Физиката в популярните книги

[Gravity]

Малоум2, прегледах темата от горе от горе, но нямам времето нито интереса да я чета подробно. Пък не е тук мястото да обсъждаме спекулативни идеи. Ако искаш пусни тема в подходящия форум и може да се включа и да я погледна по-подробно. Забележката ми беше, и остава, че ти не осъзнаваш, че това което наричаш своя хипотеза е просто твоя фантазия и въобще и не е ясно дали има нещо в нея което да отговаря на реалноста. И говориш за нея като за абсолютната истина. Нещо повече, от това което видях, хипотезата ти е напълно ненужна (независимо дали е вярна или грешна). Тя не носи абсолютно нищо ново. Както сам казваш, обесняваш (каквото и да означава това) добре известни и разбрани от физиците неща. На кого е нужно това? Може би на теб? Не смяташ ли, че точно това може да е причината. Не разбираш физиката и се опитваш да намериш обяснение за себе си, но стигаш да нещо напълно спекулативно и няй-вероятно несъстоятелно.

п.с. Ако искаш да я обсъждат хората, пусни отделна тема въф форум паранауки/метафизика. Аз сигурно ще проявя интерес (необещавам нищо).

[Шпага]

Темата уж е интересна, но никой не иска да каже нещо конкретно!

В популярните книги, когато се говори за гравитация, обикновено се дават две аналогии за илюстрация. Едната е с надуващ се балон, аналогия за разширението на вселената, другата е с голяма топка огъваща батут и малка обикаляща около нея, аналогия за гравитацията като пространство-време с кривина. Харесват ли ви или не и защо?

На мен не ми харесват. Но ми е трудно да обясня защо. И все пак ще опитам:

Знаем, че гравитационните вълни са предсказани от Общата теория на относителността и въпреки че все още не са регистрирани, аз – за разлика от Малоум 2 – не намирам основателни причини да отричаме тяхното съществуване. Известен е мисленият пример, според който, ако Слънцето изчезне изведнъж, информацията за изчезването му няма да стигне мигновено до Земята, а след около осем минути, просто защото гравитационните вълни се движат със скоростта на светлината. Т.е. чак след осем минути Земята ще напусне орбитата си, като едновременно с това и ще потъне в тъмнина.

Значи, като вземем предвид аналогията с огъващия се батут, гравитационните вълни би трябвало да се движат по кривините му – което е аналогично на тяхното вълново движение през огънатото от съответните масови обекти пространство-време. Колкото по-масивни и по-близко един до друг са обектите, толкова по-големи /по-дълбоки/ са кривините и толкова по-кратък ще е пътят на гравитационните вълни от обект до обект. А както казахме вече, тези вълни пренасят информация.

От друга страна обаче при аналогията с балона, имаща за цел да илюстрира разширяването на Вселената, всъщност се разширява само тъканта на пространство-времето между галактиките. И твърдението е, че въпреки надсветлинната скорост на това разширение, няма нарушаване на правилото "преносът на информация не може да се осъществява с надсветлинна скорост", тъй като разширяващото се пространство-време не пренася никаква информация.

Добре, но тъй наречената "тъмна енергия", на която се дължи споменатото разширяване:

1. Погрешно е наречена "енергия", а всъщност е вид материя.

2. Тази материя, за която се предполага, че е именно "чистият вакуум", по своето естество е с антигравитационно действие.

3. Тази материя е повсеместна – за да уравновесява гравитационното притегляне. Иначе колапсът би бил неизбежен.

И какво се оказва? Където има гравитация, трябва да има и антигравитация. Обаче гравитацията се разпространява само със светлинна скорост, а антигравитацията може и многократно да надхвърли тази скорост. И освен това, съществуват гравитационни вълни, които пренасят информация. Но не съществуват антигравитационни вълни, или ако съществуват, те не пренасят информация. Е, според мен, в това няма никаква логика, а повече прилича на "натъкмистика" с цел да се избегне някакво, може би въображаемо, противоречие със СТО или ОТО.

Мисълта ми е, че както при "огъващия се батут" приемаме, че пространство-времето се изкривява поради наличието на обекти с маса, така би трябвало да приемем, че при разширяването на Вселената пространство-времето се разгъва/заглажда/ поради раздалечаването на въпросните обекти с маса. Но това, да го наречем, разгъване на кривините, също трябва да е вследствие на някакъв пренос на информация. Защото в противен случай при определена граница на раздалечаване на обектите, вместо постепенно ускоряване на разширяването на Вселената, би трябвало да настъпи някаква мигновена "експлозия" – мигновенно свръхразширяване или... дявол знае какво.

