Значение на думата “църква”

[Христо Тамарин]

Тамарин, честно казано нищо не разбрах. Тезата ти май е: "щом една дума е достатъчно стара, то обезателно тя се е разпространила широко и рано в славянските диалекти"

..

.. примерът с кръст е показателен ..

..

По всичко личи, че значението Ставрос е панонско нововъведение, ..

Ами за да ме разберете, уважаеми Atom, трябва да осъзнаете, че цялото славяногласие е панонско нововъведение от някаква гледна точка.

[Христо Тамарин]

Може. Какъв извод трябва да направим? На унгарците не им е трябвало да имат собствени думи за Тemplom (църква сграда) и Egyház (църква организация). Научили са тези думи директно от свещениците, естествено след покръстването.

Славяните обаче, като по-културни и на по-високо ниво е трябвало да имат и то от езически времена. Собствени и оригинални, различни от думите използвани от околните християни.

На туй май му се викаше двоен аршин.

На шега казано, естествено е да се предполага по-високо културно ниво на население, от векове живяло на границата на цивилизацията, отколкото на довлекли се от Западен Сибир пришълци. А сериозно, не следва в случаят да се намесва културното ниво като аргумент.

[ДеДо Либен]

На шега казано, естествено е да се предполага по-високо културно ниво на население, от векове живяло на границата на цивилизацията, отколкото на довлекли се от Западен Сибир пришълци. А сериозно, не следва в случаят да се намесва културното ниво като аргумент.

Извъв лингвистичните аргументи , по които не мога да взема отношение , съвсем шеговито - не мисля , че нивото на тия живели векове на границата на цивилизацията се е вдигнало кой знае колко в резултат от това

[Христо Тамарин]

..Малко история на съветската лингвистика..

Политическата лингвистика е шарлатания. Истинската лингвистиката е естествена наука.

[Христо Тамарин]

Уважаеми г-н Табов.

Изворите са пълни с противоречия.

Противоречията се отстрабяват по пътя на логиката, приложена към тогавашните условия.

Например в едно житие пише, че Кирил е българин, в друго, че е грък.

Той е ромей-християнин по рождение, славяногласен от детска възраст. Другото е суета на суетите.

А какво пише за кирилицата и глаголицата?

Тези термини са нови. Няма как да се употребяват в оригинални старо-български паметници.

Къде за пръв път се появява писано за 2 или повече славянски азбуки? Коя точно е "направил" Кирил?

Ако човек осъзнае, че на оригиналната кирилица през 9-ти и 10-ти век, че чак до 14-ти век, не може да се гледа като на азбука, отлична от гръцката, и като човек осъзнае, че никой не би претендирал в онези условия да е създавал кирилицата, понеже всеки такъв честно би си казал, че само е допълнил гръцката азбука за нуждите на славянският език, а пък Св. Кирил е претендирал да е създал нова азбука за славяните, ако човек осъзнае това, ще излезе, че Св. Кирил е създал глаголицата и едва ли е знаел за кирилицата (т.е. за 11-те букви в допълнение към гръцката азбука).

[Христо Тамарин]

За се разпространи църква преди християнизацията е необходимо:

1. Да е престанала да действа първа палатализация.

2. Да не се е появила още германската chirihha

3. Заемането да стане след стартирането на втора палатализация.

4. Да има достатъчно време и исторически предпоставки думата да се разпространи във всички диалекти.

Няма исторически контекст в който това би могло да се получи. Съставителите на ЭССЯ много добре знаят това и затова предлагат решението: "К преминава в Ц още в думата източник".

От Вашите 4 условия само първото е необходимо, 2-рото и 3-тото не са необходими, а 4-тото е изпълнено. Тъй че историческият контекст си го има.

3-тото условие не е необходимо. Думата може да се е появила и преди стартът на 2-рата палатализация с начален звук К.

Редактирано Март 18, 2012 от Христо Тамарин

[Atom]

Политическата лингвистика е шарлатания. Истинската лингвистиката е естествена наука.

