староиндийски trásati "плаши се, трепери", trāsayati (caus.) "изплашва, разтриса"), в памирските езици: шугнѝ, рошанѝ, бартангѝ ẋōǰ, сариколѝ ẋuǰ "страх" (< *strāka < ирански *us-θrahaka), язгуламѝ ẋ^wayek "страх" (< *ustrāyaka- < *us-θrahayaka-?), вахѝ wəṧыk "страх" (*vi-us-θrahaka-?), идга ẋürox-, мунджѝ ẋirε:x- "плаша се" (< *θrаx-), новоперсийски (таджикският вариант е на кирилица) سهم /саҳм "страх, ужас" (< *θrah-man), هراس /ҳарос "страх, изплашване" (заемка от партски *θrasa-), както и ترس /тарс "страх", което е и най-разпространената форма от инхоативната основа сред повечето съвременни езици. (формите са по Morgenstierne, Indo-iranian frontier languages, II; Пахалина, ваханский яз., EDIV)

Понеже в славянски същата индоевропейска глаголна основа е застъпена като *tręsǫ "треса", не остава нищо друго освен да се допусне заемане на *straxъ от ирански и по точно от каузативната основа на глагола *us-θrāhaya- "плаша" > славянски *straxъ, оттук е производен глаголът *strašiti.

Заемката е със значителна древност, съдейки по значителното опростяване на началните съчетания sr, str в източноиранските езици до /ш/, /с/ и най-накрая /ẋ/, и запазването на h в слаба позиция между гласни.

Редактирано Март 7, 2012 от Perkūnas

[Кухулин]

В Бойна Слава стана дума за етимологията на думата стопанин (линк).

Дал съм известни съображения по иранския произход, но така или иначе - аматьорски. Интересно дали реконструирания етимон *asta-pan може да се локализира по-конкретно?

[Perkūnas]

В Бойна Слава стана дума за етимологията на думата стопанин (линк).

Дал съм известни съображения по иранския произход, но така или иначе - аматьорски. Интересно дали реконструирания етимон *asta-pan може да се локализира по-конкретно?

Ъъъъ, трябва да се търси в речниците на памирските говори и езици... в смисъл, че иранският прототип на *gъpanъ "кравар, селски старейшина" > полски, чешки, украински пан и под. е запазен точно там. В согдийски и хотански като че ли това съчетание *asta-pana- отсъства (заедно със словообразувателния модел).

По повод дискусията в другия форум бих добавил, че иранският глаголен корен pa- "пазя" и производното му -pana- "пазител" в осетински отсъстват и свързването им с някакви неясни имена, като Парспанак е най-малкото съмнително... В осетински думата "щит" е уарт и е съществувала доста отдавна предвид заемането ѝ в унгарски.

Естествено за стопан може да се допусне и прототип *hasta-pana-, понеже в източноиранските езици начално h- отпада.

Интересно е да се отбележи, че *gъpanъ (с произношение в източноирански γupan или γopan) може да се крие в етнонима Γιαζι-χοπόν, 7-то коляно на печенезите, по аналогия с Βουλα-τζοπόν, 8-то коляно, (τζοπόν = чупан "овчар, чобанин, селски старейшина", χοπόν = qupan "кравар, селски старейшина", а не както се тълкува qaban "глиган"), както и в един надпис на Омуртаг копан. По фонотактиката на тюркските езици начално γ се заменя с q, оттук гръцки запис с хи или капа.

жупан от своят страна едва ли е свързано с жупище "гробище", елементарно стандартно производно на жупа "яма" (което може би е иранска заемка?). жупа "област" пък следва да се свърже с титлата жупан, но какво е жу- - сигурно име на добитък, докато па- е простата глаголна основа (-> име на действие) с производно пана- (-> име на действащо лице). жупа = "област, в която се пази, пасе, обгрижва този вид добитък", жупан = "съответният овчар, коняр, козар и.т.н". Идва ми на акъла за жу- само инд. javas-, jū- "бърз, състезателен кон" (?!?)