П.П. Съжалявам. Постингът ми стана хем много дълъг, хем навярно и неясен, но толкова са ми възможностите

[Gravity]

изглежда всички разбираме конкретното като обсъждане на съдържанието на конкретни книги, а не как бихме ги написали. Може би по-удачно би било да пуснеш тема със заглавие - как най-добре да обясним гравитацията, енергията и суперпозицията на квантови състояния.

Аз я разбирам по същия начин, конкретни книги (ако искате) и конкретни неща от тях. Досега не видях (може да съм пропуснал), някой да каже ето това в ето тази книга ми хареса (или не) защото...

Защо да пускам отделна тема след като съм пуснал тази!

[Gravity]

Шпага, мисля, че горе долу те разбирам. Ти намесваш и тъмната енергия, която не споменах, но обикновенно я има в поп. книгите. Мисля, че възражението ти е основателно. Може би тези неща е невъзможно, най-малкото много трудно, да се обеснят на популярно ниво. Лошот при книгите е, че не могат да отговарят на въпроси, но това пък е хубавото на форумите (поне тези в които се вясват физици).

[Шпага]

Досега не видях (може да съм пропуснал), някой да каже ето това в ето тази книга ми хареса (или не) защото...

А аз и теб не видях да кажеш "ето това в ето тази книга..." и т.н. Изискванията, които поставяш, не важат ли и за теб? Или си тук в позата на изпитващия... професор ?

[Б.Богданов]

* * *

според Айнщайн фотонът има маса на покой.

* * *

Има маса при покой? А при движение няма?

Много странно ми звучи.

Не съм чел книгата, но това е доста интригуващо без значение казал ли го е Айнщайн или не.

Убеден съм, че не го казал. Както и да е..

. . .

На база фотоелектронната емисия /фотоелектричен ефект/ ли е направен този извод?

[Gravity]

Защото все си недоволен. Каквото и да напише човек все не било това. Не знам на какво основание непрекъснато предявяваш претенции към околните, но поне ги конкретизирай. Всъщност, никой не е длъжен да ги изпълнява.

Изказвам уточнения, а не недоволствам. Всеки може да пише каквото си изка, аз просто исках да видя неща които или са харесали или не са на човека и защо. Мисля, че е съвсем ясно. Ето още веднъж (да не се приема като критика или недоволство). Неща от типа на "В книгата на Иван Иванов и показано как кеплеровите закони са еквивалентни на нютоновия закон за гравитазцията, идеята е..."

Не знам как по-ясно да го кажа. Нямам никакви претенции към никого, само желание за споделяне на интересни неща.

А аз и теб не видях да кажеш "ето това в ето тази книга..." и т.н. Изискванията, които поставяш, не важат ли и за теб? Или си тук в позата на изпитващия... професор ?

Не, не съм в позата на изпитващ, а в позата на питащ. Ако никой не иска да сподели нищо, хубаво. Ти как можа да го направиш, явно не е невъзможно. Но при условие, че има толкова странични коментари и мнения, защо аз да не мога да кажа, че не очаквах (и не исках) това да се получи от тази тема!

[Шпага]

Има маса при покой? А при движение няма?

Много странно ми звучи.

Не съм чел книгата, но това е доста интригуващо без значение казал ли го е Айнщайн или не.

Убеден съм, че не го казал. Както и да е..

. . .

На база фотоелектронната емисия /фотоелектричен ефект/ ли е направен този извод?

Думите са на Вижие и не е казал, че при движение фотонът няма маса, а само, че според Айнщайн фотонът има и маса на покой. Впрочем, аз също съм убедена, че Айнщайн не е твърдял нищо подобно, защото с такова твърдение той всъщност би опровергал цялата си теория. Чудно ми е обаче как е възможно един световно утвърден физик като Вижие да допусне толкова сериозна грешка.

Ето по-общирен цитат, за да стане ясен и контекстът:

"По отношение на квантовата механика проблемът, който сега стои пред нас, е не да се потвърди формализмът на теорията, който е проверяван нееднократно по експериментален път. Проблемът е да се намери такъв експеримент, за който две теории - например стандартната квантова теория и теорията на дьо Бройл - Бом да дават различни предсказания. Смятам, че така нареченият ефект на Саняк може да бъде в основата на такъв експеримент.

