Променят конспекта по История!

[DrG]

Преди няколко дни в "Труд" имаше статия за промените в конспекта за кандидатване със исторя във ВУЗ.

В заглавието на първата тема са сменени местата на българите и славяните, което значи че и в самата тема местата им трябва да се сменят.

Втората промяна е добавянето на две нови теми, първата покриваща периода след Първата Световна война (1918-1923), и втората покриваща периода на Втората Световна война (1939-1945).

Да променят първата тема беше голяма глупост, защото нарушиха хоронологията, първо се почаваше със славяни, а след това прабългари, полсе Кубратова България и т.н., а сега трябва да се започва с прабългарите, да се стигне до разселването на Куртовите синове, после славяните и чак след това идва ред на появата на Дунавска България.

А за новите теми смятам, че можеха да добавят вместо тях падането на България под турско робство, не че е по-добре да имаме повече теми, но за Втората Световна имаме много източници, а за онези събития няма кой да ни каже!

[Р. Теодосиев]

Да!Съгласен съм с теб.Аз лично смятам да кандидатствам с история и темаза за славяните ми харесваше, защо са я премахнали незнам.Отностно първата и втората световна война не мисля, че е лошо, но сигорно много ще се наблегне на подробностите поради факта, че има доста информация за тези събития.

Аз лично не съм я чел тази статия.Ще питам за повече информация отностно дадения въпрос.

[Р. Теодосиев]

Преди изпитите на всяко вишеучебно завидение се издават справочници в които пише каки ще са изпитите и подобни.

От тях ще се разбере най добе.

[Р. Теодосиев]

Програма за кандидатстудентския конкурсен изпит по История на България

Образуване и укрепване на Българската държава (края на VІІ - средата на ІХ в.)

Прабългари и славяни през епохата на "Великото преселение на народите" (ІV-VІІ в.). Основаване и начално развитие на българската държава при хан Аспарух и хан Тервел. Териториално разширение и централизация на България през първата половина на ІХ в.

Християнизация и политическо развитие на България (втората половина на ІХ - първите три десетилетия на Х в.)

Покръстване на българите и основаване на Българската църква. Дейност на Кирило-Методиевите ученици в България. Политическо и културно развитие на Българската държава при цар Симеон.

Залезът на ранносредновековното Българско царство (927-1018 г.)

Управление на цар Петър. Цар Самуил и неговите наследници в борба за запазване на българската държавна независимост. Завладяване на България от император Василий ІІ.

Възобновяване и развитие на Българското царство при Асеневци до 1241.

Въстанието на братята Петър и Асен. Завършване на освободителното движение при цар Калоян. Политическа хегемония на Българското царство в Европейския югоизток при цар Иван Асен ІІ. Държавна уредба и стопанско развитие.

Църква и култура през ХV-ХVІІ в.

Българските земи в контактната зона между християнството и исляма. Църковна организация и манастирската мрежа. Книжовни средища, изкуство, народна култура.

Политически и съпротивителни движения на българите през ХV-ХVІІ в.

Българската антиосманска съпротива през ХV в. Хайдутството. Европейският свят и българите. Българските въстания през ХVІ-ХVІІ в.

Ранно българско Възраждане.

Същност, съдържание и хронологически граници на възрожденската епоха. Фактори на българското Възраждане. Нови явления и тенденции в развитието на аграрните отношения в българските земи през ХVІІІ и началото на ХІХ в. Подем на градското стопанство (занаяти, търговия, наченки на манифактурното производство). Социални промени в българското възрожденско общество. Зараждане на българската национална идея. Паисий Хилендарски и Софроний Врачански - живот, дело, последователи.

Изграждане на новобългарската просвета и на възрожденската култура.

Движение за новобългарска просвета - предпоставки, основни етапи, дейци. Българската възрожденска култура - предпоставки за развитие; периодичен печат; наука; нови явления и тенденции в областта на литературата, изкуството, архитектурата, художествените занаяти; по-ярки възрожденски творци.

Църковно-национално движение през епохата на Възраждането.

Предпоставки за възникване на църковното движение. Основни етапи, програмни документи, дейци, идейни течения. Създаване на Българската екзархия.

Националноосвободително движение на българския народ през 50-те - средата на 70-те години на ХІХ в.