Уважаеми г-н Тамарин,

Тезата, че църква, а и останалите религиозни термини (ще ги повторя за да не ги подминавате):

кръст, поп, пост, олтар, имената на дните от седмицата, велик ден/нощ са ОБЩОСЛАВЯНСКИ от преди християнизацията е точно шарлатания, плод на съветската, политическа лингвистика и на никой друг. Вместо 10 поста с общи приказки дайте една работа на друг (различен от съветските лингвисти) който твърди подобно нещо.

Редактирано Март 18, 2012 от Atom

[Христо Тамарин]

Уважаеми г-н Тамарин,

Тезата, че църква, а и останалите религиозни термини (ще ги повторя за да не ги подминавате):

кръст, поп, пост, олтар, имената на дните от седмицата, велик ден/нощ са ОБЩОСЛАВЯНСКИ от преди християнизацията е точно шарлатания, плод на съветската, политическа лингвистика и на никой друг. Вместо 10 поста с общи приказки дайте една работа на друг (различен от съветските лингвисти) който твърди подобно нещо.

Човек, уважаеми Atomе, трябва да мисли със собствената си глава и без предубеждения.

Всяка дума трябва да се разглежда отделно. В този смисъл не аз пиша общи приказки. Достатъчно конкретни разсъждения сме написали и аз, и други съфорумници.

Не твърдя, че в славянският език преди края на 9-ти век е съществувала систематична християнска религиозна терминология. Както и ние сега в нашият литературен език нямаме систематична мюсюлманска религиозна терминология. Но ако един днешен българин заведе детето си в Цариград и то попита "Тате, каква е тази сграда?", бащата лесно ще отговори: "Това е джамия с четири минарета". В този смисъл не ме учудва, че славяногласните още като езичници са знаели думата ЦЪРКВА, както показва детайлният анализ на тази дума. Забележете, изводът, че славяногласните още като езичници са знаели думата ЦЪРКВА, не е от общи съображения. Ако някой обаче отхвърли този извод с довод от вида "няма как в славянският език да е имало религиозни термини преди християнизацията", то това вече е обща приказка.

И тъй, всяка дума следва да се разглежда отделно. В тази тема аз съм писал за думите ЦЪРКВА и КРЪСТ.

Думата ОЛТАР вероятно е заимствана след християнизацията. Думата ВЕЛИКДЕН вероятно е възникнала след християнизацията.

Имената на дните от седмицата вероятно са възникнали преди християнизацията, иначе НЕДЕЛЯТА трябваше да се казва ДЕН ГОСПОДЕН, както е в гръцки и романски. Думата Воскресенье e руско нововъведение след християнизацията.

[Христо Тамарин]

..Карл Велики издава специални декрети за почитането на неделния ден, налага изрични забрани и наказания, само и само да накара селяните в империята да не работят в неделя. Излиза, че славяните от много по-рано (два-три века) са били по-големи християни от германците по времето на Карл.

Мислете, бе уважаеми Atomе. Бих се съгласил с тезата, че славянската дума НЕДЕЛЯ е възникнала по времето на Карл Велики. Ама това все пак е век преди християнизацията на славяногласните.

[Skubi]

Имената на дните от седмицата вероятно са възникнали преди християнизацията, иначе НЕДЕЛЯТА трябваше да се казва ДЕН ГОСПОДЕН, както е в гръцки и романски. Думата Воскресенье e руско нововъведение след християнизацията.

[Atom]

Човек, уважаеми Atomе, трябва да мисли със собствената си глава и без предубеждения.

Всяка дума трябва да се разглежда отделно. В този смисъл не аз пиша общи приказки. Достатъчно конкретни разсъждения сме написали и аз, и други съфорумници.

Тамарин. Помолих ви не за ваши разсъждения (мисля, че са ясни и нищо повече не може да се каже). Помолих ви за източник - един единствен, различен от съветски учебник (или друг преписан от подобен), който да подкрепя вашата теза.

Просто и елементарно е. Вместо това вие отново ни заливате с общи приказки

[Atom]

Забележете, изводът, че славяногласните още като езичници са знаели думата ЦЪРКВА, не е от общи съображения. Ако някой обаче отхвърли този извод с довод от вида "няма как в славянският език да е имало религиозни термини преди християнизацията", то това вече е обща приказка.

