Значение на думата “църква”

[RIZAR]

Значение на думата "църква"

Българската дума за "църква" произлиза от гръцката Κυριακή. Тя се състои от двете думи – Κύριος = Господ и οίκήά – дом . Съответно кириакион , означава Дом господен. Това наименование се среща в постановленията на Анкирски (314г.) и Лаодикийски(363г.) събор. В превода на 70-те се употребява думата " εκκλησία" . Тази дума има своите корени в старогръцката литература. Тя произлиза от старогръцкия глагол εκκαλείν – повиквам , свиквам , поради което етимологическото й значение е "събрание". Срещаме я у Тукидит , когато става въпрос за намесата на атиняните във Пелопонеската война. В първа книга , 31 глава се казва – "На свиканото народно събрание се дошло до спор. Използва се от Полибий и др. Тя отговаря на еврейската дума – kahal – събрание. На това събрание присъстващите разглеждали въпроси от духовен или граждански аспект. Тази дума е често срещана в книгите Второзаконие и Псалтир.В книгите от Новия завет се среща също доста често. Тя служи за обозначаване на отделни, поместни, домашни или градски църкви. В по-общ план се употребява за означаване на обществото от вярващи в Иисус или вселенската християнска църква. В посланието на ап. Павел до Евреите 12:23 се използва и за название на небесната църква. Употребява се и в смисъл на "небесно царство" , "дом Божи" / на еврейски Ветил или Бетил - בֵּית אֵל, Βαιθηλ , "царство Божие", "тело Христово". Когато споменаваме тези нейни синоними , се има впредвид вътрешната страна на църквата, като към тях можем да причислим и нашето "църква"- Κυριακή, докато εκκλησία съотнесем към "външната страна" – събранието на вярващите. Последното обозначава въобще събранието на всички вярващи или тези които, са очаквали Спасителя( Месията) , както от Стария , така и от Новия завет ,които се намират тук на земята или са на небето. Старогръцката дума има пряка калка в латинския език – ecclesia, откъдето преминава и във франкската империя и после в днешните французи – l'eglise. Докато кириакионът преминава първо у готските народи , а оттам у северните народи - немски и английски. Специално в Източната франкска империя Валафрид (Уолфрид) Страбо в своя труд писан в ср. на IX в.- ок. 840г. " De exodiis et incrementis quarundam in observationibus ecclesiasticis rerum " / " За произхода и развитието на някои църковни обичаи". Според него , немците са заели някои старогръцки думи с латинско посредничество, а други - "от самите гърци, както kyrica от kyrios", а и много други. "И така, както Божият дом се нарича basilica, тоест царски, от цар, така се нарича и kyrica, тоест Господен, наречен според Господ, понеже в нея се служи на Господаря на господарите и на Царя на царете." – Migne, PL , CXIV, 919-966.

Най-разпространеното старобългарско название за църква е „цръква" „цръкъи", „цръкъва". По отношение на семантиката на думата са изказани мнения на лингвисти, което не обяснява начина на появата й, а само регистрира възможните посоки, от които намира място в езика. Съществува възможна историческа среда за проникване. Според едното думата има готско-ариански произход (от kiriko), откъдето преминава в праславянското * съrку. Другото обяснение свързва термина със старобаварското kirko, което произлиза от старогорнонемското chirihha. В този случай се приема, че германските говори са трансмисия между гръцкото κυριακός ;, което има твърде общия смисъл на „господен" в Стария и Новия завет и се свързва с почитането на Бога на определено място или в определен ден, при което се извършват съответните свещенодействия, бележещи обособеността на събитието спрямо ежедневния житейски кръговрат при юдеи и християни.

Особено интересен е и анализа на Г. Сотиров, според , който

"Така латинската дума circus е обяснена от един автор със значение на сграда, която издигнала легендарната царица Circe , за да засвидетелства с това почитта към своя баща. (Според историята тя била толкова хубава, че претендирала да е дъщеря на слънцето). Изглежда не се е намерил автор, преразказвал тази история, който да ни каже, че на един славянски диалект ЧЕРКА (умалително от ДОЧЕРЬ) означава не нещо друго, а точно дъщеря. В същото време ЧАРК означава зъбно колело. Така Circe изглежда е била жена, която предпочитала да нарича себе си дъщеря на слънцето, което по-ясно показва истинската същност на нейния баща, докато circus означава просто кръгла сграда. Ако това обяснение изглежда малко странно, то може да се възприеме по-лесно като знаем, че първите преселници в Италия са дошли точно от тази част на Македония, където думите ЧЕРКА и ЧАРК се ползват и до днес."