Ефектът на Саняк се свежда до следното. Когато светлината се разпространява в противоположни посоки върху въртящ се диск, възниква картина от тъмни и светли ивици. Получава се така, като че ли светлината има различни скорости в две противоположни посоки. Ако фотонът има маса на покой, както смята Айнщайн, това води до твърде странно предсказание, а именно, че системата от ивици ще е една и съща при измерване върху диска и вън от диска. В случая става дума за едно разпределено свойство."

[Шпага]

Не, не съм в позата на изпитващ, а в позата на питащ. Ако никой не иска да сподели нищо, хубаво. Ти как можа да го направиш, явно не е невъзможно. Но при условие, че има толкова странични коментари и мнения, защо аз да не мога да кажа, че не очаквах (и не исках) това да се получи от тази тема!

Питаш, но защо и ти не споделиш мнението си по тези въпроси. Кажи например харесват ли ти, или не ти харесват, аналогиите с "батута" и "балона" и защо...

П.П. Неволно "натиснах" едно плюсче към отговора ти

[Малоум 2]

Малоум2, прегледах темата от горе от горе, но нямам времето нито интереса да я чета подробно. Пък не е тук мястото да обсъждаме спекулативни идеи. Ако искаш пусни тема в подходящия форум и може да се включа и да я погледна по-подробно. Забележката ми беше, и остава, че ти не осъзнаваш, че това което наричаш своя хипотеза е просто твоя фантазия и въобще и не е ясно дали има нещо в нея което да отговаря на реалноста. И говориш за нея като за абсолютната истина. Нещо повече, от това което видях, хипотезата ти е напълно ненужна (независимо дали е вярна или грешна). Тя не носи абсолютно нищо ново. Както сам казваш, обесняваш (каквото и да означава това) добре известни и разбрани от физиците неща. На кого е нужно това? Може би на теб? Не смяташ ли, че точно това може да е причината. Не разбираш физиката и се опитваш да намериш обяснение за себе си, но стигаш да нещо напълно спекулативно и няй-вероятно несъстоятелно.

п.с. Ако искаш да я обсъждат хората, пусни отделна тема въф форум паранауки/метафизика. Аз сигурно ще проявя интерес (необещавам нищо).

Принципно - не се занимавай да отписваш нещо, което не разбираш в момента. Сам казваш, че не ти е интересно, значи: не е нужно да я четеш - няма значение къде съм я поствал.

Та по темата: щото стана въпрос за гравитацията.

Гравитационни вълни НЯМА открити - това е факт.

Антигравитация - НЯМА открита - също факт; предполага се с някаква хипотеза, облечена в матапарат, т.е., изкуствено извикана магия, да обясни ... забележи: това което уж ти е било ясно на теб -от поп-летуратурата или да е ясно на др. и то много известни учени!?

Че хипотезата ми е моя фантазия - да, признавам. И ... според теб, това е достатъчно ... да е ненужна, въобще?!. Избързваш с егото си.

Например: да си чул от популярното, че съвременната физика (биофизика, физикохимия и др) не може да обясни живота?..Ама това е сложно...

По-простото - не може да обясни що се налагат постулатите на Бор!.. Що се налага постулиране при СТО? Що са такива правилата на КМ? и т.н....

Какво е маса? - също не е известно - пък в четивото, което разглеждаме, пише същото - не знаят какво е маса, ама правят ОТО?!? - Че това - си е нахалство, задминаващо моето, спорадично появяващо се, обяснение по форумите..., дето ти се струва излишно.

Какво е сила? - същността каква е, а не емпирично изведената формула; емпиричното трябва да се обяснява и ако ти харесват популярните обяснения, значи имаш още да четеш учебниците по физика. Разбира се - отговор няма да намериш, ама ... и моите обяснения са ти ненужни. Нейсе! Ще го преживея.

Между другото - трябва да ти кажа, наблюдение: тези които не разбират физика (но пък всичкото друго владеят), трудно биха се съгласили, че частиците ни се образуват непрестанно, с огромно честота на образуване. Това - трудно се асимилира, защото сме природно ограничени датчици и сме в средните мащаби като възможен наблюдател на събития. Обяснението е от хипотезата, така че, може да го игнорираш. Всеки има право да възприема това, което му харесва.