А от какви други съображения е направен този извод?

Не знам колко пъти да повторя, не отхвърлям доводите ви, ей тъй за удоволствие, а просто не намирам никъде потвърждения на вашите разсъждения.

Няма данни прадедите на чехи, словаци и поляци да са знаели тази дума. Това не го казвам аз, а те самите - хората, които най-добре си знаят историческото развитие на езика. Пусках линкове, но явно няма кой да чете. Самите чехи си казват кратко и ясно: do češtiny přes staroslověnské crky

Ето и мнения на авторитетите за разпространението на думата:

Брюкнер:

Cerkiew .....Konstanty i Metody zatrzymali, jak całą słowieńską terminologję chrześcijańską niemiecką, tak i to, a przez nich rozeszło się po całej Słowiańszczyźnie

Antoine Meillet:

В слове "церковь", заимствованном из греческо-византийской формы kuriakh/, *kirika, обнаруживающейся в герм. *kiriko (др.-в.-нем. chirihha), сочетание iri дало различные результаты в разных словенских языках;

прототип, который должен быть близким к ыъ, получил неожиданные формы, несомненно вследствие переходов слова из одного языка в другой, а также под книжными влияниями.

Трубачов:

Християнизация застала у древних славян ситуацию, ... еще не знавших храмовых зданий.

Ето и за палатализациите и произхода:

Селишчев:

Через романскую среду прошло и народно-греческое слово kuriko(вм. kuriakon — "принадлежащий Господу, храм"),слав. cьrky, ст.-сл. црькы.

В славянских областях на северозападе, в Крайне, в Шатрии, Каринтии, в Панонии, Моравии и в других краях, на передаче этого слова могло отразиться немецкое посредство. На это посредство указывает гласный i. ...

С гласным i это слово обязано было верхненемецкому воздействию: др.-верхн.-нем. kiricha, chiricha.

Бернщайн:

церковь/церква/болг.черква cьrky/cьrьky < двн chirihha, субституция звуков

ЭССЯ:

К преминава в Ц още в думата източник.

Не виждам някой изрично да подкрепя тезата, че думата е общославянска от езическо време, а точно обратно. Очевидно е също, че има проблем с прехода К-Ц и изобщо няма единно мнение за произхода.

Всичко това обаче няма значение. Никой от цитираните нищо не разбира.

ОК, може и да е така. Може всички да грешат, но дайте да видим КОЙ е на друго мнение. Къде са тези анонимни автори от които черпите знания?

Редактирано Март 19, 2012 от Atom

[Й. Табов]

Да погледнем какво е положението в други европейски езици. Слагам долу извадки от книга "Общоевропейски речник" с автор Я. Кеслер, на руски.

Като че ли се оформят две групи:

в едната са "славянските" черква-църква и "германските" чърч-кирке, които се свързват с кръг и цирк;

в другата са "латинските" chiesa-iglesa;

любопитно е, че латинското "цирк" е близо до славо-германските, а гръцкото еклесиа - до "латинските" !!!

[Христо Тамарин]

.. просто не намирам никъде потвърждения на вашите разсъждения.

Писал съм, че приемам становището на Фасмер. Пак ще Ви дам препратка и цитат.