Редактирано Март 28, 2012 от Perkūnas

[Perkūnas]

От другия форум, цитат на Кухулин:

Думите чобан "овчар" и чупан "управител на провинция" няма как да са в етимологична връзка, което е ясно горе-долу на всички, освен на Омелян Прицак. Не съществува такъв типологичен паралел.

Между другото индийските лексикографи дават за gopa- "a herdsman, guardian, a cowherd, herdsman, milkman" и значението "the superintendent of several villages, head of a district, a king", т.е. всичко си е наред в пастирската терминология.

[Кухулин]

Между другото индийските лексикографи дават за gopa- "a herdsman, guardian, a cowherd, herdsman, milkman" и значението "the superintendent of several villages, head of a district, a king", т.е. всичко си е наред в пастирската терминология.

Има примери за разширяването на пастирската семантиката: *gъpan > pan "господин", ποιμένι λαῶν "пастир на народите", pastor "пастир на вярващите". Нито една от тези думи обаче не е административна титла. Съмнявам се, че в санскрит gopa се употребява като административна титла за "цар" или "управител на провинция". Това обаче не пречи царят някъде да е наречен gopa.

Освен това има и фонетични проблеми пред тази етимология на титлата жупан.

[Perkūnas]

Защо славянската дума *rajь "рай" не е заемка от ирански -

Gliwa B., Zur Etymologie von litauisch gõjus ‘Hain’ und rõjus ‘Paradies’ sowie slawisch *gajь und *rajь, Stud. Etym. Cracov. 12 (2007)

[Perkūnas]

Иранска ли е по произход слав. *talogъ "утайка, гной"?

A. Loma. Aus der skythisch–sakischen Lehnwortforschung (1. Slav. talogъ ‘Bodensatz’; 2. Gr. λάταξ ‘Biber’; 3. Gr. βόνασος ‘Wisent’; 4. Die türkische Pferdebezeichnung alaša) // Studia Etymologica Cracoviensia 7: 53–65

*talogъ няма еднозначно обяснение. Среща се в

български талог "утайка" -> уталожа (производен глагол)

сърбохърватски талог "утайка" -> сталожити, уталожити (производен глагол)

долнолужишки tałog, taług "гной, гурел" -> tałužiś se "гноя" (производен глагол)

с друго окончание (?)

старочешки talov "гной"

словашки tálov "гной, кръвотечение"

горнолужишки tałoj, tałow "кръвотечение"

Може би

сръбски (кайкавски) talog, talov, talova treva "кукуряк"

словенски talov "кукуряк"

и като заемка от славянски в унгарски tályog "цирей" -> словашки tálok (обратна заемка)

Авторът прави обзор на съществуващите етимологии (от *talъ "стопен", *taliti "топя се"), но те не обясняват различното словообразуване. Затова той предлага иранска (или по-точно скитска етимология) въз основа на староиндийска глаголна основа śad- "падам, изпадам" (каузатив) "бутам, карам говеда". На скитски тази форма би звучала като **θal- (с характерни за скитския език замени на s > θ, d > l).

Понеже в ирански съответната глаголна основа липсва, се прибягва до помощта на старогръцкия език, където се намира подобна по звучене дума λάταξ, мн.ч. λάταγες термин "капки вино, останли по дъното на чашата при игра коттабос", също "водно четириного, може би бобър". Първоначалното значение на гръцката дума би било "винена утайка" или подобно. Така авторът стига до извода, че гръцката дума е стигнала до славяните посредством винената търговия на иранските племена по Северното Черноморие, като на иранска почва се е кръстосала по народна етимология с въпросната глаголна основа в скитски. Значението "кукуряк" е производно на *talъ "стопен" (кукурякът пониква на места, където се е стопил снегът).