Кримската война (1853-1856) и българите. Обществено-политическа дейност на Георги Раковски (1821 - 1867). Емигрантски политически организации през 60-те и началото на 70-те години на ХІХ в. Създаване и дейност на БРЦК.

Източната криза (1875-1878) и българският политически въпрос.

Начало на Източната криза. Създаване и дейност на БРК. Опит за въстание през септември 1875 г. Създаване и дейност на Гюргевския революционен комитет. Априлско въстание 1876 г. Руско-турската война 1877/1878 г. и Освобождението на България.

Възстановяване и развитие на Българската държава (1878 - 1885 г.)

Временно руско управление. Подготовка на Органическия устав. Учредително събрание и приемане на Търновската конституция. Избор на български княз. Държавно-политическо развитие на Българското княжество до Съединението.

Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.)

Съединисткото движение в Източна Румелия. Осъществяване на Съединението. Отношение на Великите сили и на балканските държави към Съединението. Сръбско-българска война (1885 г.). Признаване на Съединението.

България в края на ХІХ век (1887 - 1899 г.)

Управление на Народнолибералната партия - вътрешна и външна политика. Отстраняване на Стефан Стамболов от власт. Образуване на Народната партия. Вътрешна и външна политика на правителството на Константин Стоилов.

Българският национален въпрос (1878 - 1903 г.)

Възникване на българския национален въпрос. Националноосвободително движение на македонските и тракийските българи в края на ХІХ и началото на ХХ в. Илинденско-Преображенско въстание.

България в навечерието и по време на Балканските войни (1908 - 1913 г.)

Управление на Демократическата партия. Обявяване на независимостта на България (1908 г.). Изграждане на Балканския съюз. Първа Балканска война (1912 - 1913 г.). Втора Балканска (Междусъюзническа) война - 1913 г.

Държавно-политическо развитие на България (1918 - 1923 г.)

Следвоенната политическа обстановка в България. Съглашенска окупация. Коалиционни кабинети. Ньойски мирен договор. Самостоятелно управление на БЗНС - реформи и външна политика. Политически борби. Държавният преврат на 9 юни 1923 г.

България в годините на Втората световна война (1939 - 1944 г.)

Българският неутралитет в началото на войната. Вътрешнополитическо развитие. Присъединяване към Тристранния пакт. "Обединена" България. Регентски съвет. Активизиране на опозицията. Външнополитическа преориентация. Държавният преврат на 9 септември 1944 г.

УЧЕБНА ЛИТЕРАТУРА

История на България от древността до наши дни - за 11 клас, авторски колектив: Делев, П., Г. Бакалов, П. Ангелов, Ц. Георгиева, П. Митев, И. Илчев, И. Баева, Е. Калинова. С., Планета 3, 2001.

История и цивилизация - за 11 клас на СОУ, авторски колектив: Гюзелев, В.‚ Р. Гаврилова, И. Стоянов, М. Лалков, Л. Огнянов, М. Радева. С., Просвета, 2001.

История и цивилизация - за 11 клас на средните общообразователни училища, авторски колектив: Мутафчиева, В., К. Косев, С. Грънчаров, Х. Матанов, И. Илиев, А. Василев. С., Анубис, 2001.

Програмата съдържа основни проблеми от историята на българската държава и на българския народ и е съобразена с изучавания в средното училище материал по История на България.

Темите се конкретизират в деня на изпита и формулировките им се различават от предварително обявените в програмата, но отчитат заложения в нея обем от проблеми.

Основни изисквания и критерии, по които се оценява работата на кандидатстудентите

1. Въпросите по темата е необходимо да се развиват цялостно и изчерпателно, съобразно фактологията, застъпена в учебниците.

2. В изложението кандидатите следва да покажат умения за анализ, обобщения и систематизация на събитията, явленията и процесите, свързани с темата.

3. При пропуск на основен въпрос оценката се намалява до две единици.

4. При оценяването на писмените работи се взема под внимание и способността на кандидатстудентите да боравят с историческата терминология, както и показаната от тях езикова култура.

СУ - Исторически факултет

[Warlord]

Много са я разширили първата тема, молете се да не ви се падне целия този период.