ORIGIN: Источник предполагают в гот.-арианск. *kirikô "церковь" (Бернекер I, 132; Уленбек, AfslPh 15, 484; Стендер-Петерсен 424 и сл.) или в др.-бав. kirkô -- стадия, предшествующая д.-в.-н. chirihha (Шварц, AfslPh 40, 288 и сл.; 42, 305; Рудольф, ZfslPh 18, 266; Нахтигал, Starocerkv. Štud. 67; Брюкнер 59). Источником герм. слов является греч. κυρικόν из κυριακόν (Кречмер, КZ 39, 542 и сл.; "Glotta" 26, 63 и сл.; Клюге, РВВ 35, 125 и сл.). Исторически более оправданная д.-в.-н. этимология сопряжена с бо́льшими фонетическими трудностями, чем объяснение из гот.; см. Стендер-Петерсен, ZfslPh 13, 250; Миккола, Мém. Sос. Néophilol. 7, 271; Мейе -- Вайан 78. Неприемлема этимология из др.-сакс. kirikа или др.-сканд. *kirka, вопреки Кнутссону (GL 62), Мейе (RS 2, 69); см. Кипарский 246. Точно так же неприемлемо толкование как заимств. через народнолат. *суriса, вопреки Богачу LF 35, 440 и сл.), Скоку (ZfslPh 2, 398), или непосредственно из греч. κυρικόν, вопреки Богачу (там же). Абсолютно неверно произведение слав. *сьrkу из рум. biserică, вопреки Гуннарсону (Кirсhе, Uррsаlа Univ. Årsskr., 1937); см. Фасмер, ZfslPh 14, 464; Пирхеггер, IF 57, 68 и сл.; Унбегаун, ВSL 38, 135.

А в цитатът - куп референции. Какво повече искате?

Готско-ариански означава 4-5-6 век.

[Христо Тамарин]

Да погледнем какво е положението в други европейски езици. Слагам долу извадки от книга "Общоевропейски речник" с автор Я. Кеслер, на руски.

Като че ли се оформят две групи:

в едната са "славянските" черква-църква и "германските" чърч-кирке, които се свързват с кръг и цирк;

в другата са "латинските" chiesa-iglesa;

любопитно е, че латинското "цирк" е близо до славо-германските, а гръцкото еклесиа - до "латинските" !!!

Уважаеми г-н Табов,

Явно авторът греши: "славянските" черква-църква и "германските" чърч-кирке не се свързват с кръг и цирк.

Езиците от едната група заимстват гръцката дума за ЦЪРКВА - ЕКЛИСИЯ.

Езиците от другата група заимстват гръцката дума ГОСПОДЕН - КИРИАКО - от изразът ДОМ ГОСПОДЕН. Няма връзка с латинското circus. Вижте цитатът от Фасмер в предишният ми постинг, както и Online etymology dictionary.

[Atom]

Писал съм, че приемам становището на Фасмер.

А в цитатът - куп референции. Какво повече искате?

Готско-ариански означава 4-5-6 век.

Това е абсолютна манипулация. Фасмер единствено твърди, че думата е заета от готски или древно баварски, но не и кога се разпространява.

Брюкнер е в референциите, но мнението му е кристално ясно: думата се разпространява (става общославянска) чрез Кирил и Методий - толкова и за референциите.

Фасмер никога не е се е обвързвал с мнение, кога църква става общославянска и как. Единствено се интересува от произхода. Нещо повече, там където намира топонимен материал категорично отчита, че е в резултат на дейност на славянски мисионери.

По-горе твърдите, че Кръст е общославянска от преди християнизацията.

Моето мнение е, че думата е възникнала в Панония, а в следствие на миграциите са е разпространила на част от Балканите (но не и на север от Дунав и Карпатите - в Чехия, Словакия и Полша). "Кръщенетата" при западните славяни са в резултат на християнизацията и влиянието на старославянския език.

Интересно е дали и за Кръст ще се позовете на Фасмер.

Ето ви едно гръцко градче - Κρέστενα

Според гърците, най-вероятно името произлиза от славянската дума "кръст" (селището се намира на някакъв древен кръстопът).

Мнението на Фасмер е, че името произлиза от *Trьstěna, а К е в резултат на дисимилация.

Мотивът: Крестена се намира много на юг (в Пелопонес), далеч от влиянието на славянските мисионери и е невъзможно да произлиза от Кръст.

Изводът как и какво е мислил Фасмер го оставям на Вас. Във всеки случай не му приписвайте неща, които никъде не е писал.

Редактирано Март 20, 2012 от Atom

[Perkūnas]

А от какви други съображения е направен този извод?

Не знам колко пъти да повторя, не отхвърлям доводите ви, ей тъй за удоволствие, а просто не намирам никъде потвърждения на вашите разсъждения.