За мен обяснението е неудовлетворително. Не е ясно как старогръцки винарски термин може да се преобразува през "скитска среда" до "гной" или "кръвотечение" в славянски. Горната група със значение "гной" не може да бъде отделена от унгарското tálló "болест синя пъпка, антракс", от което най-вероятно са заети формите на -ov в словашки, чешки и горнолужишки.

Както е добре известно, tálló е тюркска заемка <- talaɣu "бързодействаща отрова, дизентерия" (Махмуд Кашгарски, Clauson EDT: 497), دالاو poison mortel /с означени гласни/ (De Courteil, DTO: 316) в съвременните тюркски езици (казахски, татарски, башкирски, карачаево-балкарски) талау, талав "синя пъпка, цирей, възпалена кожа". Същата форма е очевидно била заета и в славянски като *talogъ (което съответства на дълго /а:/ в тюркската форма ta:laɣu).

Долнолужишката форма е запазила първоначалното значение "гной" (характерни признаци на болестта са тъмни язви или циреи по кожата, отичане на лимфни възли, разстройство, повръщане на кръв). Унгарското tályog е сигурно заето от старосръбски или старобългарски със старото значение. В български и сръбски значението "гной" се е развило постепенно до "утайка (~ отпадък)" - сравни думата гной, която едновременно с "телесна гной от рана" означава и "тор, гюбре, смет" (Найден Геров)- не само в български, а и в много други славянски езици. Това сигурно е станало и под влиянието на глагола *taliti "топя се".

Следователно въпросната "скито-сакска форма" е фантом и следва да бъде зачеркната.

[kim]

отровнiят Τάνταλος; lat.: Tantalus също ли е с тюркски произход?

какво общо има талог за утайка, уталожа със синя пъпка и отрова освен

случайното фонетично съответствие ? "гной" за остатъци, смет, компост е

от гния, свързано със гина, загивам, а не директно с отрова.

поздрави

Редактирано Май 17, 2012 от kim

[kim]

гной и кръвотечение не са свързани непременно с отрова.

"тал -" за топя е свързано с "тлее", жар.

цирей и "синя пъпка" са възпaлена "лига". отравянето е само последствие.

единият от синонимите в българския за "синя пъпка" е не напразно "въглен".

общият изходен пункт е хуритското "tarr" за огън, което в

славянските езици е станало "тлее". имаме и "тленни останки",

които далеч от това да са "отровни", са реликт от стар обичай на "изгаряне".

различното словообразуване в езици дори от различни групи (напр. Tân, oгън - cymraeg),

потвърждава само старостта на заемката.

поздрави

Редактирано Май 18, 2012 от kim

[kim]

(напр. Tân, oгън - cymraeg)- това не е вярно. думата в cymraeg има друг произход.

[Perkūnas]

Бях помолил в тази тема да няма място за фантастики.

гния и загивам нямат нищо общо едно с друго, както и талъ с тлее и каквито ще да са хуритски форми.

названието въглен за синя пъпка е буквален превод на гръцкото й название антракс.

[kim]

гниене си е точно загиване, декомпозиция, разпадане,

гина: "Де по-много гной, там по-малко зной."

"Де по-много тор, там по-много спор."

http://dc146.4shared.com/doc/s1AVudOZ/preview.html

разбира се "гниене" има връзка и с огън, но той е специален, тлеене.

това показва и поговорката, където гной се употребява точно в смисъл

на смърт, разпад, гинe, загива.

*taliti, тлее, ТЛЕТЬ, schmelzen, топя - основата е именно термичен процес,

както показва и втората поговорка (но от отрова няма и следа!) и се използва в много широк

диапазон включително и при описване на металургични процеси.

p.p.: лозата или дръвчето, които се обрязват в период на буен растеж, също "кървят",

както и за топящия се сняг понякога се казва че "кърви". но и това не е свързано със

"синя пъпка", а с определено светоусещане, мироглед, така характерен за

старопрyсите например.