[Р. Теодосиев]

Не е само тя доста обширни се всички теми, но да тази първата е доста обширна....ако питаш мене трябва да се знае всичко и да нямаш проблеми с никоя тема...

[Warlord]

Въпроса е, че може да не ти стигне времето да напишеш толкова дълга тема, защото доскоро темите за създаването и разширението на България бяха две отделни и то от най-дългите теми, а сега са обединени в една.

[Р. Теодосиев]

Колко време продължава изпита?

[Warlord]

Ами мисля, че 4-5 часа. По принцип е достатъчно, но ако трябва да го преписваш от чернова обикновено не стига времето, поне на мен де.

[Sham]

Леле - ужасно благодаря,че сте публикували темите!!! Едвам ги намерих,и то само тук.

П.С. 16 ли са всички теми?

[DrG]

Колко време продължава изпита?

←

Изпита продължава 5 часа.

Няма начин да дадат първата тема, примерно точно по тоя начин формулирана, най- много до Тервел. От Крум натам си е съвсем друго нещо.

Това е материала, но формулировката със сигурност ще е много различна.

[Duke]

Хммм интересна информация. Щеше да ми е от голяма полза, но реших да си кандидатсвам в местния(в Благоевград) университет. В програмата, която ми дадоха темите са почти еднакви, разбира се не съвсем, но това, което ми направи впечатление е, че бяха само 14...

[Sham]

пак ти стигат ,за да имаш какво да правиш в следващите месеци....

[Р. Теодосиев]

пак ти стигат ,за да имаш какво да правиш в следващите месеци.... 

←

Четене и писане....

[emilia_n]

По принцип изпита е 5 часа. Колкото и да искаш да напишеш повече, то все нещо ще ти убегне. Защото напрежението си оказва влияние.

Когато аз кандидатствах във ВТУ " Кирил и Методий " ми се падна темата България по времето на Крум и Омуртаг. Независимо, че е лесна тема, аз допуснах грешка. Тази грешка която допуснах беше от притиснение и най-вече от напрежение. Естествено, че това което съм допуснала го знаех. Грешката се състоеше в това, че пропуснах Кардам и обърках началната година от управлението на Крум. Естествено зная, че Крум управлява държавата от 803 до 814г. Освен това неговия стар съперник Карл Велики също умира през 814г.

Аз подсказвам моята грешка за да нея допуснете. Редицата върви Телериг, Кардам, Крум и Омуртаг.

Що се отнася до формолировката на темите. Те не от сега са писани от университетски преподаватили. Бедата идва оттам, че повечето от авторите отдавна не преподават в училище. Повечето са се отдали на научна дейност. Като от време на време водят по някои курс лекции.

Университетската практика се различава от учителската.

Един съвет от мен, който от вас е решил да опита късмета си в Търново нека да ползва " Кратка история на бълг. народ " на търновските преподаватели Палангурски,

[emilia_n]

Този колектив е от четирима човека- доц. Милко Палангурски, доц. Пламен

Павлов, д-р. Иван Лазаров и доц. Ив. Тютюнджиев. В новото издание са включени и доц. Д. Саздов, доц. Людмил Спасов и проф. Васил Гюзелев. Тези две издания са ви напълно достатъчни.

Освен това като възпитаник на Търновската школа мога да кажа, че тя е по-добра от софийската.

Пожелавам ви успех на изпитите през лятото

[П. Теодосиев]

Аз съм си взел "Очерци по българска история" част I(Средновековие) - II(Възраждане) от Михаил Аначков. Като за начало , но предполагам, че по нататъка ще си набавя и още литература за кандидатстване.

Има ли разлика в нивото, както в оценяване на изпита така и на преподаване между Търново и София ...???

[emilia_n]

Когато аз кандидатствах освен оценката от изпита се вземаше и тези по български и език и литература и по история. Оценката от изпита се удвояваше и така се уформяше бала.

Що се отнася до нивото на преподавателите мога да кажа, че в Търново са по-добри. Аз съм студентка и на проф. Й. Андреев, който доколкото разбрах вече не чете лекции. Студентка съм също и на доц. Пламен Павлов. За него мога да кажа, че е много добър преподавател. От София също са идвали да четат лекции, но лично аз съм разочарована. Повечето от тях идваха колкото да си отбият времето. Това мога да кажа за сега.