На мен книгата ми хареса, защото, за сетен път се убеждавам, че съм на правилната хипотеза. Всичко в нея (търсенията в книгата) ми е ясно, но от моя гледна точка.

...

[Малоум 2]

Има маса при покой? А при движение няма?

Много странно ми звучи.

Не съм чел книгата, но това е доста интригуващо без значение казал ли го е Айнщайн или не.

Убеден съм, че не го казал. Както и да е..

. . .

На база фотоелектронната емисия /фотоелектричен ефект/ ли е направен този извод?

Мисля си, че това е някаква грешка в граматиката (или превода): Айнщайн винаги е твърдял, че фотонът няма маса на покой.

Но - за тогавашното време: не е било ясно има ли маса при движение с С. Прието е, със съмнение, че няма.

Сега вече е възприето почти твърдо, че няма маса, но съдържа импулс (носи импулс) и ... всичко си идва на място.

...

[Gravity]

Питаш, но защо и ти не споделиш мнението си по тези въпроси. Кажи например харесват ли ти, или не ти харесват, аналогиите с "батута" и "балона" и защо...

П.П. Неволно "натиснах" едно плюсче към отговора ти

Ако питам и отговарям, може да изглежда страно, едва ли не сам си говоря. Мисля, че бях написал, че и аз ще се включа. Споменах някои неща и ако беше проявен интерес щях да говоря по тях по-конкретно.

"Балона" ми харесва донякъде, защото дава добра представа, не съм сигурен обаче дали човек трябва вече да е имал известна доза разбиране или е добра аналогия за първо сблъскване с разширяването на вселената. "Батута" не ми харесва, мисля че води до повече въпроси отколкото обеснява. Необходимо е някаква сила (гравитация), която да причинява огъването, което е странно и объркващо. Необходимо е батута да е вложен в тримерното пространство, което също е подвеждащо. Вселената не е вложена в по-голямо пространство и красотата е, че не е необходимо, което при батута го няма. Също и за силата, която огъва батута.

[Шпага]

Ето някои неща които не ми харесват. Разбира се, аз знам, че е трудно да се обесняват сложни неща, и още по-трудно е на популярно ниво, нито смятам, че мога да ги обесня по-добре. Също знам, че понякога, при изложението на такова ниво, е невъзможно да не се казват грешни неща. Просто изразявам мнение, за неща, които обикновено не ми харесва как са обяснени.

1. Понятието енергия: Почти във всяка популярна книга дори и не се прави опит да бъде разяснено какво е, а се използва съвсем свободно и често неправилно. Което често кара хората, които се сблъскват с тези неща за пръв път, да смятат, че енергията е някаква мистична субстанция и да си правят съвсем произволни заключения.

Да, това е едно от най-големите обърквания за повечето хора, които получават представите си за физиката от популярните книги. Мисля, че "жертви" на подобна мистична представа са и тези амбициозни господа -- http://www.google.bg...yNrZ6v8yTX2Y6hA. Хвърлили са много труд на вятъра само защото в основата на "разработките" им е пълното неразбиране на понятието "енергия". Но от друга страна дали изобщо има някой, който да е съвсем наясно какво точно означава "енергия"? Понякога зад привидно ясните дефиниции зейва същинска пропаст от все нови и нови въпроси... без отговори. Същото е и когато става дума за понятието "информация".

2. Супрепозицията в квантовата механика също не се обеснява добре (в повечето случаи). След прочитането на такава книга, човек остава с впечатлението, че въпроса "Е ли системата в състояние на супрепозиция?" е смислен, и възможните отговори са "да, е" или "не, не е". И от тук 'недоволство' срещу тези състояния на супрепозиция. Но въпроса, така поставен, е безсмислен и води до напълно погрешно разбиране.

Мен, като лаик, това много ме е обърквало, а ме обърква и досега. Мисля си, че суперпозицията е винаги присъща на всички системи; че тя е, елементарно казано, някакво фундаментално свойство на реалността. Затова въпросът как може една система да не е в суперпозиция всеки път ме е довеждал до задънена улица. Но същевременно допускам и голямата вероятност да греша в "разбиранията" си. И бих се радвала, ако ти или някой друг каже своето мнение по този въпрос...

[Шпага]

Гравитационни вълни НЯМА открити - това е факт.

