Значение на думата “църква”

[Atom]

Първия цитат е от Праславянски речник на Славски, а вторият е от Новгородския диалект на Зализняк. Втората палатализация явно и тук е протекла нормално, а Трубачов е блял някъде през това време.

Формата е регистрирана още от Срезневский в църковен паметник от ΧΙΙΙ век. Други форми регистрирани в северните руски диалекти са: в новгородските диалекти - крькъвь, в псковските диалекти - ц'ёркоф/ч'ёрква, в смоленските диалекти - ч'ёркъв и т.н. Дали формите са възникнали под влияние на палатализация или на нещо друго не мога да кажа, но не вярвам Трубачов да е пропуснал всичко това.

Объркването е голямо:

Ирония судьбы заключается следующем: В бытовых берестяных грамотах только литературное заимствование ЦЬРК-, а просторечное КРЬК- происходит из церковного памятника.

[Кухулин]

не вярвам Трубачов да е пропуснал всичко това

Лично мен не ме учудва, прецизността му по принцип не е висока.

[каскадьора]

Други форми регистрирани в северните руски диалекти са: в новгородските диалекти - крькъвь,

Такива форми на "църква" трябва да са били възприети в тези райони направо от гераманските езици в периода ХІІ - ХV век.

Интензивни търговски контакти Новгород им със Скандинавия, Холандия и Германия по времето на Новгородската република, но търговските контакти на града със Запада са още от X—XI век - в скандинавските саги били отразени търговските връзки между викинги и новгородци. По време на Новгородската република в града има холандски и германски търговски представителсва, които строят свои църкви и очевидно влиянието им е било голямо.

Редактирано Март 28, 2012 от каскадьора

[Христо Тамарин]

Такива форми на "църква" трябва да са били възприети в тези райони направо от гераманските езици в периода ХІІ - ХV век.

Интензивни търговски контакти Новгород им със Скандинавия, Холандия и Германия по времето на Новгородската република, но търговските контакти на града със Запада са още от X—XI век - в скандинавските саги били отразени търговските връзки между викинги и новгородци. По време на Новгородската република в града има холандски и германски търговски представителсва, които строят свои църкви и очевидно влиянието им е било голямо.

Звукът В в думата църква не може да бъде обяснен по този начин. Думата е стара заемка, отпреди 7-ми век.

[Atom]

Други форми регистрирани в северните руски диалекти са: в новгородските диалекти - крькъвь

Такива форми на "църква" трябва да са били възприети в тези райони направо от гераманските езици в периода ХІІ - ХV век.

Звукът В в думата църква не може да бъде обяснен по този начин. Думата е стара заемка, отпреди 7-ми век.

Като е стара защо я няма в брезовите кори? Няма Кърква, Кръква, а само "литературната Църква"? Каква е пречката под немско влияние Ц да е преминало в К (още повече, че в останалите северни диалекти - Псков и Смоленск, формите са с "Ц" и "Ч")

Това с палатализацията е изнасилване на нещата.

Вторая палатализация - Описание явления

Поскольку закон внутрислогового сингармонизма, действовавший в праславянском языке, запрещал заднеязычным находиться перед гласными переднего ряда, сочетания ke, ge, xe, ki, gi, xi были устранены в ходе первой палатализации. Но процесс монофтонгизации дифтонгов снова дал праславянскому языку случаи, где k, g, x находились перед ě (< *oi, *ai) и i (< *oi) (обычно называемыми «вторичными», чтобы отличить их от «первичных» ě (< *ē), e, i (< *ī)). Новые сочетания опять были устранены.

Дай някакво обяснение, как този закон престава да действа след първа палатализация, заема се някаква дума (Кирку, Киркы, Кръква, Кърква или каквото и да е там), чака се стотина години и после изведнъж законът пак се задейства, става причина за втора палатализация и чак тогава К преминава в Ц?

Няма обяснение. Затова и хората са предложили два варианта:

1. Субституция - К преминава в Ц веднага при заемането.

2. Думата е заета в романска среда, а Ц е налична в думата източник.

Доколкото субституцията е по-трудна за обяснение е предпочетен втория вариант. Това е мнението на Трубачов и Мейе, а Селишчев смята, че освен църква в същата среда са заети още Цар и Оцет.

Не разбирам какъв е този зор да се изкарат славяните по-по-най.

[Etienne]

Разбирам, че този разговор е много стар и днес може да не изглежда толкова актуален за "новото време", но ми се иска да добавя към казаното някои мисли. Думата църква си е открай време българска дума, придобила сериозна гражданственост, всички я употребяваме. Когато обаче става въпрос за превод на свещените писания, то тя е може би най-неточният превод на думата  еклесия. Последната, както беше добре отбелязано, означава народно събрание, или по-скоро събрание на народа, но може да означава и други неща, като в Септуагинта се употребява за събраната войска, или за събрания народ. Тази дума никога не съм забелязъл да се използва за сгради, или религиозни организации в Библията, а само за събрани хора, било случайно като тълпа, било нарочно в народно събрание, или войска, или народ. Следователно думата църква, която означава религиозна организация и сградата към нея, не отговаря практически изобщо. Нито пък думата еклесия има значение на "дом на бога", или "молитвен дом" – няма подобни дори нюанси.