Няма данни прадедите на чехи, словаци и поляци да са знаели тази дума. Това не го казвам аз, а те самите - хората, които най-добре си знаят историческото развитие на езика. Пусках линкове, но явно няма кой да чете. Самите чехи си казват кратко и ясно: do češtiny přes staroslověnské crky

Ето и мнения на авторитетите за разпространението на думата:

Брюкнер:

Cerkiew .....Konstanty i Metody zatrzymali, jak całą słowieńską terminologję chrześcijańską niemiecką, tak i to, a przez nich rozeszło się po całej Słowiańszczyźnie

Antoine Meillet:

В слове "церковь", заимствованном из греческо-византийской формы kuriakh/, *kirika, обнаруживающейся в герм. *kiriko (др.-в.-нем. chirihha), сочетание iri дало различные результаты в разных словенских языках;

прототип, который должен быть близким к ыъ, получил неожиданные формы, несомненно вследствие переходов слова из одного языка в другой, а также под книжными влияниями.

Трубачов:

Християнизация застала у древних славян ситуацию, ... еще не знавших храмовых зданий.

Ето и за палатализациите и произхода:

Селишчев:

Через романскую среду прошло и народно-греческое слово kuriko(вм. kuriakon — "принадлежащий Господу, храм"),слав. cьrky, ст.-сл. црькы.

В славянских областях на северозападе, в Крайне, в Шатрии, Каринтии, в Панонии, Моравии и в других краях, на передаче этого слова могло отразиться немецкое посредство. На это посредство указывает гласный i. ...

С гласным i это слово обязано было верхненемецкому воздействию: др.-верхн.-нем. kiricha, chiricha.

Бернщайн:

церковь/церква/болг.черква cьrky/cьrьky < двн chirihha, субституция звуков

ЭССЯ:

К преминава в Ц още в думата източник.

Не виждам някой изрично да подкрепя тезата, че думата е общославянска от езическо време, а точно обратно. Очевидно е също, че има проблем с прехода К-Ц и изобщо няма единно мнение за произхода.

Всичко това обаче няма значение. Никой от цитираните нищо не разбира.

ОК, може и да е така. Може всички да грешат, но дайте да видим КОЙ е на друго мнение. Къде са тези анонимни автори от които черпите знания?

Намери ми да обяснение на думата църква в старословенските Брижински листи от края на 10 век. Да припомня, това е славянски паметник на латиница, превод от латински и няма нищо общо със старобългарския език (писани са на старословенски) или превода на евангелието на Кирил и Методий. И където немския език е буквално пред прага...

Намери ми обяснение на старословенския текст.

ПП. Обясненията на Селишчев и Бернщайн са "гола вода" - факт е, че в романските езици цитираната форма просто не съществува...

Понятието *xormъ в значението "храм" обаче е панонско нововъведение, понеже в евангелския превод значението е "къща, дом" ("да залее вода твоя храм" и под., че не ми се рови сега из текста). За съжаление *xormъ "дървена постройка" е май заемка от някой източен език.

Редактирано Март 21, 2012 от Perkūnas

[Atom]

Намери ми да обяснение на думата църква в старословенските Брижински листи от края на 10 век. Да припомня, това е славянски паметник на латиница, превод от латински и няма нищо общо със старобългарския език (писани са на старословенски) или превода на евангелието на Кирил и Методий. И където немския език е буквално пред прага...

Подробно мнение за произхода на църква дадох в темата за Седмочислениците.

Ще го повторя накратко:

Църква (сграда) в момента е налична само в Словения, Хърватско, Сърбия и България. Случайно или не това е пътя на готите. Приемам, че думата е от готски произход и се е възприела в един или няколко славянски диалекта. Археологията и писмените данни показват, че има поне няколко района където това може да стане - в Каринтия, около Балатон, около Сирмиум и в Поморавието (южно). Кирил и Методий я възприемат от някой от тези диалекти, вкарват я в книжовния език и чрез мисионерите се разпространява в останалите диалекти (езици).

В случая с Брижинските листи, думата може да е както от местен произход, така и под влияние на съседите (панонци или хървати). Текста е датиран достатъчно късно (около 100 години след смъртта на Методий) за да са възможни и двете версии. От друга страна в "Покръстването на баварци и каринтийци" авторът твърди, че Методий се подвизава и в Каринтия.