Факт е и че до някое време още неизброимо много неща не са били открити, обаче впоследствие пък СА открити. Факт е и че има достатъчно потвърждения на ОТО, от които можем да направим заключението, че тя е вярна теория и съответно, че предвиждането й за гравитационните вълни също е вярно.

Антигравитация - НЯМА открита - също факт...

А на какво, според теб, се дължи разширяването на Вселената, което също е факт? Не долавяш ли противоречието?

Но щом си тръгнал с такива факти, и аз ще ти отвърна със същото:

Факт е, че гравитони НЯМА открити А ти "подпираш" хипотезата си и на тях:

Щом има вещеви обекти, то цялото им околно пространство вече е "пълно" с гравитация - още от създаването на вещеви обект започва "изтичане" на гравитони в околността му и това е информация, разпространяваща се със скоростта на светлината (Свак); всичко вещево, попаднало в обсега на създалото се поле от гравитони, изпитва върху себе си сила от гравитация.

[Шпага]

Може би прекалявам с участието си в темата, но сега се сетих за една популярна книга "Физика на невъзможното" -- http://chitanka.info...a-nevyzmozhnoto и реших да я спомена. За тази книга съм чувала противоположни мнения - от пълно отрицание до еуфорична възхвала. Според мен заслужава по малко и от двете. Но това, което наистина ме заинтригува изключително много, беше написаното за Файнман в частта "Прекогниция" -- http://chitanka.info...33/17#textstart - и по-точно в "НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО". Не е дълго, така че, ако искате, прочетете го. Ето и откъси, за да добиете представа за какво става дума:

Когато обсъждаме теорията на Максуел обаче, сценарият става много по-усложнен. Уравненията за светлината на Максуел имат не едно, а две решения — една „забавена" вълна, която представлява стандартното движение на светлината от една точка към друга; и една „напреднала" вълна, при която светлинният лъч се движи назад във времето. Това „напреднало" решение идва от бъдещето и стига до миналото!

Напредналите вълни бяха мистерия, докато не бяха проучени от Ричард Файнман, силно заинтригуван от идеята за връщане в миналото. След като работи върху „Проекта Манхатън", който довел до конструирането на първата атомна бомба, Файнман напуска Лос Аламос и отива в Принстънския университет, за да работи под ръководството на Джон Уилър. След като анализира оригиналните работи на Дирак върху електрона, Файнман открива нещо, което е много странно. Ако просто обърне посоката на времето в уравнението на Дирак, уравнението остава същото, в случай че обърне и електронния заряд. С други думи, един електрон, който се движи назад във времето, е същият като един антиелектрон, който се носи напред във времето!

Така Файнман открива тайната на антиматерията: тя е само обикновена материя, която се движи назад във времето. Обикновеното наблюдение обяснява незабавно загадката защо всички частици имат античастичкови партньори — това се дължи на обстоятелството, че всички частици могат да се движат назад във времето и вследствие на това да се маскират като антиматерия. (Тази интерпретация е еквивалентна на „морето на Дирак", споменато по-горе, но е по-проста и е общоприета в момента.)

За тези проучвания на Файнман споменава и Пол Дейвис в своята статия "Относно времето: Айнщайновата недовършена революция" -- http://old.inrne.bas...007/chetivo.pdf

[Joro-01]

Не прекаляваш

Редактирано 28, 2012 от Joro-01

[Б.Богданов]

* * *

Като няма формули, поне някоя схема или графика биха били радост за моите очи.

* * *

Това го чувам често от сина ми.

"... К'ва е тая физика - една формула да няма! ... "

[Малоум 2]

Да, това е едно от най-големите обърквания за повечето хора, които получават представите си за физиката от популярните книги. Мисля, че "жертви" на подобна мистична представа са и тези амбициозни господа -- http://www.google.bg...yNrZ6v8yTX2Y6hA. Хвърлили са много труд на вятъра само защото в основата на "разработките" им е пълното неразбиране на понятието "енергия". Но от друга страна дали изобщо има някой, който да е съвсем наясно какво точно означава "енергия"? Понякога зад привидно ясните дефиниции зейва същинска пропаст от все нови и нови въпроси... без отговори. Същото е и когато става дума за понятието "информация".

За да няма объркване - има два вида енергия: Екин и Епот.

Всички друго наименувани енергии са за конкретна ситуация на тези двете.

Използва се за матмодели, че сумата от двете енергии е величина постоянна.