[Exhemus]

Κουρσίχ според Приск е хун, но Евагрий пише, че Κούρς бил скит. При Прокопий имаме е един Χορσομάντις, който бил масагет. Обаче имаме и един Курсан, един от шестте маджарски вожда, които водени от Арпад стигат Панония. Името Курсан и Курша са се срещали през ХVІ век в Новгород, но вероятно са били носени от изселници от бившата Волжка България.

Името (и като топоним) се среща в Кавказ (и от двете му страни) между V и VІІ век.

Не забравяйте и О-корс(ис), който заедно с О-негавон и О-хсун е хранен човек на О-муртаг.

До Волгоград има селище Корсунь.

Хърс - Хороз - хороший (рус) - хош (тур) - харесвам(одобрявам бъл)- харизма

иранизми: множествено число на ТА само в български и руски: ребя-та, момче-та

Редактирано Май 18, 2012 от Exhemus

[Perkūnas]

Хърс - Хороз - хороший (рус) - хош (тур) - харесвам(одобрявам бъл)- харизма

Горните нямат никаква връзка помежду си.

иранизми: множествено число на ТА само в български и руски: ребя-та, момче-та

Това изобщо не е вярно - проверете склонението на чешката дума kot&#283; "коте", за да разберете, че -ТА не е показател за множествено число. Окончанието за множествено число (им.падеж) при имена в славянските езици от среден род е -А. Проверете и в "Граматика на старобългарския език" за старобългарските склонения.

Редактирано Януари 9, 2013 от Perkūnas

[Perkūnas]

Освен това има и фонетични проблеми пред тази етимология на титлата жупан.

ето една съвсем нова статия за "жупан":

A. Alemany. From Central Asia to the Balkans: the title cu(b)-pan в: From Daena to Din: Religion, Kultur und Sprache in Der Iranischen Welt, Harassowitz, 2009.

Редактирано Януари 9, 2013 от Perkūnas

[makebulgar]

Това изобщо не е вярно - проверете склонението на чешката дума kot&#283; "коте", за да разберете, че -ТА не е показател за множествено число. Окончанието за множествено число (им.падеж) при имена в славянските езици от среден род е -А. Проверете и в "Граматика на старобългарския език" за старобългарските склонения.

Имаме точно иранското окончание за множествено число - ТА, което в иранските езици преминава и в -ЦА, -ЦИ, както при нас!

Куче - КучеТА - КученЦА

Магаре - МагареТА - МагаренЦА

Съответно като членуваме стават

КучеТО - КучетаТА!

МагареТО - МагаретаТА!

Тук унгареца Хармата ги е обяснил типичните ирански окончания -

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/J_Harmata_Sarmati.pdf

Много обективно човека разглежда въпросът за възстановяването на пра- езиците, което напрактика е невъзможно поради твърде ограничените знания за всички диалекти в една група езици. Тоест само по остатъците от староперсийския и авестийския не може да се възстанови хипотетичния праирански език, същото е и със възстановяването на праславянски думи на база на съвременните славянски и на база старобългарския.

Иначе ето малко преки ирано-славянски паралели:

ДАЖД "дарове" (авестийски)

ДАЖДИЯ "дарове" (български)

ДЪЖД - главния небесен дар водещ до благополучие на земята и хората, за който молим с обичая Пеперуда.

ДАЖД БОГ - "Даряващ бог" от славянската митология.

ДАЖБА "порцион" (български)

[Perkūnas]

Имаме точно иранското окончание за множествено число - ТА, което в иранските езици преминава и в -ЦА, -ЦИ, както при нас!

Куче - КучеТА - КученЦА

Магаре - МагареТА - МагаренЦА

Съответно като членуваме стават

КучеТО - КучетаТА!

МагареТО - МагаретаТА!

Извинете, но пак пишете неща, които не разбирате.