ПП. Обясненията на Селишчев и Бернщайн са "гола вода" - факт е, че в романските езици цитираната форма просто не съществува...

Нито в ЭССЯ, нито Селишчев твърдят, че думата е заета от романски език. Твърдението е, че е заета в романска среда. Ето един перфектен кандидат да подобна среда - Keszthely culture

Това е район в който столетия има германско присъствие и е откъснат от империята. Съвсем нормално е романоезичните за които става въпрос в статията да използват германски думи. Още повече, че една голяма част от това население най-вероятно са и физически потомци на германци.

Понятието *xormъ в значението "храм" обаче е панонско нововъведение, понеже в евангелския превод значението е "къща, дом" ("да залее вода твоя храм" и под., че не ми се рови сега из текста). За съжаление *xormъ "дървена постройка" е май заемка от някой източен език.

Трубачов използва храм като синоним на църква. В извадката става въпрос за Църква. Цялото мнение на Трубачов може да се види в картинката тук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13016&view=findpost&p=211945

Редактирано Март 21, 2012 от Atom

[Skubi]

Може да етруска дума.

:post-70473-1124971712:

ужас. опитай се да пишеш с кликване.....

Редактирано Март 22, 2012 от Skubi

[Й. Табов]

Искам да добавя доводи против "гръцкия" произход.

1. В българския език в миналото са използвани думи кир, Кириак (име), а не чир/цир и чириак/цириак, както би било, ако началното к би ставало ч/ц.

2. Наред с църква и черкова, още веднага след покръстването се е използвала и думата "дом" - за епископски/патриаршески храм, вероятно еквивалент на кириакон; дом е свързана с Домине.

[Atom]

Цялата работа с предхристиянското разпространение на църква (а и останалите термини) идва от прекалена "политкоректност". Класическото разбиране, преди политическата лингвистика да се развихри е, че думите са присъствали в диалекта на славяните при които се е провела мисията на Кирил и Методий или в езика на братята (солунски диалект). След въвеждането им в книжовния език, под негово влияние и чрез мисионерите се разпространяват и в останалите диалекти. Проблемът на политкоректната лингвистика е, че църквата не трябва да играе голяма роля, думите трябва да са колкото може по-древни, а и там където трябва да се е провела мисията на Кирил и Методий (чешка Моравия) думите кръст и църква на практика липсват (в основните си значения - храм и ставрос). След като липсват най-лесно е да се каже, че думите са стари общтославянски заемки, но по някаква причини по-късно са забравени или изместени от езиците на чехи, словаци и поляци. Най-интересното е, че това не го твърдят самите чехи или поляци (за тях тези думи идват заедно с книжовния старославянски), а руснаците. По-точно "Анонимните съветски писачи на учебници". Подобна теза не е застъпена в работата на нито един сериозен руски лингвист. Няма да я откриете никъде.

Ето един цитат от Трубачов:

Лингвисты практически не участвовали в обсуждении узкого вопроса о названии и локализации Великой Моравии, и это при том, что историческое языкознание способно сказать здесь свое слово. А все дело в неправомерном отождествлении Моравии (историческая область по реке Мораве между Чехией и Словакией) и Великой Моравии

За "късния Трубачов", Велика Моравия е "область при впадении Савы в Дунай". Това е мястото където се сблъскват германски, славянски, гръцки и романски езици и влияния. На подобно мнение най-вероятно е и Фасмер. Анонимните писачи на учебници обаче са на друго мнение. "Ранният Трубачов" се съобразява с тях и така в руското издание на речника на Фасмер повечето думи от гръцки произход (според автора), които са общославянски са записани с друг, различен, предимно германски произход. Бягството от гръцкия произход е с цел умишлено "състаряване" на думите. Гръцкият произход е необясним преди влиянието на книжовния славянски език в чешка Моравия, а германският е по-удобен. Олтар, поп, мъст, вишня, лазур, сак и още куп други думи си променят произход в речник, чийто автор уж е Фасмер, "вопреки Фасмеру". Късният Трубачов щеше да остави тези думи така както ги е дал автора, защото в една "область при впадении Савы в Дунай" няма никакъв проблем да битуват гръцки, славянски, германски и романски думи заедно.