Просто правило е, че енергията е потеция за извършване на работа. Възможна е промяна или на скоростта на участниците или положението им в определено пространство. Евентуалната промяна се отчита в импулса, като се има предвид и импулса на полетата - ЗЗИ. В микро системите, на микро равнище, този закон би се нарушил ако не се отчита общият импулс, защото, на полето (измененията в него) му трябва време, за да въздейства върху друг обект, поради граничната си скорост на разпространение.

...

[Малоум 2]

Факт е и че до някое време още неизброимо много неща не са били открити, обаче впоследствие пък СА открити. Факт е и че има достатъчно потвърждения на ОТО, от които можем да направим заключението, че тя е вярна теория и съответно, че предвиждането й за гравитационните вълни също е вярно.

А на какво, според теб, се дължи разширяването на Вселената, което също е факт? Не долавяш ли противоречието?

Но щом си тръгнал с такива факти, и аз ще ти отвърна със същото:

Факт е, че гравитони НЯМА открити А ти "подпираш" хипотезата си и на тях:

Проблемът е : дали се знае какво е възможното за откриване!?

ОТО може и да е вярна като концепция (представимост), ама именно следствията от нейното задълбочаване показват, че е на грешна основа.

В хипотезата съм показал защо няма да се открият гравитационни вълни.

Разширението вече съм го обяснявал с физическия вакуум и ... не ми се повтаря, защото поне на теб ти е известно.

Точно: гравитоните няма да бъдат открити експериментално; при това те не са измислица на моята хипотеза, а, както правилно забелязваш - взел съм ги на "въоръжение" от други мислители, но съм им прикачил и др. свойства, които си имат обяснение към хипатезата.

Ако забелязваш - казал съм по-горе (в някой от постингите), че хипотезата ми "знае" защо някои неща ще си останат хипотетични (експериментално непотвърдени), и въпреки това Светът е обясним - естествено, по следствията от приетото начало. А, за приемане на това начало съм използвал: Закон за достатъчното основание...

Демек, много хипотези са "необходими" за обясняване на разни частни факти, но една е и с достатъчно основание...

...

[Gravity]

Да, това е едно от най-големите обърквания за повечето хора, които получават представите си за физиката от популярните книги. Мисля, че "жертви" на подобна мистична представа са и тези амбициозни господа -- http://www.google.bg...yNrZ6v8yTX2Y6hA. Хвърлили са много труд на вятъра само защото в основата на "разработките" им е пълното неразбиране на понятието "енергия". Но от друга страна дали изобщо има някой, който да е съвсем наясно какво точно означава "енергия"? Понякога зад привидно ясните дефиниции зейва същинска пропаст от все нови и нови въпроси... без отговори. Същото е и когато става дума за понятието "информация".

Не съм съгласен, мисля, че на физиците им е пределно ясно какво е енергията и за какво е. Друг е вупроса до колко може да се обясни добре на популярно ниво.

Мен, като лаик, това много ме е обърквало, а ме обърква и досега. Мисля си, че суперпозицията е винаги присъща на всички системи; че тя е, елементарно казано, някакво фундаментално свойство на реалността. Затова въпросът как може една система да не е в суперпозиция всеки път ме е довеждал до задънена улица. Но същевременно допускам и голямата вероятност да греша в "разбиранията" си. И бих се радвала, ако ти или някой друг каже своето мнение по този въпрос...

Работата е там, че е безсмислено да се говори дали системата е в суперпозиция или не. Това зависи от избора на базис. Груба аналогия е едноверемноста в теорията на относителноста. Безсмислено е да се пита дали две събития са едновременни, освен ако вече не е избрана отправна система.

Ето пример, разглеждаме спина на електрона (и пренебрегваме всичко друго). Пространството е двумерно, защото каквато и ос да изберем, проекцията на спина при измерване има винаги една от две възможни стойности. Например по оста зет, да ги наречем /нагоре> и /надолу>, а по оста хикс, да ги наречем /наляво> и /надясно>. Всяка от тези две двойки образува базис и състоянието на електрона може да се представи като комбинация на всяка от тях. И дали е суперпозиция или не зависи от базиса. Например ако електрона е в състояние /нагоре> то той е в състояние а/наляво>+б/надясно>, за някакви стойности на а и б. И тук става дума за равенство т.е.

/нагоре>=а/наляво>+б/надясно>

Е, състоянието в съперпозиция ли е или не? Очевидно така безотносително зададен въпроса е безсмислен. Ако изберем първото представяне, не е в супрепозиция, ако изберем второто, е в супрепозиция.