Така, че заслужава внимание и хипотезата, думата църква да произхожда и корена кръг=цирк= Circe. И вероятно от раннохристиянското "кръг на вярващите".

[Кухулин]

Така, че заслужава внимание и хипотезата, думата църква да произхожда и корена кръг=цирк= Circe. И вероятно от раннохристиянското "кръг на вярващите".

Не е възможно по фонетични причини - крайният звук -ы остава неясен.

[Aspandiat]

на един славянски диалект ЧЕРКА (умалително от ДОЧЕРЬ) означава не нещо друго, а точно дъщеря.

Само че стандартната диалектна форма у нас е КЕРКА.

[glishev]

Аз скучно и предвидимо съм привърженик на произхода от понятия за "кръг", тоест събрание (насядало в кръг у славяните).

[kramer]

Сиркл, кирхе, чърч - то е ясно, въпрос обаче единствено чрез готите ли?

[RIZAR]

Не е възможно по фонетични причини - крайният звук -ы остава неясен.

Всъщност крайно неясен е точно последния фонетичен знак - ъ, ъй или ь . При разните диалекти е различен. Затова и в изворите има толкова варианти.

[RIZAR]

Сиркл, кирхе, чърч - то е ясно, въпрос обаче единствено чрез готите ли?

Не , разбира се, това е хипотеза относно славянското извеждане. За останалите е интересно , че не идват от латинско-франкския произход, а директно от гръцки.

[Perkūnas]

Само че стандартната диалектна форма у нас е КЕРКА.

която е сръбска заемка

ами ето си я латинската думичка цирк, circus, хляб и зрелища, псалтир и литургия....

[RIZAR]

"домът Ми дом за молитва ще се нарече"

[Христо Тамарин]

Би било добре мястото на такава тема да е в разделът по езикознание.

Ето какво можем да прочетем във Фасмер за тази дума:

WORD: це́рковь

GENERAL: ж., род. п. це́ркви, народн. це́рква, укр. це́рква, блр. це́рква, др.-русск. цьркы, род. п. -ъве, ст.-слав. црькы, род. п. -ъве ἐκκλησία, ναός (Остром., Клоц., Мар., Рs. Sin., Супр.), болг. цръ́ква, че́рква, сербохорв. цр̑ква, словен. cèrkǝv, польск. cerkiew, н.-луж. сеrkеj, полаб. саrḱоi, саrḱеv. Отличный хронологический слой представляют чеш.-цслав. циръкы, род. п. -ъве (Киевск. листки, Рs. Sin.), др.-словен. circuvah, местн. мн. (Фрейзинг. отрывки), чеш. církev, в.-луж. суrkеj.

ORIGIN: Источник предполагают в гот.-арианск. *kirikô "церковь" (Бернекер I, 132; Уленбек, AfslPh 15, 484; Стендер-Петерсен 424 и сл.) или в др.-бав. kirkô -- стадия, предшествующая д.-в.-н. chirihha (Шварц, AfslPh 40, 288 и сл.; 42, 305; Рудольф, ZfslPh 18, 266; Нахтигал, Starocerkv. Štud. 67; Брюкнер 59). Источником герм. слов является греч. κυρικόν из κυριακόν (Кречмер, КZ 39, 542 и сл.; "Glotta" 26, 63 и сл.; Клюге, РВВ 35, 125 и сл.). Исторически более оправданная д.-в.-н. этимология сопряжена с бо́льшими фонетическими трудностями, чем объяснение из гот.; см. Стендер-Петерсен, ZfslPh 13, 250; Миккола, Мém. Sос. Néophilol. 7, 271; Мейе -- Вайан 78. Неприемлема этимология из др.-сакс. kirikа или др.-сканд. *kirka, вопреки Кнутссону (GL 62), Мейе (RS 2, 69); см. Кипарский 246. Точно так же неприемлемо толкование как заимств. через народнолат. *суriса, вопреки Богачу LF 35, 440 и сл.), Скоку (ZfslPh 2, 398), или непосредственно из греч. κυρικόν, вопреки Богачу (там же). Абсолютно неверно произведение слав. *сьrkу из рум. biserică, вопреки Гуннарсону (Кirсhе, Uррsаlа Univ. Årsskr., 1937); см. Фасмер, ZfslPh 14, 464; Пирхеггер, IF 57, 68 и сл.; Унбегаун, ВSL 38, 135.