1. в старобългарски -Т е част от основата, а не от окончанието. окончанието за мн.ч. при имена от среден род е винаги -А. Погледнете примерно табличката ето тук с примера "отроче":

http://www.promacedo...r_gram_165.html

виждате, че -Т е част от основата и присъства при склонитбените форми и в единствено число.

при чешката дума kote склонението е абсолютно аналогично и днес:

ед.ч.

им. п. kote

род. п. kotet-e

дат. п. kotet-i

мест. п. kotet-i

мн.ч.

kot'ata

да се опитам да обясня накратко:

в старобългарския от 9-10 век думата коте е звучало като коте^н (< *kot-ent) с малък юс във втората сричка. крайното -t е изпаднало поради закона за възходяща звучност. във формите на склонението обаче (коте^нт-а (им.п. мн.ч.), коте^нт-е, коте^нт-и, etc.) се е запазило понеже след него следва гласен звук. като се добави умалителна наставка -ьце (брашьно - брашьньце, езеро - езерьце) коте^н става котеньце. през 12-13 век обаче малкият юс загубва носовия си призвук и започва да се изговаря като обиковено е. коте^н става коте, а котеньце си остава котенце. множественото число на котеньц-е е котеньц-а, понеже и тази дума е от среден род. (надявам се, че не твърдите, че котенца е множествено число от коте.)

понеже в среднобългарски падежната система е в засилен процес на упадък, останалите форми на склонението, където има -т постепенно изчезват. остават формите за им. п. коте и котета. когато в езика ни започват да навлизат турцизми, завършващи на -е, е необходимо да им се намери място в морфологичната система на езика ни. оттук се създава "фалшива" форма за мн.ч. на -та : перде-та, менгеме-та, акче-та и т.н. но тази форма е създадена по аналогия с коте-та, прасе-та, а не произлиза от някакви хипотетични ирански корени. в другите славянски езици, където склонението е живо, този склонитбен тип при имената от среден род е останал непроменен и както се вижда чешките и старобългарските форми са почти еднакви.

Тук унгареца Хармата ги е обяснил типичните ирански окончания -

http://www.bulgari-i...ata_Sarmati.pdf

Осетинското окончание за мн.ч. -тае изобщо не е типично иранско. Произходът му не е напълно ясен, но очевидно се касае за нововъведение в периферна група средноирански езици (согдийски, хорезмийски и староосетински).

Иначе ето малко преки ирано-славянски паралели:

ДАЖД "дарове" (авестийски)

ДАЖДИЯ "дарове" (български)

ДЪЖД - главния небесен дар водещ до благополучие на земята и хората, за който молим с обичая Пеперуда.

ДАЖД БОГ - "Даряващ бог" от славянската митология.

ДАЖБА "порцион" (български)

Без думи.

[makebulgar]

Перункасе, ще се радвам да коментираш паралела ДАЖД "дарове" (авестийски) - ДАЖДИЯ "дарове" (български). Дали има подобни перфектни паралели и с други ИЕ езици? Даждия обичайно се дава като стара форма значеща "данък", но се ползва в някои преводи и в смисъл на "дарове". Дан/Данък/Денги при това също е иранска дума, която съществува в старобългарския.

Иначе относно окончанието за множествено число -ТА, безспорно всички тези неща за падежите в славянските езици са верни. Въпросът е, че след като са отпаднали падежите, тоест след като се е получила "фалшивата" форма за множествено число -ТА, то ние вече я имаме и тя вече съществува, пък била тя и фалшива. Ако хипотетично един ден се случи така че всички славянски езици загубят падежите и останат само фалшиви окончания, можем да ги приемем и за истински. Предполагам не само турцизми в българския език завършват на Е, тъй че опита да се обясни появата на "фалшивата" форма чрез турцизмите мисля че не е добър.