[Gravity]

Не съм чел книгата на Каку, но погледнах това което Шпага даде, от горе от горе. Не ми харесва стила. Оставам с впечетлението, че се опитва на всяка цена да изкара всичко много сензационно. Което е донякъде отблъскващо. Но може би го съдя неоснователно защото не съм чел книгата.

Теорията на Файнман-Уийлър е интересна, но не съм запознат за да мога да кажа нещо по нея. Би било интересно ако някой от физиците ни обясни идеите и как гледат на нея самите физици. На мен ми изгелжда като математически трик, но Каку казва, че не е така. Което означава, че на мен не са ми ясни нещата, за това бих искал някой да обясни по-подробно.

Ето една аналогия за илюстрация. Разглеждаме тяло хвърлено под някакъв ъгъл близко до земната повърхност, със стандартните идеализации и калсическите закони. Тялото се движи по парабола и може да се опише по различни начини. Приемаме, че е фиксирана координатна система, тогава движението може да се опише чрез радиус вектора на тялото. Този вектор може да разложим като сума на два вектора, един по оста хикс и друг по оста игрек. Математически е напълно еквиваленто дали използваме първото или второто описание. С други думи движенеито може да се разложи като сума на две движения, едно по всяка от двете оси. НО в тази ситуация никой не би правил интерпретацията, че имаме две тела всяко от които се движи по съответната ос, всички знаем, че има едно тяло което се движи по парабола. При вълните е различно, но подобно. Ако имам функция, която е решение на дадено уравнение и описва някакъв физически обект или процес, ако мога да я представя като сума на други две функции, какви са ми основанията да смятам, че имам два обекта всеки който се описва от дадените функции, а не един? Очевидно в примера по-горе нямам никакви оснавания, и всеки би се съгласил, че това е грешна интерпретация. Но защо при Файнман-Уийлър е различно? Може би това са метафизични въпроси и физиците не им обръщат внимание, но тогава защо Каку казва, че не е просто трик?

[Gravity]

Принципно - не се занимавай да отписваш нещо, което не разбираш в момента. Сам казваш, че не ти е интересно, значи: не е нужно да я четеш - няма значение къде съм я поствал.

Не търпиш критика. Защо реши, че не съм разбрал това което пишеш? Защото казах, че е безполезно? Добре, кажи ми една полза от твоята хипотеза. Имам предвид полза за физиката, не за теб, очевидно за теб има полза, кара те да се чувстваш добре.

[Шпага]

Теорията на Файнман-Уийлър е интересна, но не съм запознат за да мога да кажа нещо по нея. Би било интересно ако някой от физиците ни обясни идеите и как гледат на нея самите физици. На мен ми изгелжда като математически трик, но Каку казва, че не е така. Което означава, че на мен не са ми ясни нещата, за това бих искал някой да обясни по-подробно.

Ето една аналогия за илюстрация. Разглеждаме тяло хвърлено под някакъв ъгъл близко до земната повърхност, със стандартните идеализации и калсическите закони. Тялото се движи по парабола и може да се опише по различни начини. Приемаме, че е фиксирана координатна система, тогава движението може да се опише чрез радиус вектора на тялото. Този вектор може да разложим като сума на два вектора, един по оста хикс и друг по оста игрек. Математически е напълно еквиваленто дали използваме първото или второто описание. С други думи движенеито може да се разложи като сума на две движения, едно по всяка от двете оси. НО в тази ситуация никой не би правил интерпретацията, че имаме две тела всяко от които се движи по съответната ос, всички знаем, че има едно тяло което се движи по парабола. При вълните е различно, но подобно. Ако имам функция, която е решение на дадено уравнение и описва някакъв физически обект или процес, ако мога да я представя като сума на други две функции, какви са ми основанията да смятам, че имам два обекта всеки който се описва от дадените функции, а не един? Очевидно в примера по-горе нямам никакви оснавания, и всеки би се съгласил, че това е грешна интерпретация. Но защо при Файнман-Уийлър е различно? Може би това са метафизични въпроси и физиците не им обръщат внимание, но тогава защо Каку казва, че не е просто трик?