И тъй, най-старата предполагаема форма на тази дума в нашият език е *cirkū. Заета е след първата палатализация, защото началната съгласна е Ц, а не Ч (форми като ЧЕРКВА са по-късни аналогии). Това е формата за именителен падеж ед.ч. Крайната гласна е дълго У. Тя по-късно преминава в дифтонг ЪI. В останалите форми на тази дума крайното дълго У се разпада на два звука У: първият е кратка гласна У, преминала в Ъ, а вторият - сонорна съгласна У кратко (W), преминала после във В (V). Вижте тук за преходът от W във V. Най-старата засвидетелствана форма е ЦРЬКЪI в именителен падеж единствено число, като в останалите случаи основата на думата става ЦРЬКЪВ-. Понеже тази дума е от женски род, по-късно тя е обобщена на ЦЪРКВА, подобно на други думи като ЛОКВА (от по-старото ЛОКЪI).

Сега да излезем извън нашият език. Счита се, че тази дума произлиза от гръцкият израз за ДОМ ГОСПОДЕН - κυριακός οίκος, във винителен падеж κυριακό(ν) οίκο(ν). Този израз се съкращава до κυριακό и според Фасмер дори до κυρικό. От последната форма може да се стигне до най-старата славянска форма *cirkū (спомнете си, че гръцкото О преминава в славянско У например в името на градът Солун, понеже славянското О било доста по-отворено). Обаче женският род в славянски остава необяснен. Поради това намесваме германски - готски и старонемски. Според Фасмер, предполага се *kirikô в готски и е засвидетелствана формата kirkô в старо-баварски. Ако се предположи заемка от тези старо-германски форми в славянски, то и фонетиката, и женският род си намират обяснение.

.. гръцката Κυριακή. Тя се състои от двете думи – Κύριος = Господ и οίκήά – дом . Съответно кириакион , означава Дом господен.

Κυριακή е прилагателното κυριακός в женски род. Означава "Господен". Κυριακή е и съкращение на изразът Κυριακή ημέρα - ден Господен, и означава "неделя".

Аз скучно и предвидимо съм привърженик на произхода от понятия за "кръг", тоест събрание (насядало в кръг у славяните).

Версията от латинското circus не обяснява женският род на -ū(-ЪI).

Всъщност крайно неясен е точно последния фонетичен знак - ъ, ъй или ь . При разните диалекти е различен. Затова и в изворите има толкова варианти.

Най-старата форма свършва на -ЪI в именителен падеж и на -ЪВЬ във винителен. После думата се подвежда по склонението на многобройните думи от женски род с основа на -А, както е сега в нашият език. Редактирано 28, 2012 от Христо Тамарин

[Кухулин]

в останалите случаи основата на думата става ЦРЬКЪВ-

В случая основата е на /ū/, а суфиксът е -ъvе от тази основа (род. п.).

Old Church Slavonic grammar

ЭССЯ вып. 03 стр. 198

[Христо Тамарин]

В случая основата е на /ū/, а суфиксът е -ъvе от тази основа (род. п.).

Old Church Slavonic grammar

ЭССЯ вып. 03 стр. 198

Няма противоречие. За 9-ти век и насетне не се предполага дълго У(ū) в славянски. В такъв смисъл, основата на думата става ЦРЬКЪВ-.

В родителната форма ЦРЬКЪВЕ крайната гласна е окончание (вероятно от по-старо -es). В случаят за суфикси в славянски трудно може да се говори. Суфикс има в гръцки: -ιακ-.

Редактирано 28, 2012 от Христо Тамарин

[Кухулин]

Да, от тази гледна точка сте прав. Аз имах предвид разпадането на дългата гласна.

[RIZAR]

Благодаря , за включването в темата, г-н Тамарин.