Осетинското окончание за мн.ч. -тае вероятно е типично иранско, но не за всички ирански езици, а само за определен къръг от северноирански езици, определени като "скитски" в книгата на Хармата. То съществува в тия езици и това е безспорно. От тук насетне трябва да се изчисли как би повлиял един такъв скитски или по-точно сарматски език със такова окончание (пък било и появило се като "фалшиво"), върху друг близък скитски език в който падежната система съществува. Предполагам един такъв език който вече е аналитичен, ще повлияе активно върху сроден диалект или език и може да принуди падежите му да отпаднат.

Връзките между българите от 7 век и средноиранските народи (согдди, хорезмици, алани и аси) от Централна Азия може да се приемат за хипотетични в езиково отношение, доколкото при паралелите между слаявнските и иранските езици често се ползва оправданието че били индоевропейски и затова си приличали, но връзките между тия народи са пределно ясни и не-хипотетични според археологията и погребалните обичаи. Гробни ями с ниши, изкуствена деформация на черепа, катакомби от определен тип, конски чучела и цели коне в гробовете и други обичаи са пренесени от ЦА и са практикувани в Кавказ и в ПБЦ, а това говори че носителите им много вероятно са споделяли и езиковите норми и лексика на онези ирански езици.

[Perkūnas]

Перункасе, ще се радвам да коментираш паралела ДАЖД "дарове" (авестийски) - ДАЖДИЯ "дарове" (български). Дали има подобни перфектни паралели и с други ИЕ езици? Даждия обичайно се дава като стара форма значеща "данък", но се ползва в някои преводи и в смисъл на "дарове". Дан/Данък/Денги при това също е иранска дума, която съществува в старобългарския.

Коментарът ми е: откъде си изровил това "аветийско" дажд?

деньги е руска дума, която няма нищо общо със старобългарски.

Иначе относно окончанието за множествено число -ТА, безспорно всички тези неща за падежите в славянските езици са верни. Въпросът е, че след като са отпаднали падежите, тоест след като се е получила "фалшивата" форма за множествено число -ТА, то ние вече я имаме и тя вече съществува, пък била тя и фалшива. Ако хипотетично един ден се случи така че всички славянски езици загубят падежите и останат само фалшиви окончания, можем да ги приемем и за истински. Предполагам не само турцизми в българския език завършват на Е, тъй че опита да се обясни появата на "фалшивата" форма чрез турцизмите мисля че не е добър.

"фалшива" е, защото произходът й не е мотивиран морфологически.

в старобългарски окончанието за мн.ч., им.п. при имената от среден род е винаги -а.

понеже умалителните имена от среден род, които са се скланяли по типа -ent- (прасе^н - прасе^нта), са значително по-многобройни от тези по типа -es- (небо - небеса), силата на аналогията е накарала турцизмите, завършващи на -е, да образуват множествено число като старите имена от склонението -ent. ако не беше така, може би щеше да имаме множествено число на -са и при турцизмите.

Осетинското окончание за мн.ч. -тае вероятно е типично иранско, но не за всички ирански езици, а само за определен къръг от северноирански езици, определени като "скитски" в книгата на Хармата. То съществува в тия езици и това е безспорно. От тук насетне трябва да се изчисли как би повлиял един такъв скитски или по-точно сарматски език със такова окончание (пък било и появило се като "фалшиво"), върху друг близък скитски език в който падежната система съществува. Предполагам един такъв език който вече е аналитичен, ще повлияе активно върху сроден диалект или език и може да принуди падежите му да отпаднат.

ами с една дума: никак. падежи не отпадат просто ей-така. освен това в старобългарския има падежи, а всякакви хипотетични скитски езици са изчезнали много преди да се появи самостоятелен старобългарски език.