Файнман не твърди, че обектите - в случая електроните - са два. В тази част -- http://old.inrne.bas...2007/serial.pdf -- от статията си Пол Дейвис доста ясно описва какво има предвид Файнман. Виж от стр. 363 "Сигнали от бъдещето" и "Вещество и инверсия на времето". Ето и цитат:

"Наблюдател, разположен в момент между "а" и "в", би видял два електрона и един позитрон, но според Файнман това е само една частица, която виждаме три пъти..." и т.н.

[Малоум 2]

Не търпиш критика. Защо реши, че не съм разбрал това което пишеш? Защото казах, че е безполезно? Добре, кажи ми една полза от твоята хипотеза. Имам предвид полза за физиката, не за теб, очевидно за теб има полза, кара те да се чувстваш добре.

Ако беше критика, що да не я търпя - че то досега, само критики съм получавал, ама аргументирани и ... се е налагало да се защитавам с аргументи от хипотезата. Но да ми твърдиш, че съм заблуден ... това не е критика, а омаловажаване на казаното от други. Затова си позволих съвет - запознай се първо с началата на хипотезата и ... твое право си е критикуваш с аргументи..., както и при другите.

Конкретно: към това което те е заинтересувало в книгата на Каку - връщане на времето назад или изпращане на инфо в бъдещето... хипотезата на Файнман и Уилър.

Тя, тая хипотеза стои в началото на моята хипотеза, благодарение на тяхното хрумване, направих своя, е, малко по-различна, щото включва и теория на реновацията. Разглежда се въпросът за "втичащи" вълни (всъщност полувълни изследват) и изтичащи такива, към точка от пространството, да кажем - там има заряд и/или др. частица...

И казват, че полученото като физика, съвсем не противоречи на известното ... само дето е много шантаво (не е тяхна думичката)

Забелязах, че изключително се придържат към "равенство" на двете действия и ... не отчитат ЗАКЪСНЕНИЕТО на втичащия сигнал по Обратна Връзка (ОВ). В същото време добре знаят, че полето се пренася със закъснение поради граничната скорост на светлината. Следователно, ако се възприеме модел, при който втичащите и изтичащите фотони- от полета, правят самата частица (а не само я клатят), тоест - нейни са тези полета при изтичане, а реакция на околния физвакуум формира втичащите полета, за да се спре евентуалното действие на към тази точка, защото, иначе - ще му се разместят "частите" на вакуума и няма да се изпълнява поддържане целостта на образуванието частица. Та, ако се възприеме това - с нищо по-лоша физика не става от официално приетата: вещевите обекти да са твърди образувания, като билярдни топки и др. подобни. Хем се вижда, че вещевите обекти се превръщат едни в други и пак се твърди подобно.

При това, когато частицата се направи непрестанно образуваща се, с възможност на превръщане (това е една полза от хипотезата), времето (интервалите на повтаряне на себе си) е заложено вече като часовник във вещевата (втора полза - изведнъж се изяснява какво е време във физиката. Това е фундаментален въпрос, и хипотезата отговаря на невъзможността да се "пътува" в него).

Освен времето заложено във вещевите обекти, има заложено нещо като обратно време в полевите обекти. Всъщност: това е: скорост на промените при полевите обекти може да се покаже с честота, но и с метрика.

Когато се ползва честота, се стига до енергия на полето.

Когато се използва метриката (вълновия вектор) се стига до импулс на полето.

При взаимодействие на фотон с вещева И едното И другото са важни, и всъщност, ние това отчитаме, изследвайки вещевата след действието на полето. Логическата функция И-И изисква умножение в цялостното наблюдение. Обяснява се квадратичната зависимост от скорост на енергията.

...

На въпрос каква е ползата от теорията му, един учен така и отговорил: Каква е ползата от новороденото?

...

[Шпага]

Следователно, ако се възприеме модел, при който втичащите и изтичащите фотони- от полета, правят самата частица (а не само я клатят), тоест - нейни са тези полета при изтичане, а реакция на околния физвакуум формира втичащите полета, за да се спре евентуалното действие на към тази точка, защото, иначе - ще му се разместят "частите" на вакуума и няма да се изпълнява поддържане целостта на образуванието частица. Та, ако се възприеме това - с нищо по-лоша физика не става от официално приетата: вещевите обекти да са твърди образувания, като билярдни топки и др. подобни.

Е, недей така бе, човек! Как ще е "официално прието", че вещевите обекти са твърди образувания "като билярдни топки" и прочие?! Ти сякаш Квантовата механика за нищо не я броиш