Значи, според вас българската дума за "дом Божий" е произлязла от готски ?

[Atom]

Понастоящем лингвистите са обединени, че думата църква е дошла до нас с посредничеството на германски език. По въпросите кога и как е заета обаче има разногласия.

Според Фасмер църква е заета директно от готски (на второ място се допуска и древнобаварски). К преминава в Ч при първа палатализация. Ц е в резултат на дисимилация.

Според ЭССЯ К е преминало в Ц още в чуждата дума източник. Предполага се под въздействието на народен латински.

Тезата на г-н Тамарин е логична, но не се вписва с ранното разпространение. Трудно е да се обоснове исторически и по тази причина няма подкрепа от лингвистите.

Лично аз смятам, че думата се разпространява едва с християнизацията на славяните. Преди това е съществувала в локална среда на славяни християни. Т.е. Кирил и Методий я заемат от един локален славянски диалект.

[Христо Тамарин]

Значи, според вас българската дума за "дом Божий" е произлязла от готски ?

Или от готски, или от някой друг германски диалект, доколкото думата не била засвидетелствана в готски. Съгласен съм със Фасмер.

Понастоящем лингвистите са обединени, че думата църква е дошла до нас с посредничеството на германски език. По въпросите кога и как е заета обаче има разногласия.

Според Фасмер църква е заета директно от готски (на второ място се допуска и древнобаварски). К преминава в Ч при първа палатализация. Ц е в резултат на дисимилация.

Според ЭССЯ К е преминало в Ц още в чуждата дума източник. Предполага се под въздействието на народен латински.

Тезата на г-н Тамарин е логична, но не се вписва с ранното разпространение. Трудно е да се обоснове исторически и по тази причина няма подкрепа от лингвистите.

Лично аз смятам, че думата се разпространява едва с християнизацията на славяните. Преди това е съществувала в локална среда на славяни християни. Т.е. Кирил и Методий я заемат от един локален славянски диалект.

Във цитатът от Фасмер не виждам коментар за Ч или Ц (първа или втора палатализация) - не се вижда повод за притеснение.

Цитат от ЭССЯ:

Слав. Ц- не может быть объяснено в позиции перед -ь- (регулярным было бы здесь Ч-) ...

Тук е подходено формално, а не логично. Да, вярно е, че обикновено К в позиция пред -ь- се изменя в Ч според първата палатализация, но само в достатъчно стари думи, например исконно славянски. От един момент нататък първата палатализация престава да действа, вероятно още преди 4-ти век. Думата ЦРЬКЪI е заета след този момент и попада под ударите на втората палатализация.

Няма как думата да е заета преди 4-ти век - тя се разпространява едва след 4-ти век.

Дори бидейки езичници, славяногласните са имали дума за означаване на важната обществена сграда във всяко християнско селище - това е думата ЦЪРКВА.

[Perkūnas]

В готския корпус намирам aikklesjo (но текстовете са ограничени по брой и съдържание), но това може да е транскрипция на гръцката дума. В говоримия език може да е съществувала другата форма, но тя не е оцеляла до днес. Примерно в Шестоднев се употребяват доста гръцки имена на животни, които са транскрибирани от гръцкия текст, но не се употребяват в български.

Редактирано Март 2, 2012 от Perkūnas

[Кухулин]

Думата ЦРЬКЪI е заета след този момент и попада под ударите на втората палатализация.

Скоро се рових по брезовите грамоти (имам там един любим персонаж Онфим ). В тях втората палатализация отсъства под финско влияние, но църква си е църква. Нищо чудно да има някакво влияние от народния латински.

[Atom]

Във цитатът от Фасмер не виждам коментар за Ч или Ц (първа или втора палатализация) - не се вижда повод за притеснение.

Думата ЦРЬКЪI е заета след този момент и попада под ударите на втората палатализация.

Не мога да открия къде точно срещах, че според Фасмер Църква е подложена на първа палатализация, но индиректно това може да се види и от статията за ви́тязь:

... Слав. *vitę,ʒь, несомненно, заимств. из герм. *víking-, др.-исл. víkingr. Стар. *vicęʒь могло дать в результате диссимиляции *vitęʒь (ср. ц в це́рковь, цата и др.)