Писал съм, че приемам становището на Фасмер.

Ако се позовавате на Фасмер, разгледайте не само речника, но и другите му работи. В противен случай се позовавате не на лингвиста, а на Анонимните съветски писачи на учебници.

Редактирано Март 23, 2012 от Atom

[Atom]

Ето един пример за отношението на Анонимните съветски писачи на учебници към делото на Кирил и Методий, създаването на глаголицата, мисията във Великоморавия и всичко останало свързано с братята:

Письменность. Просвещение.

К моменту принятия христианства на Руси уже был собственный алфавит. Принятие христианства способствовало дальнейшему развитию письменности, просвещения. И действительно, братья-миссионеры из греческого г. Салоники Кирилл и Мефодий видели в 60-с годы IX в. Евангелие, написанное славянскими буквами. На их долю выпала слава создателей нашей азбуки. Во второй половине IX в. Кирилл и Мефодий, как считают сейчас большинство специалистов, создали глаголический алфавит (глаголицу), который, в свою очередь, был вскоре переработан ими с использованием греческого письма, так появилась нынешняя азбука, кириллица, которой мы пользуемся до сих пор (была упрощена Петром I, затем в 1918 г.).

От цитата разбираме, че русите си имат собствена писменост и християнска литература (евангелие). Двамата братя просто са преписали азбуката и в крайна сметка на тях им се пада славата на "создателей нашей азбуки".

Това в цитата е ВСИЧКО(!) по темата за Кирил и Методий, славянската писменост и литература и т.н. в учебник по История от над 500 страници. Учебникът е предназначен за студенти(?) от "Московский государственный университет им. М.В. Ломоносова".

Положението щеше да е смешно ако учебникът беше от 50-те. За жалост от комедия нещата преминават в трагедия - изданието е от 2006г. И за да бъде трагедията пълна, учебникът е преведен на български език и издаден от издателство Труд през същата 2006г.

Въпреки че учебникът има някакви имена за автори, то най-вероятно те просто са преписали нещо (без да знаят какво точно). Истинските автори са "Анонимните съветски писачи на учебници"

Човек трябва да подходи много внимателно, когато използва подобна литература (независимо дали е учебник по история или лингвистика)

Който се интересува от книгата може да я потърси от издателство "Труд" (може все още да я имат) или да я разгледа онлайн тук

Редактирано Март 23, 2012 от Atom

[Й. Табов]

Църква (сграда) в момента е налична само в Словения, Хърватско, Сърбия и България.

..............

Това не е вярно. В Русия даже имат умалителна дума: "церквушка". Храм е по-скоро "абстракция".

Голяма част от славо-филолозите палео-лингвисти са "книжни тигри". Познанията им по български език са слаби, така че нямат шанс да се ориентират както трябва в старославянския.

Чудно е, че досега не са споменати "романизираните даки", от които произлизали румънците.

Би трябвало да се запитаме и каква дума са използвали траките - все пак масовото християнство в Европа (извън юдейските общини) започва от Тракия.

[Atom]

Това не е вярно. В Русия даже имат умалителна дума: "церквушка". Храм е по-скоро "абстракция".

Да, прав сте. Източните славяни направо ги забравих, но така или иначе те нямат отношение за произхода на думата. За да сме съвсем коректни трябва да се отбележи, че освен това Църква присъства в полски и словашки, но само за отбелязване на православен или униятски храм. В това значение думата е навлязла вторично от източнославянски.

[Кухулин]

Скоро се рових по брезовите грамоти (имам там един любим персонаж Онфим ). В тях втората палатализация отсъства под финско влияние, но църква си е църква. Нищо чудно да има някакво влияние от народния латински.

Църква си е църква, обаче има форми с к-, неотбелязани в ЭССЯ:

Първия цитат е от Праславянски речник на Славски, а вторият е от Новгородския диалект на Зализняк. Втората палатализация явно и тук е протекла нормално, а Трубачов е блял някъде през това време.