Връзките между българите от 7 век и средноиранските народи (согдди, хорезмици, алани и аси) от Централна Азия може да се приемат за хипотетични в езиково отношение, доколкото при паралелите между слаявнските и иранските езици често се ползва оправданието че били индоевропейски и затова си приличали, но връзките между тия народи са пределно ясни и не-хипотетични според археологията и погребалните обичаи. Гробни ями с ниши, изкуствена деформация на черепа, катакомби от определен тип, конски чучела и цели коне в гробовете и други обичаи са пренесени от ЦА и са практикувани в Кавказ и в ПБЦ, а това говори че носителите им много вероятно са споделяли и езиковите норми и лексика на онези ирански езици.

това пък няма никакво отношение към езикови характеристики. и не мога да го коментирам.

Редактирано Януари 30, 2013 от Perkūnas

[makebulgar]

Ето я авестийската дума - dazdâ [dazda] n. gifts - http://www.avesta.org/avdict/avdict.htm

Иначе това за турцизмите е трудно да се приеме, въпреки че вероятно е академично признато и установено. Реално даже тия турцизми не са точно турцизми ами са османизми или дори парсизми, доколкото османския не е точно турски или тюркски.

Влиянието пък на хипотетичните "скитски" езици върху старобългарският не трябва да се пренебрегва вобще. В старобългарския има предостатъчно "ирански" остътъци които няма как да са дошли при нас от османския, а са си стари. Такава дума е и Дан/Данък, която във формата Денги в руския се приема за иранска заемка. В персийският има май подобна по звучене мерна еденица. За хипотетичните скитски езици и диалекти наистина имаме малко данни, но можем да допуснем че са имали лексика изключително близка до предполагаемите праславянски езици и до санскрита и индо-иранските езици. Ако разгледаме картата и позиционираме хипотетичната прародина на славянските езици и местоположението на индо-иранските езици виждаме точно между тях териториите на скитите. Дали наистина скитските езици са изчезнали или просто в 10 век почваме да ги наричаме словенски е въпросът който трябва да намери решение в най-скоро време според мен.

Без да имам възможност да го докажа, за мен е напълно възможно старъбългарския падежен език да е бил само един от няколко близки по звучене скитски диалекти в ПБЦ. Старобългарският е избран за книжовен, но след това други диалекти са му повлияли, или пък той е бил използван в църквата, а сред народа е бил по-популярен друг източен вече аналитичен диалект. По същия начин днес книжовния ни език не представлява всички диалекти, а е търновският диалект. Днес той се налага по книжовен път доколкото образованието е масово, но в миналото е нямало масово образование и вероятно народните диалекти са били по-силни, и след падането на ВБЦ са надделели.

[Perkūnas]

Ето я авестийската дума - dazdâ [dazda] n. gifts - http://www.avesta.or...dict/avdict.htm

Хм, щом ползваш речничето в този (любителски?) зороастрийски сайт, значи нещата са много, много зле.

изразът dazdâ manaho означава "creator of mind", "създател на разума" (Ясна 19.13, Ясна 27.13) - ето и английския превод на тези стихове:

As he undertones the third sentence, he thereby announces that 'all the amenities of life appertain to the 'good' Mazda, (and come) from Him. As he recites 'dazda manangho,' 'the creator of mind,' he acknowledges Him as superior and prior to mind; and as he makes Him the one who indicates (the truth) to mind, (saying) 'manangho of mind,' which means that by this much he makes Him (its director), and then he makes Him 'the lord of actions.

As the Ahu is excellent, so is the Ratu (one who rules) from (his) sanctity, a creator of mental goodness, and of life's actions done for Mazda; and the Kingdom (is) for Ahura, which to the poor may offer a nurturer.

Иначе това за турцизмите е трудно да се приеме, въпреки че вероятно е академично признато и установено. Реално даже тия турцизми не са точно турцизми ами са османизми или дори парсизми, доколкото османския не е точно турски или тюркски.