Както се вижда от цитата, според Фасмер Ц в църква е в резултат н дисимилация, а не под влияние на втора палатализация.

[Perkūnas]

Не мога да открия къде точно срещах, че според Фасмер Църква е подложена на първа палатализация, но индиректно това може да се види и от статията за ви́тязь:

... Слав. *vitę,ʒь, несомненно, заимств. из герм. *víking-, др.-исл. víkingr. Стар. *vicęʒь могло дать в результате диссимиляции *vitęʒь (ср. ц в це́рковь, цата и др.)

Както се вижда от цитата, според Фасмер Ц в църква е в резултат н дисимилация, а не под влияние на втора палатализация.

Това не е 1ва палатализация на к, г!

Първа палатализация:

к -> ч пред е, и, ь

г -> ж пред е, и, ь.

При витез имаме:

viking- (2ра к -> ц, г -> дз) > **vicinʒ- /вициндз/, к -> ц по 2ра, както е в Църква, оЦет - но ц -> т заради дз-то в следващата сричка.

Аман вече!!!

Кухулин, влияние от народния латински не може да има, тъй като там тази гръцка дума изобщо не е пуснала корени.

Редактирано Март 2, 2012 от Perkūnas

[Кухулин]

Кухулин, влияние от народния латински не може да има, тъй като там тази гръцка дума изобщо не е пуснала корени.

Окей, но все нещо трябва да е провокирало тази дисимилация.

[Atom]

Между другото за Цата в ЭССЯ също няма обяснение за Ц-то. Тук също се допуска заемане директно от латински. http://essja.narod.ru/pg/03/f194-195.htm

[Христо Тамарин]

Окей, но все нещо трябва да е провокирало тази дисимилация.

Не мога да открия къде точно срещах, че според Фасмер Църква е подложена на първа палатализация, но индиректно това може да се види и от статията за ви́тязь:

... Слав. *vitę,ʒь, несомненно, заимств. из герм. *víking-, др.-исл. víkingr. Стар. *vicęʒь могло дать в результате диссимиляции *vitęʒь (ср. ц в це́рковь, цата и др.)

Както се вижда от цитата, според Фасмер Ц в църква е в резултат н дисимилация, а не под влияние на втора палатализация.

Уважаемият съфорумник Perkūnas вече Ви е отговорил. Думата це́рковь е дадена като пример за втора палатализация, а терминът диссимиляция не се отнася за думата це́рковь, а за звукът Т в думата витязь.

[Христо Тамарин]

Между другото за Цата в ЭССЯ също няма обяснение за Ц-то. Тук също се допуска заемане директно от латински. http://essja.narod.ru/pg/03/f194-195.htm

Както писах, в ЭССЯ не умеят да разполагат славянските палатализации във времето. Подхождат формално: пред малък юс, пред малък ер, пред Е: първа палатализация, пред ят - втора. Но случаят не е такъв.

Най-напред се задейства първата палатализация, която елиминира К/Г/Х пред предна гласна и ги прави на Ч/Ж/Ш. Не остават съгласни К/Г/Х пред предна гласна. Първата палатализация се забравя - вече не действа, деактивира се. Отново се появяват К/Г/Х пред предна гласна - или в новозаети думи (църква, цент), или пред новопоявила се предна гласна (ЯТ или И), която преди това е била дифтонг (ai,oi). Тогава в славянски се задейства втората палатализация, която пак елиминира съгласните К/Г/Х пред предна гласна, като този път ги превръща в Ц/З/С (пропускам детайлите в диалектите). Отново не остават съгласни К/Г/Х в позиция пред предна гласна, втората палатализация също така се забравя и деактивира. През втората половина на 9-ти век, времето на първите старославянски текстове, втората палатализация вече не действа и новозаети думи като АНГЕЛ остават непроменени.

Думата ЦЪРКВА е заета след деактивацията на първата първата палатализация (след 4-ти век) и преди деактивацията на втората (преди 9-ти век).

Редактирано Март 2, 2012 от Христо Тамарин

[Кухулин]

Направих си труда да потърся какво съм чел из брезовите грамоти:

Това е грамота No.414

Тоест, оттук нататък остава въпроса дали сме съгласни, че в новгородския диалект не е протекла втора палатализация.