Влиянието пък на хипотетичните "скитски" езици върху старобългарският не трябва да се пренебрегва вобще. В старобългарския има предостатъчно "ирански" остътъци които няма как да са дошли при нас от османския, а са си стари. Такава дума е и Дан/Данък, която във формата Денги в руския се приема за иранска заемка. В персийският има май подобна по звучене мерна еденица. За хипотетичните скитски езици и диалекти наистина имаме малко данни, но можем да допуснем че са имали лексика изключително близка до предполагаемите праславянски езици и до санскрита и индо-иранските езици. Ако разгледаме картата и позиционираме хипотетичната прародина на славянските езици и местоположението на индо-иранските езици виждаме точно между тях териториите на скитите. Дали наистина скитските езици са изчезнали или просто в 10 век почваме да ги наричаме словенски е въпросът който трябва да намери решение в най-скоро време според мен.

Без да имам възможност да го докажа, за мен е напълно възможно старъбългарския падежен език да е бил само един от няколко близки по звучене скитски диалекти в ПБЦ. Старобългарският е избран за книжовен, но след това други диалекти са му повлияли, или пък той е бил използван в църквата, а сред народа е бил по-популярен друг източен вече аналитичен диалект. По същия начин днес книжовния ни език не представлява всички диалекти, а е търновският диалект. Днес той се налага по книжовен път доколкото образованието е масово, но в миналото е нямало масово образование и вероятно народните диалекти са били по-силни, и след падането на ВБЦ са надделели.

Това са празни приказки.

[makebulgar]

dazdâ manaho означава вероятно даряващ разум. не всеки англичанин е перфектен специалист по тия езици. не всеки английски превод е най-точен.

[Perkūnas]

dazdâ manaho означава вероятно даряващ разум. не всеки англичанин е перфектен специалист по тия езици. не всеки английски превод е най-точен.

Това е невъзможно. manaho е форма на родителен падеж, а не на винителен. Така че английският превод е напълно на мястото си.

[makebulgar]

Това е невъзможно. manaho е форма на родителен падеж, а не на винителен. Така че английският превод е напълно на мястото си.

Принципно обсъждахме думата dazdâ, а падежа на другата дума е от значение единствено за това как преводача ще преведе израза.

Авестийското Дазда (дарове), както и нашето Даждия (дарове) са прако свързани с корена на думата записана от английския преводач - съзДАТел!

ДАТА - даден, създаден, дай всичко (Авестййски)

ДАТИ - давам, въздавам, възнаграждавам, раждам плод (Старобългарски)

ДАТИ - давам (Сръбски)

ДАТИ - подарявам (Хърватски)

ДАДЕН, ДАДОХ, ДЕТЕ, ДЕЦА, ДА ДАМ, ДАВАНЕ, ДАВАМ, ДА ДАДА (Български)

ДАДАН - давам (Фарси)

ДАДАМ - аз давам (Фарси)

ТАВАМ - дълг, задължение, отплата, глоба (Фарси, Пущу)

АДИТИ - бедност, неможещ да даде (Санскрит)

ДАД - да дадеш (Санскрит)

ДАДА - даващ (Санскрит)

ДАДАНАМ - подарък (Санскрит)

ДАШ, ДИШ - да дам, давам (Санскрит)

ДИТСА - желание да дадеш (Санскрит)

ДАТТА - дава (Санскрит)

ДЕЯ - дай, да се даде (Санскрит)

Редактирано 1, 2013 от makebulgar

[Perkūnas]

Принципно обсъждахме думата dazdâ, а падежа на другата дума е от значение единствено за това как преводача ще преведе израза.

Очевидно не разбираш нищо.

dazdâ е им. падеж от dazdar "създател, творец".

manaho е род. п. от manah "разум, дух".

dazdâ manaho означава "създател/творец на разума/духа". за никакви дарове или дарения не става дума.

Авестийското Дазда (дарове), както и нашето Даждия (дарове) са прако свързани с корена на думата записана от английския преводач - съзДАТел!

Това са пълни глупости.

Освен това коренът на съзьдатель е зьд- "строя